№ 100
гр. Бургас, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120204858 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Ц. Р. Г. с ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление № 24-0769-003716/09.10.2024г., издадено от Началник група в
ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 119, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал.5, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради
процесуална и материална незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. *,
която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно
от разписката НП е връчено на жалбоподателят на 07.11.2024г., а жалбата е депозирана на
20.11.2024 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 29.07.2024 г. св. З. Д. съставил на жалбоподателката АУАН № 278839 за това, че на
същата дата в 23:01 часа, в гр. Бургас, по бул. „Христо Ботев“ в посока към бул. „Сан
Стефано“, при управление на лек автомобил „БМВ“ с рег. № *, на кръстовището с ул.
1
„Генерал Гурко“, не пропуснала преминаващ пешеходец на пешеходна пътека, обозначена с
пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д17.
Въз основа на акта, АНО издал и обжалваното наказателно постановление, като
пресъздал изцяло изложената фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно
е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189,
ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът обаче намира, че в производството е допуснато съществено процесаулно
нарушение.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административно-
наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващия орган е
длъжен да се произнесе по преписката. Последното означава, че наказващият орган е
сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в
АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт
фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като
нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с
индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за
лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в
тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП,
АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо макар и при
същата фактическа обстановка с НП лицето да бъде наказано за административно
нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН или със същата правна
2
квалификация, но с дата или място на извършване на нарушението различна от посочената в
АУАН, както и за различно деяние.
Иначе казано, един от съществените елементи на деянието, като човешка проява
изобщо, е мястото на неговото осъществяване.
На пръв прочит, както в АУАН, така и в НП, мястото на твърдяното нарушение е
привидно конкретно посочено- гр. Бургас, кръстовище на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Генерал
Гурко“. Видно обаче от изисканата от Община Бургас схема на пътното движение, тези две
улици нямат пресечна точка, т.е. няма как да образуват кръстовище. При това положение,
всъщност не става ясно на кое място се твърди да е извършено нарушението, тъй като
единствено става ясно, че се твърди да е налице движение по бул. „Христо Ботев“. Когато се
касае обаче за твърдение за нарушение на пътни знаци, маркировка или сигнализация на
определен пътен участък, същият следва да се много точно индивидуализиран, тъй като в
предмета на доказване ще влиза обстоятелството дали съответните знаци, маркировка и
сигнализация действително са налице на това място. В конкретния случай това изследване
става невъзможно, тъй като както в АУАН, така и в НП, е посочено несъществуващо
кръстовище. Безспорно това накърнява правото на защита на жалбоподателя, тъй като
последният е в невъзможност да организира защитата си, а и за съда остава неясен
предметът на доказване.
Подобна неяснота не би могла да се преодолее по пътя на тълкуването на волята на
АНО. Действително, съдът е изискал схема от Община Бургас, на която се вижда, че бул.
„Христо Ботев“ се пресича с ул. „Княз Борис I“. В отговора е посочено, че ул. „Генерал
Гурко“ започва от бул. „Стефан Стамболов“, който ноторно (а и след справка в Интернет
може да се установи) е успореден на бул. „Христо Ботев“. При това положение би могло да
се предполага, че мястото на нарушението всъщност е кръстовището на бул. „Христо Ботев“
с ул. „Княз Борис I“, като погрешно е счетено, че ул. „Генерал Гурко“ започва от бул.
„Христо Ботев“. Подобно тълкуване в административнонаказателното производство е
недопустимо, тъй като би се стигнало до наказване единствено на основата на
предположения, което би нарушило принципа на чл. 304 от НПК, който гласи, че никой не
може да бъде осъден (в случая по ЗАНН- наказан) единствено на базата на предположения.
Още по-голямо съмнение е горното предположение създават и другите записани в
АУАН и НП обстоятелства. Там е отразено, че жалбоподателката не е пропуснала
преминаващ пешеходец на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1 и пътен
знак Д17. Отново от постъпилата схема на пътното движение обаче става ясно, че на
кръстовището на бул. „Христо Ботев“ с ул. „Княз Борис I“ няма поставена пътна маркировка
М8.1, а е налице маркировка М8.2, а също така няма и поставени пътни знаци Д17.
Посочените разминавания на първо място затвърждават още веднъж извода за липса
на точно описание на мястото на извършване на нарушението, тъй като не може да бъде
установено къде на бул. „Христо Ботев“ се твърди да е извършено нарушението, като на
единственото място, където би могло да се допусне, че се твърди то да е извършено, липсват
посочените в акта пътен знак и маркировка.
На второ място, дори и да се приеме, че в случая не се касае за процесуално
нарушение, то вмененото нарушение остава недоказано, тъй като не се доказва някъде в
град Бургас да не е спазена посочената в НП пътна маркировка от страна на водачката, т.е.
3
постановлението е и материално незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателят, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0769-003716/09.10.2024г., издадено от
Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 119,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.5, т. 2 от ЗДвП на Ц. Р. Г. с ЕГН: **********, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4