№ 356
гр. Велико Търново, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТО ТОМОВ
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500652 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид:
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от ответника КР. Д. В. чрез пълномощника му –
адвокат Ц.Д. от ВТАК въззивна жалба е решение № 28/07.06.2021 г. по гр.д. № 255/2021
г. на РС Свищов , с което е осъден на основание чл.203, ал.2 КТ да заплати на Дриймс
Транс“ ЕООД-София сумата 47 229 лева представляваща обезщетение за причинени на
дружеството имуществени вреди , включващи и изразяващи се в стойността на наложена на
същото санкция от 15 000 британски лири и наложена на него глоба от 6000 британски
лири на основание факта на извършено на 20.07.2015 г. закононарушение – превозване на
15 нелегални емигранти , заедно със обезщетение за забава в размер на законната лихва от
07.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, с молба за отмяната му и
отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан , с присъждане на
направените по производството разноски.
Наведени са оплаквания / доводи/ за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение , сведени най- общо до доказателствена неустановеност на
материалноправния фактически състав/ хипотеза- както от обективна , така и от
субективна страна / на приложената за случая от съда норма на закона.
Другата страна чрез пълномощника си – адвокат П.П. от САК оспорва
жалбата по съображения за съответствие на решението с доказателствата по делото и
материалния закон , с молба за потвърждаването му и присъждане на направените
разноски пред въззивната инстанция.
Ищецът „Дриймс Транс“ ЕООД – гр.София чрез пълномощника си адвокат П.П. от
САК твърди , че по силата на сключен с ответника КР. Д. В. трудов договор №
93/29.04.2015 г. същият е изпълнявал функциите на длъжността „шофьор на товарен
автомобил- международни превози“, след като е запознат с всички вътрешни правила на
1
дружеството. Съгласно заповед № 171/30.04.2015 г. на управителя е бил командирован за
периода 30.04.2015 г. до 30.07.2015 г. в страните от ЕС, други европейски държави и
Турция . На 20.07.2015 г. в Контролна зона по имиграцията във Великобритания
служители на Гранични войски на кралството откриват в поверения му и управляван от
него товарен автомобил 15 скрити нелегални мигранти , поради което за установеното
нарушение / превозването им / са наложени санкции , както следва: на дружеството – 15 000
британски лири и на ответника – 6000 британски лири, като за заплащането на глобата на
последния първото е солидарно задължено. Общата стойност на санкциите – 21 000
британски лири , превърната в левовата равностойност на 47 229 лева е заплатена по
банков път от дружеството на 05.10.2016 г. Ответникът макар и да е бил надлежно
инструктиран с указания какви действия и проверки/ ефективни защитни мерки/ е длъжен
да извършва с цел предотвратяване и недопускане превозването на нелегални мигранти ,
не ги е изпълнил.
Предвид горетвърдяното , моли съдът да постанови решение , с което да осъди
ответника на основание чл.203, ал.2 КТ да му заплати обезщетение за причинените
имуществени вреди в размер на 47 229 лева , заедно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тази сума , считано от датата на завеждане на делото до
окончателното й изплащане , както и направените по производството разноски .
Ответникът е оспорил предявения иск с възражения за неговата неоснователност и
недоказаност поради неустановеност на фактическия състав на пълната имуществена
отговорност , изведен от нормата на чл.203, ал.2 КТ.
Съдът като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
приема за установено и обосновава следните правни изводи :
Фактите / обстоятелствата / - предмет на изложените в исковата молба твърдения са
установени с достатъчна убедителност по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК с представените
писмени доказателства съобразно констатациите в мотивната част на обжалваното решение
и тъй-като въззивният съд ги споделя, препраща към тях без да е нужно преповтарянето
им – чл.272 ГПК.
Главният и съществен за правилното решаване на делото спорен
материалноправен въпрос може да бъде поставен така : ако би се приело , че с поведението
си при изпълнение на възложената му работа по трудов договор ответникът е причинил
имуществена вреда на ищеца на стойност, съответстваща на размера на претендираното
обезщетение , с фактически произход, какъвто се твърди, а именно присъствие в
товарния камион на 15 нелегално преминаващи мигранти/ преселници/, установено от
граничните власти на Великобритания, причиняването й умишлено ли е по смисъла на
чл.203, ал.2 КТ или не ?
Отговорът е отрицателен .
Пълна имуществена отговорност/ каквато тук очевидно се търси /, осъществима по
съдебен ред- чл.211 КТ според съответно приложимите материалноправни норми на
гражданския закон / ЗЗД/ работникът или служителят носи спрямо работодателя само в
случаите/ изчерпателно изредени/ когато вредата е причинена от него умишлено или е в
резултат на престъпление/ което може и да не е умишлено, а непредпазливо, но във всички
случаи трябва да е предварително установено с влязъл в сила на акт на наказателен съд-
чл.124, ал.5 ГПК / или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите
задължения- чл.203, ал.2 КТ, или накрая от липси – чл.207, т.2 КТ. При тълкуването на
третата хипотеза на нормативния текст на чл.203, ал.2 КТ във връзка с първите две, следва
правния извод , че умишленото причиняване на вредата на имуществото на работодателя /
когато действието или бездействието на работника или служителя не съставлява
престъпление по смисъла на чл.9 НК, а такива случаи на практика са по малко , тъй-като
повечето умишлени деяния на причиняване на вреди са престъпления / или когато тя е
резултат на престъпление трябва да е при или по повод изпълнението на трудовите
задължения. На ответника като елемент от съдържанието на трудовото му правоотношение
е вменено и задължението да вземе всички предохранителни подходящи мерки с цел да
бъде осигурена ефективна защита на товарния автомобил срещу проникване в него /
предотвратяването / на лица , които нелегално преминават през територията на една или
2
повече държави, с намерение да се заселят в друга държава, т.е. да не допуска изначалното
им превозване или ако открие такива вече проникнали в камиона- да не ги превозва / вж.
съдържанието с инструктивно повеление на представения по делото заверен препис на
писмена декларация, подписана от ответника по посочения тематичен проблем/.
Недопускането разбира се е целено/ поради нормите на европейското и българското
законодателства въвеждащи изисквания за борба срещу неправомерния трафик на хора/
от работодателя правомерно положение на нещата като обективен резултат на
добросъвестно и точно изпълнение на разглежданото задължение / чл.63, ал.1 ЗЗД/.
Допускането, щом не е настъпило поради обстоятелства/ каквито не се твърдят и доказват в
конкретния случай/ извън възможността да бъдат субективно/ интелектуално / предвидени
и/или обективно предотвратени и/или преодолени, въпреки волята за това / чл.81, ал.1
ЗЗД/ трябва да се приеме за израз на виновното му неизпълнение поне поради
небрежност, чиято наличност тъкмо поради факта на последвалата вреда се предполага от
закона / чл.45, ал.2, вр с чл.79, ал.1 ЗЗД / и се обяснява почти общоприето в теорията и
практиката като неполагане на грижата на добрия стопанин/ чл.63, ал.2 ЗЗД/ , т.е. онази ,
която по абстрактен поведенчески модел полага всеки грижлив човек/ тук е безсмислено да
се говори за груба небрежност, доколкото КТ в материята за имуществената отговорност на
работника или служителя не я урежда като предпоставка за възникването й в никоя хипотеза
/.
Фактът , че на 20.07.2015 г. при претърсване на поверения на ответника за
изпълнение на трудовите му функции като шофьор индивидуализиран товарен автомобил /
съгласно издадената от името на дружеството работодател на основание чл. 5, ал.1 от
НСКСЧ заповед № 171/30.04.2015 г. / , извършено в Контролна зона -Кокел от служители
на граничните войски/ власти/ на Великобритания в него са намерени укриващи се 15
нелегални мигранти е доказателствено необорен логически показател за гореказаното
неизпълнение. Неподкрепеното с възражения , основани на конкретни обстоятелства /
примерно не се твърди и доказва , че товарния автомобил е бил управляван от втори
шофьор, поради което е неизбежно логично заключението , че вероятността шофьорът да не
е бил ответникът е в сферата на неправдоподобността / оспорване на този факт като
доказателствено неустановен е лишено от сериозна тежест, доколкото той се извежда от
съдържанието на представеното по делото в превод на български език официално
уведомително писмо от 18.08.2016 г. до дружеството- ищец / представящо решение-
становище в отговор на подадено възражение срещу наложените имуществена санкция и
глоба /, издадено от компетентно длъжностно лице към Отдел „Граждански наказания за
нелегално превозвани мигранти“ при Гранични войски и не е последвало/ защото няма
твърдения и доказателства да е последвало / обжалване пред съответния компетентен съд /
обстоятелство с характер на някакво косвено доказателство за съответствие на основанието
на наказанието с действителността /.
В случая неправомерният/ противоправният резултат , състоящ се във факта на
превозване с товарния автомобил, поверен на ответника, на лица, имащи намерението
нелегално да се преселят във Великобритания / това им намерение е ясно , щом те са
открити при проверката в положението на укрити / скрити в същия автомобил на
територията на тази държава , а превозването им до контролната зона е логически
неопровержимо обстоятелство, тъй-като е практически немислимо и невъзможно те да са
проникнали в него точно когато е спрял в тази зона / - несъответен на изискуемия
обективиран резултат на недопускане на такова превозване , не може да се приеме от
доказателствата по делото, че е настъпил нито в резултат на престъпление , нито не при
или по повод изпълнение на трудовите задължения.
А не може да се приеме , защото от официалното уведомително писмо , упоменато по
-горе става недвусмислено ясно , че двойната санкция/ на дружеството- работодател и
ответника шофьор/ наложена на основание Закона за имиграция и убежището от 1999 г. е
административно-наказателна от гледище на нашето и британското законодателство /
употребеният в превода понятиен израз „гражданско наказание „ по същността си означава
точно това /.
Няма твърдения в исковата молба, нито представени надлежни писмени
доказателства , изходящи от съдебен орган на Великобритания , с които да се установи
3
факта , че с влязъл в сила негов акт на ответника е наложено наказание за извършено
престъпно деяние по превозването на укриващите се в управлявания от него товарен
автомобил нелегални мигранти.
Съдът няма право да правораздава само по житейски предположения и/или голословни
твърдения.
Неправомерният факт/ резултат/ е настъпил /установен по време , когато ответникът
е изпълнявал основното си трудово задължение по превоз на стоки / товари/, т.е. третата
хипотеза на чл.203, ал.2 КТ е неприложима.
Както бе казано , повдигнатият от ответника спор е относно отрицанието да е
приложима първата хипотеза.
Умишлено / т.е. със зла воля , недобросъвестно / в гражданското право действа или
не действа онзи длъжник , който в определена обстановка съзнава неизпълнението на
конкретно свое задължение и съответно опасността да причини вреди/ вредоносните му
последици/ от неизпълнението , но въпреки това / с даденото свое целенасочено действие
или бездействие/ иска да настъпи конкретен неправомерен/ противоправен / резултат или
просто се съгласява с настъпването му, т.е. не прави нищо за да го предотврати- чл.11, ал.2
НК. Поради безспорното в теорията и практиката разбиране , че умишлената вина в
гражданското право , за която липсва определение в ЗЗД и други граждански закони,
съвпада и е логично да съвпада по съдържание с понятието й в наказателното право, за
пояснението й се ползва горния нормативен текст.
Какъв е казуистичния неправомерен резултат с оглед предмета на спора бе посочено
, а за да е умишлено създаден и следователно умишлено причинена вредата, чието
обезщетяване се претендира , е достатъчно ответникът да е знаел , че в товарния камион
ще се укриват и/или се укриват нелегалния мигранти и нищо да не е предприел, за да
предотврати или прекрати превозването им. По делото обаче няма събрани никакви
доказателства за такова знание , т.е. по обективно мерило не се установяват обстоятелства,
по- които да се съди за наличието му, нито дори се твърдят в конкретност такива в
исковата молба , а само се внушава по предположение, че ги има.
Установено е / от официалното уведомително писмо/, че наказващият
административен орган е приел, че наложените санкции се основават на липса на
доказателства за въведена от дружеството – работодател ефективна система от мерки за
защита/ включително и обучение на шофьора и осигуряване на чек лист за попълване с
обозначаване на извършените от него проверки / с цел предотвратяване на превоз на
нелегални мигранти, както и на доказателства , че самият ответник- шофьор е прилагал
такива мерки / че е извършвал подходящи проверки на автомобила и на средствата за
защита- заключващи механизми и пломби по време на пътуването и ги е документирал/. От
липсата на доказателства за надлежно изпълнение по никакъв начин обаче не може да се
направи несъмнен извод за умишлено неизпълнение, а както бе изложено по- горе, може
само да се приеме по необорено от длъжника – ответник законово предположение/ той
трябва да доказва точно изпълнение / наличие на неположена грижа на добрия стопанин /
противоправна виновност поради небрежност/.
Установени са обстоятелствата , че товарният автомобил е бил плътно затворен и е
имал поставена пломба , която е била счупена . Това счупване без каквито и да било други
каузално свързани с него обстоятелства , не само не доказва умишлено създаване на
неправомерния резултат от ответника , а напротив : по- скоро логически го изключва ,
тъй- като е трудно съвместимо със съображенията за намаляване на риска от разкриване на
укритите нелегални мигранти при спирането на автомобила/ щом става дума за съзнателен
превоз по схема / в контролната зона, поради това , че вероятността да бъде забелязано не е
малка / особено при наличие на камери за наблюдение / и тази „външна“ нередност
веднага би събудила подозрение у проверяващите служители за „вътрешна“ нередност.
Добросъвестност при облигациите и трудовите права и задължения/ които по
същество пак са облигационни / означава етически осъзнато чувство за точно изпълнение
на поет дълг и изпълнението му или на безвредно договаряне / чл.63, ал.1, чл.12 ЗЗД , чл.8,
ал.1 КТ/ , и обратно : недобросъвестност ще значи липса на такова чувство и съзнание , че
си поел дълг, но няма да го изпълняваш и/или не го изпълняваш. Освен това понятието
4
добросъвестност в гражданското право / в частност вещното / има и друго съдържание:
незнание на определено обстоятелство с правно значение / чл.70, ал.1 ЗС/. Следователно
умисъл и недобросъвестност в гражданското / и в частност – в трудовото, което ни
интересува тук/, доколкото важимо е общото начало, че без вина няма отговорност/ чл.81,
ал.1 ЗЗД/ имат еднакво съдържание при осъществяването на имуществената отговорност
и въобще – аргумент от чл. 82, изр.2-ро , вр. с чл.94 ЗЗД. Щом добросъвестността се
предполага – аргумент от чл.70, ал.2 ЗС и чл. 8, ал.2 КТ , няма как и недобросъвестността ,
т.е. умишлената вина да се предполага от закона , нито е логично да се предполага поради
несъгласието със здравия разум.
Правилото на чл.45, ал.2 ЗЗД , което в обхвата на деликтите казва, че вината се
предполага до доказване на противното се отнася само до небрежната й форма. Понеже
повечето умишлени вредоносни деяния са уредени като престъпления, ако би се приело , че
и умисълът в гражданското право се предполага , когато се разглеждат искове за вредите от
тях , това би значело на практика гражданският съд да установява основанието на
гражданската отговорност/ договорна, деликтна или някаква междинна , смесена между тях
/, а именно факта на правонарушението с характер на престъпление по предположение ,
което е недопустимо – аргумент от чл.124, ал.5/ освен ако не са налице обстоятелствата ,
изключващи недопустимостта, предвидени в хипотезите на този текст /, чл.300, чл.229, ал.1,
т.4 и т.5 ГПК . Така е , защото без вина няма правонарушение и съответно лична
юридическа отговорност- чл.81, ал.1 ЗЗД, чл.9 НК. Ако би се допуснало подобно „лесно“
установяване на субективния елемент на умишленото правонарушение , ще се стигне
понякога до опасни разминавания с доказаната истина при разглеждане на един и същ
случай от гражданския и наказателния съд / първият осъжда да се плати обезщетение , а
вторият оправдава по повдигнатото обвинение поради липса на умисъл за деянието , което
оправдаване напълно компрометира съществуването на правонарушението като основание
на имуществената отговорност/.
Следва в заключение да се отбележи , че според българския наказателен закон
деянията , свързани с подпомагането и превозването по нелегален начин на лица влизащи
или излизащи на/от територията на страната е уредено като умишлено престъпление/
чл.280, чл. 281 НК/ и е несъмнено, че е такова и съгласно законодателството на
Великобритания и другите европейски държави .
Ето защо съдът приема , че макар и ответникът при упражняване на възложените
му трудови функции да е причинил имуществена вреда на дружеството- ищец/претърпяна
загуба/ на стойност , съответна на размера на претендираното обезщетение , пълната му
имуществена отговорност следва да бъде отречена поради доказателствената
неустановеност на обстоятелства , недвусмислено показващи , че причиняването е
умишлено, както и въобще на всички хипотези на нормата на чл.203, ал.2 КТ.
Затова обжалваното решение подлежи на отмяна и предявения иск търпи санкция на
отхвърляне като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът дължи на
ответника заплащане /възстановяване/ на направените от втория по производството
разноски, които възлизат общо на 5444,58 лева / 2444,58 лева – пред въззивната инстанция
и 3000 лева пред първата инстанция /и следва да бъде осъден да му плати тази сума.
Предвид, горното , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на чл.271, ал.1 ГПК Решение № 28/07.06.2021 г. по гр.д. №
255/2021 г. по описа на Районен съд- Свищов, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДРИЙМС ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София , бул.“Г. М. Димитров“ № 57 против КР. Д.
В. , с ЕГН: ***, с постоянен адрес: с.*** , иск , с който се претендира вторият да бъде
осъден да му заплати сумата 47 229 лева/ равностойност на 21 000 британски лири/ ,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразени в
5
заплащане от дружеството на наложена му имуществена санкция в размер на 15 000
британски лири , както на наложена на ответника глоба в размер на 6000 британски
лири от съответния компетентен орган на Кралство Великобритания, поради факта ,
че на 20.07.2015 г. граничните му власти са открили укриващи се в управлявания от
същия и поверен му по сключен между страните трудов договор товарен камион, 15
нелегални мигранти , което превозване е в нарушение на вменените му трудови
задължения да спазва изискуемите предохранителни мерки да не се допуска такова,
заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от датата на
завеждане на делото до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК „ДРИЙМС ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София , бул.“Г. М. Димитров“ № 57
да заплати на КР. Д. В. , с ЕГН: ***, с постоянен адрес: с.***, сумата 5444,58 лева
представляваща направени по производството / на двете съдебни инстанции/
разноски.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6