Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 11.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав, в публичното
съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д. № 5596 по описа на ВрРС за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 104 и чл. 104а ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.
Ищецът
„Топлофикация-Враца” ЕАД гр. Враца e подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу Н.П.Д. за следните суми: 301,22 лева,
представляваща стойността на незаплатена доставена ел. енергия за периода от
01.06.2014г. до 30.06.2014г., и сумата от 86,62 лева, представляваща размера на
обезщетението от всяко отделно месечно задължение до датата на подаване на
заявлението за периода от 31.07.2014г. до 09.06.2017г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане. По
ч.гр.д. №3154/2017г. на ВрРС е била издадена заповед за изпълнение от
20.07.2017г. за посочените суми. Твърди, че ответника е потребил услуги:
отопление, битово и горещо водоснабдяване и топлоенергия отдадена от сградна
инсталация за жилище на адрес гр. Враца, ул. **********Въпреки многократно
отправяните покани, ответникът не изпълнил задължението си. Срещу заповедта за
изпълнение е постъпило възражение от длъжника. След постъпилото възражение по
реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение. Моли съда да установи вземането така, както е
предявено в заповедното производство. Претендира разноски.
В
постъпилият отговор по чл.131 ГПК ответникът чрез назначения му особен
представител е оспорил искът по основание и размер. Сочи, че липсва
представителна власт на посочените представители на дружеството, които са
подали исковата молба. Твърди, че мандатът им е изтекъл към 29.05.2017г. Прави
възражение за изтекла погасителна давност, съгласно ТР 3/2011г. на ОСГК
ВКС. Възразява, че не е ясно дали
претендираното вземане е начислено само за един месец – юни 2014г., дали е
еднократно или периодично. Твърди, че в
исковата молба не било посочено дали искът е насочен срещу ответницата като
собственик или като наемател на имота. Не били налице и доказателства за покани
за доброволно уреждане на отношенията между тях.
Съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 17.07.2017 г. ищецът е депозирал във ВРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
ответника за : 301.22 лв.-главница,представляваща незаплатена топлинна
енергия за жилище на адрес гр. Враца, ул. ********** за периода 01.06.2014г. до
30.06.2014г.; 86,62 лв. - лихва
от 31.07.2014г. до 09.06.2017г.; законната лихва върху главницата,считано от 17.07.2017
г. до изплащане на вземането; разноските по делото - 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Представил е справка за неплатените фактури и дължими лихви и
изравнителни сметки. Исканата заповед/№2241/ е била издадена на 20.07.2017 г. Заповедта
е била връчена на ответника по чл.47 ГПК, поради което на заявителя са дадени
указания, че може да предяви иск за установяване съществуването на вземането
му. В предоставения му едномесечн срок ищецът е подал исковата молба, по която
е образувано настоящото производство. Горното се установява от приложеното по
делото ч.гр. дело №3154/ 2017 г. по описа на ВРС.
Представена
е справка за неплатените фактури и дължими лихви от Н.П.Д. за апартамент,
находящ се в гр. Враца, ул. **********, от която е видно, че в счетоводството
на ищцовото дружество е отразена една фактура с № **********/30.06.2014г., която
не е издължена от ответника. Посочени са датата на нейното издаване, падежът на
плащане, както и дължимата сума по нея.
Представени
са два броя изравнителни сметки за топлоенергия по отношение на Н.П.Д. за адрес
Н.П.Д. за периодите м.05.2013г. – м.04.2014г.; м. 05.2014г. – м. 06.2016г.,
издадени от ищцовото дружество по отчет от топлинния счетоводител. Видно от
същите е, че не са налице основания за корекция и няма суми за връщане по
партидата.
По делото е
представена справка по лице от Служба по вписванията – гр.Враца от 04.07.2018г.,
от която се установява, че процесния недвижим имот е придобит от Огнян Илиев
Ангелов на 15.10.2014г. на публичен търг, като предишният собственик е бил
„ХИМКО“ АД - Враца.
По делото е представено
заявление от Н.П.Д. до ищеца, с което се иска да бъде открита партида на нейно
име по отношение на имота с адрес гр. Враца, ул. **********, считано от месец
октомври 2010г., съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикаци Враца“ ЕАД. Като основание за ползване на имота е
посочена заповед за настаняване №27/13.08.2010г.
По делото са
представени Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация Враца“ ЕАД на потребителите в гр.Враца, одобрени
с решение № ОУ-004/07.01.2008г на ДКЕВР, по отношение на които на съда е
служебно известен факта, че същите са публикувани във в.“24 часа“ в броя му от
25.01.2008 г. и във в.“Шанс“ в броя му от 14.07.2008 г., като са поместени и на
интернет страницата на дружеството.
Представена
е по делото справка за начислени суми за топлинна енергия на Натлия П.Д.,
издадена от ищцовото дружество, от която е видно, че е извършена корекция за
сумата от 301,22 лева, за която е издадена фактура ********** от 30.06.2014г.
По делото е
допуснато и изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, което не е
оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено. В
констативно-съобразителната част на експертизата вещото лице е посочило, че за
процесния недвижим имот в ищцовото дружество е открита и се води партида с аб.№
16159 към абонатна станция № 33, като абонатите на имоти обслужвани от тази
абонатна станция са избрали топлинен счетоводител „НЕЛБО” ЕАД, с която са
сключили договор за извършване на услугата топлинно счетоводство. Вещото лице е
посочило още, че в процесния имот за отоплителен сезон 2013/2014г. е
разпределяна и начислявана топлинна енергия за сградна инсталация – общи
разходи на база отопляем обем на имтоа по проект, за отопление и за БГВ на база
на отчетени показания от предходния отоплителен сезон. От представената на
вещото лице информация от топлинния счетоводител „ НЕЛБО“ ЕАД в имота е имало
отоплителни уреди – радиатори 2 броя и водомер за топла вода. През отоплителен
сезон 2013/2014г. в имота прогнозно е разпределена топлинна енергия за БГВ
0,137500 MWh на стойност
12,88 лева и за отопление 0857415 MWh на стойност 80,45 лева. В края на отоплителния сезон в имота не е
осигурен достъп за отчитане на показанията на уредите. На 10.05.2014г. бил
съставен констативен протокол, в който са отразени жилищата, в които не е бил
осигурен достъп и апартамент 208 е посочен сред тях. Вещото лице разясни в
съдебно заседание, че протоколът е съставен при втория опит за получаване на
достъп и отчитане показанията на топломерите. Протоколът е подписан от
представител на етажната собственсот и от представител на топлинния
счетоводител. Вещото лице е посочило, че в изготвената изравнителна сметка
сумата за топла вода е сторнирана, като недължима, а е начислена топлинна енергия за един радиатор
и за сградна инсталация, като за доплащане в края на отоплителния сезон е
топлинна енергия на стойност 301,23 лева. За процесния период е изготвяна
изравнителна сметка, по която вещото лице не е открило възражения. Съгласно
заключението, стойността на отчетената и разпределена топлоенергия в имота през
периода от 01.06.2014 г. до 30.06.2014 г. е в размер на 301,22 лева, по
направена корекция след края на отоплителния сезон 2013/2014г. В заключението е
отразено още, че процесния имот е с отопляем обем по проект – 82 куб.м.
Размерът на лихвата за забава през периода от 31.07.2014 г. до 09.06.2017 г. е 86,61,84
лева. Според вещото лице, отчитането, дяловото разпределение и начисляването на
изразходваната топлинна енергия в абонатната станция обслужваща имота, е
извършвано в съответствие с изискванията на нормативната уредба, въз основа на
извършвани отчети на мерителните уреди от топлинния счетоводител и извършено
разпределение на отчетената топлинна енергия. Към заключението вещото лице е
приложило и документи, послужили за изготвяне на същото.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
установителен иск е допустим, същият е предявен в срок от правен субект с
правен интерес. Разгледан по същество,същият е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия през процесния период Закон за
енергетиката продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр.
Съгласно изричната разпоредба на ал.2 на същия член, Общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите. На настоящият съд е служебно известно във връзка с
предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно
горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник - във вестник
„24 часа“, в бр.24 от 25.01.2008 г. и във вестник „Шанс Експрес“ – ежедневник
за Враца и региона, в бр.10 от 16.01.2008 г. Следователно в нормативната уредба
не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между
топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за
битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с
продажбата на топлинна енергия. Такова правооотношение възниква по силата на
самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях
права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и
специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни
споразумения. В случая по делото липсват доводи и доказателства, че
потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са
утвърдените ОУ на дружеството.
В настоящия
случай, по делото безспорно е установено, че ответникът Н.П.Д. не е била собственик
на процесното жилище, находящо се в гр. Враца, ул. **********, нито към
процесния период, нито към момента на подаване на исковата молба. Съгласно
представената справка от Служба по вписванията, Имотен регистър, собственик на
имота от 15.10.2014г. е О.А., а предходния собственик е „ХИМКО“ АД. От
представеното от ответника заявление за откриване на партида на нейно име се
установява, че същата е имала качество наемател на имота.
По делото не
се спори и се установява от заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира
горепосоченото жилище е етажна собственост и е топлоснабдена.
Съгласно
чл.61, ал.1 от ОУ, купувач може да бъде и физическо лице, което ползва топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване в жилище, на което е наемател, ако
юридическото лице собственик на имота е подал декларация пред продавача, че
топлинната енергия ще се ползва за битови нужди, с изразено съгласие да носи
солидарна отговорност с наемателя за заплащане на дължимите суми за топлинна
енергия В тези случаи продавачът води партидата на името на собственика на
имота и на наемателя, който заплаща дължимите суми за топлинна енергия. От така
цитираната разпоредба става ясно, че за да се открие партида и на името на
наемателя, наемодателят-собственик следва да е юридическо лице и да е изразил
съгласие да носи солидарна отговорност с наемателя.
Установява
се от представените по делото доказателства – справка от Служба по вписванията,
Имотен регистър и заявление от Н.Д., че собственик на имота е юридическо лице –
„ХИМКО“ ЕАД, а ответницата е имала ползвала имота въз основа на заповед за
настаняване и е било налице наемно правоотношение по отношение на процесния
имот. Собствеността върху имота е прехвърлена на друго физическо лице едва след
процесния период, за който е направена корекцията, като фактурата за дължимата
сума е била издадена също преди промяна на собствеността. С оглед изложеното
неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на ответника,
че не е установено какво качество е имала ответницата – собственик или
ползвател на имота.
В чл.142
ал.2 от ЗЕ е залегнало положението,че топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Съгласно чл.143 ал.3,топлинната енергия по ал.ал.1 и 2, а
именно отдадената от сградната инсталация и за отоплението на общите части, се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти по проект.
При така
установената нормативна уредба към момента на начисляването на сумите, следва
да се приеме, че за ответникът е възникнало задължение по силата на закон да
заплаща на ищеца количества топлинна енергия.
Съгласно
чл.32 от ОУ,одобрени с решение №ОУ-004/ 07.01.2008 г. на ДКЕВР, купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия/прогнозни или
изравнителни/ в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнасят. В
текста е предвидено право на купувачите да предявяват възражения за начислената
сума за топлинна енергия, урежда се и санкцията при неизпълнение на
задълженията за плащане – обезщетение за забава в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането.
При липсата
на доказателства за направени от абоната възражения за начислените от ищеца
суми и същевременно при наличието на такива,които установяват по категоричен
начин, че за имота е отчетена и таксувана топлинна енергия, налага се изводът, че
ответникът дължи начислените суми, ведно с обезщетение за забавено плащане от
падежа на всяко едно периодично задължение с оглед на наличие на установени
срокове за заплащане на консумацията. Заплащането на общите разходи, вкл. на
суми за сградна инсталация, произтича от факта на ползване на имота въз основа
на наемно правоотношение, т.е. дължи се дори да не се ползва топлинна енергия /в
този смисъл е и тълкувателно решение №2/2016 г. от 25.05.2017 г. по тълкувателно
дело №2/2016 г. на ОСГК на ВКС/. Законоустановени са и срокове за погасяване на
задълженията за заплащане на топлинна енергия, покани са необходими само ако
такива не са установени.
Неоснователно
е възражението на процесуалния представител на ответника, че не е ясно дали
претендираната сума е за един месец. Изрично е посочено, че сумата е начислена
след извършена в края на отоплителния сезон, корекция на прогнозно начислените
суми за потреление в имота. Не е оспорен начина на начисляване на сумите, като
и от приетото по делото заключение на вещото лице се установява, че при тяхното
начисляване са спазени изискванията на закона. Вещото лице е изложило, че съобразно
изискванията на закона при установяване с изготвен и подписан протокол, че до
имота не е осигурен достъп за извършване на отчитане, е било извършено служебно
начисление за потребление от един радиатор, въпреки че в имота са монтирани
два. Посочило е, че изчисляване на посочените суми е съобразно с установените
правила. Съдът намира, че заключението е изготвено компетентно, възприема
неговите изводи и приема, че с него се установява размерът на дължимите от
ответника суми, които съответстват на претендираните.
Направено е
и възражение за изтекла погасителна давност, което също е неоснователно. Видно
от представените по делото доказателства – справка за задълженията на
ответника, както и справка за неплатени фактури, падежът на задължението е
31.07.2017г., а заявлението по чл.410 ГПК е подадено в съда на 17.07.2017г.,
при което не е бил изтекъл тригодишният давностен срок.
Неоснователно
е и направеното възражение за легитимация на представителя на ищеца, тъй като
мандатът му бил изтекъл към 29.05.2017г.
След служебна справка в Търговски регистър към Агенция по вписванията
съдът установи, че лицето упълномощило процесуалния представител - Р.И.М. е
представител на дружеството, считано от 22.11.2013г. и към настоящия момент. Като
представител същият няма мандат и това негово качество не зависи от участието
му в други органи на дружеството-ищец,
но за пълно ще отбележи, че същият е и член на съвета на директорите с мандат
до 30.05.2013г.
С оглед
изложеното, исковете следва да бъдат уважени изцяло.
Съгласно
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада. На ищецът следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в заповедното производство в размер на 75
лева, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
му заплати направените в настоящото производство разноски в размер на 625 лева,
съобразно с уважената част от иска.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.П.Д., с ЕГН **********,***, че дължи на
”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, представлявано от изп. директор Р.И.М., сумата от 301.22 лева /триста и един лева и 22 ст./ -главница,представляваща
незаплатена топлинна енергия за жилище на адрес гр. Враца, ул. ********** за
периода 01.06.2014г. до 30.06.2014г.; 86,62 лева /осемдесет и шест лева и 62
ст./ - лихва от 31.07.2014г. до 09.06.2017г.; законната лихва върху
главницата,считано от 17.07.2017 г. до изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение №2241от 20.07.2017г. по ч.гр. дело №3145/ 2017
г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Н.П.Д., с ЕГН **********, да заплати
на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, представлявано от изп. директор Р.И.М., сумата от
75 лева / седемдесет и пет лева/ деловодни разноски по ч.гр. дело №3145/2017 г.
на ВРС, както и 625 лева /шестстотин двадесет и пет лева/ деловодни разноски по
настоящето дело.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: