№ 51
гр. София , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000502965 по описа за 2020 година
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, седми състав, в
публичното заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА
Членове: КАМЕЛИЯ ПЪРВАНОВА
АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря Диана Аначкова като разгледа докладваното от съдията Коледжикова
гр.дело 2965 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2488 от 23.04.2020 г. по гр. д. № 10586/2018 г. на Софийски
1
градски съд ЗК “Лев инс” АД е осъдено да заплати на Е. Г. Т. 100000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат И. Г. Т., настъпила
при ПТП на 13.08.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата от 02.08.2015 г., на
основание чл. 226 от КЗ отм.
Решението е обжалвано от ответника с въззивна жалба. Жалбоподателят се
оплаква от незаконосъобразност поради присъждане на недължимо обезщетение –
счита, че ищецът няма качеството на пострадал, тъй като не е налице изключителност в
отношенията с починалия – особено близка, трайна, дълбока и емоционална връзка
между ищеца и неговия брат, респективно силни и продължителни морални болки и
страдания, надхвърлящи обичайните. Моли решението да бъде отменено и искът за
обезщетение на неимуществени вреди да бъде отхвърлен.
Въззиваемият оспорва жалбата.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът
намира следното:
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен Е. Г. Т. против
ЗК “Лев инс” АД иск с правно основание чл. 226 от КЗ отм. за заплащане на 100000
лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки от смъртта на брата
на ищеца, настъпила при ПТП на 13.08.2013 г. по вина на водач на застрахован при
ответника автомобил. Твърди се в исковата молба, че смъртта на И. Т., с когото ищецът
поддържал изключително близки отношения, му причинила силни болки и страдания,
неутешима скръб.
Ответната страна е оспорвала иска като е направила възражение за недължимост
на претендираното обезщетение, липса на основания за заплащането им, прекомерност
на размера на претенцията.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд намира
следното: Оплакванията във въззивната жалба са досежно материално-правната
лигитимация на ищеца да получи обезщетение за търпени неимуществени вреди от
смъртта на своя брат. Не се спори по пасивната материално-правна легитимация на
ответника като застраховател на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач
и относно справедливостта на размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди. Съобразявайки оплакванията на жалбоподателя, след преценка на
доказателствата, Софийски апелативен съд намира въззивната жалба за неоснователна.
Настоящата инстанция споделя иводите на първоинстанционния съд относно
2
правната възможност на ищеца да претендира обезщетение за неимуществените си
вреди от смъртта на своя брат И. Т.. Ищецът и починалият живеели заедно от
раждането на ищеца. По-големият му брат се грижел като майка и баща за него, учел
го да ходи, да се облича. Тази особена близост между двамата, освен на
обстоятелството, че баща им е починал, а майката не се е грижила за тях, се дължи и на
обстоятелството, че ищецът срада от глухонемота и двамата общували с жестове. След
като се И. се оженил, ищецът продължил да живее със семейството на брат си. Ищецът
преживял смъртта на И. много тежко – бил съсипан, отказвал да се храни, да спи, не
допускал никого до себе си. С оглед конкретните житейски обстоятелства, установени
чрез гласните доказателства, съдът приема, че между двамата братя са поддържани
отношения на емоционална близост, сочещи на силна привързаност, надхвърляща по
интезитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка болки и
страдания, поради което ищецът следва да бъде обезщетен за претърпените от него
неимуществени вреди. Настоящата инстанция препраща към мотивите на обжалваното
решение досежно изводите за наличие на материално-правна легитимация на ищеца да
бъде обезщетен за търпените неимуществени вреди съобразно тълкуването на закона,
направено в ТР № 1/2016 на ОСНГТК на ВКС.
Жалбоподателят не е релевирал оплаквания за неправилност правните изводи на
съда при определяне размера на обезщетението, поради което липсва основание за
ревизирането на тези изводи от въззивния съд. За пълнота следва да се посочи, че
определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е справедлив и
законосъобразен, предвид обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди,
възрастта на починалия - 35 години и на ищеца – 24 години; зависимото положение, в
което ищецът се намирал – не може да се грижи за себе си, а И. е бил единственият му
близък. Установените отношения на ищеца с починалия сочат на изключително висока
степен на търпени морални вреди. Двамата са били много близки, налице са данни за
психоемоционален срив, дълбока и неутешима скръб, преживени от ищеца.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 от
ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 100000 лева е справедливо обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Поради съвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При прози изход жалбоподателят следва да заплати на адв.М. Н.-Т.
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер 4236 лева.
3
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2488 от 23.04.2020 г. по гр. д. № 10586/2018 г. на
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ДЗИ “Общо застраховане” ЕАД да заплати на адв.М. Н.-Т.
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за въззивната инстанция в размер 4236 лева
(четири хиляди двеста тридесет и шест) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4