№ 16417
гр. София, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110165860 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Ю. А., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С..., чрез пълномощника адв. Б. З. – САК срещу „Ф" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С..., с която са предявени следните искове:
Да се признае за установено в отношенията между страните,, че сключеният между тях
договор за предоставяне на поръчителство № ... е нищожен;
Да се осъди ответника на осн. чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД да плати на ищеца сума в размер на
158,64 лв., съгласно изменение на размера на предявения иск /молба вх. №
18158/19.01.2024г./, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
порачителство № ..., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират се
сторените по делото разноски.
Като трето лице - помагач на ищеца в производството по делото е конституирано „И“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С....
Искането е основано на твърдението, че посочения договор за поръчителство № ... е
нищожен изцяло, алтернативно в някои негови части.
Ищецът твърди, че страните са сключили посочения договор за поръчителство, за да
обезпечат изпълнението на ищцата по договор за паричен заем № ..., сключен на 11.05.2022г.
с „И“ АД срещу възнаграждение от 158, 64 лева, платено на ответника за времето на
заемното правоотношение. Ищецът счита, че съглашението е недействително поради
нищожност на чл. 4 от договора за заем, който регламентира каузата за предоставяне на
обезпечения. Твърди, че заемодателят и ответникът – страна по договора за гаранция са
свързани лица, тъй като заемодателят е едноличен собственик на капитала на дружеството-
1
поръчител. Поддържа, че действието на договора за поръчителство е обусловено от
валидността на заемното правоотношение. Член 4 от договора за заем с условието си
потребителят да намери две физически лица – поръчители е фактически неизпълним и
поставя потребителя пред единствения избор да сключи договор за поръчителство, като
необходимо условие за получаване на заемните средства. Заявява, че заемодателят не е
включил като разход по кредита възнаграждението за поръчителство и по този начин се
заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на осн.
чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, защото не е посочен ГПР и общата дължима сума, вкл. как се
формира, поради което потребителят е заблуден за действителната стойност на ГПР. Твърди,
че договорът за поръчителство е лишен от основание, защото по него не се предоставя
услуга на потребителя, затова противоречи на чл. 138 от ЗЗД и на добрите нрави, вкл.
уговореното възнаграждение е размер около половината от заетите средства.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че договорът за предоставяне на
поръчителство е сключен по възлагане на ищеца в условията на договорна свобода, че
престациите на страните по него не са нееквивалентни и накърняващи добрите нрави,
налице е възмезден договор за услуга, без наличие на условия, водещи до неговата
нищожност.
Първият от предявените искове е с правно основание чл. 26, ал.2, пр. 4 от ЗЗД. Вторият иск
е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо и правно
отношение:
Съгласно договор за паричен заем № .../11.05.2022г. „И“ АД се е задължило да предостави
заемна сума в размер на 500 лв. на ищеца за срок от 12 седмици, а Г. А. е приел да заплати
12 броя седмични погасителни вноски по 43, 78 лв. всяка. Годишният лихвен процент е 40
%, а годишният процент на разходите е 49, 14%. Общият размер на всички плащания е 525,
36 лв., от които: 500 лв. главница и 25, 36 лв. лихва.
На 11.05.2022г. е сключен договор за предоставяне на гаранция № ... между „Ф“ ЕООД
като гарант и Г. Ю. А. като потребител. Гарантът е приел срещу възнаграждение от 158, 64
лв. платимо разсрочено на 12 вноски по 13, 22 лв. всяка от тях, да отговаря пред „И“ АД за
изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за паричен заем. Съгласно
ССчЕ в изпълнение на посочените договори ищецът е платил на „И“ АД по договора за
поръчителство сума в размер на 158,64 лв.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищеца Г. А. има качеството
„потребител“, съгласно § 13, т. 1 от ЗЗП, като физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. Според основанието за сключване на договора за гаранция - чл. 4 от договора за
потребителски заем, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на
сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1)две
физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на изискванията: да представи
2
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетния размер на
трудовия му доход да е в размер на 1000лв, да работи по безсрочен трудов договор, да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с кредитора, да няма
неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година
назад да е статус не по-лощ от „Редовен“ и поръчителят да подпише договор за
поръчителство; 2) банкова гаранция с бенефициер-заемодателя; 3)одобрено от заемодателя
дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Съдът счита, че договорът за предоставяне на гаранция № ... от 11.05.2022г. е изцяло
недействителен, като сключен в изпълнение на договор за потребителски заем, с който е
нарушен чл.11, ал.1,т. 10 от ЗПК, тъй като не е посочен действителния размер на разходите
по кредита, когато тези разходи са условие без което не може да се отпусне заема или
потребителят няма избор да договаря без тези разходи и те касаят неговата основна
престация по договора и са свързани пряко с нея.
От обявените и общоизвестни обстоятелства в Търговския регистър се установява, че „И“
АД е едноличен собственик на капитала на „Ф“ ЕООД, поради което те са свързани лица по
смисъла на § I, т. 5 от ДР на ТЗ. Това дава основание да се приеме, че търговската им
дейност се контролира пряко от едно и също лице, и двете дружества упражняват дейността
си при общи икономически интереси и ползи, и се презумира наличието на знание у лицата,
участващи в управлението им, респ. представителство, досежно търговските дела на другото
дружество. Видно е от изпълнената съдебно-счетоводна експертиза, че възнаграждението по
договора за гаранция се е плащало в полза на заемодателя „И“ АД, ведно с вноската по
кредита. Тази свързаност обуславя извода, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта
е известен на заемодателя и последният го получава след като сам одобри гаранта.
Следователно, договорът за заем и договорът за предоставяне на гаранция се считат за
сключени от потребителят с един и същ търговец, от една страна, а от друга - договорът за
предоставяне на гаранция представлява допълнителна уговорка между потребителят и
заемодателят, сключена в противоречие с чл. 16 от ЗПК. Това е така, защото договорът за
предоставяне на гаранция няма самостоятелен характер, неговия предмет и уговорените
права и задължения могат да бъдат предоставени във връзка с усвояване и управление на
договора за кредит; условията и сумата по гаранцията зависят изцяло от главното
задължение по заема. Договорът за потребителски заем се явява правопораждащия факт, с
оглед на който длъжникът сключва договора за предоставяне на гаранция. Обвързаността
между двете съглашения се установява от: уговорката за необходимост от предоставяне на
поръчителство /гаранция/ без всякаква друга възможна алтернатива; чрез сключване на
договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице –
гарант; сключването на договора за гаранция в деня, в който е сключен самият договор за
заем, с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на гаранция с
основното задължение по кредита; както и че самостоятелен отказ от договора за
предоставяне на гаранция не е предвиден. Не може да се приеме, че чл. 4 от договора за заем
3
касае доброволен и информиран избор на потребителя за поръчителство. От начина на
уговаряне на задължението на потребителя следва да се счита, че е предвидено
допълнително условие за отпускане на кредита, а именно да предостави обезпечение, при
условия- обективно неизпълними за посочения срок от всеки средно информиран
потребител на финансови услуги, които изрично зависят от преценката на кредитодателя, с
оглед необходимостта да одобри представеното обезпечение.
Клаузата на чл. 4 от договора е уговорена изцяло в противоречие с чл. 16 от ЗПК, тъй като
чрез нея кредиторът прехвърля своята отговорност за дължимата професионална грижа по
чл.16 от ЗПК на потребителя. Възнаграждението на гаранта обезпечава не изпълнението на
длъжника, а преддоговорно задължение на заемодателя за правилната преценка за
кредитиране. Тъй като двете дружества са свързани лица и сключването на договора за
предоставяне на гаранция се явява единственото изпълнимо условие по чл. 4 от договора за
заем, следва да се приеме, че разходите, които потребителя трябва да заплати по договора за
предоставяне на гаранция за пряко свързани с основната му престация по договора за заем и
отговарят на дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради
което следва да бъде обявен в общия му размер. Възнаграждението за гаранта е
допълнително възнаграждение за ползване на заемните средства и следва да бъде включено
изначално при формирането на ГПР, като разход пряко свързан с договора за потребителски
кредит и който потребителят трябва да заплати. Ето защо, в конкретния случай съдът
приема, че договорът за предоставяне на гаранция № ... от 11.05.2022г. е сключен в
изпълнение на клаузата на чл. 4 от договора за потребителски заем със същият номер и дата,
която е сключена в нарушение на чл.11, ал.1,т. 10 от ЗПК. Възнаграждението по договора за
гаранция не е посочено като част от разходите по договора за потребителски заем, който
включва всички лихви и такси, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Изискванията за посочване
на ГПР са само формално изпълнени, но реалната му стойност не съответства на заявеното
от кредитора, което се установи и от заключението на ССчЕ. Вещото лице е дало
заключение, че ако към параметрите на договора се включи и таксата към дружеството
гарант, то годишният процент на разходите би бил 1294, 90%. Това поведение кореспондира
и с търговска практика, от страна на търговеца към потребителя, която е заблуждаваща, тъй
като противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, и
съдържа невярна информация, която е възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител да вземе информирано решение за стойността на кредита,
и дали да договаря с този кредитор - арг. от чл.68д от ЗПП. Обстоятелството, че в договора
не е посочен действителния размер на ГПР е равнозначно на неизпълнение на задължението
по чл. 11, ал. 1. т. 10 от ЗПК и води до нищожност на договора за паричен заем, на осн. чл.22
от ЗПК в цялост. Затова, тъй като договора за предоставяне на гаранция № ... от 11.05.2022г.
е сключен в изпълнение на нищожната клауза на чл. 4 от договор за паричен заем № ... от
11.05.2022г., то и самият договор за предоставяне на гаранция № ... от 11.05.2022г. е сключен
без основание и по силата на чл. 26, ал.2, пр.4 от ЗЗД е нищожен.
При изложените по-горе мотиви, искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се явява неоснователен
4
и следва да бъде отхвърлен. Установи се по делото, че процесната сума от 158, 64 лв. е
излязла от патримониума на ищеца, но тя не е постъпила в имуществения комплекс на
ответника. Видно от съдебно-счетоводната експертиза, приета като доказателство по делото,
в изпълнение на процесните договори за паричен заем и поръчителство /договор за гарант/,
ищецът А. е извършил плащания не към ответника „Ф“ ЕООД, а към „И“ АД на сума в общ
размер на 684 лв., на 12.05.2022г. и на 13.05.2022г., с която са погасени следните
задължения: 500 лв. главница, 25,36 лв. договорна лихва по договора за паричен заем и 158,
64 лв. възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция. Затова не се установи
разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника.
При този изход на спора разноски се дължат на двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на ищеца се дължат разноските, сторени по уважения иск, които са в общ размер на 850
лв., от които: 50 лв. платена държавна такса, 300 лв. възнаграждение за вещо лице и 500 лв.
платено адвокатско възнаграждение. На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК на ответнатата страна се
дължат разноски, сторени по отхвърления иск, но тя не претендира такива.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено в отношенията между Г. Ю. А., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С... и „Ф" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...,
по иска на Г. Ю. А., с ЕГН **********, предявен чрез пълномощника му адв. Б. З. – САК по
чл. 26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, че сключения между тях договор за предоставяне на поръчителство
№ ... /договор за предоставяне на гаранция № .../11.05.2022г./ е нищожен.
Отхвърля като неоснователен иска, предявен от Г. Ю. А., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С..., предявен чрез пълномощника му адв. Б. З. – САК за осъждане на „Ф" ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... да плати на Г. Ю. А. на осн. чл.
55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД сума в размер на 158,64 лв., представляваща недължимо платена сума
по нищожен договор за порачителство № ..., сключен между страните по делото, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „Ф" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... да
плати на Г. Ю. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С... сторените от него разноски
по иска по чл. 26, ал.2, пр. 4 от ЗЗД в общ размер на 850 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на ищеца – „И“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С....
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивнна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6