Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
гр. Тутракан, 06.04.2012 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Тутраканският районен съд, граждански
състав, в открито съдебно
заседание на седми март през две хиляди и дванадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА НЕДЕВА
и при участието на секретаря Д.П.,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 348 описа за 2011 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск за съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.79 от ЗЗД
Ищецът БНП
„*****************” ЕАД, с
ЕИК **************, представлявано от изпълнителния си директор Л. П.у, чрез
юрисконсулт Ц. Х. Й., с адрес на управление в гр. *********, жк. „*********
По издадена по
заявление на ищеца по реда на чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение на парично
задължение от 10.06.2011 г. от ТРС, е постъпило в срок възражение от страна на
длъжника – ответник Н., че не дължи сумата по заповедта, поради което за ищецът се породил правен интерес да установи вземането си и
размера му в исково производство, каквото се явява настоящото по реда на
чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК.
След завеждане на
настоящото исково производство, в указания от заповедния съд едномесечен срок,
от страна на ответника Г.Н., чрез пълномощника му адв. Д.Н. от САК е постъпил и
писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, в който изразява становище за
неоснователност на иска, тъй като задължението е било погасено чрез плащане в
срока по договора. Прави възражение за нищожност на договора, поради липса на
съгласие, като в тази насока навежда твърдения, че при подписване на договора,
заемополучателя не е знаел всички условия, за които се ангажира по него, като
лихвен процент, дата на падеж, липса на уговорен начин на плащане – къде, кога
и на кого и т.н., подробно посочени от него и в хода по същество, в
представените по делото писмени бележки. По същество твърди, че е извършвал
плащанията на вноските си по кредита на оторизирано от заемодателя лице, което
обаче не издавало насрещен документ за плащането, тъй като „такава била
практиката, да се плаща на ръка”. Ответникът твърди, че в продължение на почти
пет години, никой от страна на ищеца не го е търсил, нито уведомявал че има
неизплатени задължения към тях. Въпреки, че формално твърди, че не дължи
прендираната от ищеца сума, в отговора си, ответника е отправил предложение за
спиране на производството и постигане на извънсъдебно споразумение за
разсрочено плащане на претендираната сума, с оглед избягване на съдебни дела,
на което предложение до приключване на съдебното дирене, ищеца не e отговорил.
Тутраканският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Производството е по чл.422, ал.1 вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане в размер на 345,09 лв., което ищецът има към ответника по силата на сключен
между страните Договор за потребителски кредит CASH – *************
от ************** г.
Ищецът „БНП „**********************” ЕАД е сключил Договор за
потребителски заем CASH-************* с ответника Г.И.Н., за сумата от 400 лв. Договорът, видно от приложения на
стр.4 от делото Формуляр/Договор за потребителски заем е подписан окончателно
между заемополучателя Н. и представителя на заемодателя, посочен като М.М.Й., с
код ******************на ********** г., въпреки че в
титулната му част е записана дата „16.11.2006 г.”, когато е подадено искането
за кредит. Съгласно клаузите на представения договор и Приложението към него
(на стр.7) заемодателя предоставя в заем на заемателя сумата от 400 лв., срещу
задължението на последния да изплати сумата от 526, 00 лв. ( с надбавките и
лихвите) на 18 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 29, 22 лв. С
полагането на подписа си в графа „съгласие на заемателя” ответника е приел и
Общите условия на договора за потребителски заем (също приложени по
делото, на стр.5 и 6). Видно от уговорките в Общите условия, с които се е
задължил Заемателя, в раздел „Удостоверявания” трети абзац, с полагането на
подписа си заемателя (в случая ответника Н.) дава съгласието си ДжетФайненс
Интернешънъл АД (преименуван през
На въпроси от страна на пълномощника на ответника, от страна на ищеца, са
депозирали молба с вх. № 5517/16.11.2011 г., с която упълномощен представител
на ищцовото дружество – юриск. Д. В., е представила като информация за съда, отговори на въпросите, като
подписа й под същите е бил удостоверен с нотариална заверка. В посочената информация
(на стр.37 от делото) от името на ищеца заявяват, че финансовия продукт „JetCash” се предлага чрез мрежата им от регионални офиси, като конкретно заемите
се предлагат на клиентите, чрез представителите, работещи в съответния град,
идентифицирани чрез персонален код. Посочват още, че задача на представителя е
оформянето на документите и събирането на погасителните вноски. За свой
представител, обслужвал процесния кредит, посочват лицето М.М.Й., разпитан по
делото и като свидетел, по искане на ответника. Относно плащането на вноските
заявяват, че се извърша лично от клиентите на представителя, срещу което той е
длъжен да им издаде касов бон, а след това представителя да отчете събраната
сума в офиса, откъдето пък сумите се разнасят по погасителния план по кредита.
Твърдят, че такъв е приложен и към настоящия договор, но в кориците на делото
(включително и на приложеното ч.гр.д. № 290/2011 г. по описа на ТРС) не се
намира такъв Погасителен план, който да е относим към процесния договор за
заем. Ищеца продължава с твърдението, че „видно от приложения Погасителен план”
било че ответника е внесъл само 10 седмични погасителни вноски, а ако твърдял
че е внесъл повече, следвало да го докаже с представянето на издадените му
касови бонове. Относно претендираната от ответника нищожност на договора,
поради липса на съгласие, изразяват становище, че ако ответника си оспорва
подписа под представените договор и приложенията му, следва да се назначи
съдебно – графическа експертиза, която да отговори на този въпрос, но
изплащането на част повече от половината от погасителните вноски, дължими по
договора, което не се отрича от ответника (той дори твърди, че има пълно
погасяване) било доказателство за наличие на съзнание за валидно сключен
договор. Последното се споделя като извод и от съдебния състав. Съдът не
споделя обаче извода на ищеца, че ответника следва да установи извършеното от
него пълно плащане по договора. В настоящото исково производство, за
установяване на вземане, съдът е указал, че доказателствената тежест е за
ищеца, включително основанието и размера на претенцията. В този смисъл, ищеца
следваше да ангажира убедителни доказателства освен за възникналите
облигационни отношения, още и за размера на задължението, размера на
неизплатените вноски, които се явяват предмет на установяване в производството.
Такива доказателства не бяха ангажирани от страна на ищеца. Ответника от своя
страна, въпреки че не носи доказателствена тежест, прояви по-голяма процесуална
активност в събирането на доказателства и по негово искане бяха изслушани
показанията на св. Й. и св. И. (майка на
ответника). Първият свидетел, като служител на ищцовото дружество, в процесния
период (
Свидетелката И., която се съгласи да даде показания, въпреки родствената си
връзка с ответника и под страх от наказателна отговорност, заяви пред съда, че
знае, че синът й Г. е ползвал два кредита от Джет и тъй като е бил изряден
платец при изплащането на първия заем са му отпуснали втори. Свидетелката също
заяви, че синът й е изплатил няколко вноски, след което изпаднал в забава и е
споделил с нея, че му трябват пари, за да си изплати до последно кредита към
Джет и тогава тя му е дала сума в размер на 209,00 лв. за пълното погасяване на
задължението. Ответникът я уверил, че е покрил напълно вноските си към Джет и
малко след „погасяването” на кредита заминал да работи в Р., където е и до момента вече почти 5 години. Твърди, че ответника
продължава да е адресно регистриран на адрес в с. Черногор, но от името на
ищеца или друга банка не е получавала уведомления, адресирани до него, нито
телефонни обаждания за непогасени задължения. Категорична е, че ако е била
уведомена през тези години за някакво парично задължение, лично е щяла да се
ангажира с неговото погасяване. И тя, както и предходния свидетел твърди, че
плащането на вноските се е извършвало на улицата, без издаване на документ.
Съдът кредитира показанията на свидетелката И., след като ги прецени за
евентуалната им заинтересованост и с оглед всички събрани в хода на съдебното
дирене доказателства. Показанията на св. И. кореспондират и с показанията на
другия незаинтересован свидетел – М.Й., който е бивш служител на ищцовото
дружество и човека лично отпуснал процесния заем на ответника, включително
отговарящ за неговото събиране. Индиция за достоверността на показанията на св.
И. е и обстоятелството, че съгласно уговорения срок на договора – 18 седмици,
кредита е следвало да бъде погасен най-късно в края на месец март
От правна страна съдът
достигна до следните изводи:
Искът по чл.422, ал.1 от ГПК е за установяване
съществуването на вземане от страна на кредитора – ищеца от длъжника –
ответник, за което вземане на първия е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, която заповед, за да стане годно
изпълнително основание, следва да се стабилизира с влязло в сила положително
решение по установителния иск, с който съдът е сезиран в настоящото
производство. В тази връзка доказателствената тежест за възникналото
облигационно правоотношение, неговата изискуемост, дължимост и размер, следва
да се поеме от ищеца в производството, при пълно и главно доказване.
В настоящото производство, ищецът БНП „**********************” ЕАД, въпреки представените писмени
доказателства не успя да проведе успешно пълно и главно доказване на подлежащите
на установяване факти, а именно, че има изискуемо вземане от ответника Н., в
посочения в заповедта по чл.410 от ГПК и петитума на иска му, размер от 345, 09
лв. В хода на съдебното дирене не се представиха доказателства – погасителен
план, извлечение от сметка или други писмени такива, от които да се изведе
извода за частично плащане, спиране на плащанията в посочения от ищеца период,
обявяването и откога е то по отношение на предсрочната изискуемост на кредита,
размера на задължението към датата на обявяване на предсрочната изискуемост.
Съдът, по искане на ответника го снабди със съдебно удостоверение, по силата на
което да се снабди с друго такова, изходящо от ищеца (чрез офиса му в гр. Т.) с документи, касаещи сключването на договора
за потребителски заем CASH-***************
Събраните в хода на съдебното дирене
доказателства по инициатива на ответника установиха, че между страните е
възникнало валидно правоотношение, а ответника е изпълнявал задълженията си по
него със съзнанието за валидно сключен договор, включително за размера на
задължението, което е поел. Предвид това, съдът не приема за основателно
възражението на процесуалния представител на ответника, че договора за заем CASH-************2006 г., е нищожен, поради липса на
съгласие. Напротив съгласие между страните за сключване на договор за заем е
налице, ищеца е изпълнил задължението си за предаване на уговорената сума, а
ответника е изпълнявал доброволно и добросъвестно задълженията си по изплащане
на уговорените седмични вноски, с които си действия е обективирал волята си да
погасява валидно поето от него парично задължение. Ответникът, чрез защитата,
която предприе в производството, да твърди, че изплатил задължението си, следва
да докаже това, като представи съответните документи. В тази връзка, въпреки
забраната на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК за недопустимост на свидетелски
показания, за погасяването на установени с писмен акт парични задължения, показанията
на разпитаните по делото свидетели, дадоха информация за начина на събиране на
вноските по кредитите, отпуснати от „**************”. Според св.
Й., това е ставало на улицата, където се срещнат с клиентите си, като
последните му дават парите от вноската и/или вноските, а той им издава
квитанция, бележка, която има значение на разписка за извършеното плащане.
Същевременно св. Й. заяви още, че знае, че има случаи, когато клиентите отиват
директно в офиса да платят, като оставят парите и не изчакват да си вземат
документ за плащането. Квитанциите, които са издавани на клиентите от
представителя при плащане, по твърденията на св. Й., са били в два екземпляра,
като кочана с вторите екземпляри е оставал в офиса в Т..
След като в продължение на повече от 4 години, никой от страна на ищеца не е
потърсил ответника за плащане на някакво „висящо” задължение към тях, резонно е
същия да не е запазил и квитанциите, удостоверяващи пълното изплащане на
задължението му. Въпреки това, от страна на ответника се направи опит да се
снабди с такива писмени доказателства (евентуално вторите екземпляри от кочана
с квитанциите на св. Й. или други писмени документи, намиращи се у ищеца, които
да носят информация по движението на процесния кредит, обозначен като CASH-********************2006 г.), но
ищеца не предостави такива по делото. Според показанията на св. Й., в офиса на
фирмата – ищец в гр. Т., следва да
се пазят Списъци за платилите и неплатилите клиенти, както той го нарича
„Регистър с договорите”. На искането на ответника, ищеца да предостави такива
документи, от страна на БНП „*****************”ЕАД не представиха
такива, включително и въз основа на съдебно удостоверение. В този смисъл, съдът
счита, че закономерно следва да се възприеме становището на ответника и съдът
да приеме за установени фактите, за които ищеца е създал пречки за събиране на
допуснати доказателства, а именно, че кредита, отпуснат на ответника Н. е
погасен и такъв Списък с дължими вноски, по процесния кредит, не съществува.
В заключение, като краен извод, за съда
се налага, че искът, предявен от БНП „****************”ЕАД срещу
ответника Г.И.Н. е неоснователен и недоказан, тъй като не се установи по категоричен начин, че в полза на ищеца съществува изискуемо вземане от ответника и то
в претендирания размер от 345, 09 лв.
Ищецът не успя по безспорен начин да установи съществуването на вземането си,
при условията на пълно и главно доказване и следва да понесе последиците от
това си процесуално поведение, като съдът отхвърли предявения му иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК изцяло.
При този изход на делото, при направено
искане и от двете страни за присъждане на разноски, съобразно разпоредбата на
чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, съдът счита, че следва да осъди ищеца да заплати на
ответника, сторените от него в производството разноски, в размер на 131,00 лв.
(Сто тридесет и един лева), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
депозит за призоваване на свидетел и ДТ за издаване на съдебно удостоверение.
Водим от изложеното, Тутраканския
районен съд, на осн. чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.79, ал.1 и
чл.86 от ЗЗД,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, предявения от БНП
„*****************” ЕАД , с ЕИК ************, представлявано
от Л. П., иск по чл.422, ал.1 вр. с чл.4 и чл.7, т.4
и 8 и чл.33 от ЗПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува вземане срещу длъжника –
ответник Г.И.Н., с ЕГН **********, в размер на 345, 09 лв. (Триста четиридесет и пет лева и девет стотинки),
представляващо сумата от непогасена главница по договор за кредит CASH-**************.2006
г. в размер на 204,67 лв., надбавка към нея по чл.4 от
договора в размер на 29, 13 лв. и мораторна лихва в размер на 111, 29 лв.,
ведно със сторените от заявителя разноски в хода на заповедното производство в
размер на 125, 00 лв., за които суми в полза на ищеца е била издадена Заповед
за плащане на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, КАТО НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
БНП „*******************” ЕАД, с ЕИК *************, представлявано от Л.П., със седалище и адрес на
управление в гр. ********* ж.к. „*************”, ************, сграда **, ДА ЗАПЛАТИ на Г.И.Н., с ЕГН ********** *** сторените
от него в производството съдебно – деловодни разноски в
размер на 131,00 лв. /Сто тридесет и един лева/, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно с отхвърлената
част от иска.
Решение не е окончателно
и подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните, пред Окръжен съд – гр. Силистра.
Препис от решението да се
връчи на страните, ведно със съобщението за изготвянето му!
Районен съдия:
Г. Недева