Р Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 11.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито заседание на десети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИЯ ВРАНЕСКУ
при секретаря Стефка Александрова разгледа
докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. №1519
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание вр.чл.55,ал.1,
пр. 3 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД от община С.срещу „Ц.Е.Б.“ ЕАД ЕИК********и
„А.С.“ ЕООД ЕИК ********и двамата съдружници в ДЗЗД „Ц.
ЕАД – А.ЕООД „
ИЩЕЦЪТ твърди, че има сключен договор с
ДЗЗД „Ц. ЕАД – А.ЕООД „ от 19.05.2017г. във връзка с изпълнение на обществена
поръчка с предмет инженеринг
проектиране, СМР и авторски надзор във връзка с реализация на проект „
Прилагане на мерки за енергийна ефективност
в многофамилни жилищни сгради в град
Севлиево“. Твърди, че договора е изпълнен, но на 27.03.2019г. община С.е
получила решение на управляващия орган
на оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“, с което е отказано
верифициране на суми от общо 29 199.97
лв. с ДДС. Тази сума се формира от 13 011.13
лв. с ДДС по фактура 18/02.02.18г./ след уточнение/, касаещи извършените СМР на сграда
находяща се на ул.*******и от 16 115.52 лв.. с ДДС по фактура № 23/ 21.02.2018г. касаещи
извършени СМР по жилищната сграда находяща се ул.*******гр.Севлиево, които са стойността на
приетите за недопустими разходи. Също така се включва и удържана сума от 73.32
лв.. по фактура 18/02.02.18г. представляваща
разлика между актувани и реално изпълнени работи.
Твърди, че на осн.чл.5,ал.5
от сключения договор за СМР ответниците, като
изпълнители са поели задължение да върнат неверифицираните от управляващия
орган суми, явяващи се неправомерно заплатени.Сумите следва да се възстановят в
5 работни дни от получаване на искането за това . На осн.чл.6
от договора ако сумите не се възстановят в срока възложителя има право на обезщетение за
забавено плащане. Твърди, че въпреки
отправените покани, ответниците не са му възстановили
сумите, поради което има разделно вземане срещу всеки от ответниците.
Доколкото в договора за гражданско дружество страните са договорили разделна
отговорност в точно процентно съотношение, то и срещу всеки от тях претендира
суми съответни на разделната им отговорност.
Моли,ответните дружества да бъдат осъдени да му
заплатят следните суми :
= „А.С.“ ЕООД
да му заплати 5% от претенциите по двете фактури или сумата от 650.56 лв. с ДДС по фактура 18/
2018г. , 805.78 лв. с ДДС по фактура 23/ 2018г., 3.57 лв. с ДДС разлика между
актувани и изпълнени СМР, сумата от 44.21 лв. мораторна
лихва за забава върху общата дължима главница от 1 460 лв. за периода
16.04.2019г. до 02.08.2019г., както и законната лихва върху тази главница от
предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.
= „Ц.Е.Б. „ЕАД да му заплати 95 % от претенциите по
двете фактури или сумата от 12 360.57 лв. с ДДС по фактура № 18/ 2018г. ,
15 309.74 лв. с ДДС по фактура 23/ 2018г. , 69.65 лв. с ДДС разлика между
актувани и изпълнени СМР, мораторна лихва за забава
върху общата главница от 27 739.97 лв. за периода 16.04.19г. – 02.08.19г.
в размер на 839.97 лв., както и законната лихва върху главницата за периода от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендира направените в производството разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ подават общи отговори. Оспорват изцяло
исковете. Твърдят, че
не верефицираните суми касаят СМР, които са такива,
които са изпълнени, приети и заплатени.
След като са изпълнени и приети липсва основание за възстановяване сумите за
тях. Излагат съображения за нищожност на клаузата на чл.5,ал.5 от договора,
като противоречаща и заобикаляща закона и противоречаща на добрите нрави т.е.
противоречаща на чл.266 от ЗЗД и пар.2 от ЗУСЕСИФ.
Между управляващия орган и възложителя
на ответниците – община С.е налице административен
договор и по него отговорността за възстановяване на неверефицираните
суми е на общината. Тази отговорност намират, че не може да се прехвърля на
изпълнителите. Наред с това намира, че не са били основания за непризнаване на
тези суми. Изпълнените СМР са такива, по които може да се кандидатства за
финансиране и това е сторено и те първоначално са били одобрени. Предвид на
изложеното молят исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло и да им се
присъдят разноски за производството.
Съдът, като взе в предвид
становищата на страните, както и събраните в хода на съдебното производство
доказателства намира следното :
По делото няма спор, относно факта, че ищецът,
община С.е кандидатствала и е била одобрена за безвъзмездна финансова помощ по
оперативна програма „ Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. , като между МРРБ и
общината е подписан административен договор № РД – 02 – 37 – 270 от
24.11.2016г. . Този факт се установява и от предоставения по делото
административен договор и общите условия към същия. За кандидатстването и
отпускането на средствата и тяхното усвояване са изслушани и показанията на
свидетеля П.Б.По делото не се спори, че ищеца е възложил и подписал с консорциума
под формата на гражданско дружество договор № ОП -21 от 19.05.2017г. / BG/16RFOP001-2.001-0179-C01-S-11/ във връзка със спечелена от гражданското
дружество на ответниците обществена поръчка и нейния
предмет. Предмета видно от посоченото в представения по делото договор обхваща „ Инженеринг – проектиране, СМР и
авторски надзор във връзка с реализацията на проект“Прилагане на мерки за
енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради в град С.„ по оперативна
програма „Региони в растеж 2014-2020г.“ и по приоритетна ос 2 : „Подкрепа за
енергийна ефективност и опорни центрове в периферните райони“. По възложения
предмет са обособени четири позиции, като в първите три влизат сгради находящи се на шест административни адреси , а по третата
на пет такива. Спорните СМР са в сгради на улици *******и на ул.*******и попадат в обособена позиция 3 на
цитирания договор по ЗОП.
Не се спори че ответника е изпълнил възложените му дейности и са подписани
протоколи обр.19 за тяхното приемане, които са й
представени по делото. Не се спори и че ищеца е заплатил стойността на
извършеното по договорените цени въз основа на издадени фактури № 18 по
протокол обр.19 - №4
и № 23 по протокол обр.19-№9. Не се спори и,
че претендираните от ищеца суми по двете фактури, за
които съдът приема, че след уточнението на ищеца и двете са с дата 02.02.2018г., са за СМР, които като разход не са верифицирани от страна на управляващия
орган, което се установява и от съдържанието на представеното по делото Решение
на МРРБ № РД -02-36-416/27.03.2019г. . Това са суми за част от работите остойностени по тези фактури, СМР изрично посочени в
Решението на МРРБ и включващи разходите за изкърпване на гипсова шпаклова,
боядисване на стени и парапет на стълбищна клетка с
блажна боя, боядисване на стени, тавани и стълбищни
рамена на стълбищна клетка с бял латекс, боядисване с
блажна боя на капаци за излизане на покрив, мълниезащитна
инсталация за МЖС на улица *******в размер на 10 842.61 лв. без ДДС и за
ул. Равна гора за същите дейности, включая и
боядисване дървени гаражни врати с блажна боя в размер общо от 13 429.60
лв. без ДДС.
Не се спори, че решението на МРРБ не е обжалвано
от страна на ищеца и следва да се приеме, че е влязло в сила.
Не се спори, че общината след отказа на МРРБ да верефицира процесните суми е
изпратила покани до ответните страни за възстановяване на сумите, което е видно
и от самите покани и разписки за изпращане и получаване.
Спорно
между страните е дали е отпаднало основанието за заплащане на част от
извършените дейности при неверифициране, неодобряването им от управляващия
орган, и подлежи ли на връщане от страна на ответниците
към общината - ищец стойността получена от тях за неверифицираните
/неодобрените / дейности.
Видно от чл.5, ал.5 от договора страните са
приели, че в случай че управляващия орган не верифицира платени от възложителя
разходи, констатирани като неправомерно изплатени суми, то изпълнителя се
задължава да възстанови съответните дължими суми в срок от 5 работни дни от
получаване на искане за това от името на възложителя. Ответниците
са направили възражение, че тази уговорка е нищожна като противоречие със
закона и добрите нрави и като заобикаляща закона, а имено чл.266 от ЗЗД. Съдът
намира, че не би могло да се говори за нищожност, тъй като нормата следва да се
тълкува във връзка с духа и целите на договора като едно цяло, като се
съобразяват и изискванията на обществената поръчка и цялата програма във
връзка, с която тя е проведена. Видно от уговорката целта е да се възстановят суми
на възложителя, които суми се явяват неправомерно усвоени т.е. това са суми за
които липсва основание за тяхното изплащане, били са незаконосъобразно усвоени
от изпълнителя и поради това не са верефицирани от управляващия орган . Целта е да не се
ощетява бюджета на ЕС , като се съобрази и факта, че се касае за безвъзмездни
средства. Предвид на това съдът приема, че фактическия състав на ал.5 вр.чл.5 от договора по ЗОП предвижда от една страна сумите
да не са верифицирани от управляващия орган и от друга да се касае за
неправомерно изплатени суми. При незаконосъобразно приети СМР т.е. неизпълнени
такива или изпълнени с лошо качество, изпълнени без да са предвидени по проект
във връзка с предмета на договора и това е установено от органа контролиращ и
отпускащ средствата по предмета на договора и той не ги е одобрил, възложителя
е в правото си да изиска връщане на сумите, тъй като по същество отпада
основание за тяхното изплащане. Самия чл.265 от ЗЗД предвижда различни хипотези
във връзка с качествено или не изпълнени СМР и тяхното заплащане. Престациите следва да са съответни и да отговарят на договореното
и установеното . Поради това съдът намира, че не може да се приеме нищожност.
Нормата с условието за неправомерно изплащане и само в този случай неверифициране
води до извод, че е в съответствие със предвиденото по договора за изработка в
ЗЗД.
Съдът обаче намира, че от събраните по делото
доказателства, писмени, устни и три технически експертизи, се установи, че за
по-голяма част от претенциите не е отпаднало основанието за тяхното изплащане,
тъй като липсва елемента неправомерно усвоени.
От приетите две единични експертизи , изготвени
от експерти специалисти в областта на енергийната ефективност в.л.Б. и в.л. К.-Г.,
втората изготвена във връзка с оспорване на първата експертиза се установява, че при
първоначалното обследване през 2016г. на
сградите находящи се на двата адреса в гр.С.– ул.*******и
ул. Равна гора, са допуснати неточности. Съдът кредитира и двете заключения,
предвид че и двете правят еднакви изводи по поставените технически въпроси във
връзка с достигнатата енергийна ефективност на двете сгради. Експертите заключават, че двата сертификата
от 2016г. са с неточно съдържание. Не са посочени в техническия паспорт, който
също е от 2016г. ,налице са разминавания между енергийния и техническия доклад.
Същите сочат, че със предложението на изпълнителя и подписания договор, се
изправят някои неточности по докладите във връзка с необходимите за извършване
СМР, за достигане на по-добра енергийна ефективност на сградите. Вещото лице Б. сочи, че обичайната практика е
сертификатите да се изготвят след
приключване на СМР , т.е. около 1 година след това По същество тези втори сертификати изготвени
през 2020г. след извършване на СМР, и са представени на вещо лице Г., изискала ги от
общината, която ги е приложила към своята единична експертиза и е мотивирала
изводите си въз основа на тях. Същите значително се различават по съдържание от
сертификатите от 2016г. и показват следната енергийна ефективност на сградите
преди и след СМР = МЖС на ул. *******преди ЕСМ -487, а след СМР 121 kWh/m2,
- за МЖС на ул. Равна гора – 465 преди ЕСМ, а след изпълнение на СМР 137 Kwh/m2. И двете вещи лица сочат, че след извършване
на договорените СМР сградите достигат енергийна ефективност над 60 % и дори над
70 % и са съответни на клас B,
по постигната енергийна ефективност и надхвърлят предвидения и договорен клас С.
Видно от мотивите на решението на МРРБ № РД -02-36-416 от 27.03.2019г. контролиращия орган се е
позовал на сертификатите от 2016г., които са предвиждали да се постигне
енергийна ефективност по-малко от 60 % за всяка една от двете процесни сгради или това за находящата
се на ул. *******е било 34.79 %, а за тази на ул. Равна гора е само 9.36 %,
поради което е отказал верифициране на разходите за изкърпване на гипсова
шпаклова, боядисване на стени и парапет на стълбищна
клетка с блажна боя, боядисване на стени, тавани и стълбищни
рамена на стълбищна клетка с бял латекс, боядисване с
блажна боя на капаци за излизане на покрив, мълниезащитна
инсталация за МЖС на улица *******в размер на 10 842.61 лв. без ДДС и за
ул. Равна гора за същите дейности, включая и
боядисване дървени гаражни врати с блажна боя в размер общо от 13 429.60
лв. без ДДС. . Мотивът е , че в този случай могат да се финансират единствено
задължителните енергоспестяващи мерки ,
задължителните мерки свързани с конструктивното укрепвани и мерки за
осигуряване на достъпна среда. При енергийна ефективност по-малко от 60 %
останалите изпълнени мерки се финансират от бенефициера
или това е община Севлиево. Съгласно чл.6, ал. 3 от административния договор
между управляващия орган и общината, като бенефициент и чл.32 от Общите условия
при които е сключен този административен договор е предвидено, че бенефициента
, който в конкретния случай е община Севлиево, поема цялата отговорност за
извършено изменение на финансовия план, за което няма съгласие на УО чрез не
верифициране на разходи или налагане на финансови корекции.
От приетата по делото СТЕ на вещо лице инженер
конструктор Ц. се установява, че процесните СМР са
заложени в договорите като вид дейности, които се възлага да бъдат извършени и са
необходими такива, т.е. необходимостта от извършването им е съществувала преди
започване на строителните дейности, а не настъпила в резултат от нарушаване на
първоначалното състояние на сградата. Този вид дейности попадат в обхвата на
т.4.4.6 от Насоките, а именно в хипотезата, че след изпълнение на възложените
дейности сградата има енергоспестяване повече от 60
%. Дейностите като част от техническата спесификация
по договора от 19.05.2017г. не са
възникнали в последствие и изпълнени по волята само на изпълнителя, а са били
възложени от общината като възложител. От тази експертиза обаче се установява,
че е налице разлика между възложени и реално изпълнени дейности по монтаж шапки
на комини и шапки за вентилация на сградата на ул. Равна гора, като е
надплатена сума от 61.10 лв. с ДДС или 73.32 лв. с ДДС, констатирано и от
управляващия орган, който е отказал във връзка с това верефициране
на тази сума.
От показанията на изслушания по делото свидетел П.Б.се
установява, че при кандидастване на община С.по
програмата за безплатната помощ е направено предварително енергийно и
техническо обследване на сградите, които
ще се санират и въз основа на тях, са дадени
предписания и пакети от мерки, които да се изпълнят, за да се постигне
енергийна ефективност поне клас С. Само три от подготвяните 23 сгради е
преценено , че биха могли да постигнат енергийна ефективност клас В и процесните две сгради не са били между нея. Година след приключване на дейността им е
указано изготвяне на ново обследване и сертификати и се установило, че е
постигнала ефективност енергоспестяване при повече от
сградите над 60 %.
От показанията на свидетеля Ц., участвала при
приемане на дейностите извършени от ответниците въз
основа на договора и подписвала като част от приемащата комисия акт обр.19 се установява,че са изпълнени възложените с договора
дейности и са приети именно защото са изпълнени. Извършвано е щателна проверка
и замерване за да се установи всичко извършено и подлежащо на приемане. Изпълнявани и приети са дейностите по проектите
на възложените с договорите СМР,като не е установено отклонение от възложеното.
От приетата по делото съдебно - графологична експертиза, изготвена във връзка с оспорване
на сертификатите е видно , че подписите
под Протокола за измерване за установяване на
реално изпълнени видове СМР са положени от лицата посочени в тях – служителите
на МРРБ – Я. и М.и за възложителя Ц., а справката енергийни спестявани е
изготвена от служителя на общината П.Б.Следва да се приеме, че тези
доказателства са автентични. По отношение на съдържанието им и доколкото влизат
в противоречие с приетите по делото технически експертизи съдът не ги
кредитира.
От представения договор за учредяване на
консорциума между ответниците се установява, че
отговорността на двамата е разделна, като за Ц. ЕАД е 95 %, а за А.С. ЕООД е 5
%.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи :
Между
страните въз основа на проведена обществена поръчка е сключен договор за
извършване на проектиране и строително монтажни работи на 23 блока в гр. С.с
цел повишаване на енергийната им ефективност , чрез усвояване на безвъзмездна
финансова помощ от Програма „ Региони в растеж 2014г. – 2020 г.“. Ищецът бенефициер по програмата е възложил на ответниците
и последните са приели да извършат конкретни предписани СМР и включени като част от договора чрез
присъединеното техническо предложение ,
при цени в ценовото предложение, станали
неразделна част от договора, с цел достигане на определена степен на
енергийна ефективност на посочените в договора сгради, между които процесните. Възложителя е извършил и предоставил на
изпълнителя обследване на технически характеристики, технически паспорт и
обследване за енергийна ефективност . Експертизите приети по делото обаче
установяват, че обследванията са извършени некачествено, с противоречия по
между си и техните недостатъци са преодолени от изпълнителите чрез тяхното
техническо предложение и изготвените и одобрени проекти за извършените СМР. Така
извършените обследвания предвиждат след изпълнение на СМР да се повиши
енергийната ефективност на блоковете, конкретно за двата процесни
до клас С, което се установи и от експертизите и от показанията на свидетеля Б..
Няма
спор, че всички възложени дейности са изпълнени и разплатени от страна на
възложителя. От приетите по делото СТЕ се установи безспорно, че сградите
постигат енергийна ефективност след ремонта клас В, което е повече от заложения
клас С. На ищеца е отказано обаче одобряване на част от разходите в размери и
за СМР, така както са посочени в исковата молба и в Решението от 2019г. на
МРРБ.
Както
подробно бе обсъдено в констативно-съэбразителната
част, дейностите за които е отказано верифициране на техните разходи с Решение
на МРРБ РД – 02-36-416/27.03.2019г. са
такива, които са заложени в договора част от техническата спецификация и са
необходими за да се извърши пълно изпълнение на възложените СМР. Такива
дейности подлежат на компенсиране от безвъзмездната помощ съгласно чл.4.4.6 подточка с/ само ако за обекта се постигне над 60 %
енергийна ефективност след извършване на
възложените СМР. Съдът намира, че Решението на МРРБ от 2019г., с което е
отказано верификация на процесните разходи е
неправилно, доколкото е основано на енергийните и технически обследвания от
2016г., които дават препоръки и насоки за достигане на степен енергийна ефективност С. Към този
момент няма изготвено ново обследвана, на база на извършените и приети СМР,
което е сторено едва през 2020г. Последните, в едно и с експертизите по делото
установяват, че чрез извършените дейности ответниците
са постигнали и за двете сгради повече от 70 % енергийна ефективност. Съдът
обаче в гражданското производство не може да упражнява косвен съдебен контрол
за законосъобразност на административните актове, и решението на МРРБ е влязло
в сила.
Следва
ли ответниците да възстановят сумите, които са
получили от общината за извършените от тях СМР, след като общината не би могла
да ги получи като безвъзмездна помощ? Съдът намира, че не е отпаднало
основанието за тяхното получаване. Съгласно договора между страните – чл.5,ал.5
на възстановяване подлежат само сумите, които не са верефицирани
и са неправомерно изплатени. В конкретния случай съдът намира, че се установи
тези суми да не са верефицирани, но неправомерно
изплатена се явява само сумата от 61.10 лв. с ДДС или 73.32 лв. с ДДС, предвид
констатирана разлика между възложено и изпълнено по отношение на поставяне
шапки на комини и вентилация на сградата на ул. Равна гора. Предвид, че е
заплатено повече от извършеното съдът намира, че тази сума подлежи на
възстановяване от страна на ответниците .
Възстановяването следва да е в размер на процетното
участие на всеки от тях в консорциума учреден като гражданско дружество или 5 %
от 73.32 лв. е 3.66 лв. с ДДС платими от А.С. ЕООД и 69.65 лв. с ДДС платими от
Ц.Е.Б. ЕАД . Върху сумите се следват мораторните
лихви на осн.чл.86 ЗЗД, изчислени с електронен
калкулатор за периода 16.04.2019г. до 02.08.2019г./исковия период/0.11 лв. от А.С.
ЕООД и 2.11 лв. от Ц. ЕАД , доколкото ответниците са
получили покани от страна на ищеца за възстановяване на тези суми. Върху тези
суми на осн.чл.86 ЗЗД се дължи и законната лихва от
предявяване на исковата молба и до окончателното заплащане на главниците.
В
останалата част съдът намира исковата молба за неоснователна. Установи се по
безспорен начин, че всички останали СМР, за които МРРБ е отказало верефициране са изпълнени и приети от възложителя, което се
потвърди и чрез трите приети СТЕ по делото. Стойността на същите следва да се
поеме от самия възложител, съгласно чл.6 вр. чл.32 от
Общите условия към административния договор сключен между МРРБ и община
Севлиево. Договорът между ищеца и ответниците е такъв
за изработка и се подчинява на нормите на чл.265 и чл.266 от ЗЗД. След като СМР-тата са възложени с договора, при конкретни цени и са
изпълнени и приети без да има забележка по тяхното качество, то съответно
основанието за изплащане от страна на ищеца и за получаване на тези суми от ответниците не е неправомерно и договорената цена за тези
СМР се е следвала от страна на
възложителя. Не се установява наличие на хипотезата на чл.55 от ЗЗД и исковете
над сумата от 73.32 лв. с ДДС до пълния
предявен размер от общ 29 199.97 лв./ при 5 % за първия ищец и 95 % за
втория/ следва да се отхвърлят като
неоснователни. Предвид, че претенциите за лихви мораторни
и законни върху отхвърлените главници са акцесорни
претенции и са обусловени от главните то същите също подлежат на отхвърляне.
По
разноските всяка от страните е направила претенции за присъждане и е
представила списък с приложени доказателства. Ищеца претендира разноски
съобразно списъка по чл.80 ГПК в размер общо от 6 047.40 лв., а ответника Ц.
ЕАД 2 470 лв., а А.С. ЕООД 130 лв. На ищеца се следват разноски съобразно
уважената част от исковете или 0.01, които възлизат на 60.47 лв., от които А.С.
ЕООД дължи 5 % или сумата от 3.02 лв., а Ц. ЕАД дължи 57.45 лв. , а на ответниците се следва 0.99 или на Ц. ЕАД 2 445.30 лв., а на А.С. ЕООД 129.67 лв. .
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „А.С.“ ЕООД ***.********да
заплати на ОБЩИНА С.ЕИК ********, гр.Севлиево, площад ********сумата от общо
3.36 лв. с ДДС / три лева и тридесет и шест стотинки / на осн.чл.55 ЗЗД , в едно със законната лихва от предявяване на иска -06.08.2019г. до
окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 0.11 лв./ единадесет стотинки / лихва за забава за
периода 16.04.2019г.
до 02.08.2019г., както и 3.02 лв./ три лева и две стотинки/ разноски на осн.чл.78 ГПК , като ОТХВЪРЛЯ претенциите за разликата до
пълните предявени размери относно главница и мораторни
лихви.
ОСЪЖДА „Ц.Е.Б. “
ЕАД *** да заплати на ОБЩИНА С.ЕИК ********, гр.Севлиево, площад ********сумата
от 69.65 лв. с ДДС / шестдесет и девет лева
и шестдесет и пет стотинки / на осн.чл.55 ЗЗД
, в едно със законната лихва от предявяване на иска -06.08.2019г. до
окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 2.11 лв./ два лева и единадесет стотинки / лихва
за забава за периода 16.04.2019г. до 02.08.2019г., както и 57.45 лв./
петдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/разноски на осн.чл.78 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за разликата до
пълните предявени размери относно главница и мораторни
лихви .
ОСЪЖДА ОБЩИНА С.ЕИК
********, гр.Севлиево, площад ********да заплати на „Ц.Е.Б. “ ЕАД *** сумата от
2 445.30
лв. / две хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и тридесет стотинки/
разноски за настоящото производство на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА ОБЩИНА С.ЕИК
********, гр.Севлиево, площад ********да заплати на „А.С.“ ЕООД ***.********сумата
от 129.67 лв. / сто двадесет и девет лева и шестдесет и седем
стотинки/ разноски за настоящото производство на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: