№ 89
гр. Н., 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Валентина Хр. В.кова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20213620101353 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от ищците Г. Р. АЗ. и Н. Р. В. от гр. К. срещу Ю.Й. с
предмет на исковата им защита по чл. 124 от ГПК, относно недвижим имот, находящ се в с.
Е., представляващ имот с идентификатор ***, жилищна сграда –еднофамилна, със застроена
площ от 97 кв.м., построена в общински поземлен имот с идентификатор ***, при граници
на поземления имот: ***, ***, ***, ***, ***.
Предявените искове са два при условията на обективно съединяване, цената на всеки
от исковете е в размер на 394лв. за защита на по 1/6ид.ч. от имота от всеки от двамата ищци.
Ищците твърдят, че са наследници на Р.А.Н., поч.на *** г., който приживе живеел на
семейни начала с ответницата Ю.М.. Ищците сочат, че баща им и ответницата са закупили
през *** г. недвижим имот, къща и стопански постройки, построени в общинско дворно
място,, тогава представляващо УПИ *** от кв. 45, цялото с площ от 1035 кв.м., за което
притежават НА №**, том *, рег. №**, дело №***/*** на Нотариус с рег. №** на
Нот.Камара.
Ищците сочат, че през *** г. ответницата се сдобила с НА за собственост по
давностно владение на ½ ид.ч. от имота, което е удостоверено в НА №**, том *, рег. №**,
дело №**/*** г.
Ищците сочат, че двамата са собственици по наследство на по 1/6 ид.ч. от описания
имот, а ищцата не е придобила по давност сочената ½ ид.ч. от имота, тъй като не била
демонстрирала пред тях упражняваната фактическа власт с намерение за своене.
Ищците молят съда да постанови решение, с което да признае спрямо ответницата, че
те са собственици на по 1/6ид.ч. от недвижимия имот, както и да отмени издадения НА №**,
1
том *, рег. №**, дело №**/*** г., с който ответницата е призната за собственик по давностно
владение на 1/2ид.ч. от имот с идентификатор ***, построен в общински поземлен имот с
идентификатор ***, при граници на поземления имот: ***, ***, ***, ***, ***.
От името на ответницата е постъпил писмен отговор от назначения й особен
представител по делото. Особеният представител оспорва основателността на предявените
от ищците искове. Ответницата сочи, че в нейна полза е изтекла предвидената по чл. 79 от
ЗС придобивна давност върху останалата част от имота, притежавана от нейния съжител и
баща на ищците. Ответницата твърди, че ищците никога не са ползвали имота и дори не са
го посещавали. Единствено ищцата Недрет била посетила имота на погребението на баща си
през 2009 г. и от тогава никой от двамата ищци не е идвал в имота. Ответницата сочи, че
ищците са дезинтересирани както от имота, така и от другите дела на покойния им баща.
Ответницата сочи, че никой от ищците не е плащал данъци или други задължения. Ищците
не са участвали в извършването на подобрения и поддържането на имота. Ответницата сочи,
че през *** г. наследодателят на ищците е изтеглил кредит в размер на 9500лв., който тя
продължила да погасява и след смъртта му и е изплатила, целия кредит от 16 324 лв.
Ответницата сочи, че е владяла имота явно, необезпокоявано и трайно с намерение за
своене на целия имот. След смъртта на наследодателя на ищците, ответницата останала и
продължава да живее в имота, който поддържа сама. Ответницата сочи, че тя на собствено
правно основание е придобила правото на собственост върху частта, притежавана от
наследодателя на ищците на основание чл. 79, ал. 1 от ЗН.
Ответницата моли съда да отхвърли исковете на ищците като неоснователни и
недоказани.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установи следната
фактическа и правна обстановка:
По силата на НА №**, том **, дело №***/ ****** г. ответницата ЮЛ. Й. М. и Р.А.Н.
са закупили недвижим имот представляващ къща и стопански постройки, построени в
общинско дворно място, тогава представляващо УПИ *** от кв. 45, цялото с площ от 1035
кв.м.
Съгласно представената по делото скица на имота, същия съгласно действащата
КККР е с идентификатор ***, с площ от 1107 кв.м.в с. Е., ул. ***, включващ и построена в
него къща с идентификатор *** с площ от 97 кв.м., при граници и съседи на имота, имоти с
идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***.
Купувачите са жиВ. на семейни начала и придобития от тях имот е бил в
съсобственост при равни права, от по ½ ид.ч. за всеки от двамата собственици, съгл. чл. 30,
ал.2 от ЗС.
2
На *** г. съжителят на ответницата, Р.А.Н. починал. Съгласно удостоверението за
наследници, същия е бил разведен, но от същия има за свои наследници по закон четири
деца – К.Р.А., Г. Р. АЗ., Н. Р. В. и П.Р.А.. Последната е починала и няма свои наследници по
закон.
Ищци по делото са двама от наследниците му, синът Г. Р. АЗ. и дъщерята Н. Р. В..
След смъртта на наследодателя на ищците, ответницата продължила да живее в
имота, както и към момента на приключване на съдебното дирене продължава да живее в
него.
През *** г., ответницата е призната с НА №**, том *, рег. №**, дело №**/****** г.,
за собственик по давностно владение на 1/2ид.ч. от процесния имот.
От изслушаните в съдебно заседание свидетели се установява, че ответницата живее в
процесния имот заедно със съжителя си Р. от момента на неговото придобиване през *** г.
След смъртта на Р. в имота продължила да живее само ответницата, както и към настоящия
момент. Когато купили къщата тя била в груб незавършен вид и след смъртта на съжителя
си ответницата направила ремонти в имота. Направила лятна кухня, тоалетна, баня.
Единствената помощ в ремонтите оказвали внуците на Ю.. Свидетелката Е.А. съсед на
ответницата, сочи, че не е виждала децата на Р., както докато съжителят на ответницата бил
жив, така и след това. Само на смъртта на Р. (бай Р.) някой от присъстващите й показал
дъщеря му, но синът му Г. тя не е виждала. Свидетелката сочи, че познава синът му К. (К.),
който има имот, съседен на процесния имот и е в много добри отношения с ответницата.
Само този син на Р. й оказва помощ, давал й дърва, както и самия той няма претенции към
наследството на баща си. Свидетелката сочи, че през всички години само Ю. е плащала
данъци за имота и само тя се грижи за него. По делото е разпитана и свидетелката Н.А.,
също съседка на ответницата, сочи че от децата на Р. познава само К. (К.), който живее в
съседство, тъй като „ги дели една мрежа“, а другите деца не ги познава. Свидетелката сочи,
че не е чула да има спор за имота, както и някой да оспорва собствеността на имота на Ю..
През всички години, през които ответницата е живяла с наследодателя на ищците,
никой от тях не е идвал в имота и не ги е посещавал, така както те не са го посещавали и
след смъртта на баща си. Единственият повод, заради който дъщерята Н. е идвала в с. Е. е
била смъртта на баща й. През годините всички данъци и местни такси са били заплащани от
ответницата, така както тя е изплатила напълно сама и получения през *** г. потребителски
кредит, средствата от който тя е използвала за ремонт на жилището, което са придобили
заедно с наследодателя на ищците Р.. Доказателство за това са представените от ответницата
доказателства за получения и изплатения кредит, както и тези за плащаните през годините
местни данъци, за периода от *** г. до *** г., включително.
От справката от Агенция по вписванията се установява и това, че преди да придобият
процесния имот Р. Н. и неговата съжителка отвтеницата по делото са имали друг имот в с.с,
намиращ се на ул. ***, който са продали и почти веднага след това пак двамата заедно са си
купили процесния имот.
3
От правна страна, съдът приема следното:
Придобития през *** г. недвижим имот, находящ се в с. Е., от ответницата и нейния
съжител Р., е придобит при условията на съсобственост, в която всеки от двамата има равни
права по силата на чл. 30, ал.2 от ЗС. След смъртта на единия от съсобствениците, неговата
част от 1/2ид.ч. от собствеността на имота се наследява от неговите наследници по закон,
посочените в удостоверението трима живи наследника – двама синове и една дъщеря, от
които синът Г. и дъщерята Н. са ищци по делото. Тримата наследници на Р. Н. имат равни
права съгласно чл. 5, ал.1 от ЗН, поради което придобиват от неговата ½ ид.ч по 1/6 ид.ч. за
всеки от тримата.
След смъртта на Р., останалата да живее в имота ответница е упражнявала
пълноценно владение върху целия имот, извършвала е ремонтни дейности, поддържала е
имота, и е направила редица подобрения в него, видими и разпознаваеми от всеки,
включително и от наследниците на починалия й съжител. Така освен пълноценно владение
като собственик на своята 1/2ид.ч., ответницата е упражнявала и фактическата власт върху
останалата 1/2ид.ч. от имота. От свидетелските показания се установи по несъмнен начин,
че ищците не са заявявали през годините намерения за своене и не са оспорвали владението
на ответницата на целия имот. Владението на целия имот, а с това и на притежаваната от
съжителя на ответницата част от имота е продължило повече от 10 години от неговата
смърт.
Съдът намира, че упражнявайки фактическата власт върху целия имот, явно,
недвусмислено, трайно, и неоспорвано в продължение на повече от 10 години, както и
извършвайки видими подобрения в имота, неговата поддръжка и ремонт, вкл. със средства
от получения потребителски кредит, единствено с помощта на своите внуци, и отчасти с
помощта на сина на брата на ищците К. (К.), ищцата е демонстрирала намерението за своене
на имота и е променила държането на частта на наследодателя на ищците във владение. От
представения екземпляр от договор за потребителски кредит, от ****** г. предоставен на
съжителстващите на семейни начала ответница и Р. Н., в размер на 9500лв., същия е бил
изплатен напълно единствено и само от ответницата, а средствата от кредита са били
използвани за извършваните от нея ремонти по къщата и изграждането на пристройките.
Това се доказва от приложеното извлечение от Банка ДСК. Демонстрираната от ответницата
промяна на намерението за своене на имота (interversio possessionis) е била видима, явна и
по начина по който е упражнявала фактическата власт тя е позволявала на наследницте на
Р., двамата ищци, да защитят правата, които имат по наследство.
Съдът намира, че ответницата доказва, че е владяла целия имот в продължение на
повече от 10 години, в срока по чл. 79 от ЗС, упражнявала е недобросъвестно владение
върху целия имот, в резултат на което, съдът намира, че презумпцията на чл. 69 от ЗС не е
оборена от ищцовата страна, а в полза на ответницата е изтекла придобивната давност,
посочена и в НА за собственост от *** г. От това, съдът приема, че ответницата е придобила
частта на наследодателя на ищците, 1/2ид.ч. от целия имот и е станала пълноправен
4
собственик на целия процесен имот. В този смисъл е посоченото в ТР № 1/2012 г. на ОСГК
на ВКС, съгласно което „Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически
факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал
да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на
останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. В ТР е посочено, че
независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. Същевременно в редица свои
решения ВКС сочи, че упражняването на владението върху целия имот, с намерение за
своене и на частта на наследодателя на ищците, следва да е открито демонстрирано спрямо
собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита
на правото си. В този смисъл са Определение №** от *** г. на ВКС по гр. д. № *** г., I г. о.,
ГК, Определение № *** от *** г. на ВКС по гр. д. № *** г., I г. о., ГК, както и Определение
№** от *** г. на ВКС по гр. д. № *** г., I г. о., ГК, където е посочено, че манифестиране на
намерението за своене е необходимо в случай, че съсобственик /сънаследник/ на една обща
вещ се позове на придобивна давност за чуждите идеални части от вещта, по отношение на
които се явява държател. Съдът намира, че именно такова явно демонстриране на своене на
частта, оставена след смъртта на съжителя Р. от страна на ответницата е безспорно доказано
по делото и на това нейно владение като свой на целия имот, никой от двамата ищци не се е
противопоставил.
Представеното по делото копие от приходна квитанция за платен от името на ищеца
Г. данък върху за процесния имот, платен на *** г., след завеждане на исковата молба, от
една страна не доказва намерения за упражняване на собствено владение, както и не оспорва
владението на друг, в случая на ответницата, а представлява единствено плащане на
публично задължение, което обаче с оглед на датата на самото плащане, е повече от
очевидно, че е направено за целите на делото.
От гореизложеното, съдът намира за доказано посоченото в НА №**, том *, рег. №**,
дело №**/*** г., че в полза на ответницата е изтекла посочената в чл. 79 от ЗС придобивна
давност, на която тя надлежно се е позовала, която е текла в периода след смъртта на Р. Н. –
*** г. до ****** г.
Предвид на горното, съдът намира, че исковете на ищците, че всеки от тях е
собственик на по 1/6ид.ч. от недвижимия имот с идентификатор ***, построен в общински
поземлен имот с идентификатор ***, при граници на поземления имот: ***, ***, ***, ***,
***, са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят изцяло. Неоснователно е и
5
искането за отмяна на издадения НА №**, том *, рег. №**, дело №**/*** г., с който
ответницата е призната за собственик по давностно владение на 1/2ид.ч. от имота.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК.
Ищците са направили разноски по делото общо в размер на 125лв., от които за ДТ за
водене на делото са платени общо 100лв., от които 15лв. за съдебни удостоверения, 10лв. ДТ
за вписване на исковата молба. Ищците не са приложили списък по чл. 80 от ГПК за
направените разноски.
Ответницата не е направила разноски, поради това, че на същата е предоставена
безплатна правна помощ по реда на чл. 95 от ГПК.
Разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Поради отхвърлянето на предявените искове като неоснователни и недоказани, на
ищците не следва да се присъждат разноски по делото.
Относно дължимото на особения представител на ответницата възнаграждение за
адвокатска защита, на адв. Цв. К., съдът ще се произнесе по заплащане на възнаграждението
от ищиците след постановяване на решение от НБПП, по реда на чл. 78, ал.7 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска по чл. 124 от ГПК на Г. Р. АЗ. с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш.,
ул. *** срещу ЮЛ. Й. М. с ЕГН ********** от с. Е., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, за признаване
за установено спрямо ЮЛ. Й. М. с ЕГН **********, че Г. Р. АЗ. с ЕГН **********, е
собственик на 1/6 ид.ч. (една шеста идеална част) от недвижим имот, находящ се в с. Е.,
представляващ имот с идентификатор ***, жилищна сграда –еднофамилна, със застроена
площ от 97 кв.м., построена в общински поземлен имот с идентификатор ***, при граници
на поземления имот: ***, ***, ***, ***, ***.
Отхвърля иска по чл. 124 от ГПК на Н. Р. В. с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш.,
ул. *** срещу ЮЛ. Й. М. с ЕГН ********** от с. Е., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, за признаване
за установено спрямо ЮЛ. Й. М. с ЕГН **********, че Н. Р. В. с ЕГН **********, е
собственик на 1/6 ид.ч. (една шеста идеална част) от недвижим имот, находящ се в с. Е.,
представляващ имот с идентификатор ***, жилищна сграда –еднофамилна, със застроена
площ от 97 кв.м., построена в общински поземлен имот с идентификатор ***, при граници
на поземления имот: ***, ***, ***, ***, ***.
6
ОТХВЪРЛЯ искането чл. 537, ал.2 от ГПК на Г. Р. АЗ. с ЕГН ********** и Н. Р.
В. с ЕГН **********, за отмяна на НА №**, том *, рег. №**, дело №**/*** г. на Нотариус с
рег. №** на Нот.камара, П.А., с РД – РС Н., с който ЮЛ. Й. М. с ЕГН ********** от с. Е.,
общ. Н., обл. Ш., ул. ***, е призната за собственик по давностно владение на 1/2ид.ч. от от
недвижим имот, находящ се в с. Е., представляващ имот с идентификатор ***, жилищна
сграда –еднофамилна, със застроена площ от 97 кв.м., построена в общински поземлен имот
с идентификатор ***, при граници на поземления имот: ***, ***, ***, ***, ***.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 78, ал.1 от ГПК, Г. Р. АЗ. с ЕГН ********** и Н. Р. В.
с ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото в размер на 125лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страната, съгласно чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7