Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 18.04.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       I-6 състав

в публичното заседание на деветнадесети март

две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: П. АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 12436 по описа

за 2017 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от М.П.Б. срещу З. „Б.В.И.Г.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че е майка на починалата, вследствие на ПТП А.С.Б. на 22 години. Поддържа се, че на 09.05.2017 г. около 16,17 часа по път ІІІ-804, гр.Асеновград-с.Поповица, км 6, на около 500 м от разклона за с.Богданица, се движел л.а.м. „Мерцедес Ц200“ с рег. № *******, управляван от водача И.Т.И., който нарушил правилата за движение по пътищата, загубил контрол върху управлявания от него автомобил и се блъснал в крайпътно дърво. Твърди се, че в резултат на удара е загинала возещата се в автомобила А.С.Б.. При това ПТП е загинал водача, както и всички пътници в автомобила.

Поддържа се, че за управлявания от виновния водач л.а.м. „Мерцедес Ц200“ с рег. № ******* има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество с полица № BG/03/117001168910 от 18.04.2017 г., със срок на валидност от 18.04.2017 г. до 17.04.2018 г.

Поддържа се, че ищцата е предявила претенции за изплащане на обезщетение пред ответника, но до момента няма произнасяне от застрахователя.

Поддържа се, че починалата е била много млада жена на 22 години, в работоспособна възраст, била е дейна, активна, в добро здравословно състояние.  Твърди се, че между ищцата и дъщеря са съществували отношения на изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа.

 Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 200 000 лв., частично предявена от общо претендирания размер от 250 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на дъщеря й А.С.Б., която е причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 09.05.2017 г. около 16,17 часа по път ІІІ-804, гр.Асеновград-с.Поповица, км6, на около 500 м от разклона за с.Богданица, виновно причинено от водача на л.а.м. „Мерцедес Ц200“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/03/117001168910 от 18.04.2017 г., със срок на валидност от 18.04.2017 г. до 17.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2017 г., евентуално от 25.05.2017 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт А., надлежно упълномощени с пълномощно, приложено към отговора на исковата молба.

Оспорва иска както по основание, така и по размер. Твърди се недоказаност на иска по основание. Заявява възражение за принос от страна на пострадалата с твърдението, че е пътувала без поставен обезопасителен колан.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата депозира допълнителна искова молба, с която оспорва всички твърдения и възражения на ответника.

В срока по чл.373 ГПК ответникът не е депозирал допълнителен отговор.

В съдебно заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни съображения излага в писмена защита. Адвокат К. претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Представя списък на разноските.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли. Претендира направените по делото разноски, включително юрисконстултско възнаграждение, за което представя списък. Подробни съображения са изложени в писмена защита депозирана по делото.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 35/2017 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 09.05.2017 г., фотоалбум, скица, както и от неоспореното от страните заключение на комплексната САТЕ и СМЕ се установява, че на 09.05.2017 г. около 16,17 часа, по третокласен път ІІІ 804 гр.Асеновград-с.Поповица, в участъка между с.Болярци и с.Селци, обл.Пловдив в посока с.Селци, се е движил л.а.м. „Мерцедес Ц 200“ с рег.№ *******, управляван от И.Т.И. с още четирима пътници между които и дъщерята на ищцата. При приближаване на района на км 6, на около 500 м преди първия разклон за с.Богданица, при движение по крива на десен завой с радиус 345 м скоростта на движение на автомобила била от порядъка на 142 км/ч. Поради високата скорост, надвишаваща технически безопасната скорост за движение и много по-висока от разрешената за пътния участък от 90 км/ч, при навлизане в завоя, водачът загубил комфортност върху управлението на автомобила и задействал спирачната уредба за намаляване на скоростта на движение. Ходовите колела блокират и автомобилът станал напълно неуправляем, преминава от дясната в лявата част на пътното платно, при което остават три прави следи по асфалта, от които най-дългата е от задното ляво колело. При движението си с насоченост наляво, автомобилът последователно преодолява лявата мантинела, преминава през тревната площ и достига до крайпътно широколистно дърво на около 6,30 м от левия край на пътното платно. От удара по дървото автомобилът се разцепва на две части. Задната част след удара се преобръща по таван и се установява в близост до дървото. От нея се отделя задната й врата, която е изпаднала вдясно в близост от задната част. Предната част на автомобила е продължила движение напред по първоначалната посока и достига до второ крайпътно дърво и се удря в него, след което се преобръща по таван и установява в близост до дървото. От удара по първото дърво и разкъсването на автомобила изпадат телата на пътниците, като това на дъщерята на ищцата е затиснато от изпадналата задна дясна врата.

Вещите лица установяват, че основна и единствена причина за настъпване на произшествието е поведението на водача, който управлявал автомобила със скорост превишаваща техническо безопасната за движение по кривата на завоя.

Установява се още, че с оглед описания по-горе механизъм на настъпване на произшествието и деформациите по лекия автомобил, използването на предпазен колан от А.С.Б. не би намалило интензитета на получените травматични увреди до степен за предотвратяване на леталния изход.

От представеното удостоверение за родствени връзка № 02/02.06.2017 г. на Община Садово, се установява, че починалата А.С.Б. е дъщеря на ищцата М.П.Б..

Между страните е прието за безспорно, че по отношение на увреждащото ППС е била налице валидна „Гражданска отговорност“ при ответното дружество с полица № BG/03/117001168910 от 18.04.2017 г., със срок на валидност от 18.04.2017 г. до 17.04.2018 г.

От разпита на свидетеля И.Й.Е.-първи братовчед на ищцата, се установява че дъщерята на М. било добро и младо момиче, но починала много млада. А. била много отзивчива, грижела се за майка си и за двете си деца. А. съжителствала с един мъж за малко, след което се разделила с него и се върнала с двете си деца при майка си. Към момента на настъпване на произшествието починалата живеела с майка си, брат си, малката й сестричка и с двете си деца. А. и М. били в много добри отношения, помагали си, включително и финансово, ходели на работа. М. понякога гледала децата, за да отиде А. на работа. Живеели много щастливо в с. Селци. Свидетелят установява , че бил на погребението на А.. Преди смъртта на А., М. била много жизнена, обичала да се майтапи, излизала на мероприятия, играела, но след смъртта на дъщеря си, ищцата не ходи вече на никакви мероприятия, не танцува. Преживява много тежко смъртта на дъщеря си, психически е много срината. Към настоящия момент споменава постоянно на събиранията дъщеря си, плаче. Ищцата изградила паметник на дъщеря си, постоянно прави помени за нея и посещава гробищата.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.

На 23.06.2017 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 25.09.2017 г. /първият работен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден/ ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 28.09.2017 г. и в този смисъл се явява процесуално допустим.

По същество на предявения иск.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 09.05.2017 г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.

Безспорно с обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспореното от страните заключение на комплексната САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищцата и извършени разходи за лечение на тези увреждания.

Установява се, че с поведението си водачът на лекия автомобил е нарушил нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като е управлявал процесния лек автомобил със скорост, значително превишаваща разрешената в пътния участък и технически безопасната за движение по кривата на завоя, като това е единствена и основна причина за настъпване на произшествието.

От друга страна безспорно се установи, че с оглед конкретния механизъм, правилно поставения от пострадалата безопасен колан, не би предотвратил леталния изход, поради което и възражението на ответното дружество за принос от страна на пострадалата се явява неоснователно. Пострадалата с поведението си нито е допринесла за настъпване на произшествието, нито за увеличаване на обема на претърпените вреди.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 150 000 лв., поради което и предявения иск за разликата над 150 000 лв. до частично претендирания размер от 200 000 лв. от общо претендирата сума от 250 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищцата след смъртта на нейната дъщеря болки и страдания, отчита степента на преживяваните от тях отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността между майката и дъщерята й, прекрасните отношения между тях, отчита и депресираното състояние на ищцата след трагедията и към настоящия момент. Болките и страдания, които ищцата ще продължи да изпитва от загубата, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Ищцата е загубила дъщеря си, когато последната е била едва на 22 години и до момента не може да преодолее неочакваната загуба, като разпитаният свидетел установява, че ищцата често плаче, непрекъснато прави помени за дъщеря си и ходи на гробищата.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.

Съгласно разпоредбите на чл.493, ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.

Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на отношенията между страните.

Следователно и доколкото по делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която в случая е 23.06.2017 г.

Ето защо предявеният иск за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 09.05.2017 г., при условията на евентуалност от 25.05.2017 г. до 22.06.2017 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Ищцата е освободена на основание чл.83, ал.2 от ГПК от държавна такса и разноски в производството, поради което такива не е правила, респ.не й се присъждат.

От договор за правна помощ се установява, че адвокат П.К. е осъществявала безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         Изчислено по горния начин и при цена на иска от 200 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 5530 лв. От тази сума на адвокат П.К. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 4147,50 лв., респ. 4 9778 лв. с ДДС, предвид представените доказателства, че адвокат К. е регистрирана по ЗДДС, което възнаграждение е съответно на уважената част от иска-150 000 лв.

Ответникът е направил разноски в размер на 300 лв.-депозит вещи лица, на 5 лв. за ДТ за удостоверение, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо разноски в размер на 755 лв.

От общата сумата от 755 лв., ищцата ще следва да бъде осъдена на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 188,75 лв., която сума е съответна на отхвърлената част от иска /50 000 лв./.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 6000 лв., съобразно уважената част от иска и сума в размер на 300 лв.-възнаграждение за вещи лица заплатени от бюджета на съда.

Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.”, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на М.П.Б., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр.Казанлък, ул. „*******, офис 10 сумата от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лв./, частично предявена от общо претендирания размер от 250 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на дъщеря й А.С.Б., която е настъпила в причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 09.05.2017 г. около 16,17 часа по път ІІІ-804, гр.Асеновград-с.Поповица, км6, на около 500 м от разклона за с.Богданица, виновно причинено от водача на л.а.м. „Мерцедес Ц200“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/03/117001168910 от 18.04.2017 г., със срок на валидност от 18.04.2017 г. до 17.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано 23.06.2017 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 150 000 лв. до частично предявения размер от 200 000 лв. от общо претендираната сума от 250 000 лв.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и предявеният иск за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 09.05.2017 г., евентуално от 25.05.2017 г. до 22.06.2017 г.

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.”, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат П. Д.С.-К.,*** адвокатско възнаграждение в размер на 4977 лв. с ДДС /четири хиляди и деветстотин седемдесет и седем лв./

ОСЪЖДА М.П.Б., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр.Казанлък, ул. „*******, офис 10  да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Б.В.И.Г.”, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******сумата от 188,75 лв. /сто осемдесет и осем и 0,75 лв./ разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.”, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на иска  в размер на 6000 лв. /шест хиляда лв./, както и сумата от 300  лв. /триста лв./ възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: