РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. гр. Лом, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Р.а
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20251620200050 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2400158 от 20.11.2024 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана на **** – гр.
София, ЕИК *** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500.00 лв.
/две хиляди и петстотин лева/ на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414,
ал. 3 КТ, за това, че при извършена проверка на 28.06.2024 г. на обект
„Рехабилитация на общински път MON 1130, II-81, Расово-Лом-Комощица“,
се констатира, че дружеството в качеството си на работодател, не е сключил
писмен трудов договор с лицето Р. Г. М. с ЕГН **********, за предоставяната
от него работна сила в обект, изпълняван от дружеството.
Недоволен от издаденото Наказателно постановление, е останало
административнонаказаното дружество, за което в последното съдебно
заседание не се явява представител. От адв. З. Маркова от МАК е постъпила
писмена защита, с която моли издаденото да бъде отменено, алтернативно -
изменено, като санкцията бъде намалена до законовия минимум, като бъдат
присъдени и направените разноски.
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален
1
представител – старши юрисконсулт С. К., взема становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно. Представя и писмена
защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от 3АНН и от
страна, имаща процесуална възможност за обжалване, а разгледана по
същество се явява частично основателна.
От фактическа страна:
На 28.06.2024 г. свидетелите Л. Р. и С. Ш. - инспектори в Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Монтана извършили проверка на място в обект -
Рехабилитация на общински път Расово - Лом – Комощица, изпълняван от
******“ ЕООД. При проверката установили да работи лицето Р. Г. М.. Същият
собственоръчно попълнил при условията на чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ данните си в
списък на работещите в обекта, като посочил, че работи като общ работник с
работно време от 06.00 ч. до 14.00 ч., но не посочил дали има сключен трудов
или граждански договор. С призовка на осн. чл. 45, ал. 1 от АПК са изискани
от дружеството трудовите досиета на работещите в обекта, но договор с Р. М.
не бил представен. При справка в регистъра на НАП за уведомление за
сключени договори по чл. 62, ал. 1 КТ също се установило, че въпросното
лице няма действащ трудов договор.
На 10.07.2024 г. до Р. М. Г. – управител на *** е изпратена покана за
съставяне на АУАН. На 12.08.2028 г. в отсъствието на представител на
дружеството - нарушител е съставен АУАН № 12-2400158 от св. Л. Р. в
присъствието на свидетеля С. Ш., за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ. АУАН е
изпратен по пощата, но тъй като писмото не било потърсено, на 16.10.2024 г.
на таблото за обявление в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана и на
интернет страницата на ИА „ГИТ“ е поставено съобщение на осн. чл. 416, ал.
3 и ал. 4 КТ относно съставения АУАН. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е
депозирано писмено възражение против така съставения акт и въз основа на
него наказващият орган издал на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал.
3 от КТ атакуваното НП № 12-2400158 от 20.11.2024 г., с което наложил
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500.00 лв.
2
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ „Отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения“. Разпоредбата на чл. 62,
ал. 1 от КТ пък предписва, че „Трудовият договор се сключва в писмена
форма”. По делото не е представен нито трудов, нито граждански договор
между ******“ ЕООД и Р. Г. М., който е установен да работи в обекта,
изпълняван от дружеството. В тази насока са показанията на разпитаните
свидетели, които съдът кредитира като обективни, безпристрастни и
съдействащи за изясняване на фактическата обстановка по делото. Те се
подкрепят и от събраните писмени доказателства - призовка по чл. 45, ал. 1 от
АПК и Списък по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ /л. 17-18 от делото/. Видно от
саморъчно попълнената от М. декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, същият
изрично е заявил, че работи на въпросния обект като общ работник, но няма
сключен договор. И двамата проверяващи са категорични, че при
пристигането им на обекта са установили, че Р, М. се намира и действително
работи на обекта, изпълняван от ******“ ЕООД – ремонт на път, т. е.
престирал е работна сила. Видно от приложения с
административнонаказателната преписка Договор за изпълнение на СМР от
15.05.2024 г. /л. 30-31 от делото/ ММ Пътстрой ДЗЗД е възложител, а ******“
ЕООД – изпълнител на обект „Рехабилитация на общински път MON 1130, II-
81, Расово-Лом-Комощица“. Вярно, възложителят има сключен договор и с
друг изпълнител - ***ЕООД за същия обект. В попълнения списък по чл. 402,
ал. 1, т. 3 КТ обаче лицето Р. М. е отбелязал, че работи именно за ******“
ЕООД, а не е посочен друг работодател. Отразеното във въпросния списък не
се опровергава по никакъв начин, напротив – подкрепя се от показанията на
свидетелите – проверяващи.
Следователно може да се приеме, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състав на нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ.
Въпросната разпоредба предвижда, че „Работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв....“. От *** е
нарушен чл. 62, ал. 1 КТ, тъй като не е изпълнило задължението си да сключи
писмен трудов договор с Р. М. за предоставяната от него работна сила.
3
Нарушението се явява безспорно доказано и правилно е реализирана
административнонаказателна отговорност на дружеството – работодател /в
този смисъл и Решение 752/03.06.2024 г. по КАНД 227/24 г. на АС – Монтана/.
Административнонаказващият орган е наложил административно
наказание „имуществена санкция“. При определяне размера на това наказание
обаче (което в нормата на чл. 414, ал. 3 КТ не е абсолютно, а относително
определено - „от-до“) АНО е допуснал нарушение на чл. 27 от ЗАНН - да
отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и
обществената опасност на този вид административно нарушение. В случая
имуществената санкция е определена от АНО на 2 500,00 лв., без да са
изложени аргументи за това. Законодателят е предвидил „глоба или
имуществена санкция” в размер от 1500,00 лв. до 15 000,00 лв. Това означава,
всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния
нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
довели до извършване на нарушението. Както правилно се посочва от
процесуалния представител на АНО, не може да се приложи института на
„маловажен случай“, уреден в чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за сериозно
нарушение на трудовото законодателство, с което се създават предпоставки за
злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите.
Неслучайно законодателят изрично е предвидил в нормата на чл. 415в, ал. 2
КТ, че случаите по чл. 62, ал. 1 КТ не са маловажни. Необосновано обаче е
налагането на имуществена санкция в размер, по-висок от минималния /в
случая – 2500 лв./. По делото не са представени доказателства, че
жалбоподателят е санкциониран за други нарушения на трудовото
законодателство. Ето защо съдът намира, че правилно е наложено
административно наказание, но размерът на наложената имуществена санкция
се явява необосновано завишен и следва да се намали до минималния такъв от
1500,00 лв. В тази насока и следва да бъде изменено издаденото наказателно
постановление.
При този изход на делото и в съответствие с чл. 63д от ЗАНН, и на двете
страни следва да се присъдят разноски, както следва – в полза на АНО 100 лв.
за юрисконсултско възнаграждение, а в полза на жалбоподателя – 160,00 лв. за
адвокатско възнаграждение, в съответствие с изменението на размера на
имуществената санкция.
4
С оглед на гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от
3АНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-2400158 от
20.11.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с
което на ***, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00
лв. на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, като намалява
размера на административното наказание „имуществена санкция“ от 2 500,00
лв. на 1 500,00 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН ***, ЕИК *** да плати на
Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Монтана разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв. /сто лева/.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Дирекция „Инспекция на
труда” - гр. Монтана да плати на ***, ЕИК *** разноските за процесуално
представителство в съответствие с изменения размер на имуществената
санкция, в размер на 160,00 лв. (сто и шестдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ
от АПК пред Административен съд - гр. Монтана, на основанията,
предвидени в НПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
изготвянето му.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на
Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Монтана за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5