№ 2379
гр. Бургас, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20222120105038 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на И. К. К., ЕГН
**********, представляван в производството по делото от адвокат Г. С., АК – Бургас, с
адрес: град Бургас, **, чрез пълномощника адвокат Г. С., Адвокатска колегия - Бургас, със
съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: гр.Бургас, ** Против: Главна Дирекция
„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, с адрес: гр.София, ул. Патриарх
Герман, № 202, представлявана от главен комисар Тодор Гребенаров, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 300лв., представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 23.07.2019г. до 09.07.2020г., получен след
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, сума в размер на 50лв.,
представляваща мораторна лихва върху дължимите суми за допълнително възнаграждение
за периода 01.11.2019г. до 03.08.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба, до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
съдебно- деловодни разноски.
Ищецът твърди, че в периода от 23.07.2019г. до 09.07.2020г., е полагал труд на
длъжност „старши полицай/младши инспектор, като поради естеството си на работа полагал
24 - часови дежурства, които се отчитали на тримесечие. Съгласно чл. 142, ал.1, т.1 от
Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът е със статут на държавен
служител. Твърди, че през процесния период са действали различни наредби, приети на
основание чл.187 от ЗМВР, които впоследствие били отменени. Поради тази причина се
счита, че била налице празнота, която следвало да се запълни със субсидиарното
приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и в частност
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Ищецът излага, че за периода, посочен в исковата
1
молба, е положил общо 479 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143
възлиза на 547,50 часа. Преизчисляването на нощен труд към дневен труд води до
извънреден труд от 68,50 часа. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение,
увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.5 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде
компенсиран по 6лв., т.е. ответникът дължи на ищеца приблизително 300лв. Поради
изложеното ищецът предявява исковете си.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който ответникът оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан по подробно изложени фактически и правни
доводи.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Г. С.,
поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага
доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът не се представлява.
В съдебно заседание е прието изменение на иска, като претенцията се счита предявена
за заплащане на възнаграждение за извънреден труд в размер от 580,48 лева за 68,50 часа за
посочения в исковата молба. Искът за лихва за забава до датата на подаване на исковата
молба се счита предявен за сумата 137,48 лева.
В съдебно заседание ответникът не се представлява.
По приложимия материален закон настоящият състав приема следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 150 във връзка чл. 262 от КТ във връзка
с чл. 187 от МВР и чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се
установява следното от фактическа и правна страна:
По фактите между страните не е спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение
с ОД МВР – Бургас за периода от 23.07.2019 година до 09.07.2020 година. Не се спори, че е
полагал нощен труд като е заемал длъжността, посочена в исковата молба.
От заключението на вещото лице, изготвила допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от страните,
се установява, че за периода от 07.2019 година до 07.2020 година ищецът е положил 479 часа
нощен труд. Преизчислен с коефициент 1,143 нощният труд е в размер от 547,50 часа за
целия период. Разликата между преизчисления и отчетен по протоколи нощен труд възлиза
на 68,50 часа и трудовото възнаграждение е в размер от 580,48 лева. Лихвата за забава за
периода от 01.11.2019 година до 02.08.2022 година изчислена върху отделните главници,
представляващи сбор от възнаграждение за положен извънреден труд за тримесечие, е в
размер от 137,48 лева.
По делото не е спорно, че тази суми не са платени.
Страните спорят по приложението на закона относно заплащане на възнаграждение за
този труд.
2
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се полага от 22,00 часа до
06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00
и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. По мнения на настоящия състав приложението на чл. 187, ал.3 от ЗМВР не изключва
приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като двете норми регулират различен период от
време, за който дават ограниченията на броя часове нощен труд, които може да бъдат
полагани.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния
период, се умножава по 0.143. Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015г., обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015 година. Наредбата от 25.05.2015
година е отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС,
петчленен състав. Решението не подлежи на обжалване и е обнародвано.
Третата наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на третата
Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване
на нощния труд в дневен с коефициент.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-776
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 0.143.
С оглед приложимите закони настоящият състав приема, че за периода, посочен в
исковата молба подзаконовият нормативен акт, който е действал, не е предвиждал правило
3
за преизчисляване на часовете нощен труд в дневен с коефициент, за разлика от действалата
преди това уредба на заплащането на възнагражденията за труд.
Въпреки че не се съдържа изрична законова регламентация, приложение субсидиарно
следва да намери Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвид
наличието на законова празнота, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от
Наредбата, издадена по приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно и
предвид цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната
заплата би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите
държавни служители и от лицата, работещи по трудови правоотношение, по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта и духа на
закона.
При това положение настоящият състав приема, че предявеният иск за присъждане на
главница е доказан по основание и размер.
За заплашане на трудовото възнаграждение е установен срок, поради което ответникът е
изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото
възнаграждение. Съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период. При това положение следва да се приеме, че датата на
падежа на всяко плащане е първо число на месеца, следващ изтичане на тримесечния
период. Предвид изложеното искът за заплащане на лихви за забава за периода до датата на
подаване на исковата молба е доказан по основание. Съгласно заключението на вещото лице
претенциите за лихва, изчислени върху главница в общ размер от 580,48 лева поотделно от
последно число на месеца, следващ всяко тримесечие за периода от 01.09.2019 година до
деня предхождащ датата на подаване на исковата молба на 03.08.2022 година са в общ
размер от 137,48 лева.
Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба на 03.08.2022 година до окончателното й плащане.
По отношение на иска за заплащане на лихва за забава настоящият състав приема
следното:
При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
плати на ищеца и разноските, направени по водене на делото. Видно от приложения към
делото договор за правна защита и съдействие уговореното и платено адвокатско
възнаграждение е в размер от 400 лева с ДДС.
4
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка
на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 50,00 лева за иска за главница и
държавна такса в размер от 50 лева за иска за лихва. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и
чл.83, ал.1, т.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските за
извършване на експертизата, които са в размер от 150 лева. Общо задължението на
посоченото основание е в размер от 250 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, с адрес: гр.София,
ул. Патриарх Герман, № 202, представлявана от главен комисар Тодор Гребенаров, да плати
на И. К. К., ЕГН **********, представляван в производството по делото от адвокат Г. С.,
АК – Бургас, с адрес: град Бургас, **, сумата 580, 48 лева /петстотин и осемдесет лева,
четиридесет и осем стотинки/, представляща дължимо и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд от общо 68, 50 часа, получени след преизчисляване с
коефициент 1.143 на положения от него за периода от 07.2019 година до 07.2020 година
нощен труд от 479 часа труд, ведно със законната лихва върху главницата , считано от
датата на подаване на исковата молба на 03.08.2022 година до окончателното й плащане,
сумата 137, 48 лева /сто тридесет и седем лева, четиридесет и осем стотинки /,
представляваща общ размер на лихви за забава, изчислени от първо число на месеца,
следващ изтичане на тримесечния период, в който е положен извънредния труд, до датата на
подаване на исковата молба или от 01.09.2019 година до 02.08.2022 година, както и сумата
400 лева /четиристотин лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо
Ботев“ №46, представлявана от Директора да плати по сметка на Бургаски районен съд
разноски в размер от 250 лева /двеста и петдесет лева/, от която сумата 100,00 лева /сто
лева/, представляваща дължима държавна такса и сумата 150 лева /сто и петдесет лева/,
представляваща възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5