Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 400
16.07.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №58 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба от З.Т.Д. ***, против Решение №1012-26-687-1/23.12.2019 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Национален осигурителен институт (НОИ) – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №**********/2140-26-856/05.11.2019 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
Жалбоподателката претендира да бъде отменено като незаконосъобразно решението, с което й е отказано отпускането на наследствена пенсия от починалия й баща Т. Д. Д.. Твърди, че ръководителят на ТП на НОИ – Хасково приел, че общият наследодател има осигурителен стаж от 4 год. и 14 дни. Цитиран бил чл.74, ал.1, т.4 от КСО и чл.22 от НПОС, което касаело правото на придобиване на пенсия за инвалидност или общо заболяване. В конкретния случай се касаело за наследствена пенсия, като правната уредба не правела изключение по отношение на деца, останали без родители, които имали право да получават наследствена пенсия до навършване на 18 годишна възраст.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител, заема становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето й.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление за отпускане на пенсия вх.№21103-26-74/11.09.2019 г., подадено до Директора на ТП на НОИ – Хасково, жалбоподателката З.Т.Д. е поискала да й бъде отпусната наследствена пенсия като наследник на Тома Демирев Демирев, починал на 29.08.2019 г.
Видно от Удостоверение за наследници изх.№1324 от 10.09.2019 г., Т. Д. Д., починал на 29.08.2019 г. е оставил за наследници 1 син и 4 дъщери, сред които и жалбоподателката З.Т.Д..
Представени са също Експертно решение №1714 от заседание №122 на 05.09.2019 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св.Екатерина“ ЕООД Д. за частична експертиза по документи на починалия Т. Д. Д., с решение, че заболяването е попадало по ч.VIIIр.7 т.2,5 от НМЕ и определя 95% СУ без чужда помощ.
Видно от Решение №1011-26-6240#1 от заседание №039 от 09.10.2019 г., Медицинска комисия при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.98 от КСО е взела решение, с което потвърждава оценката на трайно намалената работоспособност (вид и степен на увреждане); датата на инвалидизиране и срокът на инвалидизиране по Експертно решение №1714 на Т. Д. Д..
С писмо изх.№21103-26-74/26.09.2019 г. от Т. А. М., като законен представител на С. Т. Д. и З.Т.Д., са изискани допълнително документи по подаденото заявление за отпускане наследствена пенсия от наследодател Т. Д. Д.. Писмото е получено срещу подпис от адресата си, видно от Известието за доставяне с четима дата от пощенския печат 04.10.2019 г.
Съставен е Опис на осигурителен стаж на Т. Д. Д., в който е отразена дата на инвалидизиране 29.08.2019 г., навършена възраст към датата на инвалидизиране – 48 г., 10 мес. и 14 дни и положен осигурителен стаж от 04 г., 00 мес. и 14 дни (същия размер превърнат към III категория труд) и действителен осигурителен стаж – 1 г., 11 мес. и 20 дни.
С Разпореждане №**********/2140-26-856/05.11.2019 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.82, ал.1; чл.74, ал.1, т.4 от КСО и чл.22 от НПОС, чл.68, ал.1-2 от КСО и чл.32, ал.2 от НПОС, е отказано да бъде отпусната наследствена пенсия на З.Т.Д. по подаденото от нея заявление вх.№21103-26-74/11.09.2019 г.
Изложени са мотиви, че наследодателят
на Д. има навършена възраст 48 г. 10 мес. и 14 дни и положен осигурителен стаж
с прекъсване за периода от 05.01.1989 г. до 07.12.2012 – 04 г. 00 мес. и 14 дни от трета категория
труд.
Посочено е, че на Д. не се следва
наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като
наследодателят й има 04 г., 00 мес и 14 дни осигурителен стаж, а съгласно чл.74,
ал.1, т.4 от КСО и чл.22 от НПОС, осигурените придобиват право на пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и
имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизиране за лица над 30
годишна възраст – 5 години, като съгласно чл.74, ал.2 от КСО една трета от
осигурителния стаж по ал.1, т.2 – 01 г. 08 м. трябва да е действителен.
Посочено е също, че на Д. не се следва
наследствена пенсия от пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като съгласно
чл.32, ал.2 от НПОС се счита, че със смъртта си наследодателят й отговаря на
изискванията за навършена възраст по чл.68, ал.1 от КСО, но няма изискуемият се
осигурителен стаж от 38 г. 08 мес.
Разпореждането е изпратено на адреса на
жалбоподателката и получено срещу подпис от майка й Т. М. на 25.11.2019 г.
Разпореждането е обжалвано от З.Т.Д.
пред Ръководителя на ТП на НОИ – Хасково с жалба вх.№1012-26-687/13.12.2019
г.
С Решение №1012-26-687-1/23.12.2019 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково
разглежда жалбата на основание чл.117, ал.3 от КСО и я отхвърля като
неоснователна.
Решението е връчено на адресата си на 02.01.2020 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 6300 0118EQ 4, а жалбата срещу него е подадена чрез ТП на НОИ – Хасково на 13.01.2020 г. и заведена под вх.№1012-26-687-2 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за съдебно оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Предмет на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, постановено по реда и при условията на чл.117 от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Спазена е изискуемата писмена форма на индивидуалния административен акт, същият е подписан от издателя си, а в жалбата не са повдигнати възражения по валидността на оспорения акт, нито са наведени конкретни доводи за нарушаване на административнопроизводствени правила при неговото постановяване.
По отношение съответствието на оспореното решение с материалния закон, настоящият състав на съда намира, че правилно административният орган е приел, че не са налице основания за отпускане наследствена пенсия на заявителката от починалия й баща Т. Д. Д..
Наследствените пенсии са уредени в Раздел III на КСО, като правото на наследствена пенсия е регламентирано в чл.80 от същия раздел.
Съгласно чл.80, ал.1 от КСО, личните пенсии могат да преминават в наследствени, с изключение на пенсиите за гражданска инвалидност, социалните пенсии за старост, социалните пенсии за инвалидност и персоналните пенсии, а в ал.2 е предвидено, че право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите.
Според чл.81, ал.1 от КСО, наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалото осигурено лице, както следва: 1. при един наследник – 50 на сто; 2. при двама наследници – 75 на сто; 3. при трима и повече наследници – 100 на сто.
В чл.81, ал.2, изр.първо от КСО е предвидено, че наследствената пенсия се отпуска общо на всички лица, които имат право на тази пенсия, и се разпределя поравно между тях.
В чл.82 от КСО са установени условията за отпускане и получаване на наследствена пенсия, като според ал.1 на същата норма, децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат – за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст.
В чл.83, ал.1 от КСО е предвидено, че при смърт на осигурения на наследниците се отпуска пенсия в съответствие с вида на личната пенсия за общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест, която починалият би получил като лице с трайно увреждане със загубена работоспособност повече от 90 на сто, а в ал.2 – че когато починалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако това е по-благоприятно за тях.
От така прегледаната нормативна уредба следва, че правото на дете на наследствена пенсия от починал родител не е първично, а се поражда в зависимост от правото на пенсия на неговия наследодател. В случая няма спор, че жалбоподателката, родена на *** г. (видно от ЕГН), към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия – 11.09.2019 г., няма навършени 18 г., при което би имала право на наследствена пенсия до навършването им (респ. след навършването, ако учи), но само в случай, че на баща й, като починало осигурено лице, се полага лична пенсия, която да премине в наследствена.
В оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е потвърдено Разпореждане на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” подробно са обсъдени хипотезите, при които евентуално би се породило право на пенсия на Т. Д. Д., починал на 29.08.2019 г. при навършена възраст 48 г., 10 мес. и 14 дни, който не е бил пенсионер, при удостоверен осигурителен стаж от трета категория 04 г., 00 мес и 14 дни. Изводите, че при тези данни починалото лице няма право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, както и за осигурителен стаж и възраст, се явяват съответни на материалния закон.
Разпоредбата на чл.74, ал.1, т.4 от КСО, във вр. с чл.22 от НПОС, въвежда правилото осигурените да придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, както следва: над 30-годишна възраст – 5 години. Такъв размер осигурителен стаж наследодателят на жалбоподателката няма придобит към датата на инвалидизиране 29.08.2019 г., според данните в пенсионната преписка, а доказателства за придобит осигурителен стаж от 5 години не се представят и допълнително по делото.
Няма спор също, че наследодателят на жалбоподателката няма изискуемия по чл.68, ал.1 от КСО стаж, за да възникне за него право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, макар по силата на чл.32, ал.2 от НПОС да се счита, че той със смъртта си отговаря на изискването за навършена възраст съгласно действащата разпоредба на чл.68, ал.1 от КСО към датата на смъртта. При преценяване правото на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от наследодател, който не е бил пенсионер, пенсионният орган също е достигнал до законосъобразен правен извод, че такава не се дължи на жалбоподателката.
Обжалваното решение се явява постановено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и съответно на материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т.д. №5/2009 г. на ВАС, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Т.Д. ***, против Решение №1012-26-687-1/23.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е потвърдено Разпореждане №**********/2140-26-856/05.11.2019 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА З.Т.Д., ЕГН **********,***, да заплати на НОИ, Териториално поделение – Хасково, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: