Решение по дело №64/2024 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от К. С. Х. от [населено място], община Тунджа, област Ямбол, депозирана чрез адвокат Х. Х. от *, против Решение № 224 от 28.12.2023 г., постановено по а.н.д. № 20232330200839 по описа на Районен съд Ямбол за 2023 г. Със съдебния акт ЯРС изменил Наказателно постановление (НП) № 23-0813-001032/21.07.2023 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Ямбол, с което на К. С. Х. от [населено място], област Ямбол, на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2, чл. 175, ал. 1, т. 5 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН са наложени три административни наказания – „глоба“ в размер на 20 лева; „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец; „глоба“ в размер на 10 лева за извършени от Х. нарушения на чл. 96, чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като преквалифицирал административното нарушение от чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП в такова по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП; с решението ЯРС отменил НП в частта, с която на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН на К. С. Х. от [населено място], област Ямбол е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за извършено от него нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; в останалата част съдът потвърдил наказателното постановление.

Претендира се отмяната на решението на Ямболския районен съд в частта на наказанието по чл. 175, ал. 1 т. 5 от ЗДвП. Сочи се в касационната жалба, че в хода на съдебното следствие безспорно се установи, че касаторът е паркирал управляваното от него МПС и не е взел мерки същото да не потегли, след като е оставено без надзор, което нарушение не се оспорва. При връщане към паркинга касаторът и свидетелите по делото, пътували с него в автомобила, установили, че същият е потеглил сам и се е допрял до друго паркирано, изоставено, нерегистрирано МПС, като при огледа не са установили щети по двата автомобила и са продължили движението си. Твърди се, че наложената санкция за напускане на ПТП е неоснователно, тъй като такова няма понеже няма нанесени щети, нито пострадали лица. Твърди се също, че АУАН е съставен три дни след настъпилото произшествие, при което е възможно някакви охлузвания да са настъпили именно през тези дни; полицаите не са правили оглед на датата на ПТП. Съдът изменя квалификацията, но това е на по-късен етап, когато НП вече е издадено и сгрешено в тази част. Иска се касационната инстанция да отмени атакуваният съдебен акт в оспорената част, като не е заявена претенция за разноски.

В съдебно заседание касаторът К. С. Х., редовно призован, не се явява, но се представлява от редовно упълномощен процесуален представител - адвокат Х. Х. от *, който поддържа касационната жалба на посочените в нея основания и отправеното искане за отмяна на съдебното решение в оспорената част. Липсва претенция за присъждане на разноски.

Ответникът по касацията – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР–Ямбол, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура–Ямбол намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, при съблюдаване на материалния и процесуалния закон, поради което иска съдът да го остави в сила и да отхвърли касационната жалба като неоснователна..

Административен съд–Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 224 от 28.12.2023 г. по а.н.д. № 20232330200839/2023 г. на Районен съд-Ямбол, в частта, с която е изменено НП № 23-0813-001032/21.07.2023 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Ямбол досежно наложеното на касатора на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за извършено от него нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“, като преквалифицирал административното нарушение от такова по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП в такова по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.

За да постанови този резултат, съдът приел от фактическа страна, че на 30.06.2023 г. на жалбоподателя е съставен АУАН от полицейски служител при Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Ямбол, затова, че на 27.06.2023 г. в 21:25 ч., в [населено място], на [улица], на паркинга на магазин „Т-Маркет“ е паркирал товарен автомобил „**“ с peг. № [рег. номер], като не взел мерки то да не се приведе в движение и МПС потеглило и блъснало друго паркирано МПС – лек автомобил „**“ без регистрационни табели; след настъпилото ПТП с материални щети по блъснатото МПС жалбоподателят напуснал местопроизшествието, без да уведоми контролните органи от Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Ямбол, като допълнително е издирен по видеозаписите на охранителните камери в района на ПТП; очевидци на станалото ПТП били приятелите на нарушителя. АУАН бил изготвен в присъствието на свидетеля Д. А., като полицаите посетили местопроизшествието и прегледали видеозаписите от охранителните камери; бил изготвен и протокол за ПТП. Жалбоподателят подписал и получил акта, като написал, че няма възражения. На 21.07.2023 г. Началникът на Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Ямбол изготвил НП, с което наложил на жалбоподателя три административни наказания за допуснати от него три нарушения на ЗДвП, включително и за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“.

Въз основа на така установената фактическа обстановка районният съд приел от процесуална страна, че АУАН и НП са законосъобразно издадени в съответствие с императивните норми, визирани в ЗАНН. По същество съдът приел, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства категорично се установява извършителството на нарушенията по чл. 96, по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя, но не се установява последният да е извършил вмененото му нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, защото по делото безспорно е установено, че при настъпилото ПТП няма пострадали хора. Съдът приел, че в случая нарушението е формулирано неточно от правна страна от контролния орган, която неточност е пренесена и в НП. ЯРС заключил, че тази неточност може да бъде отстранена с преквалифициране на административното нарушение от правна страна, като се приложи законът за същото наказуемо нарушение и се преквалифицира нарушението от правна страна от такова по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП в такова по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП без съществено изменение в обстоятелствената част на нарушението, защото се касае за задължения на водач, който е участник в ПТП, а при настъпили само имуществени вреди по лекия автомобил, посочени в АУАН, в НП и в протокола за ПТП, не следва да се отменя НП по т. 2, а да се преквалифицира от правна страна нарушението, което се наказва и по същата административнонаказателна разпоредба - чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Жалбоподателят е бил длъжен при отсъствието на другия водач на МПС, за изясняване на вредите от произшествието да уведоми Сектор ПП при ОД на МВР-Ямбол чрез телефон 112, което в случая не е сторил. Прието е, че вмененото по т. 2 от НП нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП е извършено умишлено, както и че правилно контролният и наказващият органи са ангажирали административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по реда на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, съответно - правилно са определени по вид и размер административните наказания „глоба“ и „лишаване от право да се управлява МПС“ в предвидения в санкционната разпоредба минимум при отчитане липсата на други извършени от жалбоподателя нарушения по ЗДвП, санкционирани с НП почти две години и на обстоятелството, че при проверката е оказал съдействие за изясняване на обективната истина по делото. Относно нарушението по т. 2 от НП съдът намерил за неоснователни доводите на процесуалния представителя на жалбоподателя и на самия жалбоподател, че НП в тази част следва да бъде отменено, тъй като на нарушителя са разяснени точно от фактическа страна всички обстоятелства, касаещи обективната и субективна страна на това нарушение, и допусната неточност при юридическото формулиране на нарушението може да бъде преодоляно чрез преквалифициране на нарушението по реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, като с това не се навеждат нови факти, които да не са били предявени на нарушителя при съставянето на АУАН, т.е. на него са му били разяснени всички обстоятелства, касаещи процесното нарушение по т. 2 от НП. Наложените санкции по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месеца според мотивите на ЯРС са законосъобразни и в тази част НП по т. 2 е потвърдено, като е счетено, че с така определения размер на административните наказания по т. 2 от НП ще се постигнат целите на наказанието, разписани в чл. 12 от ЗАНН.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. При задълбочена преценка на фактите и обстоятелствата по делото и събраните писмени и гласни доказателства правилно е прието от съда, че в административнонаказателното производство по установяване на процесното административно нарушение и издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, обуславящи отмяната му. Спазени са процедурите, предвидени в ЗАНН за съставяне на АУАН и НП, като актовете отговарят на изискванията, съдържащи се в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказващият орган е установил безспорно извършеното нарушение. Действително, по делото е безспорно, че на 27.06.2023 г. в 21:25 ч., в [населено място], на [улица], на паркинга на магазин „Т-Маркет“ жалбоподателят е паркирал товарен автомобил „**“ с peг. № [рег. номер] и не е взел мерки то да не се приведе в движение, вследствие на което МПС потеглило и блъснало друго паркирано МПС – лек автомобил „**“ без регистрационни табели, а след настъпилото ПТП с материални щети по блъснатото МПС жалбоподателят напуснал местопроизшествието, без да уведоми контролните органи от Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Ямбол, като допълнително е издирен по видеозаписите на охранителните камери в района на ПТП. Правилно установените от административно наказващия орган фактически констатации за действията на санкционираното лице сочат съставомерност на допуснатото нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, което се наказва и по същата административнонаказателна разпоредба - чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. При това положение и доколкото фактическите констатации по АУАН и НП са несъмнени и правилни, а нарушителят осъществява своята защита срещу фактите, а не срещу квалификацията на твърдяното нарушение, правилно районният съд е преквалифицирал деянието чрез изменение на оспореното НП, като по този начин правото на защита на страната е нарушено или ограничено.

Подобен извод е съобразен с Тълкувателно решение № 8 по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС от 16.09.2021 г., което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт има обвързваща настоящия съдебен състав сила. С тълкувателното решение е прието, че в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че следва да се приеме, че в производството по обжалване на наказателното постановление, наред с възможността да намали размера на наказанието, правомощието на районния съд да измени наказателното постановление включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение като проявна форма на това правомощие. Тълкуването в горния смисъл на правомощието на районния съд да измени наказателното постановление е в съответствие и с поставеното изискване от законодателя, че при упражняване на своите правомощия по чл. 63, ал. 1, изр. 1 ЗАНН (в редакцията до 23.12.2021 г.) районният съд разглежда спора по същество, т.е. представлява инстанция по същество, която при установяване на обстоятелството, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си да измени издаденото наказателно постановление. Същевременно чрез изричното уточнение, че става въпрос за субсидиарно приложение само на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, т.е. за преквалификация по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, се съобразява и забраната за влошаване положението на жалбоподателя.

В подкрепа на това разбиране е и последвалата нормативна промяна със Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗАНН (обн., ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.). В мотивите на ЗИДЗАНН (№ 002-01-30/23.07.2020 г.) се посочва, че с предложените изменения и допълнения правомощията на районния съд в административнонаказателното производство не търпят изменение в сравнение със сега съществуващите по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, но е необходимо да се регламентират детайлно, тъй като досегашната лаконична уредба създава предпоставки за противоречива съдебна практика. Така, в новата редакция на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), на която разпоредба се е позовал и решаващият ЯРС, изрично се предвижда, че районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. При сравнение на разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН с разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК прави впечатление, че с изключение на уточнението „без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението“, което е възприето от съдебната практика по наказателни дела (Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. по т. д. № 2/2002 г. на ВКС, ОСНК и т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСНК), новото законодателно разрешение в чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) е идентично по смисъл с разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК.

По горните съображения при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление районният съд правилно е приложил закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление, като на въззивния съд бъде признато правомощието да преквалифицира простъпката, прилагайки закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение.

Като е преквалифицирал описаното в наказателното постановление изпълнително деяние към съответната приложима административно наказателна разпоредба, въззивният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, каквито са доводите на касатора. В този смисъл неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че при инцидента не са настъпили материални щети, тъй като от полицейските служители е съставен протокол за ПТП и схема към него, където са описани констатираните от тях материални вреди по блъснатия лек автомобил.

Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти въз основа на редовно събрани и обсъдени доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност. Всички възражения на жалбоподателя са обсъдени от въззивната инстанция, като са изложени подробни съображения, мотивирали съда да приеме, че не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените при съставяне на АУАН и издаване на НП. Тези мотиви касационната инстанция намира за правилни и за процесуална икономия счита, че не следва да ги преповтаря. Като е достигнал до горните изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

В заключение касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания за отмяна на първоинсатционното съдебно решение в оспорената му част. Решението на решаващия съд е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон и като такова следва да бъде оставено в сила, подадената касационна жалба против него като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид липсата на своевременно заявени претенции за разноски от страните такива не следва да се присъждат.

 

Водим от горното, Административен съд Ямбол, втори касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 224 от 28.12.2023 г., постановено по а.н.д. № 20232330200839 по описа на Районен съд Ямбол за 2023 г. в частта, с която е изменено НП № 23-0813-001032/21.07.2023 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Ямбол, чрез преквалификация на административното нарушение от чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП в такова по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Закона за движение по пътищата.

 

Решението е окончателно.