ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 297
гр. Враца, 12.02.2024 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, IV състав, в закрито заседание на 12
февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
АДМ.СЪДИЯ: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Н.ЙОРДАНОВ
адм. дело № 95 по описа на
АдмС – Враца за 2024 г.
и за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по възражение вх.№ 395/05.02.2024г. по описа на АС Враца, имащо
характер на жалба, подадена от И.Б.И., изтърпяващ наказание в *** срещу заповед
№ Л-370/29.01.2024 година на началник ***, с която му е
наложено
дисциплинарно наказание „**“.
Съдът като съобрази предмета
на жалбата и приложимия закон
намира подадената жалба за недопустима, тъй като процесната заповед не подлежи
на обжалване по съдебен ред.
С разпоредбите на чл.
110 и чл.
111 от ЗИНЗС са предвидени възможностите за оспорване на заповедите на
налагане на дисциплинарни наказания, като са разграничени съобразно наложеното
наказание. В чл.
110 от ЗИНЗС е посочено, че заповедите за дисциплинарно наказание, издадени
от началниците на затворнически общежития и на поправителни домове, се обжалват
пред началника на затвора. Заповедите, издадени от началника на затвора
/каквато е процесната/, подлежат на обжалване пред главния директор на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", а в случаите по чл. 104, ал. 3
- пред министъра на правосъдието. Заповедите се обжалват в 7-дневен срок от
запознаване на лишения от свобода със заповедта.
Правомощие на компетентния
орган е да се произнесе по жалбата с мотивирано решение, с което да отмени
заповедта, да отхвърли жалбата и потвърди оспорената заповед или да отмени
заповедта и върне преписката на органа, издал заповедта, с допълнителни
указания. От своя страна, разпоредбата на чл.
111 от ЗИНЗС изрично отграничава реда за обжалване на заповедите за
наложено дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" от
останалите такива, като е посочено, че заповедта за дисциплинарно наказание
"изолиране в наказателна килия" подлежи на оспорване пред
административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от
обявяването й. В предвидения съдебен контрол са посочени и възможностите на
съда при произнасяне, които не се отличават от тези на административния орган,
постановяващ решение - да потвърди заповедта, да отмени заповедта или да отмени
заповедта и да върне преписката на органа, издал заповедта, със задължителни
указания относно прилагането на закона.
Именно последните възможности
(еднакви при двата вида контрол - административен и съдебен) и двете
последователни разпоредби на чл.
110 и чл.
111 от ЗИНЗС водят до извода за отлика на съдебния от административния
контрол единствено за заповеди, касаещи дисциплинарно наказание "изолиране
в наказателна килия". Настоящият състав намира, че това е и смисълът на
ЗИНЗС - да направи изключение за съдебен контрол само за най-тежкото от
възможните дисциплинарни наказания, предвидени в чл.
101 от ЗИНЗС, но не и за останалите.
Предвид изложеното и при
съобразяване с предвидената в разпоредбата на чл.
111 от ЗИНЗС възможност за оспорване пред съд само на заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия", следва да
се направи изводът, че по отношение на останалите дисциплинарни наказания е
предвидено само административно обжалване на заповедите, но не и съдебно такова.
В случая няма данни да е проведено административно оспорване пред директора на
ГД "Изпълнение на наказанията", произнасянето на който ще е
окончателно и като такова изчерпващо административната процедура без да подлежи
на съдебен контрол.
Съгласно чл.
120, ал. 2 от Конституцията на Република България, гражданите и
юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги
засягат, освен изрично посочените със закон. В практиката си Конституционният
съд нееднократно се е произнасял, че възможността за изключване на съдебния
контрол върху административните актове, предоставена на законодателя с чл.
120, ал. 2 от Конституцията, е изключение и следва да се тълкува и прилага
ограничително (Решение № 18 от 1997 г. по конституционно дело № 12 от 1997 г.,
Решение № 5 от 1997 г. по конституционно дело № 25 от 1996 г. и др.).
Наличието на годен за обжалване
административен акт е положителна абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на образуваното съдебно-административно производство и липсата
му, какъвто е настоящият случай, прави това производство недопустимо.
Тъй като в случая жалбата е подадена
до съда, а разпоредбата на чл.110, ал.2 от ЗИНЗС повелява да се подаде чрез
органа, наложил дисциплинарното наказание, то следва същата да се върне на началник
на *** за проверка нейната редовност и при констатиране на такава, да се изпрати
на директора на ГД "Изпълнение на наказанията" за произнасяне.
С оглед изложеното и на
основание чл.
159, т.1 от АПК, Административен съд – Враца,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба,
именована възражение вх.№
395/05.02.2024г. по описа на АС Враца, подадена от * И.Б.И., изтърпяващ
наказание в *** срещу заповед № Л-370/29.01.2024 година на началник ***, с
която му е наложено дисциплинарно наказание „**“.
ВРЪЩА
жалбата, подадена от И.Б.И. *** за проверка нейната редовност и при
констатиране на такава, да се окомплектова с преписката и изпрати на Директора
на ГД "Изпълнение на наказанията" за произнасяне.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 95/2024 г. по описа на Административен съд - Враца.
Определението да се съобщи на
лицето и на началника на ***.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му.