Решение по дело №1158/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от Х. И. К.- Г., [ЕГН] , с адрес: [населено място], [жк], против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000323005539-091-001/01.02.2024 г. издаден от С. Й. Г. на длъжност началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна-възложил ревизията и С. А. Д. на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 37/24.04.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността й по чл. 19,ал.1 от ДОПК за непогасени задължения на „Борофарма“ ЕООД, ЕИК ********* за ДДС, за данъчен период м.01.2019 г.- главница в размер на 10341,08 лв. и лихва в размер на 9413,56 лв. и за данъчен период м.02.2019 г. – главница в размер на 28 997,06 лв. и лихва в размер на 15 145,41 лв.

Ревизионният акт се оспорва на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. § 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ДОПК, с възражения за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Сочи се, че ревизиращите органи не са изяснили фактите и обстоятелствата, които са от значение за правилното установяване на задълженията за публични държавни вземания, с което са нарушени принципите за законност, обективност и служебно начало. С твърдения за недоказване на недобросъвестност при тегленето на паричните средства от банковите сметки и от касата на „Борофарма“ ЕООД се аргументира липса на предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19 от ДОПК. Сочи, че е имало възможност да се установи как са осчетоводени изтеглените средства, тъй като главната книга, която органите по приходите са приели, че е нечетлива, се извежда от счетоводния софтуер. Оспорва и размера на установените лихви, като сочи, че не са взети предвид представените от нея суми за обезпечение в размер на 16 463 лв. и 57 011,20 лв. Отправеното до съда искане е за отмяна на оспорения РА и за присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък. В случай на отхвърляне на жалбата и претендиране от ответната страна на разноски за юрисконсултско възнаграждение, се прави възражение за прекомерност.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло чрез представител по пълномощие. Доводи за незаконосъобразност на РА се излагат в депозирана по делото писмена защита.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, в депозирани чрез процесуален представител писмено становище и молба, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред, с оглед на което същата се явява ДОПУСТИМА за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

По валидността на РА:

Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000323005539-020-001/15.09.2023 г. от оправомощен орган по приходите С. Й. Г. на длъжност началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна /л.2-3/. Възложената ревизия е с обхват ангажиране на атговорност по чл.19 от ДОПК за неплатени задължения за ДДС на „Борофарма“ ЕООД, ЕИК *********, за данъчни периоди м.01.2019 г. и м. 02.2029 г. Определен е ревизиращ екип в състав: С. А. Д.- главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Д. Х. С.- старши инспектор по приходите.

За резултатите от ревизията от ревизиращия екип е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000323005539-092-001/21.12.2023 г. /л.379-394/. В срока по чл.117,ал.5 от ДОПК от ревизираното лице не било подадено възражение. Ревизията е приключила с Ревизионен акт /РА/ № Р-03000323005539-091-001/01.02.2024 г. издаден от С. Й. Г. на длъжност началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна-възложил ревизията и С. А. Д. на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция – ръководител на ревизията / л.402-406/. РА е оспорен по административен ред с жалба вх. № 150/21.02.2024 г. до директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 37/24.04.2024 г. го е потвърдил изцяло.

Представените като административна преписка документи – ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, са във вид на разпечатки на електронни документи. В хода на съдебното производство са събрани доказателства, че лицата, издали и подписали с квалифициран електронен подпис посочените документи, имат валиден такъв, съобразно разпоредбата на 13, ал. 3 вр. ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, придружен с издадено удостоверение от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги съгласно изискванията на чл. 25 от ЗЕДЕУУ. Налага се извод, че създадените като електронни документи РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР са подписани с електронен подпис от лицата, посочени като техни издатели, с квалифициран електронен подпис и в периода на действие на удостоверението.

При извършване на служебната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган и е приключило в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Издаден е в изискуемата от закона писмена форма – аргумент от чл. 120, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ, и има съдържание, в което са изложени фактическите и правните основания за постановяването му. Установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер, по период и по субект. При извършването на ревизията не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК, поради което обжалваният РА, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

По процесуалната и материалната законосъобразност на РА:

В хода на ревизионното производство са извършени процесуални действия, които са подробно описани в т. ІІ на констативната част на ревизионния доклад /РД/ /стр.5-8, л.391-392/, неразделна част от РА, и не е необходимо да бъдат преповтаряни в настоящото решение.

Установено е, че от „Борофарма“ ЕООД не могат да бъдат събрани публични задължения за ДДС за периода от 05.01.2019 г. до 20.02.2019 г. – главница в размер на 39 338,14 лв. и лихви в размер на 24 558,97 лв. установени с РА № Р-030003119003543-091-001/20.02.2020 г. издаден от органи по приходите в ТД на НАП-Варна ( л.342-347). Установените задължения на дружеството с посочения РА са в размер на 58 604,74 лв., от които главница в размер на 53 333,53 лв. и лихви 5271,21 лв., изчислена към датата на издаване на РА – 20.02.2020 г. От тази главница частта от 13 995,39 лв. е погасена преди издаване на процесния РА, поради което установеното задължение на жалбоподателката за главница е разликата между установените на „Борофарма“ ЕООД – 53333,53 лв. и платените 13 995,39 лв., или 39 338,14 лв. , плюс начислената лихва до 01.02.2024 г. от 24 558,97 лв.

При извършена справка в деловодната система на Административен съд-Варна се установява, че горепосоченият РА е оспорен по съдебен ред пред Административен съд-Варна. С Решение № 624/12.05.2021 г. постановено по делото съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против РА № Р-030003119003543-091-001/20.02.2020 г. издаден от органи по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 107/21.07.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП-Варна. Решението на първоинстанционния съд е оставено в сила с Решение от 03.05.2022 г. по адм. дело № 8177/2021 г. по описа на Върховния административен съд.

Установени факти и обстоятелства относно отговорността по чл.19 от ДОПК:

Х. К.-Г. е управител на „Борофарма“ ЕООД за периода от 18.10.2018 г. до 30.07.2021 г. Не е установено упълномощаване на други лица.

С договор за продажба на дружествен дял от 18.11.2021 г., на основание чл. 129 от Търговския закон ТЗ/, Х. К.-Г. продава на Б. С. собствените си дружествени дялове, за сумата от 100 /сто/ лева.

При извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства / л.362-374/ и от извършената ревизия на „Борофарма“ ЕООД / л.344-356/ е установено, че дружеството не е начислило дължим ДДС поради обстоятелството, че Х. К.-Г., в качеството й на управител, не е изпълнила задължението си за подаване на Заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения срок до 12.01.2019 г. Установен е реализиран общ облагаем оборот за периода от 01.12.2018 г. до 05.01.2019 г. в размер на 51 615,54 лв.

От „Борофарма“ ЕООД е подадено заявление за задължителна регистрация по реда на чл.96,ал.1 от ЗДДС от 07.02.2019 г. След извършена проверка е издаден Акт за регистрация по ЗДДС № 030421900430876/19.02.2019 г., връчен на 21.02.2019 г. / л.358-360/.

При анализ на финансовото състояние на дружеството е установено, че няма материални активи, МПС, недвижими имоти, върху които да се насочи принудителното събиране на задълженията. В публикуваните ГФО за 2018 г. и 2019 г. управителят на дружеството е декларирал общо задължения към доставчици, други задължения, осигурителни и данъчни задължения в размер на 67 000 лв. и 225 000 лв.

Констатирано е, че дружеството декларира задължения в големи размери, които не обслужва, което е предпоставка за наличие на неплатежеспособност по смисъла на чл.608,ал.1 от Търговския закон. Прието е, че като не е предприела действия по обявяване на дружеството в несъстоятелност, Х. К.-Г. е укрила данни.

При анализ на банковите извлечения на Банка ДСК ЕАД и „Айкарт“ АД е установено, че жалбоподателката е изтеглила на АТМ парични средства през 2019 г. в размер на 52 100 лв. и през 2020 г. в размер на 14 670 лв. / подробно описание на извършените тегления е на стр.12-13 от РД, л.388-389/. Констатирано е, че тегленето на паричните средства започва на 20.02.2019 г. след началото на проверка за регистрация на дружеството по ЗДДС и установяване на данъчни задължения.

Установено е, че от м.01.2019 г. до м.12.2019 г. е получила от касата на дружеството парични средства в общ размер на 140 300 лв., представляващи средства от оборота на дружеството / подробно описани на стр.14 от РД, л.388-гръб/ Жалбоподателката е декларирала, че е съхранявала свободните парични средства на дружеството.

От банково извлечение на „Банка ДСК“ ЕАД е установено, че на 24.09.2019 г. и 26.09.2019 г. Х. К.-Г. е върнала парични средства в общ размер на 47 500 лв. Като основание е посочено „връщане на оборотни средства от подотчетно лице“. Констатирано е, че не е възстановила останалите парични средства, а само малка част от сумата, поради което е прието, че ревизираното лице се е разпоредило с тях.

Констатирано е, че представената главна книга за 2019 г. е нечетлива и не може да се установи как са осчетоводени изтеглените от банката парични средства. Не са представени оборотни ведомости и главни книги за 2020 г. и 2021 г. Поради изложеното е прието, че не може да се установи по какъв начин се е разпоредил управителят с изтеглените от банка и взетите от касата на дружеството оборотни средства.

В резултат на извършен анализ на банковите сметки и касата на дружеството е установено, че дружеството е разполагало със средства да погаси задълженията си в случай, че същите са били надлежно и своевременно декларирани. Прието е, че извършените действия от управителя са недобросъвестни, като е съзнавал, че с тях ще влоши финансовото състояние на дружеството. С неподаване на декларации по ЗДДС Х. К.-Г. в качеството си на управител, е целяла тези действия да доведат до невъзможност за своевременното определяне на текущите задължения на дружеството, както и събирането им от страна на приходната администрация.

1. Предприети действия за събиране на задълженията на „Борофарма“ ЕООД:

От предоставена от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна информация е установено, че за непогасените публични задължения на „Борофарма“ ЕООД е образувано изпълнително дело № *********/2020 г. Представен е отговор от директора на дирекция „Събиране“ / л.333/, в който са описани предприетите действия по принудително събиране на задълженията и са приложени относимите документи. Наложени са предварителни обезпечителни мерки с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121,ал.1 от ДОПК с изх.№ С-190003-023-0003820/23.12.2019 г. Дейстието им е продължено с Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на осн. чл.121,ал.6 от ДОПК с изх.№ С200003-139-0000449/06.03.2020 г. /л.300/. Въз връзка с предприето обжалване на постановлението по съдебен ред, с Решение № 1120/06.08.2020 г. постановено по адм. дело № 303/2020 г. по описа на Административен съд-Варна, предварителните обезпечителни мерки са отменени /л.305-307/.

До дружеството е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение с изх.№ С-200003-048-0061044/14.07.2020 г. / л.311-313/.

Издадено е Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх№ С200003-022-0055255/20.08.2020 г., с който е наложен запор на банковите сметки на дружеството в ТБ Банка ДСК ЕАД / л.314-315/.

Издадено е Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С210003-022-0050253/13.07.2021 г., с което е наложен запор на банковите сметки на дружеството в ТБ У. Б. АД.

На 02.09.2020 г. е проведена среща между публичен изпълнител М. Й. – Т. и упълномощен представител на дружеството за постигане на споразумение за погасяване на задълженията по образуваното изпълнително дело. Ангажимен за плащане на задълженията по издадения РА на „Борофарма“ ЕООД, не е поет. Посоченото е обективирано в Протокол изх.№ С200003-026-0041002/02.09.2020 г. /л.318/.

Издадени са разпореждания са изпълнение на запорно съобщение изх.№ С210003-029-0023717/19.07.2021 г. до ТБ У. Б. АД и с изх.№ С210003-029-0039980/17.11.2021 г. до ТБ Банка ДСК ЕАД /л.319-320/. От ТБ Банка ДСК е постъпила от банковата сметка на дружеството в данъчно-осигурителната му сметка, сума в размер на 16 463,00 лв.

Изпратени са искания на осн. чл.212 от ДОПК до Община Варна, ОД на МВР-Варна, Министерство на земеделието и храните, Областна администрация-Варна за предоставяне на информация относно регистрирани активи на дружеството.

Събрани са справки от информационните масиви на НАП за банкови сметки на дружеството, за имущества подлежащи на деклариране съгласно ЗМДТ, за регистрирани МПС, за получени/предоставени заеми, за недвижими имоти и др.

С Протокол изх.№ С210003-026-0065729/19.11.2021 г. на публичния изпълнител, дружеството е включено в публичен бюлетин и списък 1 на основание чл.182,ал.3,т.2 от ДОПК.

С оглед на гореизложеното в т.1 и предвид невъзможността за събиране на установените с РА на „Борофарма“ ЕООД публични задължения за ДДС е прието, че е доказан фактическият състав за реализиране на отговорността на Х. К.-Г. по чл.19, ал.1 от ДОПК, в качеството й на управител на дружеството.

В потвърждаващото ревизионния акт решение директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП излага мотиви относно съществуването на всяка една от предпоставките, наличието на които обуславя ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК.

По делото е прието заключение на ССчЕ, която ще бъде коментирана по-долу в решението.

Представено е становище от процесуалния представител на НАП, ведно със справки от информационните системи на НАП относно разпределението по изпълнително дело № *********/2020 г. на суми от 16 199 лв. и от 264 лв. – преведени от Банка ДСК ЕАД, въз връзка с наложено обезпечение и от 57 011,20 лв. – преведени по банковата сметка на ТД на НАП-Варна от жалбоподателката.

С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

При извършената от съда служебна проверка не се установяват допуснати в хода на ревизионното производство съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на РА на самостоятелно основание. Не е налице твърдяното в жалбата противоречие между поведението на ревизиращите и нормите на чл.2,чл.3 и чл.5 от ДОПК , регламентиращи служебно събиране на доказателствата от органите по приходите и подлагането им на обективна преценка и анализ. Въпреки пасивното поведение на ревизирания данъчен субект в хода на ревизионното производство приходните органи по служебен път /чрез справки от информационната система на НАП и запитвания до държавни и общински органи/ са събрали информация относно относимите за облагането на Х. К.-Г. факти и обстоятелства. Доказателствата са приобщени по предвидения в ДОПК процесуален ред, като същите са обсъдени поотделно и в съвкупност. Кредитирането на едни, съответно некредитирането на други доказателства, при мотивирано обосноваване на това решение на приходните органи, каквото в случая е налице, не представлява нарушение на принципи на ДОПК.

Относно приложението на материалния закон съдът приема следното:

Спорът е формиран за това дали са налице кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК за ангажиране отговорността на Х. К.-Г. за непогасените задължения за ДДС по ЗДДС на „Борофарма“ ЕООД и относно размера на установените задължения.

Между страните по делото не е формиран спор по фактите, а единствено относно тяхното квалифициране като основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 1 от ДОПК.

Разпоредбите на чл. 19, чл. 20 и чл. 21 от ДОПК регламентират предпоставките и реда за ангажиране на особен вид лична имуществена отговорност, предвидена за трети лица – членове на органи на управление или управители на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Отговорността по чл. 19 от ДОПК е самостоятелна субсидиарна отговорност на трети лица, която те носят за собствените си действия или бездействия, довели до невъзможност за събиране на публични задължения на дружеството като задължено лице. Материалноправните норми на ал. 1 и ал. 2 на чл. 19 от ДОПК уреждат самостоятелни хипотези на тази отговорност, различни по своя фактически състав. В настоящия случай предмет на съдебна проверка е наличието или липсата на предпоставките на лична имуществена отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК създава особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи за задължения за данъци и/или осигурителни вноски на субекти – задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. За да се реализира тази отговорност е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. Субект на отговорността - кой може да бъде трето отговорно лице - управител или член на орган на управление; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 от ДОПК; 3. Деяние(действие или бездействие) - укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, което следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 4. Причинно-следствена връзка – като последица от укриването на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, като в съдебната практика е възприето разбиране за "уникалност" на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение. При доказан фактически състав, включващ посочените елементи, физическото лице отговаря за несъбраното задължение. Доказателствената тежест за установяване на всяка една от кумулативните предпоставки е за приходната администрация, на основание чл.170,ал.1 от АПК, вр. пар.2 от ДР на ДОПК.

В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в периода от 18.10.2018 г. до 30.07.2021 г. , който е в обхвата на ревизираните периоди, Х. К. – Г. е била управител на „Борофарма“ ЕООД . Установява се, че към дата на издаване на РА, дружеството има непогасени задължения за ДДС и лихви , които са установени с влязъл в сила РА № Р-03000319003543-091-001/20.02.2020 г. Не се спори , че „Борофарма“ ЕООД е задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК.

В случая, от страна на органите по приходите са предприети необходимите процесуални действия за събиране на вземането от основния длъжник, каквото събиране не е осъществено, поради липса на парични средства или други активи, към които да бъде насочено.

С оглед на данните по делото, между страните не са спорни наличието на следните елементи – 1. че задълженото лице е субект на отговорност поради това, че е била управител на задълженото дружество за процесните данъчни периоди; 2. че е налице задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК - дружество "Борофарма“ ЕООД, има публични задължения, установени с влязъл в сила ревизионен акт; че задълженото дружество не разполага с парични средства и имущество, които са в състояние да покрият размера на публичните задължения.

Спорът между страните се свежда до това налице ли са другите елементи – извършено действие от задълженото лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е длъжно да обяви пред орган по приходите и дали това действие е в причинно-следствена връзка с невъзможността да бъдат събрани задълженията.

Неподаването на заявление за регистрация по ЗДДС в хипотезата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС при наличие на задължение и при осъществен облагаем оборот е бездействие, с което се укриват данни и се възпрепятства събирането на задължения. Недекларирането на обстоятелства /вкл. и невярното им такова/, се приема от съдебната практика като укриване на факти. В случая е установено, че за периода от 05.01.2019 г. до 20.02.2019 г. „Борофарма“ ЕООД не е начислило ДДС, поради обстоятелството, че Х. К.-Г., в качеството й на управител не е изпълнила задължението си за подаване на заявление за регистрация по ДДС в срока по чл.96,ал.1 от ЗДДС- до 12.01.2019 г. В случая субект на укриването е управителят и собственик на дружеството, доколкото при действието на чл. 141, ал. 2 от ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му /чл. 141, ал. 1 от ТЗ/. Т.е. в качеството й на управител на дружеството, тя е знаела или е следвало да знае, че е достигнат облагаем оборот по ЗДДС, и следва да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.

Съгласно чл. 101, ал. 1, вр. с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, в приложимата редакция, всяко данъчно задължено лице, а когато е юридическо лице, чрез своя управител, е длъжно в 7 –дневен срок от изтичане на 12-месечния период, в който е достигнало оборот от 50 000 лв. , да подаде заявление за регистрация. В случая по причина на неизпълнението на задължението за регистрация по ЗДДС дружеството не е подавало и СД за месечните периоди, за които дължи данък за извършените облагаеми доставки. Това укриване на факти и обстоятелства осигурява и възможността да не се плащат своевременно данъчните задължения, поради което установяването им след като те вече не могат да бъдат събрани – дружеството няма имущество, е по причина именно на укриването на основанието за тяхното възникване ( в този смисъл решение № 3097 от 25.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1391/2025 г., I о., докладчик съдията Л. П. , решение № 533 от 21.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8110/2024 г., VIII о., докладчик председателят С. П. и др.).

Установява се и третата предпоставки по чл.19,ал.1 от ДОПК, а именно причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението за подаване на заявление за регистрация по ДДС в срока по чл.96,ал.1 от ЗДДС и невъзможността за събиране на установените с РА на „Борофарма“ ЕООД задължения за публични държавни вземания. Както вече се посочи , в случая по причина на неизпълнението на задължението за регистрация по ЗДДС дружеството не е подавало и СД за месечните периоди, за които дължи данък за извършените облагаеми доставки. Към момента, когато е следвало да се подадат справки-декларации за д.п.м.01.2019 г. и д.п.м.02.2019 г. , дружеството е разполагало с парични средства, за да погаси задълженията си в случай, че същите са били своевременно декларирани. Това укриване на факти и обстоятелства осигурява и възможността да не се плащат своевременно данъчните задължения, поради което установяването им след като те вече не могат да бъдат събрани – дружеството няма имущество, е по причина именно на укриването на основанието за тяхното възникване.

Доказателствата за реалната несъбираемост задълженията на главния длъжник, са посочени в ревизионния доклад от приходните органи като действия на Дирекция "Събиране" на ТД на НАП-Варна. В тази връзка е справката за проучено имуществено състояние на "Борофарма“ ЕООД и определената въз основа на събраните доказателства категоризация на дълга като "несъбираем". Съдът, счита за доказано по делото, че Х. К.-Г. като управител на дружеството през ревизираните периоди, е укрила подлежащи на деклариране факти пред приходните органи, в резултат на което задълженията на дружеството не могат да бъдат събрани. Това обуславя съставомерност по текста на чл. 19, ал. 1 от ДОПК.

Съгласно чл.19,ал.1 от ДОПК отговорността на управителя на задълженото юридическо лице, е до размера на непогасеното задължение. Видно е от заключението на приетата по делото ССчЕ, че при издаване на оспорения РА са взети предвид преведените от Банка ДСК ЕАД суми в размер на 16 199 лв., от които е погасена главница в размер на 13 787,73 лв. и в размер на 264,00, от която е погасена главница в размер на 207,66 лв. Сумата е преведена за погасяване на задължения по изпълнително дело № *********/2020 г. , по което са присъединени и други задължения. Видно е от заключението на приетата по делото ССчЕ, че с плащане в размер на 16 199,00 лв. на 18.11.2021 г. е погасена главница по РА на „Борофарма“ ЕООД в размер на 13 787,73 лв. и задължения по данъчни декларации, съответно с плащането в размер на 264,00 лв. на 29.06.2022 г. е погасена главница в размер на 207,66 лв. и задължения по данъчни декларации. Разпределението на постъпилите в данъчно-осигурителната сметка на дружеството суми, представляват действия на публичния изпълнител, които подлежат на обжалване по реда на чл.266 и сл. от ДОПК. Законосъобразността на действията на публичния изпълнител не са предмет на настоящето производство и не подлежат на инцидентен съдебен контрол. Релевантно за настоящия спор е да се установи, че публичният изпълнител е предприел всички необходими действия за обезпечаване и събиране на вземането, но в резултат същото е несъбираемо поради липса на имущество. Настоящият случай попада именно в тази хипотеза.

Извършените след издаване на РА плащания по основното задължение в размер на 57 011,20 лв., на 20.10.2023 г. нямат отношение към размера и дължимостта на установените с РА задължения за ДДС. Плащането е извършено в производството по принудително изпълнение и с него е намален размера на дълга.

Следва да се посочи, че отговорността на третото лице по чл. 19 от ДОПК е и за лихвата, дължима от законовия падеж на данъчното задължение до датата на погасяването му, като при ревизия, същата се изчислява до датата на издаване на ревизионния акт на лицето. Относно лицето, към което е насочена отговорността, задължението следва точно параметрите, каквито има главния дълг и към датата на погасяване на главния дълг от основния длъжник се погасява и задължението на отговорното лице, а при частично погасяване - например погасяване на главницата, отговорното лице остава задължено за лихвата по дълга. В случаят отговорното лице не става носител на ново данъчно задължение, върху което следва да се начисляват лихви за негово собствено закъснение, а отговаря за чужд дълг в размерите, които дългът има до пълното му погасяване. След погасяване на главницата на дълга без значение кое лице го е погасило, задължението за лихви спира да се увеличава, но остава дължимо и подлежи на събиране. Съответно при цялостно погасяване на главницата и лихвата независимо от кое лице, отпада изцяло отговорността на отговорното лице. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 г. на ОС на П. и Втора колегия на ВАС, постановено по тълкувателно дело № 7 от 2019 г. по описа на съда.

С оглед на горното, следва да се приеме, че са установени всички предпоставки на чл. 19, ал. 1 от ДОПК за ангажиране на отговорността на управителя на дружеството до размера на непогасеното задължение на „Борофарма“ ЕООД, установено с влязъл в законна сила РА № Р-03000319003543-091-001/20.02.2020 г. издаден от органи по приходите в ТД на НАП-Варна.

Предвид изложеното, съдът намира оспореният ревизионен акт за правилен и законосъобразен, а жалбата против него следва да се остави без уважение.

При този изход на правния спор, предвид своевременно направеното искане и осъществената защита, в полза на ответната страна, на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и трето от ДОПК, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Определено съобразно чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа върху обжалвания материален интерес /63 897,11 лева/, юрисконсултското възнаграждение, което подателят на жалбата следва да бъде осъден да заплати е в размер на 5761, 76 лв.

Направеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение срещу размера на юрисконсултското възнаграждение, съдът определя като възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК.

При определяне размера на юрисконсултското възнаграждение следва да се съобрази решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. В решението са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. СЕС в същото решение е приел, че Наредба № 1/09.07.2004 г. е издадена от съсловна организация - Висш адвокатски съвет, макар и по законова делегация, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, под размера на които не може да се договаря по - ниско възнаграждение на адвокат, нито съдът разполага с това право съгласно нейните разпоредби. В решението си СЕС е развил доводи, че процесната Наредба нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 от ДФЕС, поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство. При въведеното ограничение от Висшия адвокатски съвет за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, в решението на СЕС е прието, че с него в Наредбата е налице ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 от ДФЕС. Именно с въведената от СЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, съдът категорично е приел, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В решението си СЕС е приел и въз основа на предходно решение по съединени дела С-427/16 и С-428/16 – т. 51, че определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, параграф 1 от ДФЕС.

Решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища, на основание чл. 633 от ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. По този начин същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

При съобразяване на Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5761,76 лв. е прекомерно. Действително по делото са проведени няколко съдебни заседания, при които ответникът е защитаван от юрисконсулт. Процесуалният представител е осъществил в пълнота процесуална защита, извършил е процесуални действия по представяне на доказателства, изразяване на становище и др. Въпреки това определящо за размера на възнаграждението е фактическата и правна сложност на делото, а не само обема на извършената от процесуалния представител работа. Делото не е с фактическа и правна сложност, не са приобщени множество документи или назначени няколко вещи лица, или допуснати повторна или допълнителна експертиза/експертизи, което е типично за данъчни дела с по-висока сложност. В този смисъл определяне на възнаграждение в размер на 5761,76 лв. е прекомерно , като следва да се определи в размер на 1500,00 лв., което е съответно на фактическата и правна сложност на делото. Няма пречка съдът служебно да намали размера на възнаграждението, като определи такъв под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. /В този смисъл Решение № 4125 от 04.04.2024 г. по адм. д. № 9209/2023 Г., І отд. на ВАС; Определение № 4941 от 18.04.2024 г. по адм. дело № 2438/2024 г. на ВАС и др. /.

Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1, предложение последно от ДОПК, Административен съд – Варна, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. И. К.- Г., [ЕГН] , с адрес: [населено място], [жк], против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000323005539-091-001/01.02.2024 г. издаден от С. Й. Г. на длъжност началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна-възложил ревизията и С. А. Д. на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 37/24.04.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността й по чл. 19,ал.1 от ДОПК за непогасени задължения на „Борофарма“ ЕООД, ЕИК ********* за ДДС, за данъчен период м.01.2019 г.- главница в размер на 10341,08 лв. и лихва в размер на 9413,56 лв. и за данъчен период м.02.2019 г. – главница в размер на 28 997,06 лв. и лихва в размер на 15 145,41 лв.

 

ОСЪЖДА Х. И. К.- Г., [ЕГН] , с адрес: [населено място], [жк], да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, сумата в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България по реда на АПК в 14-дневен срок от деня на съобщението, че същото е изготвено.