РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Радомир, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20251730200066 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № ./06.02.2025 г. на началник група в РУ – Р. на
жалбоподателя В. Н. С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № . от 17.12.2012
г. на МВР са му отнети общо 15 контролни точки.
Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в жалбата
правни доводи, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема от фактическа страна
следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана
по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, че на 25.01.2025 г. бил съставен акт, серия GA №. за установяване
на административно нарушение от свидетеля А. В. Я. в присъствието на свидетеля Д. П. Я., срещу
В. Н. С., за това, че на 25.01.2025 г. в 20,12 ч., в с. Д. Р., с посока на движение от с. С. към центъра
на с. Д. Р., по улица без име, жалбоподателят управлявал лек автомобил „М. Ц.“, с рег. № РК . КВ,
собственост на В. К. К., като при извършената проверка отказал да бъде изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство – А. Д. . № ARDN-.. На водача бил издаден талон за медицинско
изследване № ./25.01.2025 г. Въз основа на констатираното актосъставителят квалифицирал
извършеното нарушение като такова по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
1
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от
жалбоподателя.
Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства,
административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № ./06.02.2025
г., като е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 15 контролни точки.
По делото са разпитани актосъставителят А. Я. и свидетелят по акта Д. Я., като и двамата
потвърждават фактическата обстановка такава, каквато е изложена в съставения АУАН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да
провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
обжалваното НП и процесния АУАН. Настоящият състав на решаващия съд намира за
неоснователни доводите на жалбоподателя, че от АНО са допуснати при съставяне на АУАН и НП
съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото му на защита. Съдът намира,
че атакуваните АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на
нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени
са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото
авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. Издаденият талон за
изследване № 106819 от контролните органи към момента на проверката е по утвърдения образец
съгласно Наредба № ./19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. Освен това, в тази връзка настоящият състав следва да отбележи, че
видно от приложения талон за медицинско изследване № 106819, то в същия са вписани надлежно
от контролните органи данните на проверявания водач, както и отказът му да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол.
По отношение на доводите на жалбоподателя, касаещи мястото на извършване на
нарушението, съдът следва да посочи, че изложеното във въззивната жалба относно липсата на
„улица без име“ в с. Д. Р. не може да се приеме за съществено нарушение, водещо до отмяна на НП,
доколкото не е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Процесното административно
нарушение е установено от контролните органи и посоченото разминаване не се отразява на
съставомерността на деянието, за което е санкциониран нарушителят. Със съставения АУАН и с
издаденото въз основа на него НП извършителят е бил запознат с всички обстоятелства и
констатации във връзка с извършената проверка и вмененото му нарушение.
В случая, не може да се обоснове извод, че е допуснато процесуално нарушение от
категорията на съществените, водещо до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като от
описателната част на АУАН и на НП става достатъчно ясно кои конкретни факти органът твърди, че
са се осъществили, къде са се осъществили, а именно в населено място – с. Д. Р., общ. Р., обл. П. и
какво конкретно деяние вменява на водача като нарушение. Поради това, не е допуснато
съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице и до невъзможност същото да разбере в какво е обвинено.
Административната преписка дава възможност да се установяват фактите по нарушението,
които са вярно обективирани в съставения акт и правната квалификация в НП напълно съответства
на фактите по случая. Съществува пълно съответствие при описанието на фактическата обстановка
в АУАН и в НП чрез индивидуализиране на нарушението, което се санкционира и установените
обстоятелства, при които е настъпило и извършено. Безспорно е установено извършването на
нарушението, неговият автор и правилното прилагане на закона. Презумптивната доказателствена
сила на акта не е оборена в хода на съдебното производство (чл. 189, ал. 2 ЗДвП). Обективираното
не се опровергава и от събрания и проверен по делото доказателствен материал. Следва да се вземе
предвид и разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава
и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, което в настоящия случай е
налице.
На следващо място, в приложимата и посочена за нарушена правна норма на чл. 174, ал. 3
2
от ЗДвП се съдържат няколко отделни хипотези, като при наличието на всяка една от тях се налага
предвидената в нормата санкция. В конкретния случай безспорно е установена една от тези
хипотези, а именно - отказ от страна на водача да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол. Този отказ е осъществен на дата 25.01.2025г.
Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП може да се осъществи от водач на МПС при две отделни
хипотези, предвидени алтернативно, а не кумулативно. Отказът да бъде извършена проба с
техническо средство е въздигнат от законодателя в съставомерно деяние. В АУАН и НП е посочено,
че е „издаден талон за медицинско изследване № 106819“.
По същество на спора съдът намира, че събраните писмени и гласни доказателства, са
достатъчни за доказаност на нарушение по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което
е наказан С.. Двете предложения на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са разделени със съюза „или“, т. е.
достатъчно е да се докажат фактите, изпълващи състава на която и да е от хипотезите, за да се
ангажира отговорността по посочената разпоредба. В случая от доказателствата по делото се
приема, че лицето, управлявало МПС, е отказало да бъде изпробвано за алкохол с техническо
средство и му е издаден талон за медицинско изследване. Актосъставителят и
административнонаказващият орган са посочили, че е предложено извършване на проба по
предвидения в чл. 3, ал. 1 от Наредба № ./19.07.2017 година начин, а именно на място да бъде
тестван с техническо средство и след като е последвал отказ на водача, контролният орган е
изпълнил задължението си по чл. 3а, ал. 1, т. 1 от Наредбата да осигури възможност за извършване
на друг вид изследване чрез издаване на талон за провеждане на медицинско изследване, което
също не е проведено, тъй като липсват доказателства в обратна посока. Следователно деянието,
извършено от страна на С. осъществява състава на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Съдът приема за
безспорно доказана описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, тъй като тя се потвърждава
напълно от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и тези, приложени в
административнонаказателната преписка. Разпитани в хода на съдебното следствие свидетелите А.
В. Я. – актосъставител и Д. П. Я. - свидетел при съставяне на АУАН, изцяло поддържат
фактическата обстановка, изложена в АУАН. Показанията на свидетелите са логични,
непротиворечиви и напълно кореспондиращи помежду си, пресъздаващи една и съща фактическа
обстановка, поради което съдът им дава вяра.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание, то за
констатираното нарушение законодателят в санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
предвижда точно фиксирани по размер две кумулативни наказания, а именно „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 2 години и „глоба“ от 2000 лева, изключващо възможността за
преценка от съда на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
В чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № .на МВР е предвидено за отказ на водач, който управлява
МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или неизпълнение на предписанието
за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, да се
отнемат 15 контролни точки, поради което е правилно съобразено и това обстоятелство, предвид
установеното нарушение. Следователно броят на точките също е съобразен с изискванията на
цитираната Наредба.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното НП №
./06.02.2025 г. на началник група в РУ – Р. следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ./06.02.2025 г. на началник група в РУ - Р.,
с което на В. Н. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап. .е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № . от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети
общо 15 контролни точки.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Пернишкия административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4