Решение по дело №2286/2015 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………………………….../24.09.2021 г.

гр. ****

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІХ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                          

                       СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА

 

при секретар Димитричка Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 2286 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 4, §3 от ДЕС и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба „Електро банч“ ЕООД, гр. **** твърди, че ответниците Върховния административен съд и Национална агенция за приходите следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно сумата от 65 332.81 лева, представляваща причинени имуществени вреди в размер на непризнатия данъчен кредит с Ревизионен акт № *********/18.05.2010 г., потвърден с Решение № 3414/12.03.2013 г. по адм.д. № 8571/2012 г. по описа на ВАС в противоречие с правото на ЕС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2013 г. до окончателното й заплащане, както и бъде осъден ответникът НАП да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения като не предприема действия по принудително събиране на ДДС, начислено с влезлия в сила РА, в противоречие с правото на ЕС. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът Национална агенция за приходите, редовно уведомена за инициираното производство, депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с която оспорва исковете като неоснователни. Твърди се, че от установените факти не би могло да се заключи, че е налице достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, каквото е условието, за да е налице неправомерно поведение на институциите. Излага се, че наличието на реална доставка е първата изискуема от закона предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит, както и съобразно правото на ЕС и практиката на СЕС. Не са доказани и твърдяните от ищеца вреди, както и причинно-следствената връзка между вредите и твърдяното неправомерно поведение от ответниците. Ппретендират се направените по делото разноски.

Ответникът Върховен административен съд, редовно уведомен за инициираното производство, депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с която оспорва исковете като неоснователни. Твърди се, че за да бъде ангажирана отговорността на ВАС следва да бъдат налице следните предпоставки: твърдяното нарушение да е на приложима и относима съюзна норма, предоставяща права на частноправните субекти; нарушението на тази съюзна норма да е съществено и да е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда, каквито в конкретния случай не са налице. В разглеждания пред ВАС случай е прието, че липсва материалноправната предпоставка за приспадане на ДДС – доставката не е реално осъществена, поради което не се касае за отказ на данъчния орган да признае правото на приспадане на данъчен кредит. Поради липса на неяснота на съюзна правна норма за ВАС не е било налице задължение да отправи преюдициално запитване по тълкуването на разпоредби на Директива 2006/112 на ЕО. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото адм.д. № 2959/2010 г. по описа на Административен съд – **** се установява, че същото е образувано по жалба на „Електро банч“ ЕООД, гр. **** срещу Ревизионен акт № *********/18.05.2010 г., с който са установени задължения по ЗДДС и по ЗКПО в общ размер на 65 332.81 лева. С решение № 548/09.03.2011 г. по адм.д. № 2595/2010 г. по описа на АС – **** ревизионният акт е частично отменен по отношение на установените задължения по ЗДДС за м. април 2008 г. за горницата над сумата от 1649.90 лева и за м. май 2008 г. за горницата над сумата от 442.06 лева. С решение № 3414/12.03.2013 г. по адм.д. № 8571/2012 г. по описа на ВАС е отменено решение № 548/09.03.2011 г. по адм.д. № 2595/2010 г. по описа на АС – **** в частта по ЗДДС, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на «Белла инс» ЕООД в общ размер на 3240 лева и са начислени лихви по три фактури от 2009 г., като отменя РА в тази му част, както и отменя първоинстанционното решение в чстта, с която е отменен РА по отношение на установените задължения по ЗДДС за м. април 2008 г. за горницата над сумата от 1649.90 лева и за м. май 2008 г. за горницата над сумата от 442.06 лева и отхвърля жалбата на „Електро банч“ ЕООД, гр. **** в тази й част.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда ССЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че размерът на заплатената сума от „Електро банч“ ЕООД, гр. **** по Ревизионен акт № *********/18.05.2010 г. е 35 564.77 лева. Размерът на платените главници по РА е 35 564.77 лева, като не са извършени плащания по лихви. Към настоящия момент ищецът няма задължение по Ревизионен акт № *********/18.05.2010 г., тъй като задължението по последния е отписано, поради изтичане на десетгодишната абсолютна давност на 28.02.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са от ищеца срещу ВАС и НАП искове за солидарното им осъждане за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от неприлагането на правото на Европейския съюз - по чл. 4, пар. 3 от ДЕС) за сумата от 65 332.81 лева, представляваща причинени имуществени вреди в размер на непризнатия данъчен кредит с Ревизионен акт № *********/18.05.2010 г., потвърден с Решение № 3414/12.03.2013 г. по адм.д. № 8571/2012 г. по описа на ВАС в противоречие с правото на ЕС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2013 г. до окончателното й заплащане. Освен това, ищецът иска да бъде осъден ответникът НАП да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения като не предприема действия по принудително събиране на ДДС, начислено с влезлия в сила РА, в противоречие с правото на ЕС.

С определение № 185/08.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 3147/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. е отменено определение № 652 от 30.09.2015 г. по гр.д.№ 505/2015 г. по описа на ВАпС и потвърденото с него определение № 2882/07.08.2015 г. по гр.д. № 2286/2015 г. на ВОС и делото е върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия като в определението са дадени указания, които са задължителни за настоящия съд. Като се съобразява със задължителното за него разрешение, дадено по делото от ВКС с определение № 185/08.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 3147/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., ВОС разглежда делото по процесуалния ред на ЗОДОВ. 

Отговорността на държавата за обезщетение за вреди, причинени от нарушаване на правото на Европейския съюз от нейни органи има основание в чл.4, пар.3 от ДЕС. В чл.4, пар.3 от Договора за европейския съюз е предвидено, че държавите-членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на задълженията си, произтичащи от Договорите и актовете на институциите на Съюза. При неизпълнение държавата-членка следва да поправи последиците от него, което включва задължение за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие нарушението и поради което са в причинна връзка с него. Тази отговорност на държавата не е уредена изрично в Договорите и във вторичното право на ЕС, но е допустима съгласно решението на Съда на ЕС по дела С-6/90 и С-9/90 /Andrea Francovich et Danila Binifaci/, според което „принципът на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушения на общностното право, за които носи отговорност държавата, е присъщ на системата на Договора”. Отговорността за обезщетяване на вреди, причинени от Република **** в нарушение на правото на ЕС, произтича и може да бъде реализирана както директно по силата на Договора за ЕС, така и по вътрешното право – чл.7 от Конституцията.

В случая ищецът твърди неизпълнение на задължения, предвидени в правото на ЕС – в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност /Директива 2006/112/ЕО/, като сочи нарушение на чл. 63, чл.167, чл.168 и чл.178 от нея. Претендира се заплащане на обезщетение за имуществени вреди във връзка с издаване на процесния ревизионен акт (РА) от НАП, потвърден окончателно с решение на ВАС, поради което искът е насочен срещу тези два държавни органа за осъждането им за посочените от ищеца суми. Искове са предявени срещу НАП, тъй като ищецът смята, че в нарушение на разпоредбите на пряко приложимите чл. 63, чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО, данъчните власти в случая неправомерно са отказали на ищеца право на данъчен кредит и са начислили ДДС и лихви върху него. Исковете са предявени и срещу ВАС, тъй като ищецът твърди, че ВАС не е спазил върховенството на правото на ЕС и на задължителната практика на СЕС по тълкуването и прилагането му и е трябвало да отмени ревизионния акт на НАП. Претенцията на ищеца за присъждане на обезщетенията е предявена срещу ответниците солидарно като чрез тези два държавни органа се ангажира отговорността на държавата.

Настоящата инстанция смята, че когато твърдяното нарушение е на съд, включително на такъв, действащ като последна инстанция, какъвто е ВАС, искът може да бъде насочен и срещу Върховния административен съд, и е допустим.

С производството по иска за вреди не се цели пререшаване на спор, вече разрешен с влязъл в сила съдебен акт, а с него се предоставя право - при определени условия - да се получи обезщетение от засегнато лице - частноправен субект, за претърпени вреди, ако при постановяването му е нарушено общностното право / С-224/01 на СЕ/. Следователно, отговорността на Държавата за вреди, причинени от юрисдикция, действаща като последна инстанция, се реализира при зачитане на принципа на силата на пресъдено нещо на съдебно решение и невъзможността поради това за оспорването материалноправната законосъобразност на влезлия в сила съдебен акт.

Предмет на установяване в производството по иск за вреди е дали е допуснато нарушение на правото на ЕС като следва да се прецени дали са налице следните кумулативни предпоставки: дали твърдяното нарушение е на правна норма, която предоставя право на частно-правен субект; дали нарушението е достатъчно съществено и явно и дали съществува пряка причинна връзка между нарушението на нормата и причинените вреди.

Ищецът твърди нарушение на правото му на приспадане на данъчен кредит, което има като данъчно задължено лице. Разпоредбите на чл. 167 и чл.168 от Директива 2006/112 регламентират право на приспадане на данъчен кредит по облагаема доставка и в този смисъл предоставят права на частноправни субекти. В съответствие с общностното право материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в ЗДДС – чл. 68 и чл. 69, като за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит се изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки или услуги.

Според чл. 68, ал.2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Съгласно чл.25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. В случая от РА и съдебните решения на Административен съд - **** и на ВАС, извършените от НАП проверки и от документите, представени от ревизираното лице-жалбоподател в тези производства, и събраните доказателства, е видно, от страна на „Електро банч“ ЕООД, гр. **** не е доказано, че доставките по фактурите от доставчиците му са реално извършени от тях. Не е установена реалността на фактурираните доставки на стоки и услуги, поради което данъчен кредит не е признат. Не са доказани необходими материалноправни предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Съобразно общите правила по чл.154, ал.1 от ГПК, субсидиарно приложими и в данъчния процес на основание пар. 2 от ДР на ДОПК, доказателствената тежест за доказването им е била на ищеца.  Като не е доказал реалното извършване на услугите от фактуриралите ги доставчици, реалността на фактурираните доставки на стоки, ищецът няма право на приспадане на данъчен кредит.

Съдът намира, че ответниците не са допуснали нарушение на приложимото в случая вътрешно право, което съответства на общностното право. Относимите разпоредби за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит от  националното право в ЗДДС съответстват на разпоредбите на общностното право. Съгласно чл. 63 от Директива 2006/112/ЕО, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени, а съгласно чл. 167, правото на приспадане възниква във времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

По делото не се установи нарушение на правото на СЕС. Съгласно т. 31 от Решение на СЕС от 6 декември 2012г. по дело С-285/11 /”Боник” ЕООД/, за да се установи наличие на основание за приспадане на данъчен кредит по конкретните доставки на стоки, е необходимо да се провери дали са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки; съгласно т. 32 от същото решение преценката за наличие на условията за възникване на право на данъчен кредит се извършва от националната юрисдикция в съответствие с правилата на доказване, установени в националното право, въз основа на „глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства” по делото, а съгласно т. 33 – по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, ако в резултат на тази преценка се установи, че доставките на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на горните облагаеми сделки. Следователно, необходимо е за всеки конкретен случай да се установява има ли реално осъществени доставки на стоки и услуги. Такава проверка за установяване е правена и от ревизиращия орган, и от съда, но поради недоказване действително извършване на доставките на стоки и услуги, правото на приспадане на данъчен кредит не е било уважено. Тъй като по делото не е установено нарушение на общностното право, регламентиращо право на приспадане на данъчен кредит по ДДС, съдът намира за неоснователни исковете за парично обезщетение за имуществени вреди и свързаните с тях искове за мораторна лихва, както и за неоснователен и искът за осъждане ответникът НАП да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения като не предприема действия по принудително събиране на ДДС, начислено с влезлия в сила РА. Още повече, че от приетата и неоспорена от страните ССЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че към настоящия момент ищецът няма задължение по Ревизионен акт № *********/18.05.2010 г., тъй като задължението по последния е отписано, поради изтичане на десетгодишната абсолютна давност на 28.02.2021 г.

С оглед изхода по делото, на основание чл.10, ал. 2 от ЗОДОВ ищецът  следва да понесе разноските за вещо лице по ССЕ в размер на 300 лева. Искането на ответниците ВАС и НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, предвид специалните норми на чл.10, ал.2 и ал.4 от ЗОДОВ, е основателно, като ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ответниците юрисконсултско възнаграждение в размер на по 150 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът  

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Електро банч“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „******, с управител Т.Г.Б. против Върховния административен съд, с адрес: гр. ****** и Национална агенция за приходите, с адрес: гр. ****** с правно основание чл. 4, §3 от ДЕС и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата от 65 332.81 /шестдесет и пет хиляди триста тридесет и два лева и осемдесет и една стотинки/ лева, представляваща причинени имуществени вреди в размер на непризнатия данъчен кредит с Ревизионен акт № *********/18.05.2010 г., потвърден с Решение № 3414/12.03.2013 г. по адм.д. № 8571/2012 г. по описа на ВАС в противоречие с правото на ЕС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2013 г. до окончателното й заплащане, както и бъде осъден ответникът Национална агенция за приходите, с адрес: гр. ***** да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения като не предприема действия по принудително събиране на ДДС, начислено с влезлия в сила РА, в противоречие с правото на ЕС, като неоснователни.

ОСЪЖДА „Електро банч“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. ******, с управител Т.Г.Б. да заплати на Върховния административен съд, с адрес: гр. ****** сумата в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ.

ОСЪЖДА „Електро банч“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. ******, с управител Т.Г.Б. да заплати на Национална агенция за приходите, с адрес: гр. ******* сумата в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ.

ОСЪЖДА „Електро банч“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. ******, с управител Т.Г.Б. да заплати на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 300 /триста/ лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: