Решение по дело №1964/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2125
Дата: 5 декември 2019 г. (в сила от 5 декември 2019 г.)
Съдия: Веселин Валентинов Енчев
Дело: 20197040701964
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

2125/05.12.2019 година, град  Бургас

 

Административен съд – Бургас, на трети декември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

Съдия: Веселин Енчев

при секретар Г.С.

разгледа административно дело № 1964/2019 година.

 

Производството е по реда на глава десета, раздел първи от АПК.

Образувано е по жалба на С. Г. А. с ЕГН ********** ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 19-0304-000351/25.07.2019 година на началник сектор в Районно управление – Несебър (РУ – Несебър) при ОД – Бургас на МВР.

С оспорената заповед, по отношение на жалбоподателя, на основание чл. 171 т. 2а б. “а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложена мярка „прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство“, за лек автомобил с регистрационен № А 1154 МС, собственост на С.А., за срок от 6 (шест) месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Жалбоподателят твърди, че е предоставила автомобила си на С.А.В.след като се е уверила, че същият има валидно СУМПС, издадено в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия с валиден срок. Иска се отмяна на заповедта.

Ответникът представя административната преписка.

След като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, от фактическа страна съдът установи следното.

На 25.07.2019 година, около 01:20 часа в к.к. „Слънчев бряг“ – КПП „Болеро“, посока главна алея, С.А.В.с ЕГН ********** е управлявал лек автомобил „Мерцедес МЛ 320“ с регистрационен № ****, собственост на С.А. (видно от АУАН с бл. № 326071/25.07.2019 година – лист 5).

При извършена полицейска проверка е установено, че В. управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 ‰ до 0,8 ‰, както и без свидетелство за управление. Иззети са регистрационните табели на автомобила.

Със заповед за прилагане на ПАМ на началник сектор в РУ - Несебър при ОД – Бургас на МВР (лист 4), на основание чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП, е заповядано на С.А. да бъде наложена мярка „прекратяване на регистрация на ППС“ за срок от 6 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че автомобилът е бил управляван от водач, който не притежава свидетелство за управление на МПС.

За установяване на компетентността на издателя на заповедта ответникът е представил заповед № 251з-209/2017 година на директора на ОД – Бургас на МВР и заповед № 8121з – 515/14.05.2018 година на министъра на вътрешните работи (лист 16 - 20).

За констатацията, че към момента на проверката водачът С.А.В.е бил с отнето СУМПС е представена справка за нарушител – водач (лист 6 - 15).

За установяване твърдението на жалбоподателя за наличието на валидно свидетелство за управление, издадено от на С.А.В.от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, по искане на процесуалния представител на жалбоподателя, от началника на РУ – Несебър при ОД на МВР е представено писмо с вх. № 11461/07.11.2019 година, съгласно което СУМПС № *** на С.А.В., издадено от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, е отнето при съставянето на АУАН № АА-326069/25.07.2019 година и издадената ЗППАМ № 19-0304-000338/25.07.2019 година по чл. 171 т. 1 б.“б“ от ЗДвП (лист 33). Към писмото са приложени наказателно постановление № 19-0304-001775 от 31.07.2019 година, издадено от началник сектор в РУ – Несебър към ОД на МВР (лист 35), заповед за прилагане на ПАМ № 19-0304-000338/25.07.2019 година, издадена от началник сектор в РУ – Несебър при ОД на МВР (лист 36) и АУАН № АА-326069/25.07.2019 година, издадено от младши автоконтрольор в РУ – Несебър при ОД на МВР – Бургас (лист 37).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице, което има интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На основание чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

            По смисъла на чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и съгласно чл. 172 ал. 5 от ЗДвП, обжалването ѝ е по реда на АПК.

Нормата на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП предвижда, че волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в мотивирана заповед, която се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Конкретно, компетентността на издателя на заповедта е обоснована с представената заповед № 251з-209/18.01.2017 година на директора на ОД – Бургас на МВР (лист 16-17).

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма. Тя съдържа всички реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.

В административното производство не са допуснати процесуални нарушения, явяващи се основание за отмяна на наложената мярка.

Заповедта е материално незаконосъобразна.

В хипотезата на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП, ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ може да се наложи на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ като в оспорената заповед се установява едно от тях - управление на МПС от лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС. В заповедта това основание изрично е споменато.

В настоящият случай, предпоставките за правилното прилагане на ПАМ са две – заповедта да има за адресат собственика на МПС и МПС да е било управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление.

Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Свидетелството за управление на МПС се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП) и удостоверява, че лицето има право да управлява МПС от съответната категория.

В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че на 25.07.2019 година при извършената проверка около 01:20 часа на С.А.В.са били съставени два АУАН – АУАН № АА-326071/25.07.2019 година, във връзка с който се намира обжалваната заповед и АУАН № АА-326069/25.07.2019 година, с който е било иззето свидетелство за управление на МПС № ***, издадено на В. от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. От така изложеното се достига до извод, че водачът на автомобила – С.А.В.към момента на проверката е притежавал валидно свидетелство за управление № ***, издадено от държава – член на Европейския съюз.

Съгласно разпоредбата на чл. 161 от ЗДвП, свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1.държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2.държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него; 3.свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4.свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата и 5.свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.

 От така цитираната разпоредба следва, че иззетото с АУАН № АА-326069/25.07.2019 година свидетелство за управление на МПС № ***, издадено от държава – член на Европейския съюз, попада в хипотезата на чл.161 т.5 от ЗДвП, т.е. към момента на проверката С.В.е притежавал валидно свидетелство за управление.

            Действително, по представената от ответника справка за нарушител (лист 6 - 14) се установява, че в периода 2003 – 2008 година, в резултат на последователни многобройни нарушения на ЗДвП, на С.В.са били отнети общо 122 (сто двадесет и две) контролни точки и към датата на извършване на проверката през 2019 година той е бил неправоспособен водач по смисъла на ЗДвП, чието българско СУМПС е било законосъобразно отнето от МВР още през 2008 година. От ответника по делото, обаче, не е доказано знанието на жалбоподателя за тези предходно възникнали обстоятелства, доколкото при предоставянето на автомобила си тя е разполагала единствено с информацията, че В. притежава СУМПС, надлежно издадено от друга държава – член на Европейския съюз.

Липсата на една от двете предпоставки за налагане на процесната ПАМ, изискуеми по закон, а именно - МПС да е било управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС, представлява пряко нарушение на съответната хипотеза на предвидената в закона норма, от което следва, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон и следва да се отмени.

Предвид основателността на жалбата и изложените мотиви, на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0304-000351/25.07.2019 година на началник сектор в Районно управление – Несебър при ОД – Бургас на МВР.

 

Решението е окончателно.

 

                                   

СЪДИЯ: