Решение по дело №118/2024 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 737
Дата: 11 април 2024 г. (в сила от 11 април 2024 г.)
Съдия: Миглена Раденкова
Дело: 20247080700118
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

737

Враца, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
Членове: ТАТЯНА КОЦЕВА
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

При секретар СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИКТОРОВ ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия МИГЛЕНА РАДЕНКОВА канд № 20247080700118 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано по касационна жалба на К. А. К. – Кмет на Община Враца, против Решение № 346 от 23.11.2023 г., постановено по АНД № 966/2023 г. на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № 11-01-396/18.09.2023 г. на Директора на АДФИ – София. С последното за извършено нарушение на чл. 29, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 36, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ (обн.ДВ, бр.13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., изм. и доп. ДВ, бр.107 от 18.12.2020 г.) на основание чл. 256а, вр. чл.,261, ал.,2 от ЗОП на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 /двеста/ лева

В касационната жалба се излагат подробни съображения, за необоснованост и неправилност на оспореното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Поддържа се становище, че не касаторът следва да носи административнонаказателна отговорност за визираното в санкционния акт нарушение, а длъжностното лице, на което в съответствие със закона е делегирал функциите /правомощията/ си като публичен възложител – включително и относно публикуване на задължителната информация в РОП, което обстоятелство не е отчетено от районния съд. Според касатора съдът не е взел предвид и факта, че от момента на издаване на НП до разглеждането на жалбата, е последвало изменение в законодателството, при което е приет закон по-благоприятен за дееца. Отделно от изложените доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, се твърди и наличие на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на установеното нарушение, като „маловажен случай“. Иска се отмяна на решението и на наказателното постановление.

В с.з. касаторът, редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът – Директор на АДФИ – София, редовно призован не се представлява в с.з. В депозирана по делото писмена защита от процесуалния му представител, гл. ю.к. В. Х. са изложени бележки по хода на делото и по същество на спора, като намира касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение за правилно, постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и моли да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от ОП - Враца, дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, като отправя искане да бъде уважена от съда, тъй като отговорността следва да е по отношение на лицето, на което касаторът е делегирал правомощието да изпрати за публикуване Обявлението за приключване на договор за обществена поръчка.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства, за установяване на касационните основания.

А. съд – Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

Предмет на касационен контрол за законосъобразност е Решение № 346 от 23.11.2023 г., постановено по АНД № 966/2023 г. на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № 11-01-396/18.09.2023 г. на Директора на АДФИ – София. С последното е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора за това, че в качеството си на Кмет на Община Враца и възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, не е изпратил в 30-дневен срок за публикуване, Обявление за приключване на договор за обществена поръчка, с което се оповестява изпълнението на договор за обществена поръчка № Д-251 от 12.10.2021 г. със „СТЕМО“ ООД, [населено място]. Прието е в санкционния акт, че с това деяние касаторът е нарушил чл. 29, ал. 3, вр. чл. 29, ал. 1, вр. с чл. 36, ал. 1, т. 6 от ЗОП. За установеното на основание чл. 256а от ЗОП, във връзка с чл. 261, ал. 2 от ЗОП и Заповед № ЗМФ-454/21.06.2023 г. на министъра на финансите, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 200 лева.

За да потвърди Н. Р. е приел, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, съдържат всички необходими реквизити, съобразно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, с посочване на правнорелевантните обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време, място на извършване, прецизно описание на самото нарушение, с дадена правилна правна квалификация на същото. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя субект на нарушението. От събраните по делото доказателства е направен извод, че жалбоподателя и настоящ касатор е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като значимостта на допуснатото нарушение изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Решението на първостепенния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на дадените му от закона правомощия, но е неправилно.

Настоящият касационен състав споделя мотивите на районния съд, относно извършване на нарушението по чл. 29, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗОП, доколкото от събраните по делото и подробно обсъдени доказателства, безпротиворечиво се установява, че от 05.11.2021 г., когато е възникнало задължението за изпращане до АОП за вписване в Регистъра на ОП на информация за приключилия договор, до 06.12.2021 г., когато е изтекъл 30-дневния срок от приключване на договора, това задължение не е изпълнено.

Неправилна, като несъответна на фактите по делото, обаче е преценката на районния съд, че административнонаказателната отговорност за конкретното нарушение, следва да се понесе от касатора в настоящото производство.

В случая съдът е игнорирал обстоятелството, че подаването на информацията по чл. 29, ал. 3, вр. с ал. 1 от ЗОП е било възложено със Заповед № 1113/30.06.2017 г. на друго длъжностно лице от администрацията, а именно Н. О. „Обществени поръчки“ при Община Враца. С цитираната заповед, касаторът в качеството си на възложител и на основание е делегирал част от функциите /правомощията/ си като публичен възложител, конкретно относно публикуване на задължителна информация в РОП, което съставлява определяне по реда на чл. 7, ал. 1 ЗОП, (актуална редакция към настоящия момент, в сила от 01.01.2020 г.) на длъжностно лице, което да организира и/или да възлага обществени поръчки, Цитираната разпоредба на чл. 7, ал. 1 ЗОП в посочената редакция, относима към момента на съставяне на АУАН и НП дава право на касатора да делегира на длъжностно лице изцяло правомощията си на възложител, поради което не съществува пречка и забрана по силата на този текст да делегира на друго длъжностно лице и част от правомощията си като възложител - в случая относно публикуване на информация в РОП. След като разполага по силата на закона с възможност да делегира всичките си правомощия по закон, като възложител, няма пречка да делегира и по-малък по обем правомощия, или част от правомощията си. Приемайки, че с горната заповед е извършено възлагане по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, макар и на част от правомощията на публичния възложител, то с осъществяването на този факт се изключва административнонаказателната отговорност на касатора в качеството му на възложител и разпоредител с обществени средства по отношение на делегираните права, тъй като същият е делегирал тази част от правомощията си на възложител, на друго лице ведно с отговорността за изпълнението им. Упражнявайки предоставените му от ЗОП /чл.7, ал.1/ права, които кореспондират със същите, които му се предоставят и от ЗМСМА, К. се е освободил от носене на отговорност при неизпълнение на същите, вкл. и административнонаказателна, още повече, че със заповедта за делегиране е определил и лице, което да отговаря и контролира изпълнението на делегираните права.

Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗОП повелява, че „Възложителите изпращат за публикуване обявление за приключване на договор за обществена поръчка или рамково споразумение“, като съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 29, ал. 3 „Обявлението по ал. 1 се изготвя по образец и се изпраща в срок до 30 дни от настъпване на съответното обстоятелство по ал. 1“.

И тук, както в случаите по чл. 185 от ЗОП е посочен общият термин „възложител“ използван от закона, като обобщително понятие, без да се прави разграничение дали се касае за възложител по чл. 5, ал. 2 от ЗОП, за възложител по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, или за лице на което са делегирани част от правата на възложител-относно публикуване на информация в РОП, както е в конкретния случай. При наличие на последните две хипотези задължението, респ. отговорността за неизпълнение е за възложителя по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, респ. за длъжностното лице на което са делегирани определени правомощия. В същия смисъл е използван термина „възложител“ и в разпоредбата на чл. 256а от ЗОП. В подкрепа на направения извод, че отговорността при неизпълнение се носи от лицето на което са делегирани правата на възложител или на част от тях, се явява разпоредбата на чл. 259 от ЗОП, приложима редакция до ДВ, бр. 88/23г. – ДВ, бр.13/16.02.2016 г. /първоначална/, според която в случаите на чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗОП наказанията по чл. 247-256 от ЗОП се налагат на определеното длъжностно лице. Нарушението по чл. 256а от ЗОП-нов се поглъща от съставите на чл. 247-256 от ЗОП.

Дори да се абстрахираме от изложеното по отношение на неправилните изводи на въззивната инстанция касаещи субекта на нарушението, то са налице нови факти, които са от съществено значение за правилното решаване на делото и настоящият съдебен състав следва да се съобрази с тях.

Така например, след издаване на НП и преди влизането му в сила е последвало изменение в законодателството, като съгласно новата редакция на чл. 259 ЗОП - Д.В.бр.88/2023г., в сила от 22.12.2023 г., в случаите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗОП наказанията по чл. 247 - 256г ЗОП /вече включен изрично чл. 256а/ се налагат на лицето на което е делегирано правомощието по възлагане на обществена поръчка, съответно на лицето, което замества възложителя. Безспорно с влизане в ход на процедурата по обжалване на процесното НП, същото не е влязло в сила, а съобразно правилото на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Така, дори да се приеме, че към момента на издаване на НП, субект на нарушението е касаторът, то след изменението на чл. 259 ЗОП - ДВ. бр.88/2023г., в сила към настоящия момент, административнонаказателната следва да се носи от лицето на което е делегирано правомощието по възлагане на обществена поръчка, съответно от лицето, което замества възложителя. Новата редакция на цитираната разпоредба не предвижда налагане и изтърпяване на административно наказание на публичните възложители по чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, какъвто се явява касаторът, в качеството му на Кмет на Община Враца и съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН същият не следва да носи административнонаказателна отговорност.

Предвид изложеното обжалваното решение на РС – Враца се явява неправилно и следва да бъде отменено. След отмяната му и доколкото делото е изяснено от фактическа страна на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

При този изход от спора претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна.

От страна на касатора разноски не са претендирани, поради което съдът се освобождава от произнасяне по този въпрос.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, А. съд – Враца

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 346/23.11.2023 г., постановено по АНД № 966/2023 г. по описа на Районен съд – Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № 11-01-396/18.09.2023 г. на Директора на АДФИ – София, с което Калин Ангелов Каменов от [населено място], на длъжност Кмет на Община Враца е наложено адмчинистративно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева на основание чл. 256а, вр. чл. 261, ал. 2 от ЗОП.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:
Членове: