Решение по дело №2900/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от Г.К.Г. с ЕГН **********,***, депозирана чрез адв.А., против решение № 32-405400/24.11.2022 г. към МД MRN 20BG002002025376R4/19.02.2020 г. на директора на Териториална дирекция Митница – Варна, с което за стока № 1, поставена под режим допускане за свободно обращение, е отказано да се приеме декларираната от вносителя митническа стойност и е определена нова такава в размер на 32050,43 лв., същата се определя за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС в общ размер на 5740,49 лв., от които мито – 1793,90 лв. и ДДС – 3946,59 лв. и законната лихва за забава върху размера на държавните вземания.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати при постановяването му нарушения на процесуалните правила, в противоречие с разпоредбите на материалния закон и в несъответствие с целта му. Твърди се, че в конкретния случай са налице предпоставките за прилагане на договорна стойност при определяне на митническата такава съгласно общото правило, установено в чл. 70, §1, и §2 от МК, във връзка с което са изложени конкретни аргументи. Сочи се, че, за да се приеме за достоверна определената от органа нова митническа стойност, доказателствената тежест лежи изцяло върху ответника, поради което той следва да докаже, че именно тя е действително платената от вносителя цена. Според оспорващия, в процесното решение ответникът неправилно сочи, че липсват данни относно достоверността на декларираната от вносителя цена и необосновано се приема за достоверна цената, съгласно информацията, съдържаща се в митническа декларация, подадена от продавача при износа на автомобила от територията на САЩ и предоставена в хода на производството от американските митнически власти по линията на международното сътрудничество. При липса на данни за реалното  заплащане, жалбоподателят оспорва тази износна цена да е била договорена между него и неговия контрагент от САЩ. Посочва се в жалбата, че в този случай в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото Общностно право, да докажат разликите в стойността, което да обоснове законосъобразността на извършеното увеличение на стойността на процесната стока – лек автомобил SUBARU OUTBACK (употребяван). Жалбоподателят се позовава на съдебна практика - решение на Върховен административен съд по адм. дело № 4902 от 2012 г. Посочва се, че по отношение на състоянието на стоката се твърди, че „е с едва видими щети в задната част и отлично състояние на салона“, което не съответства на посоченото в т.3 от оспореното решение описание, а именно, че „автомобилът е с щети в задната част“. Позовава се на решения на СЕС от 16.11.2006 г. по С-306/04, EU: C 2006:716, съответно на правната уредба на Съюза, относно митническото остойностяване на стоките на неговата територия като при това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички нейни елементи, които имат икономическа стойност. Сочи се, че в разглеждания случай неправилно е приложена разпоредбата на чл. 74 § 3 от Регламент 952/2013 г., тъй като този метод е приложим единствено в случаите когато не може да бъде приложен нито един от другите вторични методи (по §2 на чл. 74 на МКС) в съответната поредност, за което в конкретния случай липсват убедителни доказателства. Твърди се, че неправилно неприложимостта на първите два вторични метода (б. „а“ и б. „б“ от §2 на чл. 74 от МКС) са обосновани от ответника с извършена справка в МИС3А по зададен критерий „произход САЩ“, тъй като липсват данни процесният автомобил да е произведен в САЩ, а сведенията са единствено, че е закупен от там. В допълнение към предходното се сочи, че извършената от органа проверка в информационната система обхваща тримесечен период преди датата на вноса, а именно 19.11.2019 г. – 19.02.2020г., но няма данни да е извършена проверка и след тази дата. Изложени са подробни съображения за неправилно приложение на материалния закон от издателя на акта. Формирано е искане жалбата да бъде уважена, а оспореното решение да се отмени като незаконосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Г., чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на посочените в нея основания. Подробно становище по съществото на спора е изложено в депозирани писмени бележки. Поддържа се и искането за присъждане на разноски.

Ответникът – Директорът на Териториална Дирекция – Митница – Варна в Агенция „Митници“, чрез процесуални си представител оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че производството пред органа е законосъобразно проведено – в оспореното решение са събрани и са обсъдени всички доказателства, които са относими към повдигнатия съдебноадминистративен спор. Акцентира се, че за установяване на релевантните факти в рамките на административното сътрудничество е изискана информация от митическите органи на САЩ – страната на износ, която информация е съобразена от органа при постановяване на оспорения административен акт. Счита, че полученият отговор на митническата администрация на САЩ представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения, и в този смисъл представлява годно доказателствено средство за установяване на относимите факти. Представя писмени бележки, в които подробно излага становището на ответника по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника и едновременно с това прави възражение за прекомерност на размера на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Съдът, като взе предвид наведените в жалбата доводи и становищата на страните и се запозна с приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното:

Фактите, относими към проведеното административно производство, както и извършените в хода му процесуални действия, са подробно описани в Решение № 32-405400/24.11.2022 г. към МД MRN 20BG002002025376R4/19.02.2020 г. на директора на ТД Митница – Варна. Видно от съдържанието му, производството е образувано по повод извършен на 19.02.2020г. от жалбоподателя Г.К.Г. внос, при който е деклариран на режим „допускане за свободно обращение“ на стоки, стока № 1, описана като: „лек автомобил употребяван; марка: SUBARU; модел: AUTBACK; тип: бензин; бр. места:5, първ. peг.: 20190102; цвят - зелен; раб. обем - 2498 куб. см.; мощност: 130 kW DIN; Двиг. №: неоткрит; Шаси № 4S4BSAFC6K3376919“ , код по ТАРИК **********, държава на износ - САЩ, 1451.50 кг., фактурна стойност 7500 USD, при курс за 1 щатски долар – 1,76392 лв. декларирана митническа стойност в размер на 14111.36 лв., условие на доставка FOB Los Angeles. Като износител и продавач на стоката е посочено американското дружество FLORIDA RPESTIGE COLLECTION LLC.

Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени: документ от 15.11.2019 г. /BUYER`S AGREEMENT/ за покупка на автомобила, в който стойността му е посочена в размер на 7500 USD, от които цена на автомобила в размер на 7201 USD и такса на дилъра в размер на 299 USD; талон за превозното средство, линеен коносамент № HLCUTOR191210480 (с посочен получател ALEX BG като спедитор), спедиторски коносамент № HBOL1823, уведомително писмо от „Алекс БГ 2008“ ЕООД до началника на Митница - Варна, че реалният получател на стоката е Г.К.Г., фактура за морски транспорт на стойност 500 USD.

Въз основа на декларираните данни към датата на приемане на МД – 19.02.2020 г., размерът на митническата стойност на стоката е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., съобразно декларирания в ел. д. № 4/16 метод за определяне на стойността, а именно: на база договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата  за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Дължимото мито (А00) е изчислено в размер на 1411,14 лв., а дължимият ДДС (В00) е изчислен в размер на 3137,15 лева. Така установените държавни вземания са заплатени от вносителя.

Със Заповед № ЗТД - 2000-248/28.06.2021г. (32-203986) на Директора на ТД Митница Варна (предишно наименование ТД Северна морска, изменено във връзка с Устройствен правилник на Агенция „Митници“ в сила от 31.07.2021 г.) е възложено извършването на последваща проверка на допускани за свободно обращение стоки от позиции 8703 и 8704 на Комбинираната номенклатура (КН), съобразно определени критерии, в чийто обхват попада и процесното превозно средство. В резултат на проверката е инициирана последваща проверка по линия на международното сътрудничество, на декларираната от вносителя Г. митническа стойност на закупения от САЩ автомобил.

В резултат на последващата проверка по чл. 48 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 по линия на международното сътрудничество на декларираната митническа стойност, започната с писмо №32-236499/22.07.2021г. и писмо от ЦМУ №32-273997/26.08.2021г. до САЩ (лист 22 от митническата преписка), е получен отговор от Американската служба „Митници и гранична охрана“ (с вх. № 32- 177817/01.06.2022г. в ЦМУ – л. 21 от преписката), вх. №32-201098/17.06.2022г. Към него са приложени и представени сканирани документи Electronic Export Information (EEI) от системата на Американската Служба „Митници и гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ. Съгласно информацията в писмото, „Electronic export information“ (EEI) по същество представлява американски еквивалент на европейската митническа декларация за износ и съдържа данни както за декларираната при износа стойност на превозното средство, така и за страната на местоназначение. ITN (Internal Transaction Number), съдържащ се в „Electronic export information“, е номерът на електронната информация за износ в системите на Американската служба „Митници и гранична охрана“, който е основният идентификатор на записа. XTN (External Transactional Number) е генерираният от износителя номер на документа.

В предоставената от американските митнически служби информация за общо 60 бр. автомобили, изнесени от САЩ и внесени на територията на Р България, фигурира и процесният автомобил, описан като: автомобил марка SUBARU, модел: AUTBACK, шаси № 4S4BSAFC6K3376919, тегло 1451,5 килограма. В оформената при износа декларация цената на автомобила е посочена в размер на 17670 USD. За износител на стоката е посочено американското дружество FLORIDA PRESTIGE COLLECTION LLC., USA. Автомобилът е напуснал територията на САЩ от пристанище Los Angeles. За страна на получаване е посочена България. От представените от американските митнически органи документи е видно, че заявената от износителя цена е по - висока от тази, декларирана при вноса на същия автомобил от неговия получател – жалбоподателя Г..

Видно от доказателствата, представени от ответника, при извършване на допълнителната проверка е анализирана наличната информация от ел. страница https://en.bidfax.mfo/subaru/outback/3496930-subaru-outback-25i-premium-2019-gree.n-251- 4-vin-4s4bsafc6k3376919.html, при което е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 08/11/2019 г. със статус „продадена“ (SOLD) за автомобил от същата марка и модел и със същия VIN номер на шаси, като процесния, в страната на износа - САЩ. Публикуваната на сайта продажна цена на превозното средство е в размер на 16800,00 USD, т.е. също надвишава декларираната пред митническите органи цена при допускане за свободно обращение на територията на Р България. На американския сайт за он-лайн аукциони са били публикувани и снимки на автомобила, от които ясно личи наличието на щети в задната му част.

Горните установявания послужили като основание за митническите органи да възникнат съмнения относно достоверността на декларираната от вносителя митническа стойност на автомобила SUBARU, модел: AUTBACK, шаси № 4S4BSAFC6K3376919 с подадената МД MRN 20BG002002025376R4/19.02.2020 година.

Предвид констатираните несъответствия, описани по-горе, до Г.К.Г. било изпратено писмо peг. № 32-235720/14.07.2022г. (лист 14 и 15 от преписката). С него от получателя на стоката е изискано да представи допълнителни документи и информация, относими към външнотърговската сделка, в подкрепа на декларираната от него митническа стойност на стоката, съгласно нормата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В писмото изрично е указано, че в случай, че изисканите документи не бъдат представени в 7-дневен срок, митническите органи ще продължат процедурата за определяне на нова митническа стойност, за което вносителят ще бъде надлежно уведомен. Писмото е получено от адресата на 22.07.2022г., видно от известие за доставяне ИД PS 9028 004FYA R.

В определения срок до органа е изпратено писмо №32-250904 от 27.07.2022година. В него Г. дал обяснения, че внесеният употребяван автомобил SUBARU OUTBACK е закупен от него в увредено състояние - с удар отзад, с изкривен заден мост, с отворени въздушни възглавници, блокирала скоростна кутия и електроника. Обяснява, че автомобилът е закупен от САЩ на търг чрез посредник, когото не познава. Пояснява още, че плащанията по закупуването, транспорта, обмитяването, регистрацията и ремонта на автомобила, са направени от неговата майка, която е починала миналата година. Това обяснение не е възприето от органа предвид обстоятелството, че от Г. не са представени доказателства в подкрепа на твърденията му. В обяснението си вносителят заявява още, че документите, с които е разполагал, са били представени към момента на деклариране на стоката, но към настоящия момент не ги открива, съответно – затова не ги и представя. Към обяснението си Г. представя копия от два преводни документа от свои сметки в Обединена българска банка АД от 18.02.2020 г., с които на митнически пункт Варна Запад е заплатен ДДС в размер на 3137,16 лв. и мито в размер на 1411,15 лв. за внос на автомобил. В тези документи липсват данни, идентифициращи превозното средство. Пак от там е видно, че сумите са заплатени от Г..

От титулната страница на представената справка се установява, че освен разплащателна сметка, чието движение е представило лицето, същото има и други сметки - кредит граждани, съхранение на електронни пари, налична сума от потребителски кредит, както и 3 бр. банкови карти. Предоставената справка е за движението по личната разплащателна сметка на Г. в периода септември 2019г. - април 2020г., а справката за наличностите по останалите сметки и карти е към 26.07.2022г., без да е предоставена информация за движението по тях. Така частично представената информация не е приета от митническите органи като доказателство за неплащане от страна на купувача на закупения автомобил и за заплащането му от друго лице. Не е установено наличие на парични преводи към лица у нас или в чужбина, които да съответстват по размер на цената на закупения автомобил, съгласно декларираната от Г. стойност в размер на 7500 USD.

Освен горното, за митническите органи останало неясно защо в документа за покупко-продажба не са посочени съществени реквизити, задължителни за всяка външнотърговска сделка като например начин и срок на разплащане между контрагентите, както и коя е банката и номерът на банковата сметка на американския продавач. Няма представен договор с дилъра или кореспонденция с него, от които да е видно какви са договорките между тях относно критериите за избор на автомобил, как се урежда въпросът с доставката му до купувача и какви са сроковете и начините на разплащане между тях.

С оглед на обстоятелството, че съмненията относно достоверността на декларираната стойност на Стока № 1 по MRN 20BG002002025376R4/19.02.2020 г. не са отпаднали и след допълнително представените документи и обяснения, на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент (ЕС) № 952/2013/ до Г. било изпратено писмо рег. № 32-322328/26.09.2022 г. (л. 10 и 11 от преписката). С него Директорът на ТД Митница Варна уведомил вносителя за установените в хода на допълнителната проверка факти, както и че предвид наличието на съмнения относно реалния размер на декларираната от него митническа стойност на внесения автомобил същата не може да се определи по реда на основния метод, разписан в чл. 70, §1 от МК, а се открива производство, в което предстои тази стойност да се определи по реда на резервния метод, съгласно чл. 74, §3 от същия Кодекс. Със същото писмо Г. бил уведомен и за възможността да прегледа документите по преписката, както и да си прави бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за негова сметка. Предоставена му била възможност да изрази становище пред компетентния да се произнесе орган - Директора на ТД Митница Варна в Агенция "Митници", по посочените в писмото мотиви в срок от тридесет дни от получаването му, като му е указано, че ако не изрази такова в срок, административното производство ще продължи с издаване на решение на административния орган.

Вносителят се е възползвал от процесуалните си права като в предоставения срок чрез пълномощника си - адв. А., е подал възражение, заведено с вх. № 32- 370381/31.10.2022 г. (л. 8 от преписката). В него изводите на органа се оспорват с аргумента, че липсват доказателства за внесения автомобил да е заплатена по-висока цена, поради което същата трябва да остане такава, каквато е декларирана към датата на вноса, съответно – дължимите държавни вземания – мито и ДДС, правилно са определени по реда на чл. 70, §1 от Регламент № 952/ 2013 година. С възражението не са представени нови доказателства относно процесния внос.

Депозираните от Г. възражения не били уважени, поради което на 24.11.2022 г. директорът на ТД Митница Варна издал оспореното решение № 32-405400/24.11.2022 година. В него са посочени изложените по-горе обстоятелства относно наличието на основателни съмнения относно декларираната от вносителя митническа стойност на закупения от САЩ (употребяван) автомобил марка SUBARU, модел: OUTBACK, шаси № 4S4BSAFC6K3376919. В решението ответникът излага съображенията си, поради които намира за неприложими резервните методи за определяне на митническата стойност на стоката по реда на §2, букви от а) до г) от чл. 74 от МК – предвид естеството на стоката – употребяван автомобил (катастрофирал). Основният аргумент се свежда до невъзможността да се установи внасянето на територията на Съюза на идентични или сходни стоки (б. „а“ и б. „б“), т.е. на автомобили от същите марка и модел и със същите щети. Въз основа на тези изводи е аргументирано приложението на резервния вторичен метод по §3 на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с наличните данни в Съюза, констатирани в предоставената информация от американските митнически власти.

Митническата стойност за стоката: „лек автомобил употребяван SUBARU OUTBACK, с шаси № 4S4BSAFC6K3376919, внос от САЩ, по МД MRN 20BG002002025376R4/19.02.2020г., е определена в размер на 32050,43 лв. по следния начин: 17670,00 USD (цена) х 1,76392 лв. за 1 USD + 500 USD (тр. разходи) х 1,76392 лв. за 1 USD.

В диспозитивната част на оспорения административен акт директорът на ТД Митница Варна отказал да приеме митническата стойност на декларираната стока № 1 по подадена от жалбоподателя митническа декларация с MRN 20BG002002025376R4/19.02.2020 г. Определена била нова митническа стойност на стока № 1 по митническа декларация с MRN 20BG002002025376R4/19.02.2020 г. в размер на 32050,43 лева. Разпоредено е да се коригират данните по митническа декларация с MRN 20BG002002025376R4/19.02.2020 г., както следва: Стока № 1 Е. Д. 8/6 "Статистическа стойност" да се чете 32050,43, Е. Д. "Митническа стойност" да се чете 32050,43, Е. Д. 4/14 "Цена на стоката" да се чете 17670; ЕД 4/16 "Метод за определяне на стойността", вместо 1, да се чете: 6 (Стойност, основана на наличните данни (чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013)); променени са и данните в поле задължения за стока, като е постановено да се вземе под отчет начисленият с решението размер на държавните вземания, като са установени за досъбиране суми за МИТО в размер на 1793,90 лв. и ДДС в размер на 3946,59 лв., общо – 5740,49 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. На основание чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за дата на възникване на митническото задължение е определена 19.02.2020 г., а на основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за длъжник е определен жалбоподателя Г.К.Г..

След уведомяване на вносителя за издаденото Решение № 32-405400/24.11.2022 г. е предприето оспорването му по съдебен ред.

Между страните в производството не е спорно и е видно от доказателствата, че процедурата по оформяне на митническата документация във връзка с вноса на процесния автомобил (употребяван, катастрофирал) SUBARU OUTBACK с шаси № 4S4BSAFC6K3376919, е осъществена от „АЛЕКС БГ 2008“ ЕООД с ЕИК ********* въз основа на приложеното на лист 16 от административната преписка нотариално заверено безсрочно генерално пълномощно рег. № 284/ 28.01.2020 година.

С писмо с.д. № 4452 от 23.03.2023 г. (л. 40 от делото) ответникът е представил заверени за вярност копия от документи на чужд език, събрани в хода на митническото производство, ведно с лицензирани преводи на същите документи, приложени към делото от лист 41 до лист 49.

От приложената на лист 52 от делото извадка от електронна база данни на ответника е видно, че установените в т.3 от оспореното Решение допълнителни държавни вземания, са взети под отчет на 26.11.2022 година.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена против подлежащ на съдебен контрол административен акт, в законоустановения срок, от адресат на акта, за който решението е неблагоприятно и е налице правен интерес от оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците. Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на Директор на ТД Митница - Варна в Агенция "Митници“ е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 година.

Оспореното решение е издадено в изискуемата за валидността му писмена форма и в него са посочени фактическите и правни основания за издаването му.

При издаване на оспореното решение e спазена процедурата по чл. 22, §6, ал. 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 за съобщаване на мотивите, на които ще се основава решението, като на жалбоподателя е предоставен срок за изразяване на становище.

Спорът е относно правилното приложение на материалния закон.

Между страните в производството не е спорно, че, съгласно чл. 48 от Регламента, митническите органи разполагат с правомощия да извършват последващ контрол, за целите на който те могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки.

Основната уредба, която касае определянето на митническата стойност, върху която се определя размера на дължимите митни сборове, се намира в Глава 3 на Кодекса, именувана „Стойност на стоките за митнически цели“. В разпоредбата на чл. 70 от МКС е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата  за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В следващите разпоредби и по-конкретно в разпоредбата на чл. 74 от МКС са въведени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те имат субсидиарен характер в две насоки – първо по отношение на метода, регламентиран в чл. 70 от МКС и на второ място по отношение на самите методи, които са посочени в чл.74. В тази връзка има и практика на СЕС- Решение на СЕС от 16.06.2016 година по дело С-291/15.

Органът не може произволно да избира в кои случаи да използва основният метод за определяне на митническата стойност и в кои случаи – резервните. Като условие да се премине към субсидиарните методи за определяне на митническата стойност на въвеждащата се на митническата територия на Съюза стоката съюзното митническо право предпоставя наличието на основателни съмнения у органа по отношение на декларираната от вносителя митническа стойност на същата стока. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя и едва ако не бъдат разяснени от неговите обяснения и от допълнително представени документи, тогава е налице възможност за определяне на митническата стойност по някои от предвидените субсидиарни методи. Терминът „основателни съмнения“ не е дефиниран в МКС, като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. В тежест на митническите органи е, при условията на приложимото съюзно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. Както вече се посочи, тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност (в този смисъл са Решение № 9350/13.07.2020 г. по адм. д. № 14433/2019 г., Решение № 15563/15.11.2019 г. по адм. д. № 6328/ 2019 г. и др.). Следователно, за да се пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност, административният орган трябва да изложи аргументи, защо не могат да намерят приложение правилата на чл. 70 от МКС. Затова точно и ясно трябва да бъдат посочени конкретните основания, поради които митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/952/2013 година, както и основанията за избор на съответния заместващ метод, по който се определя митническата стойност.

Както вече се посочи, митническата стойност на стоката е нейната договорна стойност, от което се налага извод, че в производства като разглежданото, е необходимо да се изследва, каква е била действителната воля на страните по сделката.

Първоначално съмненията на ответника са обосновани от откритата в интернет-страница за он-лайн търгове за продажба на автомобили от САЩ, https://en.bidfax.mfo/subaru/outback/3496930-subaru-outback-25i-premium-2019-gree.n-251- 4-vin-4s4bsafc6k3376919.html, информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 08/11/2019 г. със статус „продадена“ (SOLD) за автомобил от същата марка и модел и със същия VIN номер на шаси, като процесния. Установените по този начин данни за продажна цена на автомобила от 16800 USD безспорно не съответства на декларираната от вносителя стойност от 7500 USD. Съдебната практика е константна като приема, че данните от такъв вид сайтове не следва да се считат за достоверен източник на информация. Независимо от това, тези данни са достатъчни да обосноват продължаване на проверката чрез изискване на информация от митническите органи на САЩ, каквато в случая е изискана с писмо № 32-236499/ 22.07.2021 г. и писмо от ЦМУ № 32-273997/ 26.08.2021 г.

В решението си ответникът се е позовал на информацията, предоставена от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност чрез аташето по митническите въпроси към посолството на САЩ у нас. Предоставено е копие от електронна информация за износ Electronic Export Information (съкратено EEI), предоставена от изпращача на стоката FLORIDA PRESTIGE COLLECTION LLC. Според изложеното в писмото на партньорските митнически служби, тази декларация представлява еквивалент на европейската митническа декларация за износ. В представената от износителя електронна декларация стойността на сделката при условие FOB Los Angeles е посочена в размер на 17760 USD. Настоящият състав на съда намира, че макар писмото от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност да е официален свидетелстващ документ, тя простира материалната си доказателствена сила единствено върху факта, че износителят е декларирал пред митническите органи в страната на износ посочената стойност. Доказателствената сила на този документ не се простира и не следва да се тълкува, че така декларираната от износителя стойност е реално уговорената, респективно – заплатената или подлежаща на плащане, от двете договарящи страни. Пак в тази насока са установените по делото факти, че цената посочена в интернет-страница за он-лайн търгове за продажба на автомобили от САЩ, тази посочена в EEI и от вносителя се различават, както се различават и констатациите досежно състоянието на процесния автомобил, наличието на щети, и противоречия относно техния вид и обем. В хода на административното и съдебно обжалване не са ангажирани доказателства от ответната страна за състоянието, в което е закупен автомобила. Независимо, че в процесното решение е направен анализ на представения документ за покупко-продажба от 15.11.2019г. съдът приема, че не е оспорено качеството на продавач и купувач по същия и не е спорно извършването на сделка и единствения спорен елемент е продажната цена като реалната стойност на процесния автомобил SUBARU AUTBACK не е установена по категоричен начин и съмненията на ответника са недоказани.

С оглед на горното, необосновано ответникът определил нова митническа стойност на стоката по МД MRN 20BG002002025376R4/19.02.2020 година. Това е достатъчно да обосновe извод за незаконосъобразност на оспореното решение, без да е необходимо да се излагат мотиви относно възможността за приложението на всеки от вторичните методи за определяне на митническата стойност в съответната последователност, съгласно чл. 74, §2 и §3 от МКС. Необосновано и незаконосъобразно органът е отказал да приеме декларираната от Г. митническа стойност на автомобила в размер на 7500 USD и е определил нова такава, без да е доказана с категоричност. Съответно, допълнително установените задължения за мито и ДДС са определени при неправилно приложение на материалния закон.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски. От процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност, което настоящият състав на съда намира за основателно предвид не високата фактическа и правна сложност на спора. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 984,05 лв., от които 10,00 лв. държавна такса и 974,05 лв. възнаграждение за един адвокат, определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. второ от АПК, Административен съд – Варна, ХІІ състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Г.К.Г. с ЕГН **********,***, Решение № 32-405400/24.11.2022 г. към МД MRN 20BG002002025376R4/19.02.2020 г. на директора на Териториална дирекция Митница – Варна, с което за стока № 1, поставена под режим допускане за свободно обращение, е отказано да се приеме декларираната от вносителя митническа стойност и е определена нова такава в размер на 32050,43 лв., като същата е определена за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС в общ размер на 5740,49 лв., от които мито – 1793,90 лв. и ДДС – 3946,59 лв. и законната лихва за забава върху размера на държавните вземания.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на Г.К.Г. с ЕГН **********,***, сума в размер на 984,05 (деветстотин осемдесет и четири лева и пет стотинки) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.

	Съдия: