№ 206
гр. Ботевград, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:******
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ****** Гражданско дело № 20251810100046
по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
“*****”ЕООД, със седалище и адрес на управление: *****, с ЕИК:*****,
чрез пълномощник адвокат М. Х. Х. от АК-****, моли да бъде признато за
установено по отношение на Ц. Г. Г. от Ботевград, *****, с ЕГН:********** за
съществуване на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 1204 от 03.10.2024г. по ч.гр.д.№
1815/2024г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от
1911.01 лева /хиляда деветстотин и единадесет лева и една стотинка/,
представляваща дължима главница за падежирали вноски за периода от
14.09.2023г. до 14.09.2024г. по Договор за потребителски паричен кредит №
5674436 от 13.07.2023г., както и за сумата от 1311.24 лева/хиляда триста и
единадесет лева и 24 стотинки/, представляваща договорна лихва за периода
от 14.09.2023г. до 14.05.2024г., ведно със законната лихва върху горната сума-
главница, считано от 30.09.2024г. /датата на подаване на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането. Ищецът моли да се присъдят
разноските по настоящето дело и в заповедното производство, за които не е
представил списък за разноските по чл.80 от ГПК.
В с.з. ищецът, редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище по исковете.
Ответникът- Ц. Г. Г. от Ботевград не е направила възражение по
исковете и не е представила писмен отговор в предвидения в закона срок.
В с.з. ответникът Ц. Г. Г. от Ботевград, редовно призована, не се явява
1
и не взема становище по исковете.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със
становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело №
1815/2024г. по описа на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410
от ГПК на 03.10.2024г. е разпоредено по искане на ищеца, отразено в
заявление, депозирано по пощата с п.кл. от 30.09.2024г., издаване на Заповед
№ 1204 от 03.10.2024г. по ч.гр.д.№1815/2024г. по описа на РС-Ботевград за
изпълнение на парични задължения от страна на ответника, за това, че
последният има не заплатени задължения по падежирали вноски за периода от
14.09.2023г. до 14.09.2024г. по Договор за потребителски паричен кредит №
5674436 от 13.07.2023г., сключен между „******“ЕАД като кредитор и
ответника Ц. Г. Г. като потребител, които са прехвърлени на 10.04.2024г. на
ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
10.04.2024г.
Ответникът Ц. Г. Г. е депозирала възражение в предвидения в ГПК
срок, а именно с вх.№ 9403 от 13.11.2024г., след като на 14.10.2024г. е
получила горната Заповед. Във възражението е посочила, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът е бил уведомен за възражението на ответника и възможността
на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК на 12.12.2024г.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 46/2025г.
по описа на БРС с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана в РС-
Ботевград на 13.01.2025г., изпратена по пощата с п.кл. от 10.01.2025г., т.е. в
едномесечния срок, предвиден за това в ГПК.
От приложеното копие от Договор за потребителски паричен кредит №
5674436 от 13.07.2023г., неоспорен от страните, се установява, че на
13.07.2023г. между „******“ЕАД от една страна, в качеството кредитор, и от
друга ответника Ц. Г. Г., в качеството на кредитополучател, е сключен договор
с предмет предоставяне на потребителски кредит в размер на 24500лв.,
кредитирайки разплащателна сметка с титуляр ответника, което обстоятелство
не се оспорва от ответника. Последният следва да върне кредита чрез
заплащане на 119 броя месечни вноски от по 303.38лв. и последната 120
вноска от 303.41лв., като падежната дата е 14 и първата вноска е с падеж
14.08.2023г.
Горното се установява от приложените писмени доказателства-копия от
договор за потребителски паричен кредит, Общи условия, погасителен план,
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
От приложения погасителен план, се установява, че сборът от дължимите
месечни вноски за периода от 14.09.2023г. до 14.09.2024г. относно главницата
2
е сумата от общо 1911.01лв., а общият размер на договорна лихва за периода
от 14.09.2023г. до 14.05.2024г. е в размер на 1311.24лв.
Видно от приложеното заверено копие от Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 10.04.2024г., сключен между
„******“ЕАД и “*****” ЕООД и Приложение №1 към горния договор,
сключен съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.05.2023г., се установява, че кредиторът в качеството на “цедент”, е
прехвърлила възмездно на ищцовото дружество, в качеството му на
“цесионер”, вземанията си към свои длъжници, подробно описани в
Приложение №1 към индивидуалния договор, в което подробно е описано
процесното вземането като номер на договора за кредит, дата на издаване, име
на длъжника, остатък от дължима главница и лихви. Приложението е
подписано от двете страни по договора за цесия. Освен това е представено
копие от потвърждение за извършената цесия на парични вземания на
основание чл.99 от ЗЗД, подписано от изпълнителния директор на
„******“ЕАД.
Към исковата молба са приложени уведомления от кредитора
„******“ЕАД и от ищеца до ответника, с които съобщават за извършеното
прехвърляне на вземането на ищеца и същите са получени от ответника Ц. Г.
Г. заедно с исковата молба и приложенията към нея на 04.03.2025г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно
приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност,
аргументират съда да приеме, че така предявените искове са с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК и са допустими, тъй като са предявени в срока,
регламентиран в чл. 415, ал.1 от ГПК и между надлежни страни.
Разгледани по същество, съдът намира, че исковете за съществуване на
вземането на ищеца спрямо ответника с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
за сумата-главница от 1911.01 лева, представляваща дължима главница или
падежирали вноски за периода от 14.09.2023г. до 14.09.2024г. по Договор за
потребителски паричен кредит № 5674436 от 13.07.2023г., както и за сумата от
1311.24 лева, представляваща договорна лихва за периода от 14.09.2023г. до
14.05.2024г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано
от 30.09.2024г. до окончателното плащане, са основателни и следва да се
уважат изцяло като доказани, по следните правни съображения:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 от
ГПК, съществуване на вземането, за което е
издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: валидно
правоотношение по договор за цесия, наличие на валидно сключен договор за
кредит, изпълнение на задълженията на кредитора по него, както и размера на
3
задълженията.
За уважаване на претенциите, ищецът следва да докаже валидно
сключен договор за кредит, фактическо предаване на заетата сума (усвояване
на кредита) и начина по който паричната сума е постъпила в патримониума на
ответника, също така действащи между страните уговорки за лихва и други.
Ответникът не оспорва, че е страна или кредитополучател по
приложения договор за потребителски кредит от 13.07.2023г., въз основа, на
който е усвоил сумата по кредита от 24500лв., която е преведена по нейна
банкова сметка. Процесната сума-главница е само за част от падежиралите и
незаплатени месечни вноски или тези по договора за кредит за периода от
14.09.2023г. до 14.09.2024г., които е следвало да бъдат заплатени от ответника
преди подаване на заявлението от ищеца на 30.09.2024г.
Договорът за потребителски кредит е консесуален, двустранен,
възмезден и комутативен-правните последици настъпват при съвпадане на
волеизявленията на страните по него, като за тях се пораждат взаимни права и
задължения, чието предметно съдържание е известно на страните при
сключване на договора.
Установява се и обстоятелството, че на 10.04.2024г. между „******“ЕАД
и ищцовото дружество е сключен индивидуален договор за прехвърляне на
парични вземания на приобретателя към негови длъжници на основание
сключен преди това Рамков договор за прехвърляне на вземания, като към
индивидуалния договор има Приложение №1, в което подробно са
индивидуализирани отделните задълженията, сред които е и вземането на
прехвърлителя срещу ответника по процесния договор за потребителски
кредит.
По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си
на трето лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, освен при
изрична уговорка между страните. Договорът за прехвърляне на вземане-
цесия, става перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента
на постигане на съгласието. Това е двустранен договор, който не е формален,
тъй като представлява продажба на вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор – цедентът, е длъжен да съобщи на
длъжника за станалото прехвърляне на вземането, като по силата на чл. 99, ал.
4 от ЗЗД при перфектно сключен договор за цесия, прехвърлянето има
действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния
кредитор. От датата на получаване на съобщението до длъжника цесията
разпростира действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с
погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера.
В случая съдът приема, че ответникът е уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането от „******“ЕАД, тъй като уведомлението,
приложено към исковата молба от ищеца, е получено от ответника като
приложение към исковата молба. Съгласно съдебната практика, връчването на
4
ответника по делото на препис от исковата молба, включително и от
уведомлението, изходящо от прехвърлителя/цедента/, е факт, настъпил в хода
на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да
бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването
на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане следва да се съобрази. В този смисъл е практиката на
ВКС, отразена в Решение No 123 от 24.06.2009г. по т. д. No 12/2009г., т. к., ІІ т.
о. на ВКС.
От горните писмени доказателства съдът приема, че ответникът е
уведомен за прехвърленото вземане от кредитора на ищеца.
От приложения погасителен план, който е неразделна част от процесния
договор за потребителски кредит, се установява, че търсените суми за
главница и договорна лихва са част от падежиралите вноски, които ответникът
е следвало да заплати преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
парично задължение по чл.410 от ГПК на 30.09.2024г., както и техния общ
размер.
Ответникът не е представил доказателства, че е заплатил процесните
суми.
По всички изложени съображения съдът приема, че исковетес правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК следва да се уважат изцяло като основателни и
доказани.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК съдът намира, че
ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от 64.45лв. за платена
държавна за направени разноски по делото.
Ответникът ще следва да заплати на ищеца и сумата от общо 304.45лв. за
направени разноски в заповедното производство или по ч.гр.д.№ 1815/2024г.
по описа на РС-Ботевград.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
На основание чл.422, ал.1 от ГПК признава за установено по
отношение на Ц. Г. Г. от Ботевград, *****, с ЕГН:********** за съществуване
на вземането на „*****”ЕООД, със седалище и адрес на управление:*****, с
ЕИК:*****, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 1204 от 03.10.2024г. по ч.гр.д.№ 1815/2024г.
по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 1911.01 лева
5
/хиляда деветстотин и единадесет лева и една стотинка/, представляваща
дължима главница за падежирали вноски за периода от 14.09.2023г. до
14.09.2024г. по Договор за потребителски паричен кредит № 5674436 от
13.07.2023г., както и за сумата от 1311.24 лева/хиляда триста и единадесет
лева и 24 стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от
14.09.2023г. до 14.05.2024г., ведно със законната лихва върху горната сума-
главница, считано от 30.09.2024г. /датата на подаване на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Ц. Г. Г. от Ботевград, *****, с ЕГН:********** да заплати
на “*****”ЕООД, със седалище и адрес на управление:*****, с ЕИК:*****
сумата от 64.45лв./шестдесет и четири лева и 45 стотинки/ за направени
разноски по настоящето дело, както да заплати и сумата от 304.45лв. /триста и
четири лева и 45 стотинки/ за направени разноски в заповедното производство
или по ч.гр.д.№ 1815/2024г. по описа на РС-Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6