Р Е Ш Е Н И Е №

гр. София 10.11.2017 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,                  І-6 състав

в публичното заседание на десети октомври

през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

                                                             

при секретаря Антоанета Стефанова и                                 в присъствието на

прокурора Антон Стефанов                             като разгледа докладваното от

съдията Алексиева гр. дело № 16059

по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е образувано по искова молба подадена от М.П.К. против Фонд за гарантиране на влоговете в банките, с която е предявен иск с правно основание  чл. 23, ал.1 във вр. с чл. 4 от отменения Закон за гарантиране влоговете в банките /отменен със ЗГВБ, обн. ДВ бр. 62/14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г./, вр. с §5 от ПЗР на ЗГВБ /обн. ДВ бр. 62/14.08.2015 г./, с които се иска осъждане на фонда да заплати на ищцата сума в размер на 68 956,70 лв., равняваща се на 35 257 евро, представляваща гарантиран размер по влог в „К.т.б.“ АД /КТБ АД/ /в несъстоятелност/.

Ищцата твърди, че по силата на сключен рамков договор за платежни услуги за потребители и анекси към него №№ 64724/06.10.2010 г. и 76668/10.01.2012 г. и договор за цесия от 27.07.2014 г., притежава качеството на вложител в „КТБ“ АД /в несъстоятелност/. Поддържа се, че с договор за цесия от 27.07.2014 г. ищцата е придобила и вземане по срочен влог от П.Б.К.в размер на 35 257 евро, представляващо главница и лихви към 06.11.2014 г. и всички дължими лихви след тази дата до датата на неговото фактическо реализиране, съгласно Рамков договор за платежни услуги за потребители от 31.05.2010 г. и Анекс № 59701/31.05.2010 г. към него. Твърди се, че Б.та е уведомена от стария кредитор Петър К. за прехвърляне на вземането на 06.11.2014 г. в 10,15 часа. На същата дата след обяд в 14 часа е обявено Решение № 138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ, с което е отнет лиценза на КТБ за извършване на банкова дейност. Твърди се, че общият размер на вземането на ищцата бил 91 972,70 лв., от която сума е изплатена само сума в размер на 23 016 лв.-левовата равностойност на двата влога на ищцата по сключените от нея анекси към рамков договор №№ 64724/06.10.2010 г. и 76668/10.01.2012 г. Твърди се, че на основание чл.10, ал.2 от Наредба № 23 от 12.02.1999 г.  ищцата подала възражение до квесторите на КТБ, но същото не е уважено. Твърди, че има качеството на вложител в КТБ за сумата от 68 956,70 лв. по договор за цесия от 27.07.2014 г. и това качество е възникнало преди да бъде наложена от УС на БНБ мярката по ЗКИ. Твърди се, че на 22.04.2015 г. КТБ е обявена в несъстоятелност, както и че ищцата не е включена като кредитор в списъка изготвен от синдиците на КТБ за процесното вземане.

На 22.07.2016 г. е постъпил отговор от Фонда за гарантиране на влоговете в банките и от КТБ /н/, като последният съдът приема като становище на третото лице.

Ответникът Фонд за гарантиране на влоговете в банките оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че договор за цесия от 27.07.2014 г. между П.Б.К.и ищцата не поражда правно действие и съответно не води до възникване на претендираното от ищцата правоотношение по влог между нея и КТБ в несъстоятелност. Твърди се, че договорът е нищожен, като сключен при заобикаляне на закона между лица, които се намират в родствени връзки. Поддържа се, че страните по процесната цесия са сключили договора с цел да преодолеят законова забрана, с която се въвежда горен праг на гарантирания депозит на едно лице и на всяка от тях да бъде изплатена като гаранция възможно най-голяма сума от притежаваните от тях средства по влогове в КТБ. Твърди се, че договорът е антидатиран. Оспорва датата на представения договор за цесия с твърдението, че същият е с дата 06.11.2014 г.-датата на отнемане на лиценза на КТБ, съответно с по-късна дата, съвпадаща с датата на която КТБ е била уведомена за сключения договор. Твърди се, че към 06.11.2014 г. е било публично известно тежкото финансово състояние на КТБ, липсата на възможност за възстановяване на дейността й и към тази дата обществените очаквания са били, че нейният лиценз за осъществяване на банкова дейност ще бъде отнет. При условията на евентуалност заявява нищожност на договора, поради противоречие със закона и с добрите нрави. Твърди, че на ищцата е изплатена гаранция относно всички нейни влогове, които е притежавала в КТБ към момента на отнемане на лиценза на Б.та, с изключение на сумата предмет на процесната цесия. Твърди, че на цедента в договора също е изплатен гаранция по влоговете в максималния й размер от 196 000 лв. Твърди, че процесната сума не може да бъде квалифицирана като влог.

Моли съда да отхвърли предявените искове и да присъди разноски на ответника, съобразно изхода на делото.

Третото лице помагач- КТБ в несъстоятелност оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Счита, че производството по делото по предявените установителни искове е недопустимо, поради липсата на правен интерес и следва да бъде прекратено. По същество твърди, че за претендираното вземане ищцата никога не е притежавала качеството на вложител.

В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Подробни съображения излага в депозираните по делото писмени бележки.

         Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск по съображения подробно изложени в писмени бележки по делото. Претендира разноски по списък. Заявява възражение на основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

         Третото лице помагач в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове по съображения изложени в депозираните по делото писмени бележки.

Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

         От представените писмени доказателства се установява, че с Решение № 73 от 20.06.2014 г. КТБ АД е поставено под специален надзор от УС на БНБ. На 27.07.2014 г. ищцата придобила чрез договор за прехвърляне на вземане сумата от 68 956,84 лв., левовата равностойност на 35 257,07 евро, представляваща спестовен влог с титуляр П.Б.К., като на 06.11.2014 г. Б.та е осчетоводила прехвърлянето на вземането. Б.та е уведомена за извършената цесия на 06.11.2014 г. В 11 часа и 25 минути. С решение № 138/06.11.2014 г. УС на БНБ отнема лиценза на КТБ АД. Решението е публикувано на официалната интернет страница на БНБ на 06.11.2014 г. в 13,21 часа.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ се установява, че общата сума на левовата равностойност на влоговете на П.Б.К.в КТБ АД към 06.11.2014 г., преди осчетоводяването на цесията е 270 544,04 лв. След осчетоводяването на цесионния договор от 68 956,84 лв., представляващи левовата равностойност на 35 257,07 евро, общата сума по влоговете остават в размер на 201 587,20 лв. Установява се, че на П.Б.К.от Фонда са прехвърлени 196 000 лв., а на М.П.К. са платени общо 23 016,63 лв.

От представеното удостоверение за родствени връзки изх. № 152/20.10.2016 г. на Община Благоевград се установява, че ищцата и третото за спора лице П.Б.К.са майка и син.

         При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

         Предявеният иск е с правно основание чл. 23, ал.1 във вр. с чл. 4 от отменения Закон за гарантиране влоговете в банките /отменен със ЗГВБ, обн. ДВ бр. 62/14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г./, вр. с §5 от ПЗР на ЗГВБ /обн. ДВ бр. 62/14.08.2015 г./,

         Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ (отм.), Фондът за гарантиране на влоговете в банките изплаща задължения на съответната Б. към нейни вложители до гарантираните размери, когато Българската народна Б. е отнела издадената лицензия за банкова дейност на търговската Б.. Съгласно нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗГВБ(отм.), гарантирания размер, за изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една Б. независимо от броя и размера им до 196 000 лева.

         Първото спорно по делото обстоятелство е дали ищцата има качеството на вложител.

Отговорът на този въпрос е положителен. Понятието "вложител" има легално определение в ЗГВБ (отм.), което е дадено с нормата на § 1, т. 3 от ДР, съгласно която то е лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка ***, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки. При определяне качеството на вложител следва да се има предвид и легалната дефиниция на понятието "влог", която е дадена с разпоредбата на  § 1, т. 1 от ДР на ЗГВБ (отм.), в която е посочено, че влогът представлява парични средства по банкова сметка, ***, открита на името на едно или повече лица, или кредитни салда, произтичащи от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки, които парични средства или кредитни салда Б.та е длъжна да плати обратно на вложителя съгласно приложимите законови и договорни условия.

Тълкуване на посочените законови дефиниции води до извода, че правното качество вложител предполага алтернативно наличието на две групи предпоставки - едно лице се счита вложител когато: съгласно приложимите законови и договорни условия има право да получи от Б.та парични средства по банкова сметка, ***, открита на името на едно или повече лица или съгласно приложимите законови и договорни условия има право да получи от Б.та кредитните салда, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки. Видно е, че условието "да произтичат от обичайни банкови сделки" се отнася единствено до кредитните салда, произтичащи от временни положения, но не и до паричните средства, налични по банкови сметки, които са две отделни категории суми, всяка от които сама по себе си представлява влог по смисъла на  § 1, т. 1 от ДР на ЗГВБ (отм.), и лицето, което има право да получи всяка една от тях има качеството на вложител. Т.е., наличието на право да бъдат получени от Б.та парични средства по банкова сметка, ***т на това право като вложител без значение какъв е видът на сметката и дали средствата в нея му се следват в резултат на сключена между него и Б.та банкова сделка или на основание друг вид сделка, която не може да се квалифицира като банкова, но от която за него възниква правото да ги получи. Доколкото по делото се установи, че към 06.11.2014 г. ищецът е лице, което е титуляр на субективното право да получи паричните средства по банкова сметка, ***.06.2013 г., въз основа на сключен и произвел действие, включително спрямо Б.та-длъжник, договор за цесия, то следва да се приеме, че същият има качеството на вложител от първата категория лица, посочени в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗГВБ (отм.).

         По възражението на ответника за нищожност на договора за цесия от 27.07.2014 г. на основание чл. 26, ал.1, предл. второ ЗЗД-поради заобикалянето на закона. Настоящият съдебен състав приема, че същото е основателно. Съображенията за това са следните:

Заобикаляне на закона е налице, когато с позволени средства се постига забранен от закона резултат. От значение е субективното отношение на страните по договора-те имат за цел постигане на забранения от закона резултат. Заобикалянето на закона е уредено като самостоятелно основание за нищожност на договорите - чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД. То се отличава от уреденото в предложение първо на посочения текст основание (противоречие със закона) по начина, по който се осъществява забранения от закона резултат. Докато при противоречието със закона поведението на страните по сделката е в пряко нарушение на повелителна правна норма, то, за да се осъществи заобикаляне на закона, участниците в сделката следва да съзнават, че целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат чрез извършването на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила на закона. В този случай страните извършват тези сделки не за да получат непосредствените, типични за тях правни резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото осъществяване на която би противоречало на закона.

Безспорно договорът за цесия като форма, страни и съдържание отговаря на изискванията на чл. 99, ал.1 ЗЗД, респ. не противоречи на закона.

         С този договор обаче страните са целели забранения от закона резултат, а именно да получат суми над гарантираната в размер на 196 000 лв. Доказан е и субективния елемент.

Субективното отношение на страните като вътрешно психическо състояние, в повечето случай не може да бъде доказано пряко, поради което следва да се извърши анализ на събраните косвени доказателства и обективни факти, които са в отношение на зависимост с релевантния субективен елемент.

Съдът и след анализ на събраните по делото косвени доказателства, намира, че и двете страни по договора за цесия са имали цел да постигнат забранения резултат.

         Първото косвено доказателство е времевия период, в който е сключена сделката. Безспорно процесния договор за цесия е сключен на 27.07.2014 г., т.е. след поставянето на Б.та под специален надзор на 20.06.2014 г., а уведомлението е извършено часове преди отнемане лиценза на Б.та на 06.11.2014 г.

         На второ място ищцата - цесионер и третото за спора лице - цедента по договора са майка и син, като и двамата са имали влогове в КТБ, като този на цедента е надвишавал сумата от 196 000 лв., а именно: 270 544,04 лв., а тези на ищцата са били в общ размер на 23 016,63 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.) Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една Б. независимо от броя и размера им до 196 000 лв. Ако П.Б.К.не беше направил частична цесия по влога си, той щеше да има право да претендира гарантирания размер по влога му 196 000 лв. /вече изплатен/, като на основание чл. 24, ал. 1 ЗГВБ (отм.) Фондът се суброгира в правата на вложителя към Б.та. За останалата част до пълния размер по влога от 74 544,04  лв., К. ще трябва да предяви вземането си по реда на чл. 63 от Закона за банковата несъстоятелност и да очаква разпределение на осребреното имущество, като кредитор от 4-ти ред по чл. 94, ал. 1, т. 4б ЗБН – вложител с вземане, което не е покрито от системата за гарантиране на влоговете, ако осребреното имущество е достатъчно.

         От друга страна, съгласно чл. 4, ал. 3 ЗГВБ (отм.) в приложимата редакция преди 28.11.2014 г., Фондът не изплаща гарантирания размер на влоговете на лица, придобили права по влог в резултат на извършени разпоредителни действия с влога след вземане на решението на БНБ за отнемане на лиценза на Б.та. По аргумент на противното цесионерите, придобили вземанията си към Б.та преди постановяването на Решение №138/06.11.2014 г. УС на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ, както е в настоящия случай /цесията е породила действието си от момента на уведомяването, който е часове преди решението на УС на БНБ/, не са обхванати от изключението в чл. 4, ал. 3 ЗГВБ (отм.) и следователно имат право да искат изплащане на гарантирания размер по станалия в резултат от извършените цесии съвместен влог.

При това положение и вследствие извършената частична цесия от първоначалния влог в размер на 270 544,04 лв., Фондът реално трябва да изплати 264 956,84 лв. на двамата кредитори. На ищцата: 68 956,84 лв. от цесията, на Петър К. 196 000 лв.-гарантирания размер. Т.е. Фондът реално ще е изплатил 264 956,84 лв. на двамата кредитори, вместо да изплати гарантираните 196 000 лв. на първоначалния титуляр, ако цесията не се бе случила. За разликата от 68 956,84 лв. Фондът се нарежда за разпределение на осребреното имущество от синдика (ако остане за него), суброгирайки се в правата на всеки получил гарантирания си размер вложител. Правният и финансовият резултат със сигурност са различни в двете разглеждани хипотези.

С оглед на гореизложеното съдът намира,че процесния договор от 27.07.2014 г.,с който П.Б.К.е прехвърлил на М.П.К. свое вземане от КТБ АД в размер на 68 956,84 лв., представляващи левовата равностойност на 35 257,07 евро, е сключен с цел да се заобиколи разпоредбата на чл. 4, ал.1 ЗГВБ(отм.) и да се постигне незаконния резултат негарантирани от ФГВБ парични средства да се претендират за изплащане от трето лице. Постигнатият от страните по сделката неправомерен резултат се изразява в отклоняването от нормативно установения ред за удовлетворяване на кредитори /вложители/ на банки, изпаднали в неплатежоспособност.

По разноските в процеса:

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение 2 599 лв., депозит вещо лице 300 лв., такса съдебно удостоверение 5 лв., депозит допълнителна ССчЕ-200 лв., или сума общо в размер на 3 104 лв.

Така мотивиран Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.П.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат Д. М.Д. против Фонд за гарантиране на влоговете в банките гр. София, ул. „********иск с правно основание  чл. 23, ал.1 във вр. с чл. 4 от отменения Закон за гарантиране влоговете в банките /отменен със ЗГВБ, обн. ДВ бр. 62/14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г./, вр. с §5 от ПЗР на ЗГВБ /обн. ДВ бр. 62/14.08.2015 г./, с които се иска осъждане на фонда да заплати на ищцата сума в размер на 68 956,70 лв. /шестдесет и осем хиляди деветстотин петдесет и шест и 0,70 лв./, равняваща се на 35 257 евро, представляваща гарантиран размер по влог в „К.т.Б.“ АД /КТБ АД/ /в несъстоятелност/.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.П.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат Д. М.Д. да заплати на Фонд за гарантиране на влоговете в банките гр. София, ул. „********сумата от 3 104 лв. /три хиляди сто и четири лв./ разноски направени от ответника, съобразно отхвърлената част от иска.

Решението е постановено при участието на „К.т.Б.“ АД-в несъстоятелност, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от постоянните синдици А.Н.Д.и К.Х.М. в качеството на трето лице помагач на страната на Фонд за гарантиране на влоговете в банките гр. София, ул. „********.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: