Р Е Ш Е Н И Е
№ 101 08.07.2019 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Търговище,
на седми юни две хиляди и деветнадесета година ,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател - Албена Стефанова
Секретар- Янка Ганчева,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 4 по описа за 2019
г. на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава десета, раздел І от
АПК.
Образувано е по жалба на С.Д.С., ЕГН-**********
***, подадена чрез адвокат А.М. ***, с посочен по делото адрес: гр.Търговище,
ул. „Лилия” №4, вх.А, ет.2, кантора №6 против Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 за кампания
2016г. с изх.№ 02-250-6500/3381 от 12.11.2018г., издадено от
Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”-София, с което на С.Д.С. по
направление „Биологично пчеларство” е намалено финансовото подпомагане в размер
на 8898.89 лв., поради неспазване на базови изисквания.
В
жалбата като основания се навеждат неспазване на установената форма, съществено
нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. В
жалбата се излагат подробни доводи, обосноваващи липсата на изложени фактически
основания и на непосочване - кои конкретно базови изисквания жалбоподателят не
е спазил, с което оспореният акт се
явява издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
ограничаване на правото му на защита. Излага се становище, че пчелинът на
жалбоподателя отговаря на всички базови
изисквания, посочени в т.2 „Биологично
пчеларство” от Приложение №2 към чл.13
от Наредба №4/24.02.2015г. на МЗХ. Навежда се, че в конкретния случай
административният орган не е извършил преценка на всички факти за правилното
разрешаване на случая. Моли се оспореният акт да бъде отменен като
незаконосъобразен. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адвокат М., който поддържа
жалбата на изложените в нея основания и доводи. Представя писмени бележки, в
които излага подробни доводи, обосноваващи незаконосъобразност на оспореното УП.
Представя списък на разноските
Ответникът по оспорването – Заместник-изпълнителеният
директор на Държавен фонд „Земеделие” гр.София –в съдебно заседание не се явява
лично. Представлява се от ст.юрисконсулт Т.С., която излага становище за
неоснователност на жалбата. Навежда, че основанието за издаване на оспореното
УП е чл.11, ал.4 от и чл.26, т.1 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г. на МЗХ, поради това че са надвишени минималните периоди на
преход за заявените за подпомагане пчелни семейства, които за втора година от
поетия петгодишен ангажимент бенефициентът ги заявява в състояние - „преход“. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Представя
писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото Заявление ФЛ
УРН:368736/02.06.2015г./стр.52/ С.Д.С. е заявил за подпомагане пчелни семейства по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР
2014-2020 за кампания 2015г. Видно от горепосоченото заявление С. е заявил за
подпомагане през 2015 пчелните семейства,
посочвайки код БП 15 - „за биологично
пчеларство”, съгласно класификацията, установена в
Приложение № 1 към чл.7, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. на МЗХ. С УП с изх.№02-250-6500/2397 от
10.07.2018г. С.Д.С. е одобрен за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие”
от ПРСР 2014-2020 за кампания 2015, в размер на 5974.97 лв. с код БП 15 - „за биологично пчеларство”.
Видно
от приложеното по делото Заявление с УИН 2506061697380 от 10.06.2016г.
/стр.57 от преписката/ на посочената дата С.Д.С. е заявил за подпомагане пчелни семейства по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020
за кампания 2016г. с
код БПП 6 - „за
биологично пчеларство в преход”. По подаденото заявление Заместник-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие”-София е постановил оспореното УП, с което на С.Д.С. за кампания 2016г.
е намалено финансовото подпомагане в размер на 8898.89 лв, с код БПП 6 - „за
биологично пчеларство в преход”.
В акта е
посочено, че за декларираните в заявлението за подпомагане за 2016г. пчелни
семейства по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично
пчеларство“, 2016г. е втора година от поетия от кандидата ангажимент по
направлението.
В
Таблицата към УП /стр.2-5/ в колона 7 като
фактическо основание за издаване на оспорения акт е отразено-единствено „неспазване
на базови изисквания“, а като правно основание е посочен Раздел V „Намаления при неспазване на базови
изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020“, б.
b. Направление „Биологично пчеларство“ от Методика за намаляване и отказване на
плащания по м.11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014 –
2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017г., издадена от Министъра
на земеделието и храните, на основание чл.13 от Наредба № 4 от 24.02.2015г.
Уведомително
писмо с изх.№ 02-250-6500/3381 е издадено от Заместник-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” гр.София-П. Д. Сл..
От
приложената по делото Заповед №03-РД/715
от 27.06.2017г., издадена на основание чл.20а, ал.1, ал.2 и ал.4 от Закона за
подпомагане на земеделските производители, чл.11, ал.2 от Устройствения
правилник на ДФЗ и Решение на УС на ДФЗ по т.6.2. от Протокол № 114 от
15.06.2017г.,
Изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие” гр.София е делегирал правомощия на П. Д. Сл. – заместник изпълнителен директор на ДФЗ,
да издава и подписва всички уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие пчелни семейства по м.11 „Биологично земеделие“.
УП е
връчено на оспорващия С.Д.С. на 06.12.2018г. Жалбата на С. срещу оспореното
УП е подадена до Административен съд-Търговище по пощата на 13.12.2018г., чрез
административния орган.
В хода на съдебното производство е изискана информация
от Министерство на земеделието и храните относно въведените в електронната
система данни по смисъла на чл.49, ал.3 от Наредба №4/24.02.2015г. от
контролиращо лице „Лакон“ ООД през 2016г. за заявените пчелни семейства от
земеделския производител С.Д.С.. От
представения формуляр за въведени данни в „Система за въвеждане на данни от
външни институции“ за кампания 2016г. (стр.48) се установява, че по отношение
на оспорващия контролиращото лице е посочило, че към 14.11.2016г. всички пчелни
семейства са под контрол; установен брой пчелни семейства в пчелина 130;
установено състояние на пчелина „в преход“; както и че е спазено изискването да
не се надвишават минималните периоди на преход съгласно чл.38, ал.3 на
Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008г.
Така установената фактическа обстановка
се подкрепя от събраните по делото
писмени доказателства.
При така установеното, съдът намира жалбата за
допустима по следните съображения:
Жалбата е подадена в срок, срещу
акт, подлежащ на съдебно оспорване. Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат
на оспорения акт и при наличие на правен интерес.
При разглеждане на
жалбата по същество съдът, прави следните правни изводи:
Съгласно чл.20а от ЗПЗП изпълнителният
директор организира, ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция,
която по дефиницията на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството
на Европейския съюз. В чл.20а, ал.4 от ЗПЗП е предвидена възможността
Изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на
договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. От приложените по делото доказателства е видно, че Изпълнителният
директор на ДФЗ със своя заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017г. (л.21-22) е
делегирал на зам.изпълнителния директор П. Д. Сл. да издава и подписва
уведомителни писма от вида на процесното. С оглед на изложеното съдът намира оспореното УП за издадено от материално
компетентно лице, при регламентирана в закона възможност за делегиране на
правомощия и при надлежно оправомощаване.
По отношение на
съответствието на оспореното УП с материалния закон, съдът намира следното:
В УП като
фактически основания за издаване на оспорения акт е отразено- „неспазване на базови изисквания“, а не „надвишаване
на минималните периоди на преход на заявените за подпомагане пчелни семейства,
които за втора година от поетия петгодишен ангажимент бенефициента ги заявява в
състояние „в преход“ или „отбелязан грешен код в заявлението“. Като правно основание в УП не се сочат, нито чл.11,
ал.4, нито чл.26, т.1 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. на МЗХ, а Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11
„БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017г.,
издадена от МЗХГ, на основание чл.13 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. В
цитираната Методика, раздел V, б. b. Направление „Биологично пчеларство“, А)
„Базови изисквания“, липсва изброяване на базови изисквания. Тази Методика е
утвърдена със заповед, издадена на основание чл.13 от Наредба № 4 от
24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода
2014 – 2020г. В чл.13 от Наредбата е предвидено, че когато при проверка на
място или административни проверки се установи, че за съответните пчелни
семейства не са спазени базовите изисквания съгласно Приложение № 2, плащанията
за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена
от МЗХГ. Очевидно е, че според цитираната разпоредба, базовите изисквания,
които следва да бъдат спазени за пчелните семейства, се съдържат в Приложение
№2 към Наредбата, а не в утвърдената Методика. Такива базови изисквания не се и
съдържат в посочената в УП Методика. В същият смисъл е и разпоредбата на чл.19,
ал.2 от цитираната Наредба, съгласно която земеделските стопани, подпомагани по
Наредбата, трябва да спазват базовите изисквания по съответното направление,
посочени в Приложение №2.
В
Приложение №2, т.2 „Биологично пчеларство“ (направлението, по което е
кандидатствал оспорващият) към Наредба №4 от 24.02.2015г., която е приложимата
материално-правна уредба като базови изисквания се регламентират следните
изисквания: Постоянни и временни пчелини не се устройват на разстояние,
по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на
елитни пчелни майки и резерватни пчелини; Разстояние, по-малко от 5 км, в
райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни
майки; Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от
съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа. Приложимата
материално-правна уредба не регламентира
като базово изискване- надвишаване на минималните периоди на преход на
заявените за подпомагане пчелни семейства. Последното е изискване, което също
следва да бъде спазено, но в УП като фактически основание не се сочи неговото неспазване,
както и –посочването на грешен код в заявлението, като същите нормативно не се регламентират
като базови изкисвания по чл.13, ал.1 и чл.19, ал.2 от Наредба №4 от
24.02.2015г.
Едновременно с горното от представеното
по делото Заявление за подпомагане за
2015г. е видно, че оспорващият е посочил пчелина си за подпомагане с код БП
15, тоест „за биологично пчеларство”/стр.55/, а не с код БПП 6 - „за биологично
пчеларство в преход”. Единствено за
кампания 2016 оспорващият е със статут на пчелина си за подпомагане, с код БПП
6 - „за биологично пчеларство в преход”, с което по делото не се доказа, че С.Д.С. е подавал заявления за подпомагане в две
поредни години с код БПП 6-„Биологично пчеларство в преход”. Предвид изложеното
съдът намира, че не е налице неспазване на изискването на чл.11 ал.4 от Наредба
№4 от 24.02.2015г.
Видно от подаденото Заявление за 2016г.
оспорващият е заявил за подпомагане пчелина си с код БПП 6-„Биологично
пчеларство в преход”, с което по делото не се доказва наличието и на хипотеза
по чл.26, т.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. на МЗХ.
По делото липсват доказателства за
неизпълнение на някое от гореизброените базови изисквания, регламентирани в Приложение
№2, т.2 „Биологично пчеларство“ (направлението, по което е кандидатствал
оспорващият) към Наредба №4 от 24.02.2015г. Липсват и констатации на административния орган в този смисъл. Липсата
на доказателства за неспазване на базовите изисквания, регламентирани в
Приложение №2, т.2 към Наредба №4 от 24.02.2015г., води до незаконосъобразност
на оспореното уведомително писмо.
Нещо повече, наличието на съответните отстояния,
предвидени в чл.15, т.2 и т.З, както и в чл.16 от Закона за пчеларството е
предмет на проверката на ОДБХ-Търговище по реда на чл.137 от ЗВмД. Видно от
приложените по делото Удостоверение за
регистрация на животновъден обект № 318/27.08.2013 г. на ОДБХ-Търговище и
Становище № 284/26.08.2016 г. на ОДБХ-Търговище - „Обектът отговаря на
ветеринарномедицинските изисквания, посочени в Закон за ветеринарномедицинската
дейност, Закон за пчеларството и Наредба № 10 от 01.04.2015 г. за регистрация и
идентификация на пчелните семейства.”. Предвид изложеното дори и да се приеме
за правно основание за издаване на УП- Раздел V, б.”Б” от Методиката във връзка
с базовите изисквания, установени в точка 2 „Биологично пчеларство” от
Приложение № 2 към чл.13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. на МЗХ, то обжалваният
акт отново се явява издаден в
противоречие с материалноправните разпоредби на чл.13 и точка 2 „Биологично пчеларство”
от Приложение № 2 към чл.13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. на МЗХ, във връзка
с чл.15, т.2 и т.З и чл.16 от Закона за пчеларството.
На основание всичко гореизложено съдът
намира оспореното УП за постановено при неправилно приложение на материалния
закон.
Независимо от гореизложеното съдът
намира оспорения акт за постановен и при съществено нарушение на процесуалните
правила.
В УП не е изложено въз основа на какви
обстоятелства органът приема, че са налице неспазени базови изисквания, както и
посочване на конкретните базови изисквания, които органът приема, че не са
спазени от кандидата. Евентуалните фактически основания не могат да се извлекат
и от цитираната в акта Методика. Посочената
в УП Методика представлява акт от процесуалноправно естество и няма за цел и
обхват да предвиди самите базови изисквания по мярката, т.е. самите правни и
фактически основания за намаления и отказ на плащания по мярката, които са
уредени изчерпателно в материалноправни актове, в случая в Наредба № 4 от
24.02.2015 г. на МЗХ и в Закона за пчеларството.
Не би могло да се приеме, че мотивите към акта се
съдържат и в представената по делото административна преписка, тъй като в
преписката липсват документи с такова съдържание. Съдът намира за необходимо да
отбележи, че представеното с преписката становище от Станислав Главчев-
директор на дирекция „Директни плащания“ не съставлява такъв „друг“ документ по
смисъла, вложен в ТР №16/31.03.1975г. на ВС, ОСГК, който да може да замести
мотивите към уведомителното писмо, доколкото не изхожда от административния
орган, който е издал акта и е издаден след приключване на административното
производство и издаване на оспореното УП.
Волята на административния орган следва да бъде ясно
изразена в административния акт или в други документи, съдържащи се в
преписката, към които актът препраща. Волята на административния орган не
следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на
административния акт чрез въвеждане на нови фактически и правни основания –
такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. В
тази връзка не се споделя тезата на административния орган, заявена чрез
процесуалния му представител в съдебно заседание, че оспореният акт е
законосъобразен, тъй като не е спазено
изискването за ненадвишаване на минималните периоди на преход на
заявените за подпомагане пчелни семейства. В оспореното уведомително писмо
липсва констатация за неспазване на такова изискване. Не се съдържа такава
констатация и в документите по административната преписка. Заявените в съдебно
заседание обстоятелства не могат да бъдат свързани с фактите, релевантни за
издаването на оспорения акт, още повече, че не лежат в основата на упражнената
компетентност на неговия издател, а посочените мотиви, с оглед на които се извършва
съдебният контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните,
предположения на съда или други обстоятелства, които имат някаква връзка с
поставения за разрешаване случай. Недопустимо е мотивите да се допълват
впоследствие със съображения, които не се съдържат в акта или в документи от
административната преписка, към които актът препраща.
По изложените съображения съдът намира, че
оспореното УП се явява издадено и при противоречиви и непълни мотиви. Посочването
на фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е
абсолютно условие за законосъобразност на същия.
На основание всичко гореизложено съдът намира
оспореното УП за постановено при неправилно приложение на материалния закон,
при съществено нарушение на процесуалните правила и при неспазване на
законовите изисквания за форма и съдържание и като такова следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Предвид разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК,
преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново
произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение
указания по прилагането на закона.
При така следващият
се от решението резултат на съдебния спор съдът намира, че на оспорващия следва
да се присъдят разноски в общ размер на 510 лева, съставляващи платена държавна
такса от 10 лв. и платено възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева.
Воден
от горното и на основание чл.172, ал.2, чл.173 ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 за кампания
2016г. с изх.№ 02-250-6500/3381 от 12.11.2018г., издадено от
Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”-София, с което на С.Д.С. по
направление „Биологично пчеларство” е намалено финансовото подпомагане в размер
на 8898.89 лв., поради неспазване на базови изисквания.
ИЗПРАЩА
преписката на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” –
гр.София за ново произнасяне по подаденото от С.Д.С. Заявление за подпомагане с
УИН 2506061697380 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014г. –
2020г. за кампания 2016г., в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при
спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” гр.София да заплати на С.Д.С., ЕГН-**********
*** сумата от 510 /петстотин и десет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: