№ 100
гр. Русе, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Палма Тараланска
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело
№ 20214501000222 по описа за 2021 година
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Русенският районен съд с решение № 260430 от 21.05.2021г. по гр. д. №
2479 по описа за 2019г. осъжда „Енергомонтаж - Р” АД със седалище и адрес
на управление: гр.Русе, ул.“Олимпи Панов“ № 9, ет.3, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор К.К.К., да заплати на ИВ. С. СТ.
ЕГН ********** от гр. Р., ул. „П.Б.“ № *, вх. *, ет.*, ап.* в качеството й на
трето ползващо се лице по договор за продажба на бизнес от 10.03.2015г. с
нотариална заверка на подписите на страните, следните парични суми:
25000– главница представляваща част от дължимата сума
платима по чл.4.2.1 от договор за продажба на бизнес; 1250 лева
– неустойка по чл.19 от договора върху главницата от 25000
лева, натрупана за периода 08.04.2017г. до 27.05.2017г.; 4903.17
лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата
от 25000 лева за периода 28.05.2017г. до 03.05.2019г. и законна
лихва върху главницата, считано от 03.05.2019г. до
окончателното й изплащане;
1
25000 лева – главница представляваща част от дължимата сума
платима по чл.4.2.2 от договора за продажба на бизнес; 1250 лева
– неустойка по чл.19 от договора върху главницата от 25000лева,
натрупана за периода 08.04.2017г. до 27.05.2017г.; 4903.17 лева,
представляваща законна лихва за забава върху главницата от
25000 лева за периода 30.05.2017г. до 03.05.2019г. и законна
лихва върху главницата, считано от 03.05.2019г. до
окончателното й изплащане, както и
сумите от 4914.44 лева - направени по делото разноски и 1815
лева – направени разноски по обезпечителното производство за
обезпечаването на исковете, извършени по ч.гр.дело №
1206/2019г. по описа на РРС и по изп.дело № 20198310422634 по
описа на ЧСИ М.М. с район на действие РОС.
Постъпила е въззивна жалба от „Енергомонтаж-Р“ АД - Русе против
решението от 21.05.2021 г., постановено по гр. дело № 2479/2019 г. по описа
на РС - Русе. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно поради
постановяването му при нарушение на материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателят иска от окръжния съд да отмени обжалваното решение и
вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени
исковете. Претендират се и разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ИВ. С. СТ., чрез адвокат
К.С., в който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Иска се тя да бъде отхвърлена и се излагат съображения във връзка с това.
Претендират се и разноски за тази инстанция.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото
против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради
което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Предмет на делото пред първата инстанция е иск, предявен от ИВ. С. СТ.
срещу „Енергомонтаж-Р“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
2
в качеството й на трето ползващо се лице по договор за продажба на бизнес
от 10.03.2015г. с нотариална заверка на подписите на страните, следните
парични суми:
25000 лева – главница представляваща част от 100000 лева платими
по чл.4.2.1 от договор за продажба на бизнес, заедно с 1250 лева –
неустойка по чл.19 от договора върху главницата от 25000 лева,
натрупана за периода 08.04.2017г. до 27.05.2017г. и 4903.17 лева –
законна лихва за забава върху главницата от 25000 лева за периода
28.05.2017г. до 03.05.2019г. и законна лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска;
25000 лева – главница представляваща част от 200000 лева платими
по чл.4.2.2 от договора за продажба на бизнес, заедно с 1250 лева –
неустойка по чл.19 от договора върху главницата от 25000 лева,
натрупана за периода 08.04.2017г. до 27.05.2017г. и 4903.17 лева –
законна лихва за забава върху главницата от 25000 лева за периода
30.05.2017г. до 03.05.2019г. и законна лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска.
Направените по делото разноски, както и тези по обезпечителното
производство за обезпечаването исковете в размер на 1815 лева
извършени по ч.гр.дело № 1206/2019г. по описа на РРС и по
изп.дело № 20198310422634 по описа на ЧСИ М.М. с район на
действие РОС.
Искът се основава на договор, сключен на 10.03.2015г. в гр.София
между Д.С.С. – продавач и „Енергоремонт-Р“ АД гр.Русе – купувач и К.К.К.
– поръчител или солидарен длъжник, за прехвърляне на собствеността върху
дружества /продажба на бизнес/– „Адис Инвест“ ЕООД Русе (всички 50
дружествени дяла с номинална стойност 100 лева) и ADIS Stahlbau GmbH
Werkvertretung Deutshland /АДИС Щалбау ГмбХ Веркфертретунг Германия/
(дружествен дял представляващ целия уставния капитал в номинален размер
25000 евро). Д.С. е едноличен собственик капитала и управител на двете
дружества. Продавачът и купувачът се задължили в срок до 20.03.2015г. да
подпишат пред нотариус два отделни договора за прехвърляне на
дружествени дялове в изискваната от българското, съответно немското
законодателство форма. След прехвърлянията на дружествени дялове
3
купувачът се задължил да предприеме необходимото за отразяване на тези
прехвърляния в търговските регистри на България и Германия, при което и
да освободи продавача от функциите му на управител на двете дружества. В
чл.4 страните са определили цената на сделката на 400000 лева, платима по
следния начин: 4.1. – В тридневен срок от подписване на договора купувача
предоставя на „Адис Инвест“ ЕООД и на немското дружество сумата от
100000 лева за покриване на спешни задължения на тези дружества,
съответно на първото 89000 лева и на второто – 12000 лева, като страните
приемат плащането на тези 100000 лева за плащане на част от цената на
сделката. В 4.2 е уговорено, че продавачът, със съгласието на купувача на
основание чл.22 от ЗЗД договаря в полза на трето ползващо се лице – ИВ. С.
СТ. – ищцата, да получи от купувача остатъка от договорената продажна
цена в размер на 300000 лева по посочена нейна банкова сметка. В 4.2.1. е
уговорено, че в срок до 2 месеца от подписване на договора купувачът се
задължава да преведе на третото ползващо се лице 50% от сумите, получени
от немското дружество като възстановяване на временната финансова
помощ по чл.12 от договора, до общ размер от 100000 лева. В 4.2.2. е
уговорено, че остатъкът от договорената продажна цена в размер на 200000
лева може да бъде намален при констатирани от купувача в рамките на 6
месеца след сключване на договора липси на активи и СМЦ от
патримониума на двете дружества, както и на скрити задължения на тези
дружества. Намаляването се извършва със стойността на липсите и
задълженията, но само ако общия им размер надхвърля 5% от цената на
сделката. В чл.14 е посочено, че две седмици преди изтичане на 6-месечния
срок по чл.4.2.2 от договора, купувачът предоставя на продавача и на
третото ползващо се лице писмените си констатации за евентуални липси на
активи и СМЦ от патримониума на двете дружества, както и за новопоявили
се задължения, извън тези по чл.5, 6 и 7 от договора, както и тежести и
претенции по чл.8 и 9, като ако размер на липсите, задълженията, тежестите
и претенциите надвишава 5% от цената на сделката, купувачът има право да
намали плащането на остатъка от договорената цена с този общ размер. В
чл.19 страните са уговорили, че при забава от страна на купувача при
изплащането на останалата част от продажната цена в размер на 300000 лева
по чл.4.2.1 и 4.2.2, той дължи на продавача, съответно на третото ползващо
се лице неустойка за забава в размер на 0.1% на ден просрочие до
4
окончателното изплащане на сумата, но не повече от 5% от цената на
сделката.
Договорът е подписан от страните – продавач, купувач,
поръчител/солидарен длъжник и от третото ползващо се лице. Подписите са
нотариално заверени на 10.03.2015г.
С договор за прехвърляне на дружествен дял от Д.С.С. на
„Енергомонтаж Р“ АД от 10.03.2015г. с нотариална заверка на подписите,
прехвърлителят прехвърлил на приобретателя 50 дружествени дяла,
представляващи целия капитал на „Адис Инвест“ ЕООД, а в чл.4 е посочено,
че имуществените отношения между страните са уредени в отделен договор.
С договор за прехвърляне на дружествен дял между същите страни от
10.03.2015г. с нотариална заверка на подписите Д.С.С. прехвърлил на
„Енергомонтаж Р“ АД дружествен дял от уставния капитал с номинален
размер 25000 евро, представляващ целия капитал на „Адис Щалбау ГмбХ
Веркфертретунг“, Германия, а в чл.4 е посочено, че имуществените между
страните са уредени в отделен договор, тъй като прехвърлянето на дяловете
по този договор е част от по-всеобхватна сделка между страните.
На 16.03.2015г. Д.С. е починал.
К.К.К. е вписан в търговския регистър като управител на „Адис Инвест“
ЕООД ЕИК ********* на 24.03.2015 г. На същата дата като едноличен
собственик на капитала на дружеството е вписан „Енергомонтаж – Р“ АД ,
ЕИК *********. К. е вписан за управител на немското дружество на
29.09.2016г.
С влязло в сила съдебно решение № 1321/30.07.2018г. по гр.дело №
6225/2017г. по описа на Русенски районен съд, ответникът „Енергомонтаж -
Р” АД е осъден да заплати на ИВ. С. СТ. сумите: 22000 лева, представляваща
част от договорена продажна цена по договор сключен на 10.03.2015г.
между „Енергомонтаж - Р” АД и Д.С.С. за прехвърляне на собствеността
върху дружества, по който договор ИВ. С. СТ. е посочена като трето
ползващо се лице, което да получи цената по сделката, със законната лихва
върху тази сума за периода от 08.09.2017г. до окончателното й изплащане;
1100 лева, представляваща неустойка по същия договор за забава на
5
плащането в периода 13.03.2017г. до 06.06.2017г.; 568.34 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 07.06.2017г. до
07.09.2017г. и разноски по делото.
Русенският окръжен съд с решение № 214 от 27.12.2018г. по в.т.д. №
362 по описа за 2018 година потвърждава решението на Русенския районен
съд.
В главните мотиви към въззивното решение на Русенския окръжен съд са
приети следните основни положения:
Предмет на делото е частичен иск за 22000лв. от общо 300000лв.,
дължима цена по договор за продажба на бизнес от 10.03.2015г.
Обстоятелството, че сумата 300000лв. се формира от две отделни пера,
респ. непосочването от кое от тях е частично предявената сума, не води
до нередовност на исковата молба, тъй като в случая ищецът е посочил
основанието - договора и пълния размер на дължимата от ответника
престация, а не само частично предявеното искане.
Основание на иска е вземане, уговорено в договор от 10.03.2015г. в
гр.София между Д.С.С. –продавач и, „Енергоремонт Р“АД гр.Русе -
купувач и К.К.К.-поръчител или солидарен длъжник, за прехвърляне на
собствеността върху дружества /продажба на бизнес/.
Сумата 100000лв. по т. 4.2.1 от договора се дължи след изтичане на 2
месеца от подписване на договора. К. е вписан за управител на
немското дружество на 29.09.2016г. поради което и възражението за
невиновна невъзможност за възстановяване на финансовата помощ в
двумесечния срок се явява неоснователно.
Според т.4.2.2 от договора остатъкът от продажната цена 200000 лв.
може да бъде намален при констатирани от купувача в рамките на 6
месеца липси на активи и СМЦ от патримониума на двете дружества,
както и на скрити задължения, като под липса на активи и скрити
задължения се има предвид такива, които са били налице и са
съществували / липси и скрити задължения/ към датата на сключване
на договора 10.03.2015г., но са открити в 6-месечния срок. В
счетоводството на българското дружество не са посочени липси на
активи, а констатирани задължения на немското дружество са
6
възникнали след сключване на договора.
Налице е „скрито задължение“ по смисъла на чл.4.2.2 от договора в
размер на 35762.21 лева, с която парична сума следва да се намали
цената по чл.4.2.2. от договора.
В Тълкувателно решение 3/2016 ОСГТК Върховният касационен съд
постановява: „Независимо, че с частичния иск се търси защита в
ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ
юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен
иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до
пълния размер на вземането, произтичащо от същото право.
Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила
на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за
защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право“.
Основание на иска по настоящото дело и по предходното дело между
същите страни е едно и също. Това е договор за прехвърляне на
собствеността върху дружества (продажба на бизнес) от 10.03.2015г. и по-
конкретно т. 4.2. от договора, съгласно която уговорка продавачът със
съгласието на купувача на основание чл. 22 от ЗЗД договаря в полза на трето
ползващо се лице ИВ. С. СТ. да получи остатъка от договорената продажна
цена в размер на 300000 лв. Плащането на тази сума е разделено на две
части 100000 лв. по т. 4.2.1 200000лв. по т. 4.2.2. при различни условия за
изискуемост. По предходното дело съдът с главни мотиви е приел, че
условията за изискуемост и на двете части от вземането са настъпили и е
приел за основателен частичния осъдителния иск за сумата 22000 лв. от
30000 лв. По настоящото дело частичният иск е предявен по различен начин
- с посочване на две частични суми от двете части на паричното задължение
от 300000лв., но това не означава, че исковете са на различно основание.
Силата на пресъдено нещо по първото дело обвързва съда по настоящото
дело. При разглеждане на тези частични искове и евентуално последващи
съдът следи претендираните частично суми да не надхвърлят 300000лв. И
отново цитат от Тълкувателно решение 3/2016 ОСГТК на Върховният
касационен съд: „Формираната СПН на решението по частичния иск
7
относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към
възникването и съществуването на материалното правоотношение, от
което произтича спорното право.“
По тези съображения съдът не приема главния довод на жалбоподателя,
че влязлото в сила решение по гр. дело № 6225/2017 г. Русенски районен съд
е с различен предмет от този, който се разглежда по настоящото дело.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на
установената фактическа обстановка, са правилни и въззивната инстанция
мотивира решението си като препраща към мотивите на първоинстанционния
съд. В обжалваното решение са обсъдени доводите и възраженията на
страните и е направен обоснован на доказателствата извод за основателността
на предявените искове, който извод се споделя и от настоящата инстанция.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260430 от 21.05.2021г. по гр. д. № 2479
по описа за 2019г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА „Енергомонтаж - Р” АД със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.“Олимпи Панов“ № 9, ет.3, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор К.К.К., да ЗАПЛАТИ на ИВ. С. СТ. ЕГН
********** от гр. Р., ул. „П.Б.“ № *, вх. *, ет.*, ап.*, СУМАТА 2600 лв. (две
хиляди и шестстотин лева) разноски пред окръжния съд.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страната.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9