№ 385
гр. София, 03.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500367 по описа за 2022 година
Производството е по чл.278 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ТР. М. Б. с ЕГН ********** против
определение № 26003/14.01.2021г-. по гр.д.№ 464/2019г. на РС-С.,с което е
оставена без уважение молбата за възстановяване на срока за представяне
на шест преписка от подадената въззивна жалба срещу постановеното по
делото решение.Релевират се оплаквания за необоснованост и процесуална
незаконосъобразност.Съдът дал необосновани указания с разпореждането от
14.06.2021г.,тъй като преписите били депозирани чрез куриерска фирма,която
няма задължение да опише подробно съдържанието на пратката и не е
длъжностно лице по връчване на съдебни книжа.В товарителницата от
10.09.2022г. имало достатъчно данни,че преписите са приложени.Съвсем
необосновано съдът поставил под съмнение приложените медицински
документи,на което се основава искането за възстановяване на
срока.Претендират се разноски-15 лв. държавна такса .
Ответницата по частната жалба М. В. П. я оспорва.Твърди,че не са
налице особени непредвидени и непреодолими обстоятелства за пропускане
на срока.Страната имала двама пълномощници,което правело осъществимо
изпълнението на указанията.Приложените медицински документи касаели
заболяване отпреди шест години и не биха могли да докажат непредвидено
обстоятелство по смисъла на чл.64 ГПК.Претендира се адвокатски хонорар
300 лв.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,настоящият състав намира частната жалба процесуално
допустима съгласно чл.66, ал.2 ГПК.По същество жалбата е неоснователна.
Депозирана е въззивна жалба вх.№ 261149/14.06.21г. чрез
куриер,против решение от 26.05.2021г. по гр.д.№ 464/20-19г. на РС-С. с
предмет делба първа фаза.Жалбата е подадена от адв.С.В.,преупълномощен
1
от пълномощника на Т.Б. и неин син СТ. АНДР. Б. с ЕГН
**********.Впрочем,частната жалба,инициираща настоящото
производство,също е подадена от адв.В. ,преупълномощен от С.Б..В кориците
на делото се съдържа пликът на пратката и един препис,при положение,че
съделителите са седем.С разпореждане от 14.06.2021г. въззивната жалба е
оставена без движение и е указано да внесе по сметка на СОС държавна
такса в размер на 346.46 лв. като представи платежен документ в
едноседмичен срок,както и още шест преписа за насрещните
страни.Основанието за определяне на държавната такса е подробно
описано/2% от стойността на дела в размер на 17 472.87 лв./Указано е,че ако
не се отстранят нередовностите в едноседмичен срок,жалбата ще бъде
върната на осн.чл.262,ал.2,т.2 ГПК.Разпореждането е връчено на 12.07.2021г.
на адв.В.,видно от приложената разписка. С молба вх.№
261318/20.07.21г.,депозирана чрез куриер,адв.В. представя документ за
внасяне на указаната държавна такса.Приложени са плик от куриерската
служба разпечатка на товарителница,видно от която пратката е депозирана в
офис в София на 19.07.21г.С разпореждане от 20.07.2021г. съдът е върнал
въззивната жалба с мотиви,че не е изпълнено указанието за представяне на
шест преписа от въззивната жалба.Разпореждането е връчено на адв.В. на
03.09.2021г.,видно от приложената разписка. С вх.№ 261458/13.09.21г.,т.е в
срока за обжалване на разпореждането за връщане на жалбата, е депозирана
молба от адв.В. за продължаване на срока за отстраняване на
нередовността.Като особено непредвидено обстоятелство е посочен стресът и
ангажираността със заболяването на майката на самия адвокат .С
разпореждане от 10.10.2021г. съдът е насрочил о.с.з. на 16.12.2021г. за
доказване на особените непредвидими обстоятелства.С молба вх.№
261631/01.11.2021г. самият С.Б.-син и пълномощник на Т.Б.- е представил
епикризи за С.Д. В.а.От обстоятелствата следва да се заключи,че това е
майката на адвокат В. и документите не са депозирани от последния именно
поради ангажираността му .Епикризите се отнасят за прекаран инсулт и
хоспитализации през 2014г.и 2015г.,свързани с последици и
инциденти.Проведено е о.с.з.,в което не са представени други доказателства.С
атакуваното определение съдът е отказал да възстанови срока,тъй като е
приел,че страната не е била възпрепятствана да изпълни указанието досежно
прилагане на преписи при положение,че е внесла указаната държавна
такса.На второ място, медицинската документация касае период,твърде
отдалечен във времето и не може да обоснове „непредвидени“ обстоятелства
по смисъла на чл. 64,ал.2 ГПК.Настоящият състав споделя изводите на
първоинстанционния съд от фактическа и правна страна,поради което
определението следва да бъде потвърдено.Жалбоподателката следва да
заплати на ответницата М.П. съдебни разноски за настоящото производство в
размер на 300лв.адвокатски хонорар по приложения договор.
Водим от горното,Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260003 от 14.01.2022г. на РС-С. по гр.д.№
464/2019г.
ОСЪЖДА ТР. М. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.С.,ул.“З.“ № 3, да
заплати на М. В. П. с ЕГН ********** с адрес гр.С.,ул.“П.“ № 1, съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република
България в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3