РЕШЕНИЕ №19
гр. Добрич, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, четвърти състав, в открито съдебно заседание на четвърти декември две
хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при участието на секретаря Стойка Колева сложи за разглеждане адм. дело №480 по описа за 2023 г. на ДАС, докладвано от административния съдия,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.145
и сл. от АПК във връзка с чл.68 ал.1 от Закона за защита от дискриминация.
Образувано е по жалба на М.Г.Д.
с ЕГН ********** *** срещу Решение №237/23.06.2023 г. по преписка №449/2021 г.
на Комисията за защита от дискриминация с административен адрес гр. С., с което
е установено, че ректорът на Висше училище по мениджмънт - гр. В. не е
осъществил дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла на §1 т.1 от
допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация по защитените
съгласно чл.4 ал.1 от Закона за защита от дискриминация признаци „лично положение“
и „семейно положение“ по отношение на М.Г.Д.; установено е още, че ректорът на Висше училище по мениджмънт - гр. В.
не е осъществил дискриминация под формата на „преследване“ по смисъла на §1 т.3
от допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация по защитените
съгласно чл.4 ал.1 от Закона за защита от дискриминация признаци „лично
положение“ и „семейно положение“ по отношение на М.Г.Д., както и е оставена без
уважение жалба с вх. №44-00-3864/23.11.2021 г. и допълнение към нея с вх.
№44-00-4027/08.12.2021 г. на М.Г.Д.. Излагат
се подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на оспореното
решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон, като се настоява обжалваното решение на
Комисията за защита от дискриминация да бъде отменено.
Постъпило е писмено становище от страна на
ответната страна, с което се оспорва основателността на жалбата и се иска тя да
бъде оставена без уважение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Постъпил е отговор от заинтересованата
страна, в който се твърди, че жалбата е
неоснователна, не е налице дискриминация и се настоява за нейното отхвърляне.
В последното съдебно заседание и писмената си защита М.Г.Д. е заявила, че жалбата е основателна и трябва
да бъде отменено като
неправилно решението на Комисията за защита от дискриминация с постановяването на друго решение, с което да се установи, че спрямо М.Г.Д. е осъществена от страна на Висше
училище по мениджмънт (ВУМ) – гр. В.,
представлявано от ректора доцент Тодор Радев, дискриминация под формата на
тормоз и преследване по смисъла на чл.1 ал.1 от Закона за защита от
дискриминация по признаците „семейно положение“ и „лично положение“; по делото са събрани достатъчно доказателства за това, че е налице
неблагоприятно третиране по признака „семейно положение“ - доказано е, че в посочения в жалбата период нейната
заплата е била драстично намалена след връщането от отпуск за бременност и
раждане на пето дете; „семейно положение“ съгласно §1 т.13 от допълнителните разпоредби на Закона
за защита от дискриминация означава „брачен статус или фактическо съжителство
или полагане на грижа за зависим поради възраст или увреждане низходящ,
възходящ или роднина по съребрена линия до трета степен“, като по делото
събраните доказателства безспорно потвърждават, че през процесния период тя е
била майка, полагаща грижи за деца на възраст под 6 години и носител на
защитения признак „семейно положение“; „лично положение/лице, което подава
сигнали за нарушения“ е признак, установен в чл.5 т.7 на Директива 2019/1937 на
Европейския парламент и на Съвета относно защитата на лицата, които подават
сигнали за нарушения на правото на Съюза, а тя е носителка и на този признак; не
е осигурена възможност да
заема предишни работни позиции, не е гарантирана
преподавателска заетост, не е била включена в графика за преподаване, а ѝ
е възложена друга дейност, която не е в рамките на ангажираността като член на академичния състав на ВУМ – гр. В.; тя не е била включена официално като експерт по
проекти, а е осъществявала възложени дейности и е създавала интелектуални
продукти, които са използвани от ВУМ – гр. В. в неговата работа; установено е от признанията, които е направил самият
ответник в производството пред Комисията за
защита от дискриминация, че тези неблагоприятни третирания са свързани именно
със семейното положение, защото многократно той се е позовал на често ползваните от нея болнични за
отглеждане на дете и продължилото повече от 4
години отсъствие от работа;
доказани са елементите, които са относими за правния
спор, а именно неблагоприятното третиране и неговата причинно - следствена
връзка с това семейно положение, както и дискриминацията по втория признак за
лично положение; тя е подавала множество сигнали, защото е
установила нередности, които са извършвани във ВУМ – гр. В. във връзка с
европейски проекти,
а създадените от нея
интелектуални продукти са ползвани от ВУМ – гр. В. и като техен автор са представени други лица, на които са
изплащани възнаграждения; тези сигнали са оставяни
без разглеждане и без да има предприети действия; тя
има качеството на сигнализиращо лице, като при
това нейно поведение са започнали поредица от действия по неблагоприятно
третиране, довели включително и до обвинения в плагиатство; последното не е доказано и извършеното уволнение на
това основание е отменено
като незаконно; последвало е недопускане до работа и преподавателска дейност след възстановяването и до последващо второ уволнение по недоказаната
причина „намалена преподавателска дейност“;
Комисията за защита от дискриминация е допуснала процесуални нарушения, защото
се е позовала, изграждайки своите изводи, само на писма и становища на ВУМ –
гр. В., без да ги анализира и да ги съпоставя с другите доказателства, които са
събрани и ги отричат; при своето тълкуване тя
е излязла извън предмета на спора; освен
това в хода на производството не са допуснати относими доказателства и не са
изяснени всички факти от страните, което е довело до това неправилно решение; настоява за уважаването на жалбата и за присъждането
на разноски за адвокатско възнаграждение предвид това, че се осъществява
безплатна правна помощ, като същите бъдат присъдени на основание на Закона за
адвокатурата в минималния размер по Наредба №1/09.07.2004 г.
В последното
съдебно заседание и писмената си защита ректорът на Висше училище по мениджмънт
– гр. В. като заинтересована страна чрез своя процесуален представител е
посочил, че жалбата е неоснователна; оспореното решение е правилно и законосъобразно, постановено в
съответствие с материалноправните и процесуалноправните правила, с оглед на
което моли за
неговото потвърждаване; в рамките
на производството пред Комисията за защита от дискриминация и пред съдебния състав се установява, че по отношение на М.Г.Д. е
осигурено едно по-благоприятно третиране спрямо другите служители; това става ясно от писмените
доказателства, налични в преписката, според които работодателят е създал
по-благоприятни условия за нейното положение, а не я е дискриминирал; не е налице твърдяното преследване въз основа на
подадени от нея сигнали и за това се съдържат достатъчни доказателства; извършеното на 12.10.2023 г.
прекратяване на трудовото правоотношение с М.Г.Д. не попада в предмета на настоящото
административно производство; не
претендира сторените разноски.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл.68 ал.1 от Закона за защита от
дискриминация, от легитимирано лице, срещу годен за
обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, тя е основателна.
Процесният акт е издаден от
компетентен административен орган съгласно чл.48 ал.3 от Закона за защита от
дискриминация, в предвидената от закона форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Надлежен
ответник в производството пред Комисията за защита от дискриминация е посоченият
в жалбата нарушител на забраната за дискриминация, като това могат да бъдат държавните
и обществените органи, органите на местно самоуправление, работодателят и
физическите лица, съзнателно подпомогнали извършването на актове на
дискриминация. Доколкото част от оплакванията в жалбата и допълнението към нея са
свързани с актове и действия на Комисията по етика и академично единство към
Висше училище по мениджмънт – гр. В. (това е посочено изрично и в постановеното
решение), неправилно в производството тя не е конституирана. След като същата
не е била конституирана и призована за откритото заседание, е допуснато
сериозно и неотстранимо в настоящото производство нарушение на чл.60 ал.2 от Закона
за защита от дискриминация.
Освен това Комисията за защита от дискриминация не е изпълнила задължението
си да изясни всички факти и обстоятелства от значение за решаването на спора,
да събере всички необходими и относими доказателства и да се произнесе по
всички твърдения за дискриминационно третиране на жалбоподателя. В нарушение на
процесуалните правила не са били изискани, приети и обсъдени при
постановяването на оспореното решение посочените в становището от 07.02.2023 г.
на М.Г.Д. (на лист 353 – 361 от административната преписка) Решение
№788/29.07.2022 г. по гражданско дело №295/2022 г. по описа на ДРС и Решение
№325/01.11.2022 г. по въззивно гражданско дело №649/2022 г. по описа на ДОС. Тези
две решения са надлежно изискани и приобщени към доказателствения материал едва
в настоящото производство. По административно дело №480/2023 г. по описа на ДАС
е прието и влязлото в сила на 02.06.2023 г. Определение №1409/02.06.2023 г. по
гражданско дело №738/2023 г. на III г.о.
на ВКС, с което решението на ДОС (за потвърждаване на решението на ДРС) не е
допуснато до касационно обжалване. Посочените влезли в сила съдебни решения
имат изключително голямо значение за развитието на настоящото производство,
отнасят се за процесния период, като Комисията за защита от дискриминация не е
предприела необходимите мерки за тяхното събиране; нещо повече – в
постановеното решение на Комисията за защита от дискриминация са направени
изводи за цялостна законосъобразност на актовете на ректора на Висшето училище
по туризъм – гр. В. и на Комисията за етика и академично единство във връзка с
установяването на плагиатство и извършеното уволнение, които напълно се
опровергават от влезлите в сила съдебни решения на гражданските съдилища.
От друга страна, въпреки отправените искания от процесуалния представител
на ответника в молбата му от 26.02.2023 г. и в рамките на заседанието от
03.05.2023 г., разширеният състав на Комисията за защита от дискриминация не е
дал указания относно обхвата на предмета на воденото административно
производство с оглед на различните факти и обстоятелства, които са станали
основание за воденето му. По този начин освен появилата се неяснота за
жалбоподателя е била силно затруднена и защитата на ответника, който е бил в
невъзможност да прецени при липсата на конкретен доклад относно правнозначимите
обстоятелства по кои от отправените в първоначалната жалба 7 искания и в
допълнителната жалба 20 искания следва да се защитава; освен това по част от
исканията следва да бъде извършена преценка дали компетентният орган е
Комисията за защита от дискриминация или това не е в нейната компетентност (т.е.
исканията са в правомощията на друг административен или съдебен орган). В
заседанието на разширения състав от 08.02.2023 г. е било прието за разглеждане
и направено оплакване за преследване в устна форма, по което е налице
произнасяне в постановеното решение, без същото да бъде достатъчно изяснено.
Комисията за защита от дискриминация се е произнесла бланкетно по
твърденията в жалбата и допълнението към нея, без да събере необходимите
доказателства за изясняването на спора и да разпредели точно доказателствената
тежест между страните съобразно разпоредбата на чл.9 от Закона за защита от
дискриминация.
С оглед на всичко изложено по-горе оспореното решение е постановено при неучастието
на надлежна страна, неизяснена фактическа обстановка, непълнота на
доказателствата и липса на мотиви. Така допуснатите процесуални нарушения са
съществени, тъй като засягат правото на участие на страните в производството и
опорочават крайните правни изводи на органа, поради което обжалваното решение
следва да се отмени, а преписката да се върне на Комисията за защита от
дискриминация за ново разглеждане и произнасяне по подадената жалба.
При новото разглеждане комисията следва да конституира надлежните страни в
производството, да проведе процедурата по чл.55 и сл. от Закона за защита от
дискриминация, да даде ясни указания относно обхвата на предмета на воденото
административно производство, да събере посочените по-горе доказателства и да
постанови решение, с което да се произнесе по всички твърдения за осъществена
дискриминация съобразно указанията, дадени в мотивите към настоящото решение.
Следователно
обжалваният административен акт страда от посочените в чл.146 т.3 от АПК пороци
и трябва да бъде отменен, а преписката - върната на компетентния административен орган за ново
произнасяне по заявлението при съобразяване с указанията на съда по тълкуването
и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Съобразно изхода от спора и на основание на чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.3 от
Закона за адвокатурата във
връзка с чл.8 ал.2 т.9 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ответникът трябва да бъде осъден да заплати на
адвокат Б.К. дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.
Водим
от горното и на основание на чл.172 ал.2 във връзка с чл.173 ал.2 от АПК,
Добричкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на М.Г.Д. с ЕГН **********
*** Решение №237/23.06.2023 г. на петчленен разширен заседателен състав по преписка №449/2021 г. на Комисията за защита от
дискриминация с административен адрес гр. С..
ИЗПРАЩА преписката на Комисията за защита от дискриминация
с административен адрес гр. С. за ново разглеждане на жалба с вх. рег.
№44-00-3864/23.11.2021 г. и допълнение към нея с вх. рег.
№44-00-4027/08.12.2021 г., подадени от
М.Г.Д. с ЕГН ********** ***, при спазване на дадените в
настоящото решение указания.
ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация с административен
адрес гр. С. да
заплати на адвокат Б.П.К.
*** на основание на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.38
ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: