Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261
22.11.2021
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на трети
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Росица Чиркалева - Иванова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурора Елеонора
Иванова,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 781
по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от К.З.И. ***, срещу Решение №
260091/31.05.2021 г., постановено по НАХД № 149/2021 г. по описа на Районен съд
- Димитровград.
В
касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и
неправилно. Съдът не кредитирал всички доказателства и обстоятелства по делото,
както и не обсъдил обстоятелството, че АНО допуснал съществени процесуални
нарушения, водещи изцяло до отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно и неправилно.
Неправилни били
изводите на съда относно възприетото като въведено и неотменено до настоящия
момент и съществуващо “извънредно положение” към момента на проверката на АНО (т.
12), както и че нарушението е “извършено в условията на обявено извънредно
положение към датата на установяване” (т. 27 от решението). Извънредното
положение било въведено на 13 март 2020 г. с Решение на Народното събрание от същата
дата, като впоследствие с Решение на Народното събрание било удължено до 13 май
2020 г. и повече не било продължавано, като от 14 май 2020 г. с Решение № 325
на Министерския съвет до настоящия момент била обявена “извънредна епидемиологична
обстановка”. В тази връзка неправилни били изводите на съда и относно
създаването на специален режим на овластяване на длъжностно лице, както и
относно оповестяването на неговите решения (т. 12 и т. 14 от решението) в
условията на извънредно положение.
На следващо
място се твърди, че първоинстанционният съд не кредитирал липсата на
компетентност на актосъставителя и приел, че липсата на такава няма значение за
законосъобразността на акта и наказателното постановление (т. 17 от Решението).
Въпреки че било в тежест на АНО да попълни преписката с доказателства, такива
за упълномощаването и оправомощаването на актосъставителя не били представени,
което било абсолютно процесуално нарушение.
Първоинстанционният
съд не обсъдил и не кредитирал доводите в жалбата относно незаконосъобразността
на АУАН и НП. Налице било неправилно посочване на нарушената от привлеченото
под отговорност лице разпоредба. В настоящия случай била налице хипотеза, при
която разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето не съдържала състав
на административно нарушение, а препращала към чл. 63, ал. 4 от Закона за
здравето, която норма предвиждала единствено правомощия на министъра на
здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки. Ако се приемело, че
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от 33 е бланкетна, привръзката на тази
препращаща норма не можела да бъде заповед, включително и на министър, доколкото
по правната си природа този акт нямал нормативен характер и не можело със своя
заповед министър да създава по свое желание и преценка нарушения, санкции и
глоби. Нямало спор, че в текста на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето се
предвиждала санкция за неизпълнение на “въведени от министъра на
здравеопазването или директор РЗИ противоепидемични мерки”, но тази възможност
следвало да бъде реализирана само и единствено чрез съответните подзаконови
нормативни актове. Заявено е още, че посочената заповед на министъра не поражда
правно действие и че първоинстанционният съд неправилно възприел, че заповедите
на министъра са общи нормативни актове.
В тази
връзка се твърди, че решението на районния съд е постановено при напълно
неизяснена фактическа обстановка. Относимите факти не били възприети или били
погрешно възприети от съда, като фактическите изводи били направени без
съвкупна преценка и без цялостен анализ на събраните по делото доказателства, с
които съдът не се съобразил. Изведените заключения на първоинстанционния съд за
пълно и ясно фактическо описание на нарушението, правилната му правна
квалификация и безспорното му извършване от жалбоподателя били необосновани,
неправилни и не почивали на събраните по делото доказателства, както и на съдебната
практика.
С оглед на
така изложеното, касационният жалбоподател моли да бъде отменено Решение №
260091/31.05.2021 г. по НАХД № 149/2021 г. по описа на PC - Димитровград като
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, както и да бъде отменено изцяло
Наказателно постановление № 254р-177/16.02.2021 г. на Директора на ОД на МВР - Хасково,
като незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
ОТВЕТНИКЪТ –
ОД на МВР – Хасково не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на
касационната жалба.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира доводите, изложени в касационната
жалба, за неоснователни, поради което предлага решението на Районен съд –
Димитровград като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
С
Решение № 260091/31.05.2021
г., постановено по АНД № 149/2021 г., Районен съд – Димитровград е потвърдил
като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 254р-177/16.02.2021
г. на Директор на ОДМВР - Хасково, с което на К.З.И., ЕГН : **********,***, за това,
че на 26.12.2020 г. около 01:00 часа в гр.***, намиращ се в бивша автобусна
спирка пред „Неохим“ АД, в условията на въведена извънредна епидемична
обстановка в Република България, въведена и удължавана с решения на
Министерския съвет, във връзка с издадена Заповед № РД-01-675/2020 г. на
Министъра на здравеопазването -въвеждаща противоепидемична мярка, изразяваща се
в това, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки,
оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал, шлем и др.), е
установено, че И. се намира на горепосоченото закрито обществено място и не е
изпълнила посоченото в заповедта, като не е поставила защитна маска за лице или
друго средство, покриващо носа и устата, с което виновно е нарушила чл. 209а,
ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, във връзка с т. 7 от
Заповед № РД-01-675/2020 г. на Министъра на здравеопазването, поради което и на
основание чл. 209а, ал.1 от 33 й е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лв.
За
да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 26.12.2020 г. при извършена проверка в гр.***, намиращ се в бивша автобусна
спирка пред „Неохим“ АД, били установени множество лица в помещението,
празнуващи коледа, като всички били без маски, включително и жалбоподателката,
за което деяние същата била санкционирана с процесното наказателно
постановление за нарушение на чл. 209а, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 4 от
Закона за здравето във връзка с т. 7 от Заповед № РД-01-675/2020 г. на
Министъра на здравеопазването. В решението си съдът е обсъдил въведените със Закона
за здравето мерки, чието предназначение е да предпазят обществото от опасността
за живота и здравето на населението от COVID-19 и въвеждането на специално
законодателство в тази връзка, след което е изложил доводи във връзка със
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. В тази връзка са
обсъдени възраженията за нечетлив препис от АУАН, липса на компетентност на
актосъставителя, както и възможността министъра на здравеопазването да въвежда
със заповед временни противоепидемични мерки. Обсъдена е и релевантната Заповед
№ РД-01-675/2020 г. на Министъра на здравеопазването, въвеждаща изискването за
поставена защитна маска за лице на посочените в заповедта места, чието
неспазване е скрепено със съответната санкция.
Изложени
са доводи в насока, че е налице правилна квалификация на нарушението и правилно
словесно описание на същото. Конкретното нарушение е прието за безспорно
установено, като съдът е изложил доводи и за извършената преценка, че не се
касае за маловажен случай. Заявено е, че наказанието е определено в минимален
размер.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение касационната
инстанция намери,
че в същото
относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред, като фактическите изводи са
направени след надлежен
анализ и преценка на събраните по делото
доказателства.
При съставянето на АУАН не са допуснати съществени
процесуални нарушения, спазени са съответно и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не
са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при издаването на
наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими реквизити,
визирани в чл. 57 от ЗАНН. Не се споделя възражението за наличие на допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна
на санкционния акт. В тази връзка основание за отмяна на наказателното
постановление би било наличието на допуснати съществени нарушения при
съставянето на АУАН и НП или съществени нередовности в тяхното съдържание,
които да са довели до ограничаване правото на защита на лицето, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана, или да възпрепятстват
съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление. Такива в конкретния случай не са налице. Изрично в процесното
наказателно постановление, при посочване на правната квалификация на
нарушението, е отразено: "чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето във връзка
с т. 7 от Заповед № РД-01-675/2020 г. на
Министъра на здравеопазването". Релевантната т. 7 от цитираната заповед регламентира
изискването всички лица, когато се намират в закрити обществени места, да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба. В акта
и наказателното постановление е налице описание на нарушението, в съответствие
с изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Изрично е отразено, че е
нарушена противоепидемична мярка, въведена на основание чл. 63, ал. 4 от Закона
за здравето. В този смисъл, касационният състав намира, че е налице правилна
квалификация на нарушението и при словесното описание на административното
нарушение.
Споделят се и правните изводи на въззивния съд относно
безспорната установеност на вмененото на лицето нарушение. С разпоредбата на чл. 209а,
ал. 1 от Закона за здравето, в приложимата към процесния период редакция, е
предвидено административно наказание "глоба" от 300 до 1 000 лева за
нарушаване или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление.
С нормата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, също в приложимата към процесния период
редакция, в правомощие на министъра на здравеопазването, е вменено при
възникване на извънредна епидемична обстановка, да въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион. Видно е, че както
нормата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, така и тази на чл. 209а, ал. 1 от същия закон,
са бланкетни, а установяването на конкретните противоепидемични мерки, като
правила на поведение, целящи опазване живота и здравето на населението, е
предоставено в правомощията на министъра на здравеопазването. В конкретния
случай такава се явява горецитираната
Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 г., издадена от Министъра на
здравеопазването, с
която се въвеждат противоепидемични мерки на територията на
Република България, считано от 27.11.2020 г. до 31.01.2021 г. В т. 7 от
заповедта е посочено, че всички лица, когато се намират в закрити обществени
места, в това число
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки,
оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се
използват съгласно препоръките в приложение № 3. Неизпълнението
на посоченото задължение, правилно е квалифицирано от
административно-наказващия орган като нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето.
Подробно изложените в касационната жалба възражения за
невъзможност да бъдат предвиждани
състави на административни нарушения със
заповед на министър, са били развити и пред въззивния съд, който им е дал
мотивиран отговор с решението си. Настоящата инстанция не споделя становището
на касатора, че в случая е допуснато нарушение на чл. 2, ал. 1
от ЗАНН. Безспорно е, че административнонаказателната отговорност на К.З.И. е
ангажирана за извършено нарушение на противоепидемични мерки по чл. 63,
ал. 4
от Закона за здравето, което деяние, и съответното за него наказание, са
определени със закон – чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето, в съответствие с предвиденото
в чл. 2,
ал. 1
от ЗАНН. Релевантно в случая е обстоятелството, че противоепидемичните мерки са
въведени от министъра на здравеопазването, при обявена в страната извънредна
епидемична обстановка, като освен това видът на акта, с който същите се
въвеждат, е изрично определен в закона, и той е заповед на министъра на
здравеопазването. Специалната разпоредба на чл. 63, ал. 11
от Закона за здравето изрично определя заповедите по ал. 4
като общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73
от АПК и се публикуват на интернет страницата на Министерството на
здравеопазването, и подлежат на предварително изпълнение. Ето защо,
неоснователни са и възраженията, че посочената в наказателното постановление
Заповед №
РД-01-675/2020 г. на Министъра на здравеопазването не е била
действащ акт, тъй като не е
била обнародвана в „Държавен вестник“.
Напълно се споделя от настоящата инстанция и
преценката на районния съд, че случаят не разкрива особености, които да го
отличават с липса на обществена опасност, или явно незначителна такава, поради
което не може да се квалифицира като маловажен по чл. 28 от
ЗАНН.
Възражението на касатора, че липсата на доказателства
за компетентността на актосъставителя представлява
основание за отмяна на издаденото въз основа на опорочен акт наказателно
постановление, в случая се приема за неоснователно от касационната инстанция.
Действително в производството пред въззивния съд оспорващият е направил
възражение за некомпетентност на съставилото АУАН лице, като е поискал да бъде
изискана от ОД на МВР
-Хасково
заповедта за неговото оправомощаване, а по това доказателствено искане липсва произнасяне
от съда. Доколкото обаче в касационната жалба не се навежда касационно
основание по чл.
348, ал. 1, т.
2 от НПК, съдът няма задължение да се произнася
служебно относно допускането на нарушения на процесуалните правила от страна на
въззивния съд. Дори да е допуснато, нарушението не се явява съществено, предвид факта, че
на настоящата инстанция е служебно известна издадената от Директора на ОД на МВР - Хасково
на основание чл.
209а от Закона за здравето Заповед № 272з-940/25.03.2020
г., с която същият е определил длъжностни лица от ОД на МВР - Хасково,
които да съставят актове за установяване на административни нарушения по чл. 290а
от Закона за здравето, сред тях и служителите на длъжност „младши полицейски инспектор
във всички звена на ОДМВР Хасково“, каквато е длъжността на актосъставителя Недин Халил Шабан.
В
този смисъл, като е потвърдил наказателното постановление, районният
съд е приложил правилно материалния закон и е постановил валидно, допустимо и
съответстващо на закона решение. Не са налице касационни основания за ревизията
на същото по смисъла на чл.
348 от НПК, което обуславя оставянето му в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260091/31.05.2021 г., постановено по НАХД № 149/2021 г. по описа
на Районен съд - Димитровград.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.