Решение по дело №526/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационната жалба, подадена от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Стара Загора против решение № 12 от 04.03.2025 год., постановено по АНД № 37 по описа на Районен съд Гълъбово за 2024 год, с което е отменено Наказателно постановление № 5-68-23 от 22.01.2024 год., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, с което на „Брикел” ЕАД, е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева за извършено нарушение по чл. 18д,, ал.1 и ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух. С жалбата се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Според касатора неправилен бил извода на съда че не е осъществено изпълнителното деяние на визираното в наказателното постановление административно нарушение и че е налице разминаване между словесна и цифрова правна квалификация на деянието, поради което на нарушителят не ставало ясно повдигнатото му обвинение. В противоречие със закона било прието, че изискването на чл. 18д, ал. 1 от ЗЧАВ било изпълнено от оператора чрез инсталирането на камерите за видеонаблюдение на съответните места. Според съда законодателят не е поставил изискване всички монтирани камери да осигуряват визуален контрол и това дали същите работят не е релевантно. Районният съд погрешно бил интерпретирал задължението за непрекъснат визуален контрол, предвидено в чл. 18д, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЧАВ. Целта на тази разпоредба било да се осигури постоянен контрол върху процесите на подаване и съхранение на горива, за да се предотврати замърсяване на атмосферния въздух. Задължението за визуален контрол в реално време изисквало от оператора да осигури постоянната и надеждна система за видеоконтрол. От съда се иска след отмяна на въззивното съдебно решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон и да се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба - БРИКЕЛ ЕАД, в съдебно заседание чрез пълномощника си по делото и в представена писмена защита, иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение като постановено при правилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че НП е издадено в противоречие с изискванията начл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН относно неговото съдържание и без да е установено извършено от дружеството нарушение на чл.18д от ЗЧАВ. Претендира се присъждане на възнаграждение за един адвокат за настоящата съдебна инстанция.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Гълъбово се е развило по жалба на „БРИКЕЛ“ ЕАД против Наказателно постановление №5-68-23 от 22.01.2024г, издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 15 000лв на основание чл. 38а от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ за това, че при извършена проверка в РИОСВ – Стара Загора във връзка със задължението на оператора по чл. 18д, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух и при проследяване на системата за видеонаблюдение в реално време за периода от 09: 00 ч. до 12: 00 ч. на 14.06.2023 г. и от 15: 00 часа до 16: 00 часа на 14.06.2023 г. е установено, че няма достъп до видеонаблюдението в реално време на следните места: точка ленти 5 А, Б с IP адрес 62.204.154. 221 са инсталирани 4 камери, които не работят; Точка Приемен Бункер "А" от 8 бр. инсталирани камери 4 работят;Точка открит склад за въглища – работят 4 от 8 камери; Лента № 20 – работи 1 камера от 4 инсталирани на лентата. Същата е с много лошо качество на предаване. Прието е, че системата за видеонаблюдение не осигурява визуален контрол в реално време от всички инсталирани камери.

На "Брикел . " ЕАД е съставен АУАН № 68/28.07.2023 г. за извършено административно нарушение по смисъла на чл. 18д, ал. 1 и ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух

За да отмени Наказателното постановление въззивният съд е приел, въз основа на изпълненото и прието като писмено доказателство по делото заключение на вещо лицео , че не е доказано по безспорен начин извършване на нарушението, за което на дружеството е повдигнато административно наказателно обвинение Според въззивният съд, нарушена е административнонаказателна разпоредба, която на основание чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН се вписва като основание за наложеното административно наказание, не е еднозначно посочена. За неоснователни са определени останалите възражения на дружеството.

Решението на Гълъбовския районен съд е валидно, допустимо и правилно, при следните мотиви, дължими в отговор на изложените оплаквания за неправилно приложение на материалния закон.

Административнонаказателната отговорност на „Брикел „ ЕАД е ангажирана за извършено нарушение по смисъла на чл. 18д, ал. 1 и ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух. Съгласно разпоредбата на чл. 18д, ал. 1 от ЗЧАВ операторите на ГГИ на твърдо гориво и/или биомаса и операторите на СГИ на твърдо гориво и/или твърда биомаса, с обща номинална входяща топлинна мощност, равна или по-голяма от 20 MW, използват система за видеонаблюдение и контрол на всички точки на подаване на горива към котелния цех, на местата на непосредственото подаване на гориво в котлите към всяка инсталация, както и общото място за съхранение на горивото. Съгласно нормата на ал. 2 системата за видеонаблюдение и контрол по ал. 1 трябва да осигурява: 1. проследяване в реално време на вида на подаваното гориво чрез стационарно монтиране на видеокамери на всички точки на подаване на горива към котелния цех на всяка инсталация, както и на общото място за съхранение на горивото; 2. визуален контрол в реално време, като видеокамерите се разполагат по начин, позволяващ безпрепятствено и ясно заснемане вида на използваното гориво; 3. непрекъснат запис на графични изображения (видеоизображения) върху цифров регистраторсървър, позволяващ потвърждение на настъпилите (заснетите) събития; 4. съхранение на записите по т. 3 за срок не по-малък от 6 месеца.

Предвид тази законова регламентация правилен е извода на съда че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В НП не е посочено изрично виновно нарушените разпоредби. Словесното описание на административното нарушение е "не осигурява визуален контрол в реално време от всички инсталирани камери" не съответства на дадената му цифрова правна квалификация. Правилно е прието от съда, че след като нарушението е квалифицирано като такова по чл. 18д, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧАВ следва да се направи извод, че е нарушена цялата норма на ал. 2, а в НП липсват твърдения за неосигуряване на непрекъснат запис на графични изображения (видеоизображения) върху цифров регистратор-сървър, позволяващ потвърждение на настъпилите (заснетите) събития или за несъхранение на записите по т. 3. Това разминаване между словесна и цифрова правна квалификация на деянието, нарушава правото на защита на нарушителя и не става ясно какво е повдигнатото му обвинението.

Правилно е прието от съда, че доказването на съставомерното деяние е задължение на АНО. В наказателното постановление, както и в АУАН, няма констатации, че работещите камерите не осигуряват визуален контрол в реално време на всички точки на подаване на горива към котелен цех и на общото място за съхранение на гориво, позволяващ проследяване на вида на използваното гориво в котелен цех, каквото е изискването на закона. Освен това, наказващият орган е посочил като нарушена разпоредбата на чл. 18д, ал. 2 от ЗЧАВ без всъщност да е описано нарушение по т. 3 и т. 4 от въпросната разпоредба.. Като е достигнал до извод, че не е доказано обвинението за носигуряване на визуален контрол в реално време от оператора, въззивният съд е отменил наказателното постановление при правилно приложение на материалния закон.

При този изход от спора на ответника по касация се дължи възнаграждение за един адвокат в размер на 2 640лв с ДДС, което е уговорено с договор за правна помощ и съдействие, като е изплатено по банков път до приключване на устните състезания по делото с представени към този момент доказателства за плащане.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23 от 28.01.2025г, постановено по АНД № 37/24г по описа на Районен съд Гълъбово.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора да заплати на „БРИКЕЛ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 2 640лв /две хиляди шестстотин и четиридесет лева/, представляваща възнаграждение за един адвокат по КАНД № 526/2025г по описа на АС Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.