Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 18.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен
състав в открито съдебно заседание на 27.03.2019 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Теодора
Вутева разгледа докладваното от младши съдия Цончев въззивно гражданско дело № 547 по описа на съда за 2018 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 286 вр.
чл. 290 вр. чл. 196 и сл. от ГПК (отм.).
Образувано
е по въззивни жалби от А.М.И., чрез процесуалния му представител адв. С.А. и от Х.В.Д., чрез процесуалния ѝ
представител адв. Г.Д., против решение от 29.12.2017
г., постановено във втора фаза на делбеното
производство по гр.д. № 5/1996 г. по описа на РС – Етрополе. С него на
основание чл. 292 от ГПК /отм./ е поставен
в изключителен дял на Х.В.Д. недвижим имот - вилна сграда, построена
в парцел III-340,341 в кв.40 по регулационния план на с. Б., област С., с площ
от 857 кв.метра, при граници: улица, парцел II-340 и парцел IV-342 и находящите се в него движими вещи: 1/ сгъваем холов диван; 2/ готварска печка на нафта и ток; 3/ 3 броя кухненски шкафове от дърво, горни; 4/ ел.бойлер от
50 литра; 5/ ел.готварска печка "Мечта"; 6/ 4 броя полюлея с по едно
осветително тяло; 7/ 7 броя двурелсови
корнизи, от които: 2х2м, 1х4м, 1х3м, 1х2.50м и 2х1м; 8/ 3 броя найлонови
пердета и 9 броя плътни пердета; 9/ 1
брой памучно одеяло и 10/ видеокасетофон марка "Голдстар".
При обща пазарна стойност на този дял в размер на 29 142.25 лева.
На основание чл.
292 от ГПК /отм./ е поставен в
изключителен дял на А.М.И. недвижим имот - масивна жилищна сграда, със застроена площ от
99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по
регулационния план на гр. Л., при граници:
от две страни улици, имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244 и находящите се в него движими вещи: 1/ ел.готварска печка "Мечта",
кафява на цвят; 2/ 4 броя кухненски шкафове от дърво; 3/ 1 брой китайска ваза;
4/ чугунена вана за баня; 5/ 2 броя огледала за баня с вградено осветление; 6/
биде за баня; 7/ 14 броя плафониери; 8/ горивен котел
за парно на газ и твърдо гориво; 9/ 3 броя килими; 10/ 2 броя родопски одеяла и
2 броя обикновени одеала; 11/ 8 тенекии с варов
разтвор; 12/ 3 чувала сив цимент и 1 чувал бял цимент; 13/ 20 метра кабел за
антена; 14/ 2 броя чугунени радиатори от по 12 ребра; 15/ 1 брой машина за хот-дог; 16/ ел.скара; 17/ ел.чушкопек;
18/ порцеланов сервиз за храна за 6 души; 19/ порцеланов сервиз за кафе за 6
души; 20/ кален сервиз за вино от 6 чаши и кана и 21/ стъклен сервиз за ракия
от 6 чаши. При обща пазарна стойност на този дял е в размер на 80 060.00 лева.
Х.В.Д. е осъдена да
заплати по сметката на РС - Етрополе държавна такса в размер на 1 165.69 лева.
А.М.И. е осъден да заплати по сметката
на РС - Етрополе държавна такса в размер на 3 202.40 лева, както и местен
данък, с оглед превишаването на дела му – в размер на 351.23 лева, по сметката
на община Л..
А.М.И. е осъден да
заплати на Х.В.Д. сума в размер на 17 561.57 лева за уравняване на дела
ѝ, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на решението в
сила до окончателното ѝ изплащане.
А.М.И. е осъден да
заплати на Х.В.Д. сума в размер на 52 515.50 лева, представляваща обезщетение
за лишаването ѝ от ползване на двата недвижими имота и движимите вещи за
периода от 01.01.1997 г. до 20.09.2011 г., както и
лихва за забава върху това обезщетение за същия период. Върху обезщетението в
размер на 26 307.01 лева е начислена законна лихва, считано от датата на
влизане на решението в сила до окончателното ѝ изплащане.
Като неоснователна е
отхвърлена претенция по сметките на Х.В.Д. срещу А.М.И. до пълния предявен
размер от 55 789.76 лева, за разликата над 52 515.50 лева.
А.М.И. е осъден да
заплати по сметката на РС Етрополе на държавна такса, с оглед уважената
претенция по сметките на Х.В.Д., в размер 2 100.62 лева.
Х.В.Д. е осъдена да
заплати на А.М.И. сума в размер на 20 000.00 лева, представляваща обезщетение
за поддръжката на имотите и възнаграждение за отговорното им пазене, както и на
движимите вещи в тях от А.И., както и лихвата за забава за периода от
08.01.1996 г. до 20.09.2011 г.
Като неоснователна е
отхвърлена претенция по сметките на А.М.И. срещу Х.В.Д. в размер на 20 000.00
лева, представляваща стойността на извършените в двата имота подобрения за
периода от 08.01.1996г. до 20.09.2011г.
Х.В.Д. е осъдена да
заплати по сметката на РС - Етрополе държавна такса, с оглед уважената
претенция по сметките на А.И., в размер 800.00 лева.
С въззивната жалба,
депозирана от А.М., първоинстанционното
решение се атакува в частта относно претенциите по сметки. Жалбоподателят
твърди, че уважената част от претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение
за лишаване от ползване върху двата недвижими имота, заедно с принадлежащите им
движими вещи, е неоснователна и решението постановено в противоречие с
материалния закон. Твърди, че предпоставките за уважаване на този иск са
установени в чл. 31, ал. 2 ЗС, като в случая ищцата не е претендирала да ползва
двата имота, не е правила изискуемата от закона покана. Не е доказала, че е
искала да ползва двата имота или че е била лишена от това право. Обвързва
наличието на покана за ползване с допустимостта на иска. Счита, че дори
претенцията да е основателна, тя е погасена с изтичане на 3-годишна давност за
периода от 01.01.1997 г. до 20.09.2008 г.
На следващо
място, решението се обжалва и в частта, с която е отхвърлен искът относно
претенцията за извършени от ответника А.М. подобрения. Сочи се, че за
доказването ѝ по основание е било достатъчно съдът да назначи същите вещи
лица, които са правили оглед на сградите в първата фаза на делбата и са
възприели състоянието им към предишен момент. Изразява се несъгласие с първоинстанционното решение, тъй като с него съдът не е
признал претенцията за лихва върху уважената част от претенцията за отговорно
пазене и поддръжка на имотите.
Иска се отмяна
на решението в обжалваните части относно претенциите по сметки.
В писмен отговор, депозиран от Х.В.Д. чрез адв. Г.Д., се поддържа
неоснователност и недоказаност на жалбата. Излага се, че оплакването на
жалбоподателя М. в частта му относно лихвата върху уважената част от
претенцията за отговорно пазене и поддръжка на имотите е лишена от правен
интерес. Сочи, че предвид уважената в пълен размер претенция и липсата на
осъдителен диспозитив редът за защита не е чрез въззивно обжалване, а чрез допълване.
На второ място,
ищцата в първоинстанционното производство твърди, че
жалбата е неоснователна и в частта относно претенцията за заплащане на
извършените в имотите подобрения. Излага, че решението в тази част е
недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като такава претенция не е
приемана за разглеждане, а е посочена за пръв път в писмена защита, предявена
след първото заседание след допускане на делбата. Съгласява се с изводите на първоинстанционния съд относно недоказаност по основание и
размер на иска в тази част.
На
трето място, ищцата намира за неоснователна жалба в частта относно оплкването срещу уважената част от претенцията на Д. за
присъждане на обезщетение за лишаване от ползване върху двата недвижими имота,
заедно с принадлежащите им движими вещи. Твърди, че вземането не е периодично и
се погасява с 5-годишна давност. Съгласно трайната съдебна практика на
върховната съдебна инстанция претенция по сметки, заявена във втора фаза на делбеното производство, може да се счита за покана.
По
изложените съображения моли жалбата да бъде оставена без уважение.
С въззивната жалба,
депозирана от Х.В.Д., чрез адв. Г.Д., първоинстанционното решение се атакува в
частта, в която жалбоподателката е осъдена да заплати
на А.М.И., сума в размер на 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за
поддръжката на имотите и възнаграждение за отговорното им пазене, както и на
движимите вещи в тях от А.И., както и лихвата за забава за периода от 08.01.1996
г. до 20.09.2011 г. Сочи, при условията на евентуалност, че решението в тази
част е нищожно, недопустимо и незаконосъобразно.
Обвързва
нищожността с претендирана пълна неяснота относно
волята на съда. Твърди, че претенциите по сметки са с различно правно основание
и са предявени както следва:
-
10 000 лв. -
обезщетение за поддържане на жилищната сграда в гр. Л. за периода от
01.08.1996 г. до 20.09.2011 г.;
-
10 000 лв. -
обезщетение за забавено плащане върху горепосочената сума за същия период;
-
10 000 лв. -
възнаграждение за отговорно пазене на двата недвижими имота и намиращите
се в тях вещи за периода от 01.08.1996 г. до 20.09.2011 г.
В диспозитива на първоинстанционното
решение жалбоподателката е осъдена да заплати общо
сумата от 20 000 лв., която е посочено, че включва обезщетение за
поддръжката на имотите и възнаграждение за отговорното им пазене, както и на
движимите вещи в тях от А.И. и лихвата за забава за периода от 08.01.1996 г. до
20.09.2011. Твърди се, че при така постановения диспозитив
не става ясно в каква част са уважени претенциите и в каква отхвърлени. На
следващо място, разграничение не е направено и в мотивите на първоинстанционния акт. Сочи, че не става ясно как е
определен размерът на припадащата се част от разноските за поддръжка на
недвижимите имоти, както и че частите на страните в сградата в гр. Л. не са
равни. В мотивите на решението е прието, че ищцата трябва да бъде осъдена да
заплати разноските от по 10 000 лв. направени за поддръжка на двата имота
и обезщетение за забавено плащане, а в диспозитива е
прието, че в тази сума е включена и претенцията за отговорно пазене. Съзряната
неяснота приема, че не може да бъде отстранена по пътя на тълкуването.
На второ място, въззивницата излага, че в обжалваната част решението е
частично недопустимо. Твърди, че е осъдена да заплати сумата от 10 000 лв.
за поддръжка на имотите, допуснати до делба, но видно от уточнителна
молба от 15.12.2011 г., претенцията на ответника е само относно жилищна сграда
в гр. Л..
На трето място, инвокира твърдения за
незаконосъобразност на обжалваното решение. Относно уважената претенция за
заплащане на възнаграждение за отговорно пазене, твърди, че за да е основателен
такъв иск следва да възникне облигационно отношение, по силата на което вещите
да бъдат предоставени за отговорно пазене. Упражняване на фактическа власт
върху същите не е достатъчна за възникването на такова. Счита за предоставени
за отговорно пазене са единствено част от допуснатите до делба движими вещи,
описани в Протокол за опис на движими имущества, съставен на 20.03.1996 г. по изп. д. № 33/1996 г. по описа на ДСИ при РС – Л..
Възнаграждение на ответника И. не е определено, тъй като когато за пазач бъде
определен самият длъжник, възнаграждение не му се дължи. Счита, че претенцията
относно движимите вещи е недоказана по размер предвид липсата на изрично
заключение на експертизата в тази част.
Приема за
недоказана уважената претенция за заплащане на обезщетение за поддръжка на
недвижимите имоти, което по същество счита, че представлява искане за
обезщетяване на необходими и обикновени разноски. Сочи, че двата вида разноски
могат да се търсят само, ако са действително заплатени, а в случая липсват
доказателства да са правени такива, както и за техния размер.
На последно
място излага, че претенциите по сметки неправилно са уважени за периода
08.01.1996 г. – 20.09.2011 г., въпреки своевременно наведеното възражение за
изтекла погасителна давност. Счита, че същите следва да се приемат за погасени
по давност за периода 08.01.1996 г. – 20.09.2008 г.
От уважения
размер 20 000 лв. следва да бъдат извадени изчислените от експертизата
суми за поддържане на сградата в с. Б. и за заплащане на лихви върху тях,
поради липса на такава претенция по сметките.
Навежда доводи,
че неправилно са изчислени лихвите за забава върху претендираните
суми. Твърди, че са изчислявани върху вземания, които не са били изискуеми – от
началото на периода за забава до края му върху целите главници от 7 074
лв. и 5 294 лв., въпреки, че същите са формирани като отделни суми всеки
месец.
Сочи, че обезщетение за забавено плащане не се дължи
поради липса на отправена покана.
Въззивният съд
като провери валидността, допустимостта и правилността на решението и като взе
предвид изложеното в жалбите и от страните в съдебно заседание, намира
следното:
ПО ЖАЛБАТА НА Х.В.Д., ПОДАДЕНА ЧРЕЗ АДВ. Г.Д.:
Жалбата е частично основателна.
Въззивният съд не
споделя доводите, изложени в жалбата, относно нищожността на първоинстанционното решение досежно
частта, в която Х.В.Д. е осъдена да
заплати на А.М.И. сума в размер на 20 000.00 лева, представляваща обезщетение
за поддръжката на имотите и възнаграждение за отговорното им пазене, както и на
движимите вещи в тях от А.И. и лихва за забава за периода от 08.01.1996 г. до
20.09.2011 г. Мотивите са вътрешно противоречиви, но волята на съда – да уважи
исковете, е ясна, а съображенията – установими, макар
и изведени без да са съобразени с правилата на формалната логика, опита и
научното знание. Касае се за необоснованост (ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, т.
12) – порок на неправилното съдебно решение. Доколкото въззивният
съд решава делото, като излага собствени мотиви, т.е. не е обвързан и не
преценява мотивите на първоинстанционния съд в
обжалваното решение, освен ако е налице непълнота или например фактическа
грешка, няма пречка да компенсира пороците със своето решение. При неясни или
противоречиви мотиви на обжалвания акт, те могат да бъдат заместени от мотивите
на окръжния съд, като достатъчно е да има произнасяне по предявения иск от
районния съд, т.е. диспозитив. Ако диспозитивът е непълен – делото следва да бъде върнато на
районния съд за произнасяне по предявената претенция в цялост, а ако има фактическа
грешка – възиввният съд може да я отстрани в своя диспозитив.
В случая има осъдителен диспозитив: посочени са
както двете главници в общ размер на 20 000 лв., така и лихвата върху тях
за периода от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г., като не е посочен само размерът
на тази лихва, но тъй като липсва отхвърлителен диспозитив може да бъде прието, че исковете са уважени,
така както са предявени. Последното може да бъде извлечено от мотивите на
обжалвания акт. Действително районният съд не е имал основание да обедини
отделните искови претенции в една, като осъди съделителката
за сума в общ размер на 20 000 лв., но както беше посочено волята му може
да бъде изведена чрез тълкуване. Сумата от 20 000 лв. включва уважената в
пълен размер претенция за 10 000 лв. – представляваща необходими разноски,
квалифицирана като обезщетение за поддръжка на недвижим имот – масивна жилищна
сграда, със застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с
площ от 240 кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Л., при граници: от две
страни улици, имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244 и на недвижим имот - вилна сграда, построена в парцел III-340,341 в
кв.40 по регулационния план на с. Б., област С., с площ от 857 кв.метра, при
граници: улица, парцел II-340, за периода от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г.,
както и уважена в пълен размер претенция за сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за отговорно пазене на двата имота и намиращите се в
тях движими вещи за периода от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г. Пропускът на съда
да посочи размера на законната лихва върху двете претенции представлява
очевидна фактическа грешка и ще бъде отстранена с настоящото решение. Диспозитивът на обжалвания акт следва да се разбира по
посочения начин, тъй като в мотивите първоинстанционният съд е посочил, че
уважава в пълен размер претенциите за лихви изцяло, така както са предявени,
както и претенцията за обезщетение за разноски, направени от ищеца А.И. за
поддръжка на двата имота. Изложеното сочи, че обжалваният акт не е постановен
при пълна неразбираемост на волята на съда, следователно не е нищожен, а е
недопустим в една част и неправилен в друга.
Основателно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателката за недопустимост на първоинстанционното
решение в частта, с която Х.В.Д. е осъдена да заплати на А.М.И. необходими
разноски за поддръжката на недвижим имот - вилна сграда, построена в парцел
III-340,341 в кв.40 по регулационния план на с. Б., област С., с площ от 857
кв.метра, при граници: улица, парцел II-340, за периода от 08.01.1996 г. до
20.09.2011 г., както и за законна лихва за забава върху вземането за същия
период. Това е така, защото с протоколно определение от 13.11.2013 г. РС –
Етрополе е приел за разглеждане следните претенции по сметки, предявени от А.И.
спрямо Х.Д.:
-
10 000 лв. – необходими разноски за поддръжка на недвижим
имот – масивна жилищна сграда, със застроена площ от 99.80 кв.метра, построена
върху недвижим имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по регулационния план
на гр.Л. за периода от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г.;
-
10 000 лв. – законна лихва върху вземането за
необходими разноски за периода от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г., квалифицирани
като обезщетение за забавено плащане;
-
10 000 лв. – обезщетение за отговорно пазене на недвижим
имот – масивна жилищна сграда, със застроена площ от 99.80 кв.метра, построена
върху имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Л.,
при граници: от две страни улици, имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244 и на недвижим
имот - вилна сграда, построена в парцел III-340,341 в кв.40 по регулационния
план на с. Б., област С., с площ от 857 кв.метра, при граници: улица, парцел
II-340, за периода от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г. и намиращите се в тях движими
вещи;
-
10 000 лв. – законна лихва върху вземането за обезщетение
за отговорно пазене на двата недвижими имота и намиращите се в тях движими вещи
за периода от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г.;
Видно е, че РС – Етрополе не е приемал за съвместно разглеждане претенция
по сметки относно вземане за необходими разноски за поддръжка на недвижим имот
– вилна сграда, построена в парцел III-340,341 в кв.40 по регулационния план на
с. Б., област С., с площ от 857 кв.метра, при граници: улица, парцел II-340, за
периода от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г., както и претенция за законна лихва върху
вземането за необходими разноски за поддръжка на посочения имот периода от
08.01.1996 г. до 20.09.2011 г., поради което не е имал основание за произнасяне
по посочените искове в решението си. Като го е направил, съдът е разгледал
непредявен иск, поради което първоинстанционния акт в
тази част подлежи на обезсилване на основание чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.).
Основателни са оплакванията за неправилност на първоинстанционното
решение в частите, с които съделителката Х.Д. е
осъдена да заплати на А.М.И. сумата от 20 000 лв., която включва уважената
в пълен размер претенция за сумата от 10 000 лв., представляваща
необходими разноски за поддръжка на недвижим
имот – масивна жилищна сграда, със застроена площ от 99.80 кв.метра,
построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по регулационния
план на гр.Л., при граници: от две страни улици, имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244 и
сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за отговорно пазене на недвижим
имот – масивна жилищна сграда, със застроена площ от 99.80 кв.метра, построена
върху имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Л.,
при граници: от две страни улици, имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244, на недвижим имот - вилна сграда, построена в парцел III-340,341 в
кв.40 по регулационния план на с. Б., област С., с площ от 857 кв.метра, при
граници: улица, парцел II-340, за периода от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г. и намиращите се в тях движими вещи,
както и законната лихва върху двете претенции, чийто размер не е посочен в диспозитива поради очевидна фактическа грешка.
Относно претенцията по
сметки, предявени от А.И. спрямо Х.Д. за сумата 10 000 лв., представляващи
вземане за необходими разноски за поддръжка на недвижим имот – масивна жилищна
сграда, със застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху недвижим имот
пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Л. за периода
от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г.:
Известно е, че всеки съсобственик е длъжен да участва в тежестите на общата
вещ, а следователно и в разноските по поддържането ѝ. Необходими разноски
са тези, които са запазили вещта от погиване или повреда или са условие за
нейното запазване или използване, т.е. следва да е налице обективна
наложителност за извършването им. Не са необходими разноските, свързаните с
нормалното използване на вещта или с нейното по-добро използване /щом не водят
до увеличаване на стойността ѝ/. Искът за заплащане на необходими
разноски се уважава само в случай, че се докаже, че претендираните
разноски са действително заплатени и до размера, до който са заплатени.
В случая последното не е направено от съделителя А.И..
По делото не са ангажирани никакви доказателства, че в недвижимия имот в гр. Л.
са правени необходими разноски за поддръжка. Районният съд неправилно е приел,
че от заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
Ивайло Димитров, се установява, че разноските, които са направени от ищеца А.И.
за поддръжка на недвижимия имот в гр. Л. за периода от 08.01.1996 г. до
20.09.2011 г., са в размер на 7 074 лв. При внимателен прочит на заключението е
видно, че действителни разноски за поддръжка не са установени, а оценката е
направена въз основа на експертна методика. При това положение доколкото по
делото не се доказва ищецът А.И. да е заплатил разноски за поддръжка на
недвижим имот – масивна жилищна сграда, със застроена площ от 99.80 кв.метра,
построена върху недвижим имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по
регулационния план на гр.Л. за периода от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г., искът
за необходими разноски в размер на 10 000 лв., предявен спрямо Х.Д.,
следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното
решение да бъде отменено в тази част на основание чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.).
Предвид отхвърлянето на иска въззивният съд не
дължи произнасяне по наведеното от процесуалния представител на ответника Х.Д.
възражение за изтекла погасителна давност.
Относно
претенцията по сметки, предявени от А.И. спрямо Х.Д. за сумата 10 000 лв.,
представляващи законна лихва върху вземането за необходими разноски за
поддръжката на жилищна сграда в гр. Л. за периода от 08.01.1996 г. до
20.09.2011 г.:
Отхвърлянето на главния иск относно вземането за необходими разноски за
поддръжка на масивна жилищна сграда, със застроена площ от 99.80 кв.метра,
построена върху недвижим имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по
регулационния план на гр.Л. за периода от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г. за
сумата от 10 000 лв., влече като последица отхвърляне на кумулативно
съединения акцесорен иск за мораторна
лихва върху главницата в размер на 10 000 лв., поради което първоинстанционното решение да бъде отменено в тази част на
основание чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.).
Предвид отхвърлянето на иска въззивният съд не
дължи произнасяне по наведеното от процесуалния представител на ответника Х.Д.
възражение за изтекла погасителна давност за вземането.
Относно
претенциите по сметки, предявени от А.И. спрямо Х.Д. за сумата 10 000 лв.,
представляващи обезщетение за отговорно пазене на недвижим имот – масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№
2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Л., при граници:
от две страни улици, имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244, на недвижим имот - вилна
сграда, построена в парцел III-340,341 в кв.40 по регулационния план на с. Б.,
област С., с площ от 857 кв.метра, при граници: улица, парцел II-340, за
периода от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г. и намиращите се в тях движими вещи:
Не е спорно между страните и от показанията на свид.
М. М. – дъщеря на съделителите, Решение №
4/21.06.1994 г. , постановено по гр.д. № 286/1993 г. по описа на РС – Етрополе
и протоколи от 20.03.1996 г. и от 28.03.1996 г. по изп.д.
№ 51/1996 г. на съдия-изпълнител при РС – Етрополе, може да се направи извод,
че съделителят А.И. е ползвал двата недвижими имота и
намиращите се в недвижим имот – масивна жилищна сграда, със застроена площ от
99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по
регулационния план на гр.Л., при граници: от две страни улици, имоти пл.№№
2242, 2243 и 2244 движими вещи, от които съсобствени
между двамата съделители:
1/ ел.готварска печка "Мечта", кафява на цвят;
2/ 4 броя кухненски шкафове от дърво;
3/ 1 брой китайска ваза;
4/ чугунена вана за баня;
5/ 2 броя огледала за баня с вградено осветление;
6/ биде за баня;
7/ 14 броя плафониери;
8/ горивен котел за парно на газ и твърдо гориво;
9/ 3 броя килими;
10/ 2 броя родопски одеяла и 2 броя обикновени одеала;
11/ 8 тенекии с варов разтвор;
12/ 3 чувала сив цимент и 1 чувал бял цимент;
13/ 20 метра кабел за антена;
14/ 2 броя чугунени радиатори от по 12 ребра;
15/ 1 брой машина за хот-дог;
16/ ел.скара;
17/ ел.чушкопек;
18/ порцеланов сервиз за храна за 6 души;
19/ порцеланов сервиз за кафе за 6 души;
20/ кален сервиз за вино от 6 чаши и кана и
21/ стъклен сервиз за ракия от 6 чаши за периода от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г.;
както и намиращите се в недвижим имот - вилна сграда, построена в
парцел III-340,341 в кв.40 по регулационния план на с. Б., област С., с площ от
857 кв.метра, при граници: улица, парцел II-340 движими вещи, от които съсобствени между двамата съделители:
1/ сгъваем холов диван;
2/ готварска печка на нафта и ток;
3/ 3 броя кухненски шкафове от дърво, горни;
4/ ел.бойлер от 50 литра;
5/ ел.готварска печка "Мечта";
6/ 4 броя полюлея с по едно осветително тяло;
7/ 7 броя двурелсови
корнизи, от които: 2х2м, 1х4м, 1х3м, 1х2.50м и 2х1м;
8/ 3 броя найлонови пердета и 9 броя
плътни пердета;
9/ 1 брой памучно одеяло и
10/ видеокасетофон марка "Голдстар“;
От Решение № 4/21.06.1994 г. , постановено по гр.д. № 286/1993 г. по описа
на РС – Етрополе, се установява, че при развод с Х.Д. на съделителя
А.М.И. е предоставено ползването на семейното жилище – процесния
недвижим имот – масивна жилищна сграда, със застроена площ от 99.80 кв.метра,
построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по регулационния
план на гр.Л., при граници: от две страни улици, имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244,
като от показанията на свид. М. М. се установява, че
за процесния период от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г.
същият се е ползвал единствено от А.И.. От показанията на свидетелката се
установява същото обстоятелство относно недвижим имот - вилна сграда, построена
в парцел III-340,341 в кв.40 по регулационния план на с. Б., област С., с площ
от 857 кв.метра, при граници: улица, парцел II-340, за периода от 08.01.1996 г.
до 20.09.2011 г.
От протокол от 20.03.1996 г. по изп.д. № 33/1996
г. на съдия-изпълнител при РС – Етрополе се установява, че на посочената на
дата А.И. е назначен за пазач и са му предоставени за отговорно пазене следните
съсобствени между страните движими вещи: 1/
ел.готварска печка "Мечта", кафява на цвят; 2/ 4 броя кухненски
шкафове от дърво; 3/ 1 брой китайска ваза; 4/ чугунена вана за баня; 5/ 2 броя
огледала за баня с вградено осветление; 6/ биде за баня; 7/ 14 броя плафониери; 8/ горивен котел за парно на газ и твърдо
гориво; 9/ 3 броя килими; 10/ 2 броя родопски одеяла и 2 броя обикновени одеала; 11/ 8 тенекии с варов разтвор; 12/ 3 чувала сив
цимент и 1 чувал бял цимент; 13/ 20 метра кабел за антена; 14/ 2 броя чугунени
радиатори от по 12 ребра; 15/ 1 брой машина за хот-дог;
16/ ел.скара; 17/ ел.чушкопек; 18/ порцеланов сервиз
за храна за 6 души; 19/ порцеланов сервиз за кафе за 6 души; 20/ кален сервиз
за вино от 6 чаши и кана и 21/ стъклен сервиз за ракия от 6 чаши, находящи се в недвижим имот – масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240
кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Л., при граници: от две страни улици,
имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244 като на същия не е определено възнаграждение.
От протокол от 28.03.1996 г. по изп.д. № 33/1996
г. на съдия-изпълнител при РС – Етрополе се установява, че на посочената на
дата на А.И. са предоставени за пазене следните съсобтвени
между страните движими вещи: 1/ сгъваем холов диван;
2/ готварска печка на нафта и ток; 3/ 3 броя
кухненски шкафове от дърво, горни; 4/ ел.бойлер от 50 литра; 5/ ел.готварска
печка "Мечта"; 6/ 4 броя полюлея с по едно осветително тяло; 7/ 7 броя двурелсови корнизи, от
които: 2х2м, 1х4м, 1х3м, 1х2.50м и 2х1м; 8/ 3 броя найлонови пердета и 9 броя плътни пердета; 9/ 1 брой памучно
одеяло и 10/ видеокасетофон марка "Голдстар",
находящи се в недвижим имот - вилна сграда, построена
в парцел III-340,341 в кв.40 по регулационния план на с. Б., област С., с площ
от 857 кв.метра, при граници: улица, парцел II-340 движими вещи.
При тези фактически данни районният съд неправилно е уважил предявените искове.
Това е така, защото по отношение на предоставените за отговорно пазене движими
вещи, възнаграждение не се дължи, когато самият длъжник е пазач. Ето защо
следва да се приеме, че за изпълнение на задължение за отговорно пазене на движими
вещи се дължи възнаграждение, но то може да бъде компенсирано с предоставеното
ползването им (вж. в този смисъл Решение № 51 от 28.03.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 365/2012 г., IV г. о., ГК). В случая на ищецът не е определено възнаграждение
и не е било предоставено ползването им. Въпреки това той е използвал вещите,
включително припадащата на бившата му съпруга ½ идеална част, поради
което се е обогатил и по този начин е компенсирано вземането му за отговорно
пазене. Такова би могло да възникне единствено в случай, че вещите са пазени
без да бъдат ползвани. Следователно исковете за обезщетение за отговорно пазене
на съсобствените между страните движими вещи:
1/ ел.готварска печка "Мечта", кафява на цвят;
2/ 4 броя кухненски шкафове от дърво;
3/ 1 брой китайска ваза;
4/ чугунена вана за баня;
5/ 2 броя огледала за баня с вградено осветление;
6/ биде за баня;
7/ 14 броя плафониери;
8/ горивен котел за парно на газ и твърдо гориво;
9/ 3 броя килими;
10/ 2 броя родопски одеяла и 2 броя обикновени одеала;
11/ 8 тенекии с варов разтвор;
12/ 3 чувала сив цимент и 1 чувал бял цимент;
13/ 20 метра кабел за антена;
14/ 2 броя чугунени радиатори от по 12 ребра;
15/ 1 брой машина за хот-дог;
16/ ел.скара;
17/ ел.чушкопек;
18/ порцеланов сервиз за храна за 6 души;
19/ порцеланов сервиз за кафе за 6 души;
20/ кален сервиз за вино от 6 чаши и кана и
21/ стъклен сервиз за ракия от 6 чаши за периода от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г.;
находящи се в недвижим имот –
масивна жилищна сграда, със застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху
имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Л., при
граници: от две страни улици, имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244 и за съсобствените между страните движими вещи:
1/ сгъваем холов диван;
2/ готварска печка на нафта и ток;
3/ 3 броя кухненски шкафове от дърво, горни;
4/ ел.бойлер от 50 литра;
5/ ел.готварска печка "Мечта";
6/ 4 броя полюлея с по едно осветително тяло;
7/ 7 броя двурелсови
корнизи, от които: 2х2м, 1х4м, 1х3м, 1х2.50м и 2х1м;
8/ 3 броя найлонови пердета и 9 броя
плътни пердета;
9/ 1 брой памучно одеяло и
10/ видеокасетофон марка "Голдстар"
находящи се в недвижим имот в недвижим имот - вилна сграда, построена в
парцел III-340,341 в кв.40 по регулационния план на с. Б., област С., с площ от
857 кв.метра, при граници: улица, парцел II-340, следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
По отношение на недвижим имот – масивна жилищна сграда, със застроена площ
от 99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67
по регулационния план на гр.Л., при граници: от две страни улици, имоти пл.№№
2242, 2243 и 2244, същата е предоставена за ползване на съделителя
А.И.. Тя съсобствена при дялове – 15 018 997/38
368 000 идеални части за Х.Д. и 23 349 003/38 368 000
идеални части за А.И., ползвана е лично през целия процесен
период от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г. в цялост единствено А.И., поради което
искът не може да бъде уважен. С личното ползване на идеалната част на съделителката Д. за периода от 08.01.1996 г. до 20.09.2011
г., ищецът И. се е обогатил без основание, тъй като той не само е пазил вещта,
поради което не може да се приеме, за съделителката е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за отговорно пазене. Нещо
повече за ищеца И. се поражда задължение с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС
да заплати възнаграждение за лишаването от ползване на съделителката
Д. съобразно притежаваните от нея идеални части в собствеността.
По отношение на недвижим имот -
вилна сграда,
построена в парцел III-340,341 в кв.40 по регулационния план на с. Б., област С.,
с площ от 857 кв.метра, при граници: улица, парцел II-340 важат същите
аргументи. Имотът е съсобствен между страните при
равни дялове – по ½ идеална част, използван е лично от А.И. през целия процесен период от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г., поради
което искът не може да бъде уважен. С личното ползване на идеалната част на съделителката Д. за периода, ищецът И. се е обогатил без
основание и ответника Д. не дължи възнаграждение за отговорно пазене. Такова задължение
за съделителката спрямо ищеца би могло да възникне в
случай, че недвижимият имот е възложен на последния по силата на акт на
държавен орган, административен орган, в който е определено възнаграждение или
имотът не се използва от ищеца, а само се пази отговорно. Такова задължение би
могло да възникне и по силата сключване на ненаименуван договор за отговорно
пазене. Никоя от посочените хипотези не е налице по делото, което прави
претенцията неоснователна.
Поради отхвърляне на иска въззивният съд не дължи
произнасяне по наведеното от процесуалния представител на ответника Х.Д.
възражение за изтекла погасителна давност.
Предвид различните правни изводи, до които достига въззивният
съд, първоинстанционния акт следва да бъде отменен в
тази част на основание чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.).
Относно
претенциите по сметки, предявени от А.И. спрямо Х.Д. за сумата 10 000 лв.,
представляващи законна лихва върху вземането за отговорно пазене на двата
недвижими имота и намиращите се в тях движими вещи за периода от 08.01.1996 г.
до 20.09.2011 г.:
Отхвърлянето на главния иск относно вземането за обезщетение за отговорно
пазене на недвижим имот – масивна жилищна сграда, със застроена площ от 99.80
кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по
регулационния план на гр.Л., при граници: от две страни улици, имоти пл.№№
2242, 2243 и 2244, на недвижим имот - вилна сграда, построена в парцел
III-340,341 в кв.40 по регулационния план на с. Б., област С., с площ от 857
кв.метра, при граници: улица, парцел II-340, за периода от 08.01.1996 г. до
20.09.2011 г. и намиращите се в тях движими вещи, влече като последица
отхвърляне на кумулативно съединения акцесорен иск за
мораторна лихва върху главницата в размер на
10 000 лв., поради което първоинстанционното
решение да бъде отменено в тази част на основание чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.).
Предвид отхвърлянето на иска въззивният съд не
дължи произнасяне по наведеното от процесуалния представител на ответника Х.Д.
възражение за изтекла погасителна давност за вземането.
ПО
ЖАЛБАТА НА А.М.И., ПОДАДЕНА ЧРЕЗ АДВ. С.А.:
Жалбата срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете относно
претенцията за извършени от ответника А.М. подобрения в недвижим имот – масивна жилищна сграда, със застроена площ от 99.80
кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по
регулационния план на гр.Л., при граници: от две страни улици, имоти пл.№№
2242, 2243 и 2244 и сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
отговорно пазене на недвижим имот – масивна жилищна сграда, със застроена площ
от 99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67
по регулационния план на гр.Л., при граници: от две страни улици, имоти пл.№№
2242, 2243 и 2244 и на недвижим имот - вилна сграда, построена
в парцел III-340,341 в кв.40 по регулационния план на с. Б., област С., с площ
от 857 кв.метра, при граници: улица, парцел II-340, за периода от 08.01.1996 г.
до 20.09.2011 г., е неоснователна, като настоящият състав напълно споделя
доводите, изложени в отговора на въззивната жалба, за
недопустимост на първоинстанционния акт в тази част.
В изпълнение на задължителните указания, дадени с Определение №
206/05.07.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 450/2013 г. по описа на СОС, в
съдебно заседание, проведено на 13.11.2013 г., РС – Етрополе е приел за
съвместно разглеждане предявените с молба от А.М.И. (л. 174, том 1 от гр.д. №
5/1996 г. на РС – Етрополе), претенции по сметки:
-
10 000 лв., представляващи вземане за необходими
разноски за поддръжка на недвижим имот – масивна жилищна сграда, със застроена
площ от 99.80 кв.метра, построена върху недвижим имот пл.№ 2241 с площ от 240
кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Л. за периода от 08.01.1996 г. до
20.09.2011 г.;
-
10 000 лв., представляващи законна лихва върху вземането
за необходими разноски за периода от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г.,
квалифицирани като обезщетение за забавено плащане;
-
10 000 лв., представляващи обезщетение за отговорно
пазене на недвижим имот – масивна жилищна сграда, със застроена площ от 99.80
кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по
регулационния план на гр.Л., при граници: от две страни улици, имоти пл.№№
2242, 2243 и 2244 и на недвижим имот - вилна сграда, построена в парцел
III-340,341 в кв.40 по регулационния план на с. Б., област С., с площ от 857
кв.метра, при граници: улица, парцел II-340, за периода от 08.01.1996 г. до
20.09.2011 г. и намиращите се в тях движими вещи;
-
10 000 лв., представляващи законна лихва върху
вземането за обезщетение за отговорно пазене на двата недвижими имота и
намиращите се в тях движими вещи за периода от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г.;
В молбата съделителят И. е
отправил искане да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да изчисли
стойността на направените подобрения в двата недвижими имота и тази стойност да
не се включва в оценката им при разпределението. В съдебното заседание,
проведено на 13.11.2013 г., РС – Етрополе е допуснал поисканата експертиза. В
приложена към молба от 09.12.2013 г. защита съделителят
А.М.И. е изброил направените подобрения в двата недвижими имота за периода от
08.01.1996 г. до 20.09.2011 г., като е отправил искане стойността на същите да
му бъде присъдена, без да конкретизира техния размер. В следващото съдебно
заседание, проведено на 12.12.2013 г., РС – Етрополе
е докладвал постъпилата молба, но не е приел за съвместно разглеждане
предявените претенции. Въпреки това с обжалваното решение районният съд е
отхвърлил като неоснователна претенция по сметките на А.М.И. срещу Х.В.Д. в
размер на 20 000.00 лева, представляваща стойността на извършените в недвижим имот – масивна жилищна сграда,
със застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от
240 кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Л., при граници: от две страни
улици, имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244 и сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за отговорно пазене на недвижим имот – масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№
2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Л., при граници:
от две страни улици, имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244 и на недвижим имот -
вилна сграда, построена в парцел III-340,341 в кв.40 по регулационния план на
с. Б., област С., с площ от 857 кв.метра, при граници: улица, парцел II-340, за
периода от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г. подобрения за периода от 08.01.1996г.
до 20.09.2011г.
От изложеното е видно, че първоинстанционният съд се е
произнесъл по непредявени искове, което налага първоинстанционното
решение да бъде обезсилено в тази част. В преклузивния
срок по чл. 286, ал. 1 ГПК (отм.), изтекъл след приключване не съдебното
заседание, проведено на 13.11.2013 г., съделителят И.
не е предявявал претенции за обезщетяване на извършените в двата недвижими
имота подобрения, районният съд не е приемал за съвместно разглеждане такива и
не е имал основание да се произнася по тях. Не може да се приеме, че съдът е
приел за разглеждане исковете с конклудентни
действия, тъй като молбата към която е приложена защита с изброени подобрения,
е отправена след преклузивния срок чл. 286, ал. 1 ГПК
(отм.) и е недопустимо след първото съдебно заседание да се приемат нови
претенции по сметки. За пълнота следва да се отбележи също, че размерът на
обезщетението - 20 000 лв. е произволно определен от съда, тъй като нито в
депозираната писмена защита, нито в последващите
съдебни заседания съделителят И. е посочвал подобен
размер на вземанията за подобрения. Изложеното налага първоинстанционния
акт в тази част да бъде обезсилен в тази част на основание чл. 209, ал. 1 ГПК
(отм.).
Относно
претенцията по сметки, предявени от Х.Д. спрямо А.И. за сумата 17 681.19
лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот –
масивна жилищна сграда, със застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху
имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Л., при
граници: от две страни улици, имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244 за периода от 01.01.1997 г. до 20.09.2011 г.:
Жалбата е частично основателна. Когато общата вещ се ползва лично от някой
от съсобствениците същият дължи обезщетение на останалите за ползата, от която
са лишени от деня на писменото поискване. Вземането по чл.31, ал.2 ЗС се явява
частен случай на общата забрана /чл.59 ЗЗД/ едно лице да се облагодетелства за
сметка на друго; източник на вземането е едно фактическо положение – реалното
ползване на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между
правните сфери на съпритежателите на една обща вещ по отношение на която всеки
е титуляр на правото на собственост в определен обем /вж. Решение №
516/11.01.2011 г. по гр.д. № 1385/2009 г., ВКС, ІІІ г.о./.
Не се спори между страните, че те са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен
с Решение № 4/21.06.1994 г., постановено по гр.д. № 286/1993 г. по описа на РС
– Етрополе, влязло в сила на 02.08.1994 г., като по време на брака са придобили
в режим на СИО процесния апартамент – масивна жилищна
сграда, със застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с
площ от 240 кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Л., при граници: от две
страни улици, имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244. След прекратяване на брака
апартаментът останал обикновена съсобственост между ищцата и ответника, като с
бракоразводното решение бил предоставен за ползване на А.М.И.. По делото не се
твърди, нито се доказа наличие на обстоятелство, което да е прекратило това
ползване, предоставено с решението по бракоразводното дело на ответника. В
подкрепа на този извод са показанията на свид. М. М.
– дъщеря на съделителите. В случая ползването на процесния съсобствен жилищен имот
е предоставено по силата на съдебното решение по бракоразводното дело на един
от бившите съпрузи – ответника по делото, като от влизането му в сила същият
дължи обезщетение на ищцата за ползването на нейната идеална част от общата вещ
в размер на средномесечния пазарен наем. За
възникването на това задължение не е нужно отправянето на покана по чл. 31, ал.
2 ЗС, тъй като бракоразводното решение е задължително за страните и ги
задължава да се съобразят с него – то представлява и изпълнително основание и
въз основа на него страната може да се снабди и с изпълнителен лист. Когато съсобственият имот е и семейно жилище, което с прекратяване
на брака е предоставено на единия от бившите съпрузи за ползване след развода,
между него и другия съсобственик възникват отношения, сходни на наемните /в
този смисъл Решение № 71 от 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. 2750/2017 г., II г.
о., Решение № 133/04.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 535/2012 г., IV г.о./. Поради
изложеното въззивният съд не споделя възраженията
развити в жалбата на ответника А.И. досежно лилсата на покана. Без значение е също обстоятелството, че
ищцата не е изразявала желание през процесния период
да използва семейното жилище. Това възражение не държи сметка за трайната практиката
на ВКС. В посоченото Решение № 133/04.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 535/2012 г.,
IV г.о. е прието, че размерът на обезщетението е средномесечния
пазарен наем, считано от датата на влизане в сила на решението, като не е нужно
ответникът да е ползвал фактически вещта, нито ползването да е било за лични
нужди, не е нужно също и да му е отправяна и покана по смисъла на чл. 31, ал. 1
ЗС. С предоставяне цялото жилище за ползване на съпруга, се ограничават правата
на другия съсобственик – бившата съпруга Д., което е форма на лично ползване по
смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. В Решение № 627/08.03.2011 г. на ВКС по гр.д. №
176/2009 г., IV г.о. и Решение № 392/01.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1641/2011
г., III г.о. също се приема, че с предоставяне на ползването на жилището на
единия съпруг, между него и другият съпруг възникват наемни правоотношения. В
полза на съпруга, комуто е предоставено правото на ползване върху жилището,
възниква облигационно право на ползване, което няма вещен характер. То обаче не
е безвъзмездно, доколкото другият съсобственик, встъпва в правоотношението по
необходимост и против волята си поради ограничаването на правата му за срока на
ползване. Отделно от това в Решение № 528/21.03.2011 г. на ВКС по гр.д. №
158/2010 г., II г.о. се приема, че обстоятелството дали правоимащият
съпруг е могъл лично и реално да ползва имота съобразно частта си е ирелевантно. С оглед изложеното по-горе, от датата на
влизане в сила на решението по бракоразводното дело ответникът дължи
обезщетение на ищцата. Претенцията на ищцата е предявена за периода от 01.01.1997 г. до 20.09.2011 г. Съгласно заключението на
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Пешев, което
съдът кредитира като компетентно изготвено и отговарящо на поставените задачи,
средният пазарен месечен наем на жилищната сграда в гр. Л. за периода от 01.01.1997 г. до 20.09.2011 г. е в общ размер за припадащата
се на ищцата идеална част от процесния апартамент на 19558,88 лв., които се разпределят на подпериоди както следва: 1. 01.01.1997 г. - 31.12.2001 г. е 1.30
лв. на кв.м.; 2. 01.01.2002 г. – 31.12.2004 г. е 1.50 лв. на кв.м.; 3. 01.01.2005
г. – 31.12.2008 г. е 1.85 лв. на кв.м.; 4. 01.01.2009
г. – 20.09.2011 г. – 1.60 лв. на кв.м.. Ищцата претендира 17 681.19 лв.
Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че
за процесния период дължимият наем за жилищната
сграда в гр. Л. е в размер на 15 486.42 лв, тъй
като посочената стойност не почива на установеното от вещото лице Пешев. Доколкото в първата инстанция и във въззивната жалба е наведено възражение за изтекла
погасителна давност и Гражданският процесуален кодекс (отм., бр. 59 от
20.07.2007 г.) не предвижда преклузия на възражения,
аналогична на установената в действащия ГПК, същото следва да бъде разгледано
по същество. Необходимо е също да се отбележи, че районният съд е допуснал
процесуално нарушение, като не се е произнесъл по посоченото възражение. В
случая е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, а не тригодишна
давност по чл. 111, б. „в“, пр. 1 ЗЗД, тъй като вземането за обезщетение не е
за периодично плащане – в този смисъл решение № 450/19.01.2012 г. на ВКС по
гр.д. № 1619/2011 г., III г.о., решение № 240/21.06.2011 г. на ВКС по гр.д. №
1390/2010 г., III г.о., решение № 83/10.04.2012 г. на ВКС по гр.д. № 739/2011
г., II г.о., решение № 516/11.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1385/2009 г., III
г.о. Следователно вземането на ищцата е погасено по давност за периода от 01.01.1997 г. до 19.09.2006 г. Предвид установения по делото
размер на наема, изчислен пропорционално съобразно припадащата се на ищцата
идеална част от процесния апартамент, обезщетението
за лишаване от ползване на Х.Д. за периода 19.09.2006 г. – 20.09.2011 г. е в размер
на 4188,37 лв., от които за периода от 19.09.2006 г. до 31.12.2008 г. – 445,49
лв. и за периода 01.01.2009 г. до 20.09.2011 г. – 3742,88
лв. С оглед на това предявеният иск за обезщетение за лишаване от ползване на
недвижим имот – масивна жилищна сграда, със застроена площ от 99.80 кв.метра,
построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по регулационния
план на гр.Л., при граници: от две страни улици, имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244
за периода от 01.01.1997 г. до 20.09.2011 г. следва
да бъде уважен за сумата от 4188,37 лв., представляваща обезщетение за лишаване
от ползване за периода 20.09.2006 г. – 20.09.2011 г. и отхвърлен за периода от
01.01.1997 г. до 19.09.2006 г. и разликата до пълния
предявен размер от 17 681.19 лв. като погасен по давност.
Относно
претенцията по сметки, предявени от Х.Д. спрямо А.И. за сумата 16 011,19
лв., представляваща законна лихва върху вземането за обезщетение за лишаване от
ползване на недвижим имот – масивна жилищна сграда, със застроена площ от 99.80
кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по
регулационния план на гр.Л., при граници: от две страни улици, имоти пл.№№
2242, 2243 и 2244 за периода от 01.01.1998 г. до
20.09.2011 г.:
При уважаване на главния иск основателен се явява и акцесорният
– за заплащане на законна мораторна лихва от изпадане
на ответника в забава. В случая както беше посочено ответникът е изпаднал в
забава на 02.08.1994 г. с влизане в сила на Решение № 4/21.06.1994 г. , постановено
по гр.д. № 286/1993 г. по описа на РС – Етрополе. Доколкото се претендира лихва
за периода 01.01.1998 г. до 20.09.2011 г., именно той
следва да бъде съобразен. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвена от в.л. Р. (л.144-146, том 1 от гр.д. № 5/1996 г. по описа на РС –
Етрополе), което съдът кредитира като компетентно изготвено и отговарящо на
поставените задачи, се установява, че общият размер на лихвата изчислена върху
размера на средния пазарен месечен наем на жилищната сграда в гр. Л. за периода
01.01.1998 г. до 20.09.2011 г., съобразно припадащата
се на ищцата идеална част е в размер на 16 011,19 лв., за колкото е
предявен и искът. Районният съд неправилно е уважил претенцията в пълен размер,
тъй като ответникът И. е навел възражение за изтекла погасителна давност, което
съдът не е разгледал. Това налага същото да бъде разгледано по същество пред
настоящата инстанция. В случая е приложима тригодишната давност по чл. 111, б.
„в“, пр. 1 ЗЗД. Следователно вземането на ищцата е погасено по давност за
периода от 01.01.1998 г. до 19.09.2008 г. За периода
20.09.2008 г. – 20.09.2011 г., за който не е погасено по давност, размерът на мораторната лихва върху вземането за обезщетение за
лишаване от ползване на жилищна сграда в гр. Л. лихва е 1411,77 лв. До него
следва да бъде уважен предявения иск за законна лихва върху вземането за
обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот – масивна жилищна сграда,
със застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от
240 кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Л., при граници: от две страни
улици, имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244 за периода от 01.01.1998
г. до 20.09.2011 г., като бъде отхвърлен до пълния претендиран
размер от 16 011,19 лв.
Изложеното налага първоинстанционното решение да
бъде отменено в частта, с която е уважен предявения иск за разликата от 1411,77
лв. до пълния претендиран размер от 16 011,19
лв.
Съдът констатира, че в обжалваната част съдът се е
произнесъл по непредявен иск – а именно претенция за законна лихва върху
вземането за обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот – масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№
2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Л., при граници:
от две страни улици, имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244 за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1997 г. Изложеното налага първоинстанционния акт в тази част да бъде обезсилен за
посочения период на основание чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.).
Относно
претенцията по сметки, предявени от Х.Д. спрямо А.И. за сумата 4 152 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот – вилна
сграда, построена в парцел III-340,341 в кв.40 по регулационния план на с. Б.,
област С., с площ от 857 кв.метра, при граници: улица, парцел II-340, за
периода от 01.01.1997 г. до 20.09.2011 г.:
Както беше посочено, когато общата вещ се ползва лично от някой от
съсобствениците същият дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени от деня на писменото поискване. Освен в случаите, когато семейното
жилище е предоставено за ползване по силата на бракоразводно решение на едната
страна, задължението за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на
писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.
Писменото поискване по чл.31 ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за
заплащане на обезщетение. След получаването му съсобственикът изпада в забава.
От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на
общата пет годишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване
се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственик (вж. Тълкувателно решение № 7/2012 г.
по тълкувателно дело № 7 по описа за
2012 г. на ОСГК на ВКС). В случая по делото не се доказва ищцата Х.Д. да е
отправяла писмена покана до А.И. за ползване на недвижим имот - вилна сграда,
построена в парцел III-340,341 в кв.40 по регулационния план на с. Б., област С.,
с площ от 857 кв.метра, при граници: улица, парцел II-340, за периода от
08.01.1996 г. до 20.09.2011 г. за периода от 01.01.1997
г. до 20.09.2011 г. Поради това предявеният иск следва да бъде отхвърлен, а въззивната жалба в тази част приета за основателна.
Изложеното налага първоинстанционното решение да бъде
отменено в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата от 3072 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот – недвижим
имот - вилна сграда, построена в парцел III-340,341 в кв.40 по регулационния
план на с. Б., област С., с площ от 857 кв.метра, при граници: улица, парцел
II-340, за периода за периода от 01.01.1997 г. до
20.09.2011 г.
Предвид отхвърлянето на иска въззивният съд не
дължи произнасяне по наведеното от ответника А.И. възражение за изтекла
погасителна давност.
Относно
претенцията по сметки, предявени от Х.Д. спрямо А.И. за сумата 3 369,71
лв., представляваща законна лихва върху вземането за обезщетение за лишаване от
ползване на недвижим имот – недвижим имот - вилна сграда, построена в парцел
III-340,341 в кв.40 по регулационния план на с. Б., област С., с площ от 857
кв.метра, при граници: улица, парцел II-340, за периода от 01.01.1998 г. до 20.09.2011 г.:
Отхвърлянето на главния иск за обезщетение за лишаване от ползване на
недвижим имот – вилна сграда, построена в парцел III-340,341 в кв.40 по
регулационния план на с. Б., област С., с площ от 857 кв.метра, при граници:
улица, парцел II-340, за периода от 01.01.1998 г. до
20.09.2011 г., влече като последица отхвърляне на кумулативно съединения акцесорен иск за мораторна лихва
върху главницата в размер на 10 000 лв., поради което първоинстанционното
решение да бъде отменено в тази част на основание чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.).
Предвид отхвърлянето на иска въззивният съд не
дължи произнасяне по наведеното от ответника А.И. възражение за изтекла
погасителна давност за вземането.
Съдът констатира, че в обжалваната част съдът се е произнесъл по непредявен
иск – а именно претенция за законна лихва върху вземането за обезщетение за
лишаване от ползване на недвижим имот – вилна сграда, построена в парцел
III-340,341 в кв.40 по регулационния план на с. Б., област С., с площ от 857
кв.метра, при граници: улица, парцел II-340, за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1997 г. Изложеното налага първоинстанционния акт в тази част да бъде обезсилен за
посочения период на основание чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.).
Относно
претенцията по сметки, предявени от Х.Д. спрямо А.И. за сумата 7 748.60
лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на движими вещи 1/
ел.готварска печка "Мечта", кафява на цвят; 2/ 4 броя кухненски
шкафове от дърво; 3/ 1 брой китайска ваза; 4/ чугунена вана за баня; 5/ 2 броя
огледала за баня с вградено осветление; 6/ биде за баня; 7/ 14 броя плафониери; 8/ горивен котел за парно на газ и твърдо
гориво; 9/ 3 броя килими; 10/ 2 броя родопски одеяла и 2 броя обикновени одеала; 11/ 8 тенекии с варов разтвор; 12/ 3 чувала сив
цимент и 1 чувал бял цимент; 13/ 20 метра кабел за антена; 14/ 2 броя чугунени
радиатори от по 12 ребра; 15/ 1 брой машина за хот-дог;
16/ ел.скара; 17/ ел.чушкопек; 18/ порцеланов сервиз
за храна за 6 души; 19/ порцеланов сервиз за кафе за 6 души; 20/ кален сервиз
за вино от 6 чаши и кана и 21/ стъклен сервиз за ракия от 6 чаши, находящи се в недвижим имот - масивна жилищна сграда, със застроена площ от
99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по
регулационния план на гр. Л., при граници:
от две страни улици, имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244 за периода от 01.01.1997 г. до 20.09.2011 г.:
Жалбата е частично основателна. Както беше посочено в полза на съпруга,
комуто е предоставено правото на ползване, възниква облигационно право на
ползване, което няма вещен характер. То обаче не е безвъзмездно, доколкото
другият съсобственик, встъпва в правоотношението по необходимост и против
волята си поради ограничаването на правата му за срока на ползване. За
възникването на това задължение не е нужно отправянето на покана по чл. 31, ал.
2 ЗС, тъй като бракоразводното решение е задължително за страните и ги
задължава да се съобразят с него. Това разрешение следва да бъде споделено и в
случаи като настоящия, когато в хода на изпълнително производство движими вещи са
били предоставени за пазене на единия съпруг и се установи, че те са ползвани
от същия. Това е така, защото протоколът за опис представлява официален документ,
който се издава от орган, на когото са делегирани властнически функции. Той
създава яснота в отношения между страните относно правото на ползване върху
вещите и резултата от възлагането е близък до този от влязло в сила бракоразводно
решение, с което правото на ползване е предоставено на единия съпруг. С оглед
на това следва да се приеме, че за съсобственика, лишен от право на ползване,
възниква право на обезщетение и без изрична покана за съответния период.
В случая от протокол от 20.03.1996 г. по изп.д. №
33/1996 г. на съдия-изпълнител при РС – Етрополе се установява, че на
посочената на дата А.И. е назначен за пазач и са му предоставени за отговорно
пазене следните съсобствени при равни квоти от
½ ид. части между него ищцата Д., движими
вещи: 1/ ел.готварска печка "Мечта", кафява на цвят; 2/ 4 броя
кухненски шкафове от дърво; 3/ 1 брой китайска ваза; 4/ чугунена вана за баня;
5/ 2 броя огледала за баня с вградено осветление; 6/ биде за баня; 7/ 14 броя плафониери; 8/ горивен котел за парно на газ и твърдо
гориво; 9/ 3 броя килими; 10/ 2 броя родопски одеяла и 2 броя обикновени одеала; 11/ 8 тенекии с варов разтвор; 12/ 3 чувала сив
цимент и 1 чувал бял цимент; 13/ 20 метра кабел за антена; 14/ 2 броя чугунени
радиатори от по 12 ребра; 15/ 1 брой машина за хот-дог;
16/ ел.скара; 17/ ел.чушкопек; 18/ порцеланов сервиз
за храна за 6 души; 19/ порцеланов сервиз за кафе за 6 души; 20/ кален сервиз
за вино от 6 чаши и кана и 21/ стъклен сервиз за ракия от 6 чаши, находящи се в недвижим имот – масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240
кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Л., при граници: от две страни улици,
имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244 като на същия не е определено възнаграждение.
Съгласно заключението на изслушаните по делото съдебно-счетоводни експертизи,
изготвени от в.л. Р. (л. 103-104 и л. 144-146, том 1 от гр.д. № 5/1996 г. на РС
– Етрополе), които съдът кредитира като компетентно изготвени и отговарящи на
поставените въпроси, наемът на горепосочените вещи за периода 01.01.1997 г. до 20.09.2011 г. е в размер на 7748,60 лв., поради
което ответникът Р. дължи на ищцата Д. обезщетение за лишаване от ползване само
на собствената ѝ 1/2 идеална част, т.е. в размер на половината от
стойността - 3874,3 лв. Поради изложеното неправилно първоинстанционния
съд е уважил предявеното искане в пълен размер. Районният съд е допуснал
процесуално нарушение като не се е произнесъл по наведеното възражение за изтекла
погасителна давност и това налага същото да бъде разгледано по същество пред
настоящата инстанция. Както беше изяснено в случая е приложима общата
петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, тъй като вземането за обезщетение не е за
периодично плащане. С оглед на това вземането за обезщетение за лишаване от
ползване на движимите вещи за периода 01.01.1997 г.
до 19.09.2006 г. е погасено по давност, поради което искът неправилно е уважен
в тази част. Предвид установения по делото размер на наема, изчислен пропорционално
съобразно припадащата се на ищцата идеална част от горепосочените движими вещи,
обезщетението за лишаване от ползване, дължимо от А.И. на Х.Д. за периода
20.09.2006 г. – 20.09.2011 г. е в размер на 1316.18 лв. (В периода 01.01.1997 г. до 20.09.2011 г. има 5375 календарни дни. 3874,3
лв.: 5375 кал. дни=0,7208 лв. размер на обезщетение за лишаване от ползване на
движимите вещи за ден. В периода 20.09.2006 – 20.09.2011 има 1826 календарни
дни. 1826 дни * 0,7208 лв. обезщетение на ден=1316.18 лв. обезщетение за
периода 20.09.2006 г. – 20.09.2011 г.).
С оглед на това решението е правилно и следва да бъде потвърдено в частта,
с която предявеният иск за обезщетение за лишаване от ползване на движими вещи:
1/ ел.готварска печка "Мечта", кафява на цвят; 2/ 4 броя кухненски
шкафове от дърво; 3/ 1 брой китайска ваза; 4/ чугунена вана за баня; 5/ 2 броя
огледала за баня с вградено осветление; 6/ биде за баня; 7/ 14 броя плафониери; 8/ горивен котел за парно на газ и твърдо
гориво; 9/ 3 броя килими; 10/ 2 броя родопски одеяла и 2 броя обикновени одеала; 11/ 8 тенекии с варов разтвор; 12/ 3 чувала сив
цимент и 1 чувал бял цимент; 13/ 20 метра кабел за антена; 14/ 2 броя чугунени
радиатори от по 12 ребра; 15/ 1 брой машина за хот-дог;
16/ ел.скара; 17/ ел.чушкопек; 18/ порцеланов сервиз
за храна за 6 души; 19/ порцеланов сервиз за кафе за 6 души; 20/ кален сервиз
за вино от 6 чаши и кана и 21/ стъклен сервиз за ракия от 6 чаши, находящи се в недвижим имот – масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240
кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Л., при граници: от две страни улици,
имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244, е уважен за сумата от 1316,18 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода 20.09.2006 г. –
20.09.2011 г. и отменено за разликата до пълния претендиран
размер от 7 748.60 лв., като искът бъде отхвърлен за периода от 01.01.1997 г. до 19.09.2006 г. и разликата до посочения размер
като погасен по давност.
Относно
претенциите по сметки, предявени от Х.Д. спрямо А.И., за сумата 6 827,07
лв., представляваща законна лихва върху вземането за обезщетение за лишаване от
ползване на движими вещи, находящи се в недвижим имот
- масивна жилищна сграда, със застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху
имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр. Л., при
граници: от две страни улици, имоти
пл.№№ 2242, 2243 и 2244 за периода от 01.01.1998 г.
до 20.09.2011 г.:
При уважаване на главния иск основателен се явява и акцесорният
– за заплащане на законна мораторна лихва от изпадане
на ответника в забава. В случая ответникът е изпаднал в забава на 20.03.1996 г.
с предоставяне на движимите вещи за отговорно пазене. Доколкото се претенцията
е предявена за периода 01.01.1998 г. до 20.09.2011 г.,
именно той следва да бъде съобразен. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, изготвена от в.л. Р., което съдът кредитира като компетентно
изготвено и отговарящо на поставените задачи, се установява, че общият размер
на мораторната лихвата изчислена върху размера на
средния пазарен месечен наем на изброените по-горе движими вещи е в размер на
6827.02 лв. Вещите са съсъобствени между съделителите при равни дялове – ½ идеални части от съсобтвеността, поради което ответникът Р. дължи на ищцата Д.
мораторна лихва върху обезщетението за лишаване от
ползване само на собствената ѝ 1/2 идеална част, т.е. в размер на
половината от горепосочената стойност - 3413,51 лв. Поради изложеното
неправилно първоинстанционния съд е уважил
претенцията в пълния претендиран размер от 6 827,07
лв. Доколкото в първата инстанция и във въззивната
жалба е наведено възражение за изтекла погасителна давност, същото следва да
бъде разгледано по същество пред настоящата инстанция. В случая е приложима
тригодишната давност по чл. 111, б. „в“, пр. 1 ЗЗД. Следователно вземането на
ищцата е погасено по давност за периода от 01.01.1998
г. до 19.09.2008 г. За периода 20.09.2008 г. – 20.09.2011 г., за който претенцията
не е погасена по давност, размерът на мораторната
лихва върху дължимото вземане за обезщетение за лишаване от ползване на движими
вещи: 1/ ел.готварска печка "Мечта", кафява на цвят; 2/ 4 броя
кухненски шкафове от дърво; 3/ 1 брой китайска ваза; 4/ чугунена вана за баня;
5/ 2 броя огледала за баня с вградено осветление; 6/ биде за баня; 7/ 14 броя плафониери; 8/ горивен котел за парно на газ и твърдо
гориво; 9/ 3 броя килими; 10/ 2 броя родопски одеяла и 2 броя обикновени одеала; 11/ 8 тенекии с варов разтвор; 12/ 3 чувала сив
цимент и 1 чувал бял цимент; 13/ 20 метра кабел за антена; 14/ 2 броя чугунени
радиатори от по 12 ребра; 15/ 1 брой машина за хот-дог;
16/ ел.скара; 17/ ел.чушкопек; 18/ порцеланов сервиз
за храна за 6 души; 19/ порцеланов сервиз за кафе за 6 души; 20/ кален сервиз
за вино от 6 чаши и кана и 21/ стъклен сервиз за ракия от 6 чаши, находящи се в недвижим имот – масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240
кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Л., при граници: от две страни улици,
имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244 е 243.39 лв. До него следва да бъде уважен
предявения иск за законна лихва върху вземането за обезщетение за лишаване от
ползване на горепосочените движими вещи, като бъде отхвърлен до пълния претендиран размер от 16 011,19 лв.
Изложеното налага първоинстанционното решение да
бъде отменено в частта, с която е уважен предявения иск за разликата от 243.39
лв. до пълния претендиран размер от 6 827,07 лв.
Съдът констатира, че в обжалваната част съдът се е произнесъл по непредявен
иск – а именно претенция за законна лихва върху вземането за обезщетение за
лишаване от ползване на посочените движими вещи за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1997 г. Изложеното налага
първоинстанционният акт в тази част да бъде обезсилен за посочения период на
основание чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.).
Съдът констатира още, че в обжалваната част съдът се е произнесъл по
непредявени искове – претенциии за законна лихва
сумата от 26 307.01 лева, представляваща сбор от главниците на претенциите за обезщетение
за лишаване от ползване на недвижим имот – масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240
кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Л., при граници: от две страни улици,
имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244, недвижим имот - вилна сграда, построена в парцел
III-340,341 в кв.40 по регулационния план на с. Б., област С., с площ от 857
кв.метра, при граници: улица, парцел II-340 и на горепосочените движими вещи, считано
от датата на влизане на решението в сила до окончателното им изплащане. Изложеното
налага първоинстанционния акт в тази част да бъде
обезсилен на основание чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.).
По
разноските:
С оглед изхода на въззивното производство и
разпоредбата на чл. 293а, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 64 ГПК (отм.) разноските следва да бъдат възложени пропорционално съобразно
уважената-отхвърлената част от иска. Претенция за присъждането им е отправена
единствено от Х.Д. чрез процесуалния ѝ представител адв.
Д., поради което съдът следва да уважи направеното искане. Ответникът А.И.
следва да заплати на ищеца Х.Д. сумата от 1382,08 лв., от които 32.08 лв.
разноски в първоинстанционното производство и 1350
лв. разноски във въззивното производство.
Водим
от горното, Софийският окръжен съд, на основание
чл. 286
вр. чл. 290 вр. чл. 209,
ал. 1 и чл. 286 вр. чл. 290 вр. чл.208, ал. 1 от ГПК (отм.)
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение от 29.12.2017 г., постановено по гр.д. № 5/1996 г.
по описа на РС – Етрополе, в ЧАСТТА
с която Х.В.Д. е осъдена да заплати на А.М.И.
сумата – 10 000.00 лева – обезщетение за
поддръжка на недвижим имот –
масивна жилищна сграда, със застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху
имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Л., при
граници: от две страни улици, имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244 за периода от
08.01.1996 г. до 20.09.2011 г.; за сумата - 10 000.00 лева – обезщетение за отговорно пазене на недвижим имот – масивна жилищна сграда,
със застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от
240 кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Л., при граници: от две страни
улици, имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244, на недвижим
имот - вилна сграда, построена в парцел III-340,341 в кв.40 по
регулационния план на с. Б., област С., с площ от 857 кв.метра, при граници:
улица, парцел II-340 и намиращите се
в тях движими вещи за периода от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г.; както и за лихва за забава върху тези суми за
периода от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска А.М.И. срещу Х.В.Д. за сумата – 10 000.00 лева – обезщетение необходими разноски
за поддръжка на недвижим имот – масивна жилищна сграда, със застроена площ от
99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по
регулационния план на гр.Л., при граници: от две страни улици, имоти пл.№№
2242, 2243 и 2244, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска А.М.И. срещу Х.В.Д. за сумата – 10 000.00 лева – законна лихва върху вземането
за необходими разноски за поддръжката на жилищна сграда в гр. Л. за периода от
08.01.1996 г. до 20.09.2011 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ исковете на А.М.И. срещу Х.В.Д. за сумата – 10 000.00 лева – обезщетение за отговорно пазене на недвижим имот – масивна жилищна сграда, със застроена площ от
99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по
регулационния план на гр.Л., при граници: от две страни улици, имоти пл.№№
2242, 2243 и 2244, на недвижим имот - вилна сграда, построена в парцел
III-340,341 в кв.40 по регулационния план на с. Б., област С., с площ от 857
кв.метра, при граници: улица, парцел II-340 и намиращите се в тях движими вещи за
периода от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОТХВЪРЛЯ исковете на А.М.И. срещу Х.В.Д. за сумата – 10 000.00 лв. законна лихва върху вземането за отговорно
на недвижим имот – масивна жилищна сграда, със застроена площ от 99.80
кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по
регулационния план на гр.Л., при граници: от две страни улици, имоти пл.№№
2242, 2243 и 2244, на недвижим имот - вилна сграда, построена в парцел
III-340,341 в кв.40 по регулационния план на с. Б., област С., с площ от 857
кв.метра, при граници: улица, парцел II-340 и намиращите се в тях движими вещи за
периода за периода от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОБЕЗСИЛВА Решение
от 29.12.2017 г., постановено по гр.д. № 5/1996 г. по описа на РС – Етрополе в ЧАСТТА, с която Х.В.Д. е осъдена да заплати на А.М.И. обезщетение за поддръжка на недвижим имот –вилна сграда, построена
в парцел III-340,341 в кв.40 по регулационния план на с. Б., област С., с площ
от 857 кв.метра, при граници: улица, парцел II-340, за периода от 08.01.1996 г.
до 20.09.2011 г., ведно с обезщетение за забавено плащане за същия период, като
НЕДОПУСТИМО.
ОБЕЗСИЛВА Решение
от 29.12.2017 г., постановено по гр.д. № 5/1996 г. по описа на РС – Етрополе в ЧАСТТА, с която е отхвърлена
претенция по сметките на А.М.И. срещу Х.В.Д. в размер на 20 000.00 лева,
представляваща стойността на извършените в недвижим имот – масивна жилищна
сграда, със застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с
площ от 240 кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Л., при граници: от две
страни улици, имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244, на недвижим имот - вилна сграда,
построена в парцел III-340,341 в кв.40 по регулационния план на с. Б., област С.,
с площ от 857 кв.метра, при граници: улица, парцел II-340, подобрения за
периода от 08.01.1996г. до 20.09.2011г., като НЕДОПУСТИМО.
ОТМЕНЯ Решение
от 29.12.2017 г., постановено по гр.д. № 5/1996 г. по описа на РС – Етрополе, в
ЧАСТТА, с която А.М.И. е осъден да заплати на Х.В.Д. разликата
над сумата от 4188,37 лв. – обезщетение за
лишаване от ползване на недвижим имот – масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240
кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Л., при граници: от две страни улици,
имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244 за периода от 01.01.1997
г. до 20.09.2011 г., като вместо това ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 17 681.19 лв., като ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ.
ОТМЕНЯ Решение от 29.12.2017 г., постановено по гр.д. № 5/1996 г.
по описа на РС – Етрополе, в ЧАСТТА,
с която А.М.И. е осъден да заплати на Х.В.Д. разликата
над сумата от 1411,77 лв. - законна лихва върху вземането за обезщетение за
лишаване от ползване на недвижим имот – масивна жилищна сграда, със застроена
площ от 99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в
кв.67 по регулационния план на гр.Л., при граници: от две страни улици, имоти
пл.№№ 2242, 2243 и 2244 за периода от 01.01.1998 г.
до 20.09.2011 г., като вместо това ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 16 011.19 лв., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОБЕЗСИЛВА Решение от 29.12.2017 г., постановено по гр.д. № 5/1996 г.
по описа на РС – Етрополе, в ЧАСТТА,
с която А.М.И. е
осъден да заплати на Х.В.Д. законна
лихва върху вземането за обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот
масивна жилищна сграда, със застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху
имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Л., при
граници: от две страни улици, имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244 за периода 01.01.1997 г. до 31.12.1997 г., като НЕДОПУСТИМО.
ОТМЕНЯ Решение
от 29.12.2017 г., постановено по гр.д. № 5/1996 г. по описа на РС – Етрополе, в
ЧАСТТА, с която А.М.И. е осъден да заплати на Х.В.Д. сумата
- 3 072 лв. - обезщетение за
лишаване от ползване на недвижим имот – вилна сграда, построена в парцел
III-340,341 в кв.40 по регулационния план на с. Б., област С., с площ от 857
кв.метра, при граници: улица, парцел II-340, за периода от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г. за периода от 01.01.1997 г. до 20.09.2011 г. като вместо това ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ Решение
от 29.12.2017 г., постановено по гр.д. № 5/1996 г. по описа на РС – Етрополе, в
ЧАСТТА, с която А.М.И. е осъден да заплати на Х.В.Д. сумата
3 369.71 лв. - законна лихва върху вземането за обезщетение за лишаване от
ползване на недвижим имот – вилна сграда, построена в парцел III-340,341 в
кв.40 по регулационния план на с. Б., област С., с площ от 857 кв.метра, при
граници: улица, парцел II-340, за периода от 01.01.1998
г. до 20.09.2011 г., като вместо това ОТХВЪРЛЯ
иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОБЕЗСИЛВА Решение от 29.12.2017 г., постановено по гр.д. № 5/1996 г.
по описа на РС – Етрополе, в ЧАСТТА,
с която А.М.И. е
осъден да заплати на Х.В.Д. законна
лихва върху вземането за обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот –
недвижим имот - вилна сграда, построена в парцел III-340,341 в кв.40 по
регулационния план на с. Б., област С., с площ от 857 кв.метра, при граници:
улица, парцел II-340, за периода от 01.01.1997 г. до
31.12.1997 г.
ОТМЕНЯ Решение
от 29.12.2017 г., постановено по гр.д. № 5/1996 г. по описа на РС – Етрополе, в
ЧАСТТА, с която А.М.И. е осъден да заплати на Х.В.Д. разликата
над сумата от 1316,18 лв. – обезщетение за лишаване от ползване движими вещи 1/
ел.готварска печка "Мечта", кафява на цвят; 2/ 4 броя кухненски
шкафове от дърво; 3/ 1 брой китайска ваза; 4/ чугунена вана за баня; 5/ 2 броя
огледала за баня с вградено осветление; 6/ биде за баня; 7/ 14 броя плафониери; 8/ горивен котел за парно на газ и твърдо
гориво; 9/ 3 броя килими; 10/ 2 броя родопски одеяла и 2 броя обикновени одеала; 11/ 8 тенекии с варов разтвор; 12/ 3 чувала сив
цимент и 1 чувал бял цимент; 13/ 20 метра кабел за антена; 14/ 2 броя чугунени
радиатори от по 12 ребра; 15/ 1 брой машина за хот-дог;
16/ ел.скара; 17/ ел.чушкопек; 18/ порцеланов сервиз
за храна за 6 души; 19/ порцеланов сервиз за кафе за 6 души; 20/ кален сервиз
за вино от 6 чаши и кана и 21/ стъклен сервиз за ракия от 6 чаши, находящи се в недвижим имот - масивна жилищна сграда, със застроена площ от
99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по
регулационния план на гр. Л., при граници:
от две страни улици, имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244 за периода от 01.01.1997 г. до 20.09.2011 г., като вместо това ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 7 748.60 лв., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТМЕНЯ Решение
от 29.12.2017 г., постановено по гр.д. № 5/1996 г. по описа на РС – Етрополе, в
ЧАСТТА, с която А.М.И. е осъден да заплати на Х.В.Д. разликата
над сумата от 243.39 лв. – законна лихва върху вземането за обезщетение за
лишаване от ползване на движими вещи, находящи се в
недвижим имот - масивна жилищна сграда, със застроена площ от 99.80 кв.метра,
построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по регулационния
план на гр. Л., при граници: от две страни улици, имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244
за периода от 01.01.1998 г. до 20.09.2011 г. и ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 6 827.07 лв., като ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ.
ОБЕЗСИЛВА Решение от 29.12.2017 г., постановено по гр.д. № 5/1996 г.
по описа на РС – Етрополе, в ЧАСТТА,
с която А.М.И. е
осъден да заплати на Х.В.Д. законна
лихва върху вземането за обезщетение за лишаване от ползване на движими вещи, находящи се в недвижим имот - масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240
кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр. Л., при граници: от две страни
улици, имоти пл.№№ 2242, 2243 и 2244 за периода от 01.01.1997
г. до 31.12.1997 г., като НЕДОПУСТИМО.
ОБЕЗСИЛВА Решение от 29.12.2017 г., постановено по гр.д. № 5/1996 г.
по описа на РС – Етрополе, в ЧАСТТА,
с която върху сумата от 26 307.01 лева е начислена законна лихва, считано от датата
на влизане на решението до окончателното ѝ изплащане, като НЕДОПУСТИМО.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 29.12.2017 г., постановено по гр.д. № 5/1996 г.
по описа на РС – Етрополе в останалата част.
ОСЪЖДА А.М.И. да заплати на Х.В.Д.
1382,08 лв. - разноски в първоинстанционното и въззивното производство пропорционални на уважената част от
исковете и въззивната жалба.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от
него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.