Решение по дело №884/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 795
Дата: 29 януари 2020 г. (в сила от 29 януари 2020 г.)
Съдия: Анелия Здравкова Маркова
Дело: 20201100500884
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

                                              РЕШЕНИЕ

 

                                      Гр.София,29.01. 2020 г.

 

                                        В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение II- В въззивен състав,

в закрито заседание на двадесет и девети януари

през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АНЕЛИЯ МАРКОВА 

                                      ЧЛЕНОВЕ:   ПЕПА ТОНЕВА

                                                Мл.с-я  ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

При секретаря

И прокурора                                                                   сложи за разглеждане

докладваното от съдия Маркова ч.гр..д.№ 884 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.437 ГПК.

          Образувано е по жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД /длъжник по изп.производство/ срещу постановление от 29.11.2019 г., постановено по изп.дело № 20198610401920, с което от ЧСИ Д.В., рег.№ 861, с район на действие СГС, по възражение на „Т.С.“ ЕАД, вх.№ 37340/28.11.2019 г., е отказано да бъде намален размера на адв.възнаграждение до 200 лв. и съответно на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

          В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че адв.възнаграждение за образуване на изп.производство следвало да бъде сведено до 200 лв. ; присъденото от ЧСИ в размер на  230 лв. било прекомерно, тъй като сумите били платени преди изтичане на срока за доброволно изпълнение и последващи действия от СИ не били необходими. Позовава се на т.3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

          Иска се обжалваното постановление да бъде отменено като адв.хонорар се сведе до минимума по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения- 200 лв., както и да реши въпроса по същество, вкл. с размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Претендират се разноски- за държавна такса и юриск.възнаграждение в размер на 50 лв.

          От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, а по същество за нейната неоснователност. Сочи, че разноските били правилно определени. Адв.възнаграждение се дължало в размера в който е уговорен и заплатен. Следвало да се има предвид и, че в хода на протеклото гр.д. длъжникът /жалбоподател/ не бил платил доброволно.

          Взискателят адв.В.В.Т.изразява  становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че размерът на адв.възнаграждение бил съобразен с извършените разходи за заплащането му в размер на 230 лв. Счита, че уговореният и платен размер на адв.възнаграждение в размер на 230 лв. не е прекомерен. Сочи, че дългът не бил платен в срока за доброволно изпълнение, което наложило налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Действията по изваждане на изпълнителен лист също били такива, за които се полагало възнаграждение. Не претендира разноски.

          По допустимостта на жалбата:

          За обжалваното поставновление жалбоподателя е бил уведомен на 05.12.2019 г.

          Жалбата е подадена на 12.12.2019 г.

          Следователно същата е в срок.

          По основателността на жалбата:

          Процесното изп. дело е образувано по молба на адв.дружество „Н.и партньори“ чрез В.В.Т.за предприемане изпълнителни действия по събиране на сумите по изп.лист от 12.02.2019 г. по гр.д.№ 49743 по описа за 2015 г. на СРС, 68 с-в- 31,88 лв. - възнаграждение по чл.38 от Закона за адв. , присъдено в полза на адв.В.В.Т..

Претендирана е и държавна такса в размер на 6,40 лв. за издаване на изп.лист, както и за адв.възнаграждение. Представен е договор от 14.11.2019 г. за правна защита и съдействие по силата на който адв.В.В.Т.е упълномощил адв. дружество „Н.и партньори“, чрез В.В.Т., подписал за адв.дружество, с договорен размер на възнаграждението – 230 лв. Плащането е уговорено да стане по банков път в 5 -дневен срок от подписването на договора.

          Оправена е ПДИ до длъжника /жалбоподател/ за заплащане на следните суми: разноски в гражданското производство в размер на 38,28 лв., т.е. тази по изп.лист плюс таксата за издаването му; за процесуално представителство в изп.производство – 230 лв.; разноски в изп.производство – 48 лв. ; такса по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ- 32,20 лв.    Поканата е връчена на длъжника на 22.11.2019 г.

Представен е банков документ за плащане на сумата в размер на 348,4 8 лв. от „Т.С.“ ЕАД по сметката на ЧСИ на 27.11.2019 г., т.е. преди изтичането на срока за доброволно изпълнение.

          Преди това на  25.11.2019 г.  е подадено от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК с доводи аналогични на тези в жалбата, по която е образувано настоящето производство.              

Издадено е от ТД на НАП удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки.

          По съществото на спора:

          Съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други действие в разрез с основните права на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България), извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не следва да бъде зачетено от правозащитния орган. Съдебният изпълнител, овластен с компетентността да извършва изпълнителни действия съобразно ГПК, следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при превратното им упражняване следва да откаже защитата им-решение № 7 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 5209 по описа за 2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО.

Отговорността за разноски цели не да обогати кредитора, а да възстанови реално направените разноски- РЕШЕНИЕ № 325 ОТ 29.12.2014 Г. ПО ГР. Д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.

В конкретния случай единственото действие, което е предприето от

взискателя е това по образуването на изп.дело.

Съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:

1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.

          Противно на твърдяното от взискателя, плащането от длъжника е сторено в срока за доброволно изпълнение.

          Следва да се отбележи, че в случая изобщо не са ангажирани доказателства, че договореното адв.възнаграждение в размер на 230 лв. е платено по банков път; липсва банков документ по силата на който упълномощителя адв. В.В.Т.да е заплатил сумата по сметка на представляваното от самия него адв.дружество. /Друг е въпроса, че е налице договор със самия себе си/.

          Съгласно т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/13 на ОСГТК въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушаване не е въведено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма.

          Безспорно нормата на чл.78 ГПК, приложима и в изпълнителния процес е императивна.

          В т.1 на ТР № 6/12 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на разноските във въззивното производство се приема, че: Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.

Налага се извод, че жалбата е основателна по отношение определения от ЧСИ размер на адв.възнаграждение, а обжалваното постановление ще следва да бъде отменено.

Точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси по ТТРЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител. Неизпълнението на

тези задължения представлява несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение, т.е. налице е противоправно поведение, виж в този смисъл ТР № 2/13 от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС.

          ЧСИ е определил в цифров размер дължимата от длъжника такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 32,20 лв. при дължима такава по б.“а“ от същата разпоредба в размер на 10 лв.

Следва да се има предвид, че според забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В същия не следва да се включват и никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, т.е. в конкретния случай такова в размер на 38,28 лв.

          По разноските:

На жалбоподателя се следват разноски и такива му се присъждат в размер на 50 лв.- юриск.възнаграждение и 25 лв.-държавна такса за обжалване пред СГС, в който размер е претендирано.

          На ответника по жалбата разноски не се следват.     

 

               Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

                                                 Р Е Ш И :

 

          ОТМЕНЯ  постановление от 29.11.2019 г. по изп.дело № 20198610401920, по описа на ЧСИ Д.В., рег.№ 861, с район на действие СГС, по възражение на „Т.С.“ ЕАД, вх.№ 37340/28.11.2019 г., с което е отказано да бъде намален размера на адв.възнаграждение в полза на взискателя.

 

ОПРЕДЕЛЯ  адв.възнаграждение в полза на взискателя по изп.дело № 20198610401920 по описа на  ЧСИ Д.В., рег.№ 861, с район на действие СГС, в размер на 0 /нула/ лева.

 

ОПРЕДЕЛЯ  таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ по изп.дело № 20198610401920 по описа на  ЧСИ Д.В., рег.№ 861, с район на действие СГС, в размер на 10 лв.

 

          ОСЪЖДА В.В.Т., ЕГН **********,***, офис-партер, да заплати в полза на "Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 50 лв.-юриск.възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция, 25 лв.-държавна такса за обжалване пред СГС.

 

           Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: