№ 866
гр. Шумен, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500506 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба с рег. № 15364/15.11.2022г.
депозирана от Н. А. Н. с ЕГН ********** от гр. В... срещу определение №
2437/08.11.2022г. по гр. д. № 20223630102263 на РС – Шумен, с което на осн.
чл. 130 от ГПК, е прекратено като недопустимо производството по делото и е
върната исковата молба на ищеца и настоящ жалбоподател. Жалбоподателят
сочи, че определението е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го
отмени, тъй като първоинстанционният съд неправилно е приел, че се касае
за иск за промяна на решението и на осн. чл. 297 от ГПК е приел, че е налице
СПН. Твърди, че иска му не е за промяна на решението, а за вреди причинени
от правораздавателната дейност на съда – за неправилно изчислени разноски
в съдебното решение и ответници по иска са РС - Варна и ОС - Варна, а не
ответника в производството. Позовава се на практика на ВКС, в която е
прието, че на осн. чл. 7 от КРБ, държавата отговаря пряко за вредите
причинени от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни
лица и когато тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ,
отговорността се реализирала по реда на чл. 49 от ЗЗД, поради което счита, че
така предявеният му иск е допустим.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна
1
с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна,
поради следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на жалбоподателя Н. А. Н. с ЕГН ********** от гр. Варна срещу РС –
Варна и ОС – Варна по иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за претърпени
от ищеца загуби от действията на съдии нарушили чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Излага, че разноските по делата били неправилно изчислени от съдиите, което
ангажирало отговорността на ответниците по чл. 49 от ЗЗД и е поискал
същите бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата от 67.39 лева,
представляваща разликата между присъдените разноски в размер на 214.70
лева и дължимите такива в размер на 147.31 лева.
С обжалваното определение първоинстанционния съд е прекратил
производството, като недопустимо на осн. чл. 130 от ГПК. Приел е, че е
налице сила на присъдено нещо и на осн. чл. 297 от ГПК решението е
задължително за всички съдилища в Р. България и е недопустимо
първоинстанционнен съд да преразглежда дължимостта на разноките при
влязло в сила съдебно решение, тъй като тази възможност е преклудирана с
изчерпването на инстанционността при обжалването на решението. Посочил
е, че действително субектите разполагат с възможността да претендират
вреди, претърпени от тях в резултат на незаконосъобразни съдебни актове по
реда на чл. 49 от ЗЗД, но само в случай, че незаконосъобразността е
установена по съдебен ред при инстанционна проверка.
Настоящата въззивна инстанция, намира така постановеното
определение за правилно и законосъобразно. В случая намира приложение
забраната по чл. 299, ал. 1 от ГПК, като настоящия състав възприема напълно
правните изводи на РС – Шумен, изложени в мотивите на обжалваното
определение и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК, без да ги
преповтаря. За неоснователни намира възраженията в жалбата, че с исковата
молба не се искало изменение на решението в частта за разноските, а се
претендирали вреди от неправилно изчислени разноски. От изложеното в
исковата молбата, а и от частната жалба се установява, че страната сочи, че е
налице порок на постановените решения, в частта им касаеща произнасянето
по разноските, за който порок съществува друг ред за защита, а не
посредством искова молба с правно основание чл. 49 от ЗЗД. Съгласно
2
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението
е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му
за разноските. Изменението и допълването на решението в частта за
разноските - чл. 236, ал. 1, т. 6 от ГПК, следва да се извърши по опростения
ред на чл. 248 от ГПК, а не в отделно исково производство. В случая ищеца
твърди, че са му нанесени вреди причинени от постановени съдебни решения
на РС – Варна и на ОС - Варна от неправилно изчислени разноски и след като
е налице ефективно правно средство на защита - специален ред, по който
изведеното като искова претенция вземане да се претендира по реда на чл.
248 от ГПК, то претенцията му е недопустима и изключва приложимостта на
общия исковия ред за търсената от жалбоподателя защита.
Отделно от това, следва и да се отбележи и, че съгласно разпоредбата
на чл. 132 от Конституцията на Република България, при осъществяване на
съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите, не носят наказателна
и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените
от тях актове, освен ако извършеното е престъпление от общ характер. След
като в случая ищецът заявява, че са му нанесени вреди, произтекли именно
от действия на магистрати във връзка със заеманата от тях длъжност -
“съдия” и са свързани с изпълнението на служебните им задължения, в
рамките на правораздавателната им компетентност и в частност –
постановените от тях съдебни актове, то тези действия на магистратите при
съответните съдилища, са обхванати от функционален имунитет, пречка за
развитие на допустимо производство. Функционалния имунитет на съдиите,
прокламиран в чл. 132 от КРБ, изключва гражданската им отговорност на
деликтно основание във връзка с постановените от тях съдебни актове,
поради което е недопустим и иск срещу съответните съдилища в които
правораздават съдиите, извършили твърдяното в исковата молба „неправилно
изчисляване на разноски“. Недопустимо е ангажирането на гаранционно-
обезпечителната отговорност на възложителя на работата за действия, за
които лицата, на които е възложено извършването и, не носят отговорност.
Липсва надлежна пасивна процесуална легитимация по предявения иск за
деликтна отговорност във връзка с изпълняваната професионална дейност,
което води и до недопустимост на исковото производство. Гражданската
неотговорност на магистратите, в посочената хипотеза на неправилно
3
изчислени разноски в постановени влезли в сила съдебни актове, прави и
сочените ответници РС – Варна и ОС – Варна, при които същите изпълняват
служебните си задължения, процесуално ненадлежна страна да отговарят по
предявената срещу тях искова претенция.
Ето защо и с оглед всичко изложено по-горе, като е прекратил
производството по делото, първоинстанционния съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди, а жалбата срещу
него, като неоснователна да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2437/08.11.2022г. по гр. д. №
20223630102263 на РС – Шумен, с което на осн. чл. 130 от ГПК е прекратено
производството по делото, като недопустимо и на ищеца Н. А. Н. с ЕГН
********** от гр. Варна е върната исковата му молба по предявен иск срещу
РС – Варна и ОС – Варна с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
На осн. чл. 274, ал. 4 във вр. чл. 280, ал. 3 от ГПК, определението е
окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4