О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 902 Година,
2019
Град Бургас
Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав …………………………..
На петнадесети юли .….…..….………...……..
Година две хиляди и деветнадесета
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове:
……………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………..
Секретар ………………………………………………………………………………..………
Прокурор ………………………………………………………………………….…………….
като разгледа докладваното от ……...……Р. Калиманова …………………………….
търговско дело № ……… 157 ....…. по описа за………. 2019 …………. година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковите претенции на Д.К.П., ЕГН ********** и Е.М.П., ЕГН **********,
и двамата чрез процесуалния си пълномощник със съдебен адрес *** против „Сле
груп“ ЕООД със седалище град София и адрес на управление ж. к. „Дървеница“, ул.
„Жеко войвода“ №5, вх. Г, ап. 70, представлявано от Альоша Василев Георгиев за
приемане за установено, че ответното дружество дължи на ищците сумата от
1000000 евро, представляваща неизплатената част от продажната цена по договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 28.11.2012 година, обективиран в
нотариален акт № 73, том VІІІ, рег. № 8863, дело №1443/2012 година на нотариус
с район на действие Несебърския районен съд , чиято изискуемост е настъпила на
30.06.2014 година по силата на сключена между тях на 28.02.2014 година
спогодба, обективирана в нотариален акт №95, том І, рег. №897, дело № 94/2014
година година на нотариус с район на действие Несебърския районен съд, ведно
със законната лихва, считано от 22.11.2017 година до окончателното изплащане на
главницата, както и сумата от 39176 лева, представляваща направени от тях съдебно-деловодни
разноски по частно гражданско дело №1104/2017 година по описа на Несебърския
районен съд, по което в тяхна полза е била издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №587
от 12.12.2017 година. Претендира се от ищците и присъждането на направените от
тях в настоящото производство съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на
отправените искания представят и ангажират доказателства.
С разпореждане № 1149 от закрито заседание на 17.04.2019 година,
постановено по делото съдът е указал на ищците в двуседмичен срок от получаване
на съобщението за това внесат сумата от 39166.60 лева, представляваща дължима
държавна такса върху размера на предявените от тях претенции по сметка на съда,
като представят документа за това по делото; указани са им също така и
последиците при неотстраняване на посочените им нередовности на исковата молба.
Съобщението за това им е било надлежно връчено чрез пълномощника им на
28.05.2019 година, като във връзка с него и с писмо, депозирано по пощата на
11.06.2019 година чрез процесуалния им пълномощник същите са подали нарочна
писмена молба, съдържаща искане на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъдат
освободени от нейното заплащане. Към същата са представени писмени
доказателства в негова подкрепа.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, изтъкнатите
от молителите доводи и представените от тях писмени доказателства, намира
следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, при произнасяне по молбата
за освобождаване, съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото
семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното
положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други
констатирани обстоятелства. Видно от представените по делото от страна на ищците
писмени доказателства, същите са семейство, като няма данни да имат деца, респективно
други лица, на които да дължат издръжка. Установява се също така, че те са
собственици при условията на съпружеска имуществена общност на два недвижими
имота, единия от които в к. к. „Слънчев бряг“, с площ от 100 кв. м., а другия в
град Пловдив с площ от 66 кв. м. Те притежават и едно моторно превозно
средство, а именно лек автомобил марка „Хонда Акура“, година производство 2008
година. В последната декларация за материално и гражданско състояние е
посочено, че ищцата Е.П. има паричен влог на стойност 30000 евро. Същата страда
от заболяване, което налага осигуряване на издръжка в размер на 15 лева
месечно, а съпругът и от такова, за което се изискват 25 лева месечно.
Декларация в този смисъл и по-точно във връзка със здравословното състояние е направена
и от ищеца Д.П., който е декларирал в съставената от него последно и
представена по делото декларация влог в размер на 15000 евро. Това лице има и
доход в размер на 176.46 лева от пенсия. В предходните представени при първото
искане за освобождаване от такса декларации месечни разходи във връзка със
здравословното състояние не са декларирани; има посочен един еднократен разход
от 2100 лева за операция на ищцата. В тази декларация размера на средствата по
влога на ищцата са 47000 евро, в какъвто размер са и тези на ищеца. Все в този
размер са притежаваните по влог средства и в декларациите към молбата от
08.10.2018 година пред Районен съд-Несебър, пред който е било първоначално
образувано делото. Видно е също така, че с постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК върху
имота в к. к. „Слънчев бряг“ е наложена възбрана, а с последващо постановление
такава е наложена и върху имота в град Пловдив. Наложен е също така и запор
върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в
трезори, включително съдържанието в касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в изчерпателно изброените в постановленията
банки и клонове на банки в Република България. Ищците са заявили и получаването
през 2012 година на част от продажната цена по процесната сделка в размер на 1050000
евро.
При съобразяване на всичко изложено по-горе, съдът намира искането на ищците
неоснователно. От представените в подкрепа на същото писмени доказателства не се
установява по несъмнен и категоричен начин, че същите нямат достатъчно
средства, за да заплатят дължимата за производството държавна такса, поради
което и именно и не следва да бъдат освободени от нейното заплащане в размер на
посочената в разпореждането на съда сума. В тази връзка следва да се отбележи,
че действително декларираните от тях доходи от пенсия са в малки размери и само
с тях, при липсата на други възможности те биха били затруднени да заплатят
дължимия размер такса. Същите, обаче преди около 7 години са получили
изключително голяма по размер сума като цена по сделката, за която се твърди да
е изразходвана към настоящия момент. Същевременно, при идентична ситуация, тъй
като едното от постановленията, разгледани по-горе е от дата 28.12.2016 година,
а другите от 22.03.2017 година, съответно от 12.04.2017 година, т. е. все от
период отпреди завеждане на делото, а и най-вече на самото заповедно
производство, чието начало е сложено на 22.11.2017 година те са заплатили такса
в този размер, за да бъдат снабдени със заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Също така, отново при
такива условия и по-специално на 12.03.2018 година всеки един от ищците е
внесъл за възнаграждение на ангажирания от него по делото един адвокат сумата
от по 8900 лева или близо 18000 лева общо за двамата. Всичко това съдът
разглежда във връзка със сочените възможности на двамата ищци да заплатят дължимите
от тях суми при идентични на описаните в молбата условия, с наличието на каквито
именно и към момента е мотивирано и обосновано тяхното искане. Не без значение
е и обстоятелството, че в различните депозирани декларации размера на
притежаваните средства по влог са различни по размер, без да се изтъква причина
за това разминаване, а освен това такова се наблюдава в тях и по отношение на
необходимите средства за издръжка във връзка с тяхното здравословно състояние. Наред
с това, но никак не без значение е и обстоятелството, че ищецът П. не е
декларирал обстоятелството, че е управител и съдружник с в търговското
дружество „Ал-фит“ ООД, чието седалище и адрес на управление са на адреса на
притежавания от него и съпругата му имот в град Пловдив. Това се установява
след служебно извършена справка в общодостъпния електронен търговски регистър
по посоченото в исковата молба ЕГН за това лице. Основното имуществено право на
управителя е това на възнаграждение, т. е. такова, каквото му се следва и на него
и за размера на което, обаче няма данни, а напротив това обстоятелство изобщо
не е декларирано. Не се установява това търговско дружество да не осъществява
търговска дейност и в резултат на това и съответна печалба, която след решение
на компетентния в тази насока орган би могла да бъде разпределена и съответно
получена от него като съдружник-физическо лице, още повече, че същият притежава
49 дяла от неговия капитал. Тук е необходимо да се посочи, че съобразно
константата съдебна практика, затаяването на истина за факти, върху които
следва да се простре преценката на съда при искане от вида на настоящото е факт
от съществено значение, който следва да бъде отчетен от съда. Същият неминуемо
поставя под съмнение истинността на изнесеното от молителите и следва да се
счете за достатъчен да обуслови неоснователност на искането за освобождаване от
държавна такса. Всичко така казано, разгледано в неговата съвкупност обосновава
несъмненият извод, че ищците не са лица, на които да липсват достатъчно
средства за заплащане на дължимата за разглеждане на исковете им държавна
такса.
Предвид обжалваемостта на настоящия съдебен акт, делото следва да се
докладва за извършване на следващите се по него процесуални действия, които са
сложени в зависимост от окончателното разрешаване на въпроса за дължимостта на
държавната такса след неговото влизане в сила.
Ето защо, по изложените съображения и на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането на Д.К.П.,
ЕГН ********** и Е.М.П., ЕГН **********, и двамата чрез процесуалния си
пълномощник със съдебен адрес *** да бъдат освободени от заплащането на дължимата по сметка
на Бургаския окръжен съд за разглеждане на предявените от тях искове, по повод
на които е образувано настоящото производство в размер на 39166.60 лева държавна
такса.
Настоящото определение подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на молителите-ищците по делото пред Бургаския апелативен съд с
частна жалба.
След влизането му в сила делото да се
докладва за извършване на следващите се по него процесуални действия, съобразно
посоченото по-горе.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: