Разпореждане по дело №347/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред Окръжен съд –Благоевград е въззивно, по реда на чл.341,ал.1 от НПК във връзка с Глава ХХІ от НПК и е образувано по протест Районна прокуратура –Б. срещу протоколно определение № 3066/24.04.2014г, постановено по НОХД № 78/2014г по описа на Районен съд –Благоевград.

С атакуваното определение първоинстанционния съд е прекратил наказателното производство срещу подсъдимия А. Ш. Т., от [населено място], за престъпление по чл.195,ал.1,т.3,т.4 и т.7 НК във връзка с чл.194,ал.1 НК във връзка с чл.20,ал.2 НК във връзка с чл.26,ал.1 НК и във връзка с чл.28,ал.1 НК, извършено на 08.11.2012г . Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.24,ал.1,т.6 НПК и с воденото наказателно производство е нарушен принципа „non bis in idem“, тъй като за същото деяние подсъдимия вече е бил санкциониран по реда на чл.218б НК с наказателно постановление № 501/23.11.2012г на Началника на Първо РУП на МВР –Б., което е влязло в сила , а наложеното наказание „Глоба“-заплатено на 12.12.2012г. За да мотивира своето определение първоинстанционния съд е направил обстоен анализ на съответните правни норми ,както и на приложимота международно право – КЗПЧОС, Протокол 7 към нея, решенията на ЕСПЧ ; изразил е и своето несъгласие с ТР № 85/66г и ТР № 51/78г на ОСНК на ВС като такива ,постановени при друга обществено –политическа ситуация и преди приемането на РБългария за член ЕС, позовал се е и на съдебна практика в подкрепа на своята позиция, като коректно е посочил и че е налице съдебна практика и в обратна насока.

В протестът се твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Подробно са преразказани мотивите на съда, като се твърди, че същите са теоретично издържани ,но неотносими към казуса. Изтъква се, че с внесения от прокуратурата обвинителен акт срещу подсъдимия е повдигнато обвинение за продължавано престъпление, в състава на което влизат две деяния, извършени в две населени места и по отношение имущество на две различни физически лица. Според прокурора издаденото наказателно постановление е било незаконосъобразно, но освен това същото било само за едно от деянията на подсъдимия –за деянието в [населено място], от което пострадал е свид.Г. С.. Поради това се твърди, че е налице разлика във фактите –между тези, изложени в обвинителния акт и тези,изложени в наказателното постановление. Твърди се, че в атакуваното определение съдът не е обсъдил тези обстоятелства , а механично е пренесъл към настоящия казус изводите на ЕСПЧ по делото „Ц. Ц. срещу България“. Поддържа се, че посоченото решение е по конкретен казус , а в случая се касаело за две самостоятелни деяния. Заедно с това били налице данни, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. Според прокурора факта, че в обвинителния акт са две деяния изключва нарушаването на принципа „non bis in idem“ . Изтъква се още, че нашето вътрешно законодателство предвижда възможност за отмяна на издаденото наказателно постановление, ако с влязла в сила присъда се установи, че деянието ,за което е наложено административно наказание ,по същество представлява престъпление. Възприемането на тезата на първоинстанционния съд според прокурора би представлявало осуетяване на наказателното преследване и би довело до преклудиране възможността виновното лице да понесе отговорност за извършеното престъпление. Поради това се твърди,че акта на първия съд бил житейски нелогичен,незаконосъобразен и несправедлив . Изложени са съображения и в насока, че ратифицирането на посочените от съда международни актове не е довело до промяна във вътрешното ни законодателство, тъй като липсвала колизия между отделните норми. Цитирана е и съдебна практика на ВКС ,в която е застъпено становището, че наказването на дееца по административен ред не е пречка за успешно провеждане на наказателно производство за сощъто деяние и последваща отмяна на съответното административно наказание.

РП иска да отмени първоинстанционното определение и да върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пред настоящата инстанция представителят на ОП поддържа протеста по изложените в него съображения, като освен това се позовава на разпоредбата на чл.33 ЗАНН, предвиждаща ,че ако има образувано наказателно производство ,административно–наказващия орган е длъжен да прекрати административно –наказателното такова. Сочи също така, че според правната доктрина и съдебната практика при идентичност на фактите, даваща възможност за ангажиране както на административната ,така и на наказателната отговорност на едно лице, приоритет следва да бъде даден на наказателната отговорност.

Въззиваемият се явява лично и със защитник. Оспорват изцяло протеста и настояват за потвърждаване на първоинстанционното определение. Сочи се, че съгласно т.54 от решението на ЕСПЧ по делото „Ц. Ц. срещу България„ когато решението ,с което е наложено административно наказание е влязло в сила, то нито съда, а още по-малко прокуратурата имат право да инициират наказателно производство за същото деяние. Изтъква се, че няма значение дали са били налице предпоставките Началникът на РУП да издаде наказателно постановление, след като същото не е било атакувано и вече е влязло в сила. Изтъква се и идентичност на фактите – тези ,за които подсъдимия е бил наказан с посоченото наказателно постановление и тези, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Поради това се пледира за потвърждаване на атакуваното определение.

Страните не сочат нови доказателства.

След като се запозна с доводите на страните, с материалите от приложеното досъдебно производство № 1240/2012г по описа на 01 РУП на МВР –Б. и извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивния съд приема следното :

На 08.11.2012г в 01 РУП на МВР –Б. е депозирана жалба (лист 10 от ДП) от Г. С. С., от [населено място], за извършена кражба на различни движими вещи от негов недвижим имот, находящ се в с.“Л.“, махала „Ц“, [община].В жалбата като липсващи са посочени следните вещи : три бр медни котли; гумиран кабел; гюм за мляко;манерка; алуминиева джанта за лек автомобил;едножилен кабел; телефонен кабел; печка за огрев, хамут; дребно отпадъчно желязо. Посочено е също така, че свидетели са забелязали две лица от ромски произход, които са се придвижвали с лек автомобил и са обикалялил селата. Жалбата е регистрирана като ЗМ № 1240/08.11.2012г. Предприети са съответните издирвателни действия, въз основа на което е установен като автор на кражбата подсъдимия А. Ш. Т.. На 09.11.2012г същия е дал писмени обяснения (лист 13 от ДП) , в които признава за извършената кражба, сочейки ,че с него е бил и С. С.. Посочил е също, че са взели вещи от две различни места, като от едното място той бил извършил кражбата, а от другото –С. С.. На същата дата (09.11.2012г) с протокол за доброволно предаване (лист 21 от ДП) подсъдимия Т. е предал на полицейски служител – оперативен работник в 01 РУП на МВР –Б. следните вещи : гюм за мляко; алуминиева манерка; 3бр медни котли; гумиран кабел-15м; алуминиева джанта за лек автомобил; едножилен кабел; кабел за телефон;печка за огрев; хамут (за кон) и друго дребно отпадъчно желязо. Снети са обяснения и от лицето С. Б. С. (л.14), в които същия дава сходни обяснения – че всеки от тях е извършил кражба на вещи от различни места. С протокол за доброволно предаване от същата дата (л.24 от ДП) лицето С. С. е предало на оперативния работник следните вещи : 2бр метални ламарини; 2бр метални тръби; 2бр метални винкели.

На същата дата - 09.11.2012 г., полицейски служител от 01 РУП на МВР –Б. е съставил акт за административно нарушение срещу подсъдимия А. Т. (лист 29 от ДП), в който е посочено, че на 08.11.2012г в [населено място], Т. противозаконно е отнел от владението на Г. С. чужди движими вещи – 3бр метални винкели; метална тръба;метален съд за мляко; алуминиева манерка; телефонен кабел; гумиран кабел;алуминиева джанта за лек автомобил ;едножилен кабел; хамут за кон; меден казан, всичко на стойност 200лв и че това представлява нарушение по чл.218б НК във връзка с чл.194,ал.3 НК.

На 13.11.2012г в 01 РУП на МВР е депозирана жалба и от лицето Б. С. Г. ,от [населено място] (л.11 от ДП). В нея същият твърди, че притежава къща в [населено място] ,която посещава рядко и че на 12.11.2012г от полицейските органи разбрал, че от тази къща е извършена кражба на различни вещи – железа, хамут и др. Жалбата е регистрирана като ЗМ 1264/13.11.2012г (л.9 от ДП) .

На 14.11.2012г вещите, предадени с протокол за доброволно предаване от подсъдимия Ш. ( с изключение на хамута за кон и дребното отпадъчно желязо) са върнати на лицето Г. С. с разписка (л.22 от ДП). На същата дата, с друга разписка (л.25 от ДП)вещите, предадени с протокол за доброволно предаване от С. С., както и хамута, предаден от подсъдимия Т. ,са върнати на лицето Б. Г..

На 23.11.2012г Началникът на 01 РУП на МВР – Б. е издал наказателно постановление № 501/23.11.2012г (л.33 от ДП). С него, на основание чл.424,ал.1 и 5 НК и чл.218б НК,за извършената кражба на вещи от дома на Г. С., е наложил на подсъдимия Т. наказание „глоба“ в размер на 200лв. По делото липсват данни кога това НП е било връчено на Т., но видно от приложените и приети пред първата инстанция като доказателства банкови бележки (л.34 и 35 от първоинстанционното производство) тази глоба е била заплатена от Т. на 12.12.2012г по сметка на ОД на МВР –Б..

На 09.01.2013г прокурор от Районна прокуратура –Б. е разпоредил образуване на досъдебно производство срещу А. Ш. Т. и С. Б. С. за престъпление по чл.195,ал.1,т.4 НК във връзка с чл.194,ал.1 НК във връзка с чл.20,ал.2 НК във връзка с чл.26 НК. При образуване на досъдебното производство прокурорът е разполагал с всички материали по преписката, включително със съставения акт за административно нарушение по чл.218б НК.

На 12.09.2013 г. подсъдимият А. Т. е привлечен като обвиняем (л.43-44 ДП) , като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.195,ал.1,т3,т.4 и т.7 НК във връзка с чл.194,ал.1 НК във връзка с 20,ал.2 НК, чл.26,ал.1 НК и чл.28,ал.1 НК. Същият е обвинен в извършване в условията на продължавано престъпление на взломна кражба , в съучастие със С. С. и с използване на МПС от имоти на Г. С. и Б. Г.. На 24.09.2013г С. С. също е привлечен като обвиняем по делото, като му е предявено същото обвинение.

На 24.09.2013г материалите по ДП са предявени на Т. (С. е заявил в разпита си като обвиняем, че не желае предявяване на материалите). На същата дата разследващия полицай е съставил заключително постановление, с което е изпратил делото в Районна прокуратура –Б. с мнение лицата да бъдат предадени на съд.

На 02.10.2013г В Районен съд –Благоевград е внесено предложение от Районна прокуратура –Б. за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство по делото, с двамата подсъдими. По това предложение е образувано НОХД № 1807/2013г по описа на РС –Благоевград. В съдебно заседание на 14.10.2013г подсъдимите са изразили несъгласие с подписаното от тях споразумение, поради което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП –Б..

На 10.01.2014г в РС –Благоевград е внесен обвинителен акт, с който РП –Б. е предала на съд лицата А. Ш. Т. и С. Б. С. за извършено престъпление по чл.195,ал.1,т.3,т.4 и т.7 НК във връзка с чл.194,ал.1 НК във връзка с чл.20,ал.2 НК във връзка с чл.26,ал.1 НК във връзка с чл.28,ал.1 НК. От изложеното в обвинителния акт е видно, че лицата са обвинени в извършване на кражба на следните вещи : гюм за мляко; алуминиева манерка от 1л; 3бр медни котли за вода от по 20л; електрически проводник; алуминиева джанта за лек автомобил ;гумиран кабел за електрожен;печка тип „банско чудо“ ,всичко на стойност 161,70лв от владението на Г. С. и два броя метални ламарини; два броя метални тръби; два метални Т-образни винкели и един конски хамут, всичко на стойност 40,20лв от владението на Б. Г.. По този обвинителен акт е образувано НОХД № 78/2014г по описа на Районен съд –Благоевград.

В съдебно заседание на 18.02.2014г , след като е бил даден ход на делото , защитата на подсъдимия Т. е направила искане по отношение на този подсъдим наказателното производство да бъде прекратено, тъй като за същото деяние лицето е било санкционирано по реда на чл.218б НК с НП № 501/23.11.2012г на Началника на 01 РУП на МВР –Б., а наложеното с това НП наказание „глоба“ вече е била заплатена. Развити са съображения, че образуваното впоследствие наказателно производство за същото деяние представлява нарушение на принципа „non bis in idem“. Представени са и съответните доказателства, които са приети от съда.

Съставът на първоинстанционният съд ,разглеждащ делото , е приел, че това искане е неоснователно ,тъй като липсвала идентичност на вещите .Приел е ,че се касае за различни деяния и освен това се е позовал на разпоредбата на чл.70,ал.1,б.“Г“ ЗАНН. Поради това е продължил производството по делото с разпит на свидетели.

В следващото редовно проведено съдебно заседание на 20.03.2014г първоинстанционният съд е одобрил споразумение за прекратяване на наказателното производство по делото между защитата на подсъдимия С. и прокуратурата. Този подсъдим се е признал за виновен изцяло по повдигнатото му обвинение.

След одобряване на споразумението между прокуратурата и защитата на С., производството срещу подсъдимия Т. е продължило с участието на нов съдебен състав.

В съдебно заседание на 24.04.2014г защитата на подсъдимия Т. отново е направила искане за прекратяване на наказателното производство, по аргументи за нарушаване на принципа „non bis in idem“ . С атакуваното определение новия състав на първоинстанционния съд е приел, че искането е основателно, поради което е прекратил наказателното производство. По протест на РП – Б., ОС – Благоевград с Решение №3309/29.VІІ.2014 г., постановено по ВЧНД №179/2014 г. е потвърдил изцяло определението на РС.

По реда на чл.419, ал.1, чл.420, ал.1, пр.посл., във вр. с чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.1 и 2 и чл.425, ал.1 от НПК, Главният прокурор на РБългария е поискал от ВКС да допусне възобновяване на ВЧНД №179/2014 г. по описа на ОС – Благоевград, да отмени постановеното въззивно решение и върне делото за ново разглеждане от друг състав, което е и сторено с Решение №90/27.ІІІ.2015 гос., постановено по н.д.№60/2015 г. на І. но на ВКС. В своя акт касационната инстанция приема, че ОС не е отчел редица обстоятелства, които са довели в крайна сметка и до неправилни изводи по същество на делото. В тази връзка е отбелязано, че на първо място деянието, предмет на повдигнатото обвинение срещу Т., е за кражба, осъществена чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, използване на МПС, миналите осъждания за Т., както и че става дума за две деяния, включени в рамките на продължаваното престъпление. На второ - съдът не е обсъдил несъответствието между отнетите вещи, описани в обвинителния акт като предмет на кражбата и тези, отразени в наказателното постановление. За последно посоченото, въззивният съд е заключил, че е налице „почти пълна идентичност в предмета на престъплението". При тези констатации не ставало ясно защо е прието, че фактите (време, място, предмет и механизъм), въз основа на които е наложено административното наказание „глоба“ са идентични на тези, инкриминирани с обвинителния акт. А определящо, според отразените и от съда критерии, за това дали се касае за едно и също деяние, са фактите по делото.

На следващо място и във връзка с приетото от въззивната инстанция, че Т. е санкциониран с наказателното постановление и това наказание е станало окончателно, тъй като не е било обжалвано, изтекли са и сроковете за неговата отмяна по извънредните способи (съдът се е въздържал да отрази за кой срок става дума, сравн. чл. 71 от ЗАНН) е изтъкнал, че по отношение на влизането в сила на наказателното постановление липсвали данни по делото. От заплащането на съответната глоба не следвал извод на горната насока доколкото влизането в сила на НП се уреждало от закона - чл. 64 от ЗАНН, а и в принципен план плащането може да се окаже и недължимо, ако наказателното постановление не е влязло в законна сила. В тази връзка инстанциите по същество е следвало да проявят процесуална активност и да изискат административно-наказателната преписка от съответния орган, а не да се задоволят с приложеното незаверено копие на наказателно постановление, от което не може да се направи извод за това дали същото е влязло в законна сила, тъй като в него липсва отразяване за връчването му, съответно отбелязване по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

Поради изложеното ВКС е приел, че въззивният съд не е извършил обстойна проверка на атакуваното пред него определение. Не е направил необходимото да попълни делото с данни, значими според съда за направените изводи, а съображенията за „идентичност на фактите" са противоречиви. Това и наложило отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Предвид отразеното дотук, Окръжният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните в хода на съдебните прения, при спазване на изискванията на член 314 от НПК и задължителните указания в решението на ВКС за възобновяване на наказателното производство по настоящия случай, намира въззивният протес е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна до компетентния съд и в установения законов срок. Разгледан по същество се явява основателен.

РС неправилно е приел, че наказателното производство следва да бъде прекратено поради наличие на основанията по чл. 24 т. 6 от НК, а именно наличие на друг влязъл в сила акт за същото престъпление. Действително по внесения обвинителен акт срещу подсъдимия за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т.4 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал. 1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК не следва да се приложи принципът „поп bis in idem", тъй като няма пълна идентичност на фактите, обусловили ангажиране на административната и на наказателната отговорност, а и отделно от това приоритет се следва на наказателната отговорност според разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 70, ал. 1, б. „г" от ЗАНН, каквото становище се застъпва както в правната доктрина, така и в TP № 85/66 г., TP № 51/78 г. на ОСНК на ВС и поредица от решения на Върховния касационен съд.

За да се прекрати наказателното производство по отношение на Т. съобразно принципа „поп bis in idem", въведен изрично с текста на чл.24, ал.1, т. 6 НПК и провъзгласен в чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (Конвенцията), който гласи, че „никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателното производство на тази държава", следва подсъдимия да бъде признати за виновен за едно и също деяние в две самостоятелни производства. Видно от текстовете на АУАН №545439/09.11.2012 г./вж. л.29/ и внесения в съда ОА е, че липсва идентичност на деянията. Според обвинението, за разлика от приетото от административно-наказващия орган, подсъдимият е действал в съучастие като съизвършител с друго лице, в условията на продължавано престъпление и повторност, с използване на МПС и чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот. Няма пълно припокриване и на противозаконно отнетите вещи от владението на различни лица. При наличието на тази фактология РС неправилно е приел, че в разглеждания казус може да се позове на принципа „non bis in idem“ и да прекрати наказателното производство. При това положение е безпредметно да се излагат съображения, свързани с някакво наличие на колизия между европейско и национално законодателство, както и приоритета на едното пред другото.

Поради горното атакуваното определение на РС се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло, а делото – върнато на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав.

Водим от горното и на основание чл.341, ал.1 във вр. с чл.334, т.1 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА протоколно определение № 3066/24.04.2014г, постановено по НОХД № 78/2014г по описа на Районен съд –Благоевград.

ВРЪЩА делото на Районен съд –Благоевград за ново разглеждане от друг състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :