Решение по дело №89/2019 на Районен съд - Кула

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 януари 2020 г. (в сила от 24 януари 2020 г.)
Съдия: Дияна Иванова Дамянова Цанкова
Дело: 20191330200089
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 41

Гр. Кула 06.01.2020г.

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Районен съд Кула, втори състав, в открито заседание на единадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Дияна Дамянова – Цанкова

с участието на секретаря Лозана Петкова като разгледа докладваното от съдия Дияна Дамянова - Цанкова НАХД № 89 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е жалба от К.М.П., ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление № 19-0291-000309 от 24.10.2019г. на началника на РУ към ОДМВР- Видин, РУ - Кула, с което са му наложени административни наказания по Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, а именно: глоба в размер на 10/десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предложение първо от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 50/петдесет/ лева  и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, като се твърди, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, а именно: не е отказал да представи документи за проверка и не е осуетил извършването на такава и че са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебното заседаниe жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. Въззиваемата страна– началника на  РУ към ОДМВР Видин, Районно управление Кула не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество обаче, същата е  частично основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което намира същата за неосноватилна поради следното:

От фактическа страна се установи следното: На 12.09.2019 г., около 13:30 ч., жалбоподателят П. ***, с посока на движение ГКПП” Връшка чука” към центъра на гр. Кула, лек автомобил марка „ Фолксваген”, модал „ Голф” с рег. № ...., собственост на И.И.П. от гр. Кула. Същият е спрян за проверка в местността „ Монопола” от свидетелите Л.С.К. и Б.Й.И. ***. Свидетелите поискали от жалбоподателя да им представи свидетелство за управление на моторно превозно средсто/СУМПС/ и документи на автомобила, за да извършат проверка, при което жалбоподателят им представил само талон за регистрация на автомобила и заявил, че не си носи със себе си СУМПС. Свидетелите И. и К. извършили проверка в базата данни на МВР чрез служебно мобилно устройство – таблет, при което установили, че в базата данни не е регистрирано СУМПС на името на жалбоподателя, за което извършили повторна проверка чрез обаждане на дежурен служител в РУ Кула, при която справка установили, че жалбоподателя притежава СУМПС, което не е издадено в РБългария. Свидетелите уведомили жалбоподателя, че ще му бъде съставен фиш за това, че управлява лек автомобил без да носи със себе си СУМПС. Жалбоподателят взел талона на управлявания от него автомобила, който бил поставен на таблото в служебния автомобил на свидетелите И. и К., качил се в автомобила си и напуснал мястото, като след около половин час се върнал на мястото и представил на свидетелите К. и И. СУМПС си. Свидетелят К. съставил АУАН срещу жалбоподателя за това, че на 12.09.2019г. , около 13.30 часа в гр. Кула, ул. „ Възраждане”  от ГКПП” Връшка чука” към центъра на града, управлява лек автомобил марка „Фолксваген”, модал „ Голф” с рег. № ...., собственост на И.И.П. от гр. Кула, като не носи СУМПС. По време на извършване на проверката водачът не изпълнява разпореждането му да остане автомобила плътно вдясно, взима си талона на автомобила и тръгва в посока гр. Кула, като осуетява проверка, които деяния квалифицирал като нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 и чл. 103 от ЗДвП. Когато жалбоподателят се завърнал на мястото, свидетелят К. му предявил АУАН, за което жалбоподателят направил възражение, което е отразено лично от него в АУАН, а именно, че проверката е била извършена, а той е отишъл да донесе забравеното си СУМПС и се е върнал. Жалбоподателят отказал да подпише АУАН, за което бил извикан за съдействие свидетеля С.Н.С. ***, който отишъл на мястото и пред когото жалбоподателят отново отказал да подпише и да получи препис от АУАН, което е удостоверено с подписа на свидетеля С. в АУАН. На 13.09.2019г. жалбоподателят депозирал и писмено възражение срещу съставения срещу него АУАН, с което възразява да е осуетил изварщването на проверката. Въз основа на така съставения АУАН, началникът на РУ към ОДМВР - Видин, РУ - Кула издал атакуваното наказателно постановление срещу жалбоподателя, като възприел изцяло фактическата обстановка, посочена в цитирания АУАН и наложил на жалбоподателя административни наказания, както следва: глоба в размер на 10/десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предложение първо от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 50/петдесет/ лева  и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от доказателствата по делото, а именно: свидетелските показания на разпитаните в съдебното заседание свидетели Л. Славчер К., Б.Й.И. и С.Н.С., както и писмените доказателства, съдържащи се в приетата от съда административнонаказателна преписка, а именно: атакуваното наказателно постановление, АУАН 314/13.09.2019г., Докладна записка УРИ 291р-7551 от 11.10.2019г., Възражение вх. № 291000 1960/13.09.2019г. на РУ Кула от жалбоподателя, справка за нарушител/водач.

От свидетелските показания на посочените свидетели, както и от съставения АУАН по категоричен начин се установява, че на 12.09.2019г., около 13,30 часа, жалбоподателят е управлявал процесния автомобил в гр. Кула, ул. „ Възраждане”  от ГКПП” Връшка чука” към центъра на града, без да носи със себе си СУМПС, както и че след като жалбоподателят бил уведомен, че ще му бъде съставен фиш за това, че не еноси със себе си СУМПС при управление на процесния автомобил, същият си взел талона на автомобила, който бил предоставил на свидетелите К. и И., след като им бил поискан от тях за проверка, напустал мястото на проверката с автомобила и се върнал на мястото след около половин час, носейки със себе си СУМПС.

  Съдът кредитира изцяло като пълни, точни и непротиворечиви свидетелските показания на разпитаните свидетели, още повече, че същите са били очевидци и лично са констатирали нарушението. Същите потвърждават изложеното в акта в тази връзка, поради което съдържащата се в АУАН информация следва да бъде ценена като част от показанията им.

Съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира- чл. 13, чл. 107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание- чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП. Нарушенията са е описани достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно тяхното съдържание. Всички елементи от състава им са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. В АУАН и атакуваното наказателното постановление нарушената разпоредба е индивидуализирана, както словесно, така и цифрово.  Съгласно чл. 57, ал.1, т.6 и т.7 от ЗАНН НП следва да съдържа законните разпоредби, които са били нарушени виновно и вида и размера на наказанието. В случая процесното наказателно постановление съдържа посочените реквизити.

             По отношение  нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП /по т.2 от НП/:

Според чл. 101, ал.1, т.1 от ЗДвПВодачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. От събраните по делото доказателства се установява и доказва по безспорен начин, че жалбоподателят от субективна и обективна страна е извършил административното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като като водач на лек автомобил марка „ Фолксваген”, модал „ Голф” с рег. № ....,  на процесната дата и място не е носил свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория. Описаното нарушение е подведено под правилната квалификация по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. С оглед извършеното административно нарушение, правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.183, ал.1, т.1,пр. 1 от ЗДвП, според който текст се наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство, като е наложено административно наказание глоба в предвидения от закона фиксиран размер, който също не подлежи на корекция от страна на съда.

Установеното нарушение, отнасящо се до потвърдената част на НП в т.2 не разкрива по ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид нарушение, поради което е неприложима нормата на чл.28 от ЗАНН, предвиждаща маловажен случая, тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Фактът, че половин час след установяване на нарушението, жалбоподателят е представил свидетелството си за управление ва МПС не е достатъчно основание да се приеме, че случаят е маловажен. Ако се приеме обратното, ще даде възможност всеки водач да управлява автомобил без да носи СУМПС със себе си и да го представя едва, след като бъде проверен от контролните органи и бъде установено това обстоятелство.

Доколкото, както в АУАН, така и в НП /по т.2 от НП/ като нарушена законова разпоредба е посочена нормата на чл.103 от ЗДП, съдът след преценка на събраните по делото доказателства прецени, че жалбоподателят К.П. не е нарушил посочената разпоредба по следните съображения:

            Съгласно цитираната правна норма при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели К. и И. се установява, че на процесната дата и място същите са спряли за проверка жалбоподателя. Същият е спрял лекия автомобил, който е управлявал, представил е на свидетелите намиращите се у него документи, а именно свидетелсто за регистрация на управлявания от него лек автомобил, собственост на трето лице и същите са направили проверка, при която са констатирали, че жалбоподателят притежава СУМПС, но не го носи със себе си при проверката, за което са го уведомили, че ще му бъде издаден фиш. Взимането на свидетелството за регистрация на управлявания от жалбоподателя автомобил, напускане на мястото на проверката за около половин час и връщането му, съдът не приема, че са действия, с които жалбоподателят не е изпълнил нареждания на представител на службата за контрол и осуетяване на проверка, тъй като същите за извършени след като реално на жалбоподателя е извършена проверка от полицейските служители – свидетелите К. и И. и реално той е напуснал мястото едва, когато е следвало да му бъде съставен фиш, за което не му е разпоредено от контролните органи да не напуска мястото. Нещо повече, жалбоподателят се е върнал на мястото, при което му е бил съставен АУАН, който му е предявен за запознаване и на който същият е възразил, като при завръщане на мястото от жалбоподателя, на същия не е осъществявана повече проверка от полицейските служители, което е още едно доказателство, че при напускане на мястото, проверката е била приключила.  

С оглед на посоченото, съдът приема, че в конкретния случай жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

По тези съображения наказателното постановление, следва да бъде частично отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

                                           Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0291-000309 от 24.10.2019г. на началника на РУ към ОДМВР- Видин, РУ - Кула, В ЧАСТТА, в която на К.М.П., ЕГН ********** *** му е наложено административно наказание по Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, а именно: глоба в размер на 10/десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предложение първо от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0291-000309 от 24.10.2019г. на началника на РУ към ОДМВР- Видин, РУ - Кула, В ЧАСТТА, в която на К.М.П., ЕГН ********** *** са му наложени административни наказания по Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, а именно: глоба в размер на 50/петдесет/ лева  и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: