Р Е Ш Е Н И
Е
№……….
гр. София,
28.11.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-2 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми август през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС
МАДЖЕВ
при секретар Диана Борисова, разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 4327 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 68 ЗБН вр. §6, ал.1
ПЗР на ЗБН.
Образувано е по възражение на дружеството - „М.К.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление : гр. Стара Загора, ул. „********срещу
решение № ЗБН 66-153/20.01.2016 г. на Синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в
несъстоятелност, с което е оставено без уважение възражението му срещу списъка
на приетите вземания на кредиторите в производството по банкова
несъстоятелност.
Възразилият кредитор – „М.К.“ ООД посредством
процесуалните си представители – адв. С. и адв. Ц. излага фактически твърдения,
че на 21.12.2013 г. физическото лице – Б.Г.Б.е сключил с „К.Т.Б.“ АД рамков договор за платежни услуги
за потребители /физически лица/, като въз основа на това съглашение и два броя
анекси подписани на 21.12.2013 г. и 21.01.2014 г. на името на Б. в качеството
му на депозант били открити два банкови сметки, а именно : такава с IBAN *************, по които били депозирани парични наличности в български
лева и в евро. Впоследствие на 29.03.2014 г. депозанта – Б. е сключил договор
за прехвърляне на вземания, като въз основа на тази сделка същия се е
разпоредил с части от паричните си наличности вложени по двете цитирани по-горе
банкови сметки в „КТБ“ АД /н./. Акцентира се върху това, че цесионния договор е
бил сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Сред
субектите получили прехвърляне на част от вземанията на първоначалния кредитор
– Б. се поддържа да е и дружеството – възразил кредитор /„М.К.“ ООД/, като
същото придобило сумата от 77 900 евро от средствата налични по банкова
сметка *** ***. По
отношение така реализиралите се посредством сключения договор за цесия
прехвърляния на вземания от носителя Б. на нови кредитори сред които и „М.К.“
ООД се споменава, че първоначалния кредитор – Б. е осъществил уведомяване на
длъжника си – „КТБ“ АД /н./ относно тези прехвърляния по смисъла на чл. 99, ал.
4 ЗЗД, като това станало по силата на осъществено връчване на нарочно изготвена
и изпратена нотариална покана. Допълва се, че връчването на този документ по
отношение на адресата му - „КТБ“ АД
/н./ се е случило при изпълнение
предпоставките на чл. 47 ГПК във връзка с чл. 50 ЗННД. Въпреки така стореното
прехвърляне обаче впоследствие, когато е започнала процедурата по изплащане на
гарантираните влогове по реда на ЗГВБ от страна на „М.К.“ ООД се установило, че то не присъства в
изготвения списък по смисъла на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 23 за условията и
реда за изплащане на суми по влогове в банки с отнет лиценз до гарантирания
размер притежаван от него. Констатирайки
това фактическо положение на „М.К.“ ООД
своевременно опонирал чрез възражения /от 19.03.2015 г. и от 08.06.2015 г./,
както пред квесторите на Б.та, така и пред назначените впоследствие нейни
синдици. Квесторите дали отговор, че дори „М.К.“ ООД да е придобил успешно от Б.
вземане в размер на 77 900 евро, то това не означавало, че дружеството се
легитимира, като правоимащо лице, в полза на което да се следва плащане на
гарантирани суми от страна на ФГВБ, доколкото от дружеството не е придобито
качеството вложител. В този контекст относно вземанията, които не са покрити от
системата за гарантиране на влогове в банките носителите им ще бъдат
удовлетворени посредством механизмите разписани в ЗБН. Акцентира се и върху
това, че посочените две възражения отправени до квесторите и синдиците
назначени по отношение „КТБ“ АД /н./ също изпълняват функцията на уведомление
по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД относно осъщественото от Б. прехвърляне по
договора за цесия от 29.03.2014 г. на
негови вземания от „КТБ“ АД /н./ в полза на „М.К.“ ООД. Допускайки, че ФГВБ не
е запознат с фактическата обстановка създала се по отношение вземанията
придобити от физическото лице – Б., от страна на дружеството „М.К.“ ООД и от
трети дружества също закупили вземания от посоченото физическо лице е отправено
писмо от 18.06.2015 г. до овластения да обслужи
гарантираните вземания от банките Фонд, като паралелно с това копие от
така формулираното писмо е било изпратено и до „КТБ“ АД /н./, което е постъпило
при Б.та на 18.06.2015 г. и то също има уведомителната функция предвидена по
чл. 99, ал. 4 ЗЗД с всички произтичащи от това последици. Изтъква се това, че
както квесторите, така и синдиците са отговорили на възразилия кредитор, че
вземанията му ще се удовлетворяват в рамките на производството по
несъстоятелност. Фондът пък е дал отговор, че лицето придобило част от вземания
на депозант не става страна по договор за банков влог, а има единствено
качеството кредитор на Б.та за вземанията придобити от него по смисъла на
договора за цесия. Последното получено от „М.К.“ ООД във връзка с претенцията
на дружеството е от датата – 14.07.2015 г. и с него отново се поддържа
виждането, че сумите придобити от същото не се покриват от системата за
гарантиране на влоговете, а ще се удовлетворяват при осребряване масата на
несъстоятелността. С решение № ЗБН66-153/20.01.2016 г. назначените Синдици на
„КТБ“ АД /н./ са приели, че вземанията на „М.К.“ ООД в размер на сумата от
77 900 евро не следва да бъдат включвани в изготвения списък на приетите
вземания по банковата несъстоятелност, защото дружеството нямало качеството
вложител на Б.та, респективно защото в деловодството на Б.та не било получавано
уведомление за прехвърляне на част от вземанията на Б. към цитираното
дружество. Възразилият кредитор изразява своето несъгласие с тези констатации
на синдиците, като посочва, че първия аргумент изобщо не е релевантен към
предпоставките за включване на вземането заявено от „М.К.“ ООД в списъка на приетите вземания, а
относно втората изтъкната пречка се споменава, че „КТБ“ АД /н./ е успешно уведомен за прехвърленото от
кредитора – Б. вземане в патримониума на „М.К.“ ООД. Във възражението си
от „М. К.“ ООД обръща внимание и на
това, че от синдиците изобщо не е било обсъдено и искането на кредитора
заявеното от него вземане в размер на сумата от 77 900 евро да бъде включено в списъка на
приетите вземания под условие, а именно в зависимост от изхода на т.д. №
4564/2015 г. по описа на СГС, ТО, VI-13, което било
висящо. Така от кредитора се иска постановяване на съдебно решение, с което да
се постанови допълване на списъка на приетите вземания, като към същия да се
включи и вземането на дружеството - „М.К.“ ООД възлизащо на сумата от
77 900 евро, като това стане под условие в зависимост от изхода на т.д. №
4564/2015 г. водено по описа на СГС, ТО, VI-13.
Ответника - „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност е взела
отношение по упражненото от кредитора – „М.К.“ ООД възражение срещу решение №
ЗБН66-153/20.01.2016 г. взето от назначените Синдици на „КТБ“ АД /н./, като
застъпва виждането, че правилно вземането на този кредитор не е било прието в
изготвения списък на приетите вземания. Изведени са възражения, че Б.та не е
била надлежно уведомена от носителя на вземанията – Б. за извършените от него
прехвърляния на парични наличности депозирани по открити на негово име две
банкови сметки, в това число и относно прехвърляното на сумата в размер от
77 900 евро сторено в полза на „М.К.“ ООД и в този смисъл не е налице
консолидиране на правото му придобито по цитирания договор за цесия. Опонира се
по надлежното връчване, което се твърди да е осъществено чрез оформената и
изпратена чрез нотариус – А.Ч.нотариална покана. Изтъква се порочност при
осъществяване на процедурата по залепване на уведомление уредена в чл. 47 ГПК,
и като резултат от това се отрича ефекта на успешното връчване, а оттам и на
успешно уведомяване по реда визиран в чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В контекста на
отсъстващо надлежно уведомяване на длъжника относно цесионната сделка от
м.03.2014 г. било и обстоятелството, че първоначалния кредитор – Б. е вписан,
като носител на вземания в размер на 1 067 844,88 лв. в изготвените
списъци на приетите вземания и поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1,
т. 4 ЗБН, а именно в качеството му на вложител. Предвид липсата на успешно уведомление
на длъжника за извършената цесия, то новия кредитор „М.К.“ ООД не може да се легитимира за такъв
спрямо длъжника – „КТБ“ АД /н./ и напълно законосъобразно предявеното от него
вземане е било отклонено от синдиците и не присъства в изготвения от тях списък
на приетите вземания в банковата несъстоятелност. На следващо място ответната Б.
изцяло отрича твърдяното, като възникнало между Б. и „М.К.“ ООД правоотношение
по договор за цесия сключен на 29.03.2014 г., като се посочва, че същия не
съответства на волята на страните, като документа, в който този договор е
обективиран е неверен и с него се цели заобикалянето на закона, като цедента – Б.
получи суми в пълния им размер от 1 067 844,88 лв., чрез дружества, в
които той притежава по 50 % от капитала и същевременно ги представлява. Сочи
се, че се касае до договор заобикалящ закона, които по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД е нищожен и не може да произведе целените с него правни последици – най вече
тази свързана с прехвърляне на вземането от първоначалния му носител Б. в полза
на „М.К.“ ООД. Отправя се искане за
постановяване на съдебно решение по смисъла на което подаденото от „М.К.“ ООД възражение
да бъде оставено без уважение.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Между страните встъпили в настоящото
производство не е спорно, а и от анализа на представените Рамков договор за платежни
услуги за потребители /физически лица/ от 21.12.2013 г., както и два броя
Анекси към него от 21.12.2013 г. и 21.01.2014 г., се установява, че физическото
лице – Б.Г.Б.е открил на свое име две банкови сметки при „К.т.б.“ АД осъществяваща
банкова дейност към този момент, по които е депозирал свои парични средства по
сметки с IBAN BG************
и с IBAN
BG************* в лева и евро.
С договор за прехвърляне на вземане
/цесия/, сключен на 29.03.2014 г. носителя на вземанията по двете открити в „К.т.б.“
АД /н./ -Б.Б. прехвърля в полза на няколко търговски дружества сред които и „М.К.“
ООД част от своите парични вземания към Б.та-длъжника, като по конкретно в
полза на „М.К.“ ООД е изразена воля за цедиране на сумата в размер от
77 900 евро, която е била депозирана
по евровата сметка на Б. - BG************
по повод обсъденото по-горе кредитно правоотношение. Полагането на подписите на
страните под така сключения договор е нотариално удостоверено от нотариус – А.Ч.,
с рег. № 7592/29.03.2014 г.
Отново чрез Нотариус – А.Ч.е оформена
нотариална покана изходяща отБ.Б. и адресирана до „К.т.б.“ АД, с която
кредитора – депозант Б. отправя изявление към Б.та-длъжник, че въз основа на
сключен договор за цесия от 29.03.2014 г. е прехвърлил свои вземания депозирани
по две банкови сметки поддържани в „К.т.б.“ АД, като сред прехвърлените
вземания присъства и такова възлизащо в размер на сумата от 77 900 евро,
което е цедирано в полза на дружеството - „М.К.“ ООД, което се явява негов нов
носител. Връчването на поканата е оформено от натоварения с тази дейност от
нотариуса негов служител- В.М., като е отбелязано, че на датата -16.06.2014 г.
на адреса на получателя /гр. София, ул. „**********/ е било залепено
уведомление за получаване на нотариалната покана в канцеларията на Нотариус – А.Ч..
Отбелязано е, че поканата е връчена на адресата й на датата – 02.07.2014 г. при
условията на чл. 43, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 47 ГПК, като не е потърсена в
срок от адресата й, на посочения адрес на нотариуса в залепеното на адреса на Б.та
уведомление. Поканата е придружена и от разписка оформена от служител в
нотариалната кантора на нотариус – А.Ч., а именно - В.М., в която е
удостоверено, че на 16.06.2014 г. при осъщественото посещение на адреса на
управление на „КТБ“ АД, в гр. София, ул.
„********** от служител на Б.та работещ в отдел „Деловодство“ е било отказано
да я получи, като се е позовал на това, че не е упълномощен. В разписката е
удостоверено, че на входната врата на сградата, където се помещава - „КТБ“ АД /гр. София, ул. „**********/ е било
залепено уведомление по смисъла на чл. 47 ГПК. Посочената нотариална покана е отразена, като
извършено действие във водения при Нотариус – А.Ч.общ регистър на нотариалните
удостоверявания, извлечение, от който по отношение на вписванията извършени за
датата – 16.06.2014 г. е приобщено по делото.
Ангажирано е и писмо от 16.06.2014 г., с което нотариус – А.Ч.е възложил
на В. М. да извърши от името и за сметка на нотариуса връчване на съобщения и
книжа при условията и реда на ГПК сред които и обсъдената по-горе нотариална
покана.
Според препис от воден при „КТБ“ АД деловоден
дневник на постъпващи в Б.та входящи документи от датата – 16.06.2014 г. не се
констатира вписване за постъпили такива от лице –Б.Б., вкл. обсъдената по-горе
нотариална покана оформена пред нотариус – А.Ч..
Съгласно приложено възражение от 19.03.2015
г. подадено от възразилия кредитор - „М.К.“ ООД до Квесторите на „КТБ“ АД /н./
е видно, че дружеството е опонирало относно това, че не е било включено в
изготвения списък на лицата, в чиято полза се дължи гарантиран размер по
влоговете, като в съдържанието на това си възражение кредитора детайлно е
описал основанието на паричното си вземане, вкл. посочвайки договора за
прехвърлянето му от Б. Б. в негова полза от 29.03.2014 г. Така е поискано в
полза на „М.К.“ ООД да се изплати сума в размер от 152 359,16 лв.
/равняваща се на 77 900 евро/ , вкл. и лихва върху тази сума, считано от
29.03.2014 г. до момента на плащането. Отговорът на квесторите по отношение на
така описаното искане на „М.К.“ ООД е обективиран в тяхно писмо от 23.03.2015
г. С него дружеството е уведомено, че възражението му не е било уважено. В
изложението на писмото се споменава, че до момента на неговото получаване от
квесторите Б.та, която те представляват не е била уведомявана по реда на чл. 99
ЗБН за сключения договор за прехвърляне на вземане от страна на лицето –Б.Б. в
полза на „М.К.“ ООД. Изложени са
съображения, защо нотариалната покана от 16.06.2014 г. не е произвела своя уведомителен
ефект спрямо „КТБ“ АД /н./, като са изтъкнати пороците при нейното
връчване.
С писмо вх. № 2799/18.06.2015 г.Б.Б., В.Ш.,
както и тринадесет търговски дружества, вкл. и възразилия кредитор - „М.К.“ ООД
са отправили изявление до Ф. за гарантиране на влоговете в банките и до „К.т.б.“
АД /в несъстоятелност/, в което детайлно е проследен процеса на влагане на
паричните средства от двете физически лица -Б.Б., В.Ш. по открити на тяхно име
в „КТБ“ АД /н./ банкови сметки, последвалото прехвърляне на част от тези
вземания в полза на всяко от тринадесетте търговски дружества, вкл. и в полза
на „М.К.“ ООД, както и виждането, че новите кредитори имат правата на депозанти
и следва да получат плащане на вземанията си от ФГВБ, доколкото същите са сред
гарантираните такива. На Ф. е предоставен 7-дневен срок за изплащане на сумите
по влоговете до гарантираните в закона размери
в полза на всяко едно от дружествата.
На 14.07.2015 г. от страна на Синдиците на
„КТБ“ АД /н./ е формулиран отговор на изложеното по-горе искане, като е
посочено, че дружествата нямат качеството на правоимащи лица по смисъла на ЗГВБ
и не могат да получат плащане на суми по този ред, като кредиторите ще се
удовлетворяват от имуществото на Б.та по реда предвиден ЗБН. По отношение на
позоваването във връзка с нотариалната покана е споменато, че Б.та вече е имала
възможност да изложи своето становище в свои предходни отговори по отправени възражения
от страна на индивидуализираните в писмото дружества, сочещи себе си за
кредитори по сключени договори за цесия.
Не се
спори по делото, че с Решение на УС на БНБ № 73/20.06.2014 г. Б.
"КТБ"АД е поставена по специален надзор за срок от 3 месеца, с което
решение БНБ е назначила квестори на Б.та и е спряла за срок от три месеца
изпълнението на всички задължения от страна на Б.та, а също така е ограничила
нейната дейност, като и е забранила да извършва всички дейности, съгласно
лиценз за извършване на банкова дейност, актуализиран със Заповед № РД
22-2265/16.11.2009 г.
Срокът на специален надзор е
удължен с последващо Решение на УС на БНБ, отразено в протокол от 23.09.2014
г., до 20.11.2014 г.
На 06.11.2014 г. УС на БНБ отнема
лиценза на "КТБ" АД е решава да бъде подадено искане до компетентния
съд за откриване на производство по несъстоятелност, за което да бъде уведомен
ФГВБ с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик, като
до неговото назначаване, квесторите да продължат да упражняват правомощията си.
На 22.04.2015 г. с Решение № 664,
постановено по т.д.№ 7549/2014 г. по описа на СГС, 6-4 състав на ТО на СГС,
установява неплатежоспособността на "КТБ" АД, определя началната и
дата - 06.11.2014 г.; открива производство по несъстоятелност по отношение на Б.та;
обявява същата в несъстоятелност, прекратява дейността на предприятието и,
правомощията на нейните органи, постановява обща възбрана и запор върху
активите на Б.та, лишава я от правото да управлява и се разпорежда с
имуществото, включено в масата на несъстоятелността и постановява започване на
осребряване на имуществото, включено в масата.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани.
Относно възражението, с правна квалификация чл. 66, ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност.
Най-напред настоящата съдебна инстанция, счита че
следва да посочи, че в пределите на инициираното производство - Синдиците на
„КТБ“ АД /н./ не участват, като самостоятелна страна в процеса, а имат
качеството на овластени от закона лица представляващи Б.та в качеството й на
длъжник по възразеното вземане. В този смисъл относно лицата участващи в
производството по чл. 68 ЗБН е развито и схващане от ВКС, ТК, Първо отделение,
с постановяване на определение № 567/14.11.2017
год. по ч.т.д. № 1757 по описа за 2017 г. Прието е, че по смисъла на чл.68,
ал.1 ЗБН съдът по несъстоятелността разглежда в открито съдебно заседание
възраженията срещу всяко прието и неприето вземане, направени пред синдика на Б.та
в несъстоятелност от лицата по чл.66, ал.1 ЗБН. Законодателят е определил
производството като „отделно". От това следва, че производството не е част
от производството по несъстоятелност, какъвто характер има това по чл.67, ал.2
ЗБН, в което съдът по несъстоятелността разглежда и одобрява списъка на
приетите вземания, по които не са направени възражения пред синдика.
Производството се развива като исково производство, доколкото съдът е сезиран
със спор за съществуването, респ. несъществуване на вземане, по което страна са
кредитор и длъжника по несъстоятелността, подобно на това по чл.694 ТЗ. Без
значение за характера на производството е сезирането на съда с възражение, а не
с искова молба, доколкото законът придава едни и същи правни последици на
постановеното от съда съдебно решение. Влязлото в сила решение се полза със
сила на пресъдено нещо и има установително действие в отношенията на длъжника и
кредиторите в производството по несъстоятелност/ чл.694, ал.8 ТЗ и чл. 69, ал.2
ЗБН / Дв. бр. 33 от 2016г./. В чл.68, ал.1 ЗБН законодателят е посочил за
страни в производството по разглеждане на възраженията срещу приети и неприети
вземания - синдика, кредитора с оспорено вземане и направилия възражение
кредитор. Разпоредбата не сочи изрично Б.та като страна в това исково
производство. От буквалният прочит на закона обаче не следва, че синдикът
участва в исковото производство в лично качество, като лице на което е
възложено осъществяването на определи функции в производството по
несъстоятелност, каквито са тези по Глава Пета - Предявяване на вземанията. По
аргумент на чл.69, ал.2 ЗБН, след като силата на пресъдено нещо на съдебното
решение се разпростира и по отношение на длъжника на кредиторите по
несъстоятелност, изводът е, че синдиците не участват в исковото производство в
лично качество - като орган, който трябва да защити пред съда изготвените
списъци. Като единствен законен представител на Б.та в несъстоятелност, чиито
представителни органи са изцяло отстранени, участието на синдиците в производството
по чл.68, ал.1 ТЗ може да бъде тълкувано единствено като представляващи Б.та -
страна в материалното правоотношение.
Основателността на предявеното възражение предполага
провеждането на пълно и главно доказване от страна на възразилия кредитор – „М.К.“
ООД на факта, че към датата на решението за откриване
на производство по несъстоятелност на „К.Т.Б.“ АД,
дружеството е имало качеството вложител в Б.та, по смисъла на дефинитивната
разпоредба на §1, т.4 ДР на ЗБН, т.е. че е лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да
получи паричните средства по банкова сметка или кредитните салда, произтичащи
от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки. В случая
възразилия кредитор – „М.К.“ ООД извежда легитимацията си на кредитор спрямо
ответната несъстоятелна Б. при твърдения да е придобил надлежно от
първоначалния кредитор на Б.та – физическото лицеБ.Б. част от негово вземане в
размер на сумата от 77 900 евро, посредством валидно сключен договор за
прехвърляне на вземане от 29.03.2014 г. и надлежното уведомяване от
първоначалния кредитор към длъжника – „КТБ“ АД /н./ за така осъществилото се
прехвърляне на вземането в полза на новия такъв „М.К.“ ООД.
Основно възражение от тези противопоставени от
ответната Б. е свързано с правното действие на договора за цесия, от които „М.К.“
ООД се стреми да черпи субективното си материално право на вземане.
Анализът на представения договор за цесия на-напред
показва, че тази сделка е извършена към момент предхождащ поставянето на Б.та
под специален надзор. Към момента на сключването му не е съществувала
императивна правна норма, която да установява забрана за цедиране на вземания
на вложители /такава забрана впрочем не е въведена и впоследствие/.
Следователно пряко противоречие с материалния закон - ЗБН противно на
твърденията на ответника не се открива.
Възражението за нищожност поради заобикаляне на закона
извеждано от общата норма на чл. 26, ал. 1 ЗЗД също е неоснователно. При това
основание за нищожност сделката /или поредицата от сделки/ трябва да са годни
да постигнат забранения резултат, към който страните се стремят. Т.е.
основанието за нищожност е заобикалянето
на закона, а не само целенето на резултат с подобен ефект. В настоящия
случай съвкупността от сделки, сключени от цедента - Б., а именно - множество
договори за цесия на части от вземането, всяка от които под размерите за
гарантиран влог - не може да постигне евентуално целен противен на закона
резултат, тъй като при преценка гарантираността на вземането по ЗГВБ /отм./ се изследва размерът на първоизточника му,
т.е. общият размер на притежавания от цедента влог. Следователно, дори
посредством обсъжданите множество от договори за цесия да е бил преследван един
несъответен на законовите разрешения резултат, процесната цесия като част от
поредицата сделки, не може да бъде обявена за нищожна поради заобикаляне на
закона, тъй като не е годна да го заобиколи. Друг забранен от закона резултат,
който би могъл да се постигне от сключените договори за цесия, не се установява
да е налице.
Ето защо съдът счита, че договорът за цесия валидно е
прехвърлил вземането възлизащо на сумата от 77 900 евро в патримониума на кредитора
- „М.К.“ ООД. За да породи обаче действие спрямо длъжника, цесията следва да му
бъде съобщена и то не от кого да, а от първоначлания кредитор – Б. Б.. Доказателственият
анализ на приобщените по делото писмени документи мотивира настоящата инстанция
да приеме, че подобно съобщаване е реализирано най-късно на 18.06.2015 г. с
отправеното от цесионерите и цедентите писмо вх. № 2799/18.06.2015 г. /л. 228
от делото/. Същото съдържа искане за плащане от Ф. за гарантиране на влоговете,
но препис от него е изпратен и на КТБ АД /н./, а от съдържанието му няма
съмнение, че Б.та е узнала за извършената цесия. В този смисъл без правно
значение и необходимост от допълнително разискване е факта, дали уведомяването
е извършено успешно към един по-ранен момент, вкл. с представената нотариална
покана, поради което съдът не излага мотиви в това направление. Доколкото
промяната на кредитора не съставлява сключване на нов договор за влог/откриване
на нова банкова сметка, то ирелевантно е и дали уведомяването на Б.та за
цесията е извършено в момент, в който е отнето правото й да извършва банкова
дейност. Достатъчно е уведомяването да е извършено към момент предхождащ този,
в който синдикът е следвало да направи преценка относно включване на вземането релевирано
от „М.К.“ ООД в списъка на приетите вземания, каквато е и настоящата хипотеза.
Следователно цесионерът - „М.К.“ ООД е придобил
качеството кредитор на Б.та. Предвид своевременното предявяване на вземането /а
ако е вложител – и служебно/ следва да бъде включен в списъка с приетите
вземания. Доколкото при включването му следва да се определи и поредността на
удовлетворяване, то необходимо е да се отговори и на въпроса, дали с
придобиване на вземането кредиторът е придобил и качеството „вложител“ по смисъла на чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН /ред.
ДВ 67/2003 г., приложима на основание § 12 вр. § 11, т. 8 ПЗР ЗВПКИИП/. За
отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Понятието „вложител” има легално определение в ЗБН,
което е дадено с нормата на § 1, т. 4 от ДР на ЗБН, съгласно която то е лице,
което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи
паричните средства по банкова сметка или кредитните салда, произтичащи от
временните положения в резултат на обичайни банкови сделки. Същото е
определението за „вложител”, дадено с § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на
Закона за гарантиране на влогове в банките /от 1998 г., отм./, който е действащ
към момента на изтичане на срока за предявяване вземанията в производството по
несъстоятелност на „КТБ” АД /н/, и който закон, наред с ЗБН урежда редът, по
който следва да бъдат защитени интересите на вложителите тогава, когато е отнет
лиценза на една Б. и съответно, когато по отношение на същата е открито
производство по несъстоятелност. Освен тези две законови дефиниции при
определяне на това кое лице следва да се квалифицира като вложител, съдът
съобразява и легалната дефиниция на понятието „влог”, която е дадена с
разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗГВБ /отм./, в която е посочено, че влогът
представлява парични средства по банкова сметка, независимо от нейния вид,
открита на името на едно или повече лица, или кредитни салда, произтичащи от
временни положения в резултат на обичайни банкови сделки, които парични
средства или кредитни салда Б.та е длъжна да плати обратно на вложителя
съгласно приложимите законови и договорни условия.
Тълкуване на посочените законови дефиниции води до
извода, че правното качество вложител предполага алтернативно наличието на две
групи предпоставки - едно лице се счита вложител когато 1) съгласно приложимите
законови и договорни условия има право да получи от Б.та парични средства по
банкова сметка, независимо от нейния вид, открита на името на едно или повече
лица или 2) съгласно приложимите законови и договорни условия има право да
получи от Б.та кредитните салда, произтичащи от временните положения в резултат
на обичайни банкови сделки. Видно е, че условието „да произтичат от обичайни
банкови сделки” се отнася единствено до кредитните салда, произтичащи от
временни положения, но не и до паричните средства, налични по банкови сметки,
които, както беше посочено, са две отделни категории суми, всяка от които сама
по себе си представлява влог по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗГВБ /отм./, и
лицето, което има право да получи всяка една от тях има качеството на вложител.
От изложеното следва, че наличието на право да бъдат
получени от Б.та парични средства по банкова сметка, независимо от нейния вид,
е достатъчно за да бъде третиран носителят на това право като вложител без
значение какъв е видът на сметката и дали средствата в нея му се следват в
резултат на сключена между него и Б.та банкова сделка или на основание друг вид
сделка, която не може да се квалифицира като банкова, но от която за него
възниква правото да ги получи. Доколкото по делото се установи, че към
18.06.2015 г. възразилия кредитор – „М.К.“ ООД е лице, което е титуляр на
субективното право да получи паричните средства по банкова сметка, открита в
„КТБ“ АД /н/ по договор от 21.12.2013 г., въз основа на сключен и произвел
действие, включително спрямо Б.та-длъжник, договор за цесия от 29.03.2014 г.,
то следва да се приеме, че същият има качеството на вложител от първата
категория лица, посочени в разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗБН. Наред с
изложеното, качеството на вложител снабдява кредитора с привилегия за удовлетворяване
в производството по несъстоятелност, открито за Б.та-длъжник. На основание чл.
99, ал. 2, предл. първо ЗЗД, тази привилегия, заедно със специалното качество
на лицето, от което тя произтича преминават и върху новия носител на вземането
на основание сключеният договор за цесия. Така, наред с качеството „вложител“,
на „М.К.“ ООД следва да се признае и правото да се ползва от привилегията,
която това качество дава за по-преден ред на удовлетворяване в производството
по несъстоятелност на Б.. Извод, обратен на изложения, не може да се формира от
разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗГВБ /отм./, тъй като обстоятелството, че едно
вземане е изключено от системата за гарантиране на влоговете не рефлектира
върху реда на удовлетворяването му в производството по несъстоятелност.
Принципите на удовлетворяване в двата случая са различни:
Удовлетворяването със средства от Ф. дава по-голяма
защита за кредитора, поради което законът цели да го разпростре спрямо
максимално широк кръг от лица. Ето защо законодателят е ограничил лицата, имащи
право на плащане по ЗГВБ /отм./, като е изключил тези кредитори, които са
придобили вземания в момент, в който откриването на производство по
несъстоятелност спрямо Б.та е било вероятно или сигурно /чл. 4, ал. 3 ЗГВБ /отм./.
Когато обаче вземането подлежи на удовлетворяване от Б.та, законодателят не го
е лишил от защита чрез подреждането му в по-горен ред с оглед източника
/договор за влог/. Именно това е и буквалното тълкуване на т. 4 на чл. 94, ал.
1 ЗБН – в този ред са вземания, които не са покрити от системата за гарантиране
на влоговете не само с оглед размера на вложената сума.
По изложените съображения
подаденото възражение е основателно и като последица от уважаването му
вземането на кредитора следва да бъде включено в списъка по чл. 67, ал. 2
ЗБН с привилегия по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН, а по отношение на заявеното
вземане за законна лихва от датата на решението за откриване на производството
за несъстоятелност /включено в списъка с неприетите вземания, срещу които има
подадени възражнеия под № 221/ - с ред за удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т.
9 ЗБН. Относно
искането за условно приемане на тези му вземания на вниманието на кредитора следва да се
посочи, че според чл. 71, ал. 2 ЗБН (нова ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от
26.04.2016 г. списъкът по чл. 67, ал.2 се променя от синдика и в случаите,
когато фондът е осъден с влязло в сила решение да заплати на вложител,
претендирано от него вземане от влог. От което непосредствено следва, че при
уважаване на иска в производството по т.д. № 4563/2015 г., съгласно разпоредбата
на чл. 71, ал.2 ЗБН ще са налице основанията да бъде променен от синдика
списъкът изготвен по чл. 67, ал. 2 ЗБН, като това изменение ще доведе до
изключване на приетото вземане на вложителя – „М.К.“ ООД, което Фондът ще е
осъден да заплати. Респективно ако искът на вложителя срещу Ф. бъде счетен за
неоснователен и отхвърлен, то дружеството – „М.К.“ ООД ще съхрани правата си на
кредитор спрямо масата на несъстоятелността и ще очаква удовлетворяване на
вземанията си именно в производството по банкова несъстоятелност. Същевременно
признаването на правата на „М.К.“ ООД, като кредитор – носител на вземания в
производството по банкова несъстоятелност няма да препятства правото му на
искова защита, респективно ангажиране отговорността на ФГВБ, в качеството му на
ответник по провеждащото се т.д. № 4563/2015 г. стига да са доказани
установените за това материални предпоставки визирани в специалния Закон за
гарантиране влоговете в банките.
Относно разноските:
По сметка на Софийски градски съд от страна на
ответника - КТБ АД /н./ следва да се заплати държавна такса в размер на сумата
от 1 523,59 лв.
Така мотивиран, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА на основание чл. 68, ал. 3
ЗБН списъка на приетите вземания към К.т.б. АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, с
вземане на кредитора - „М.К.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, в размер на 77 900,00
евро, представляващо част от вземането по рамков договор за платежни услуги
от 21.12.2013 г. допълнен с два анекса от 21.12.2013 г. и от 21.01.2014 г. и
придобито чрез договор за цесия от 29.03.2014 г., сключен с титуляра на влогаБ.Г.
Б., с поредност на удовлетворяването по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН /ред. ДВ
67/2003/, и с вземане за законна лихва
от 22.04.2015 г. с поредност на удолветворяването чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗБН.
ОСЪЖДА К.т.б. АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата в размер от 1 523,59 лв. –
съставляваща дължима държавна такса за разгледаното в настоящото производство
възражение упражнено от кредитора - „М.К.“ ООД.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: