Р Е Ш Е Н И Е
№ 41
гр. Велико Търново, 12.2.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Осми състав , в съдебно заседание
на осми четвърти февруари две хиляди и
двадесети първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при участието
на секретаря Д. С., изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. № 657 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 211 отЗакона за Министерство на вътрешните работи – ЗМВР .
Същото е образувано
по жалба на Б.Л.С. *** чрез ***Г.Г. от САК против
Заповед № 4066з-1383/14.10.2020г. на Директор на Регионална дирекция „Гранична
полиция „ гр. Русе, комисар Д.Ч., с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три месеца, считано
от датата на връчване на заповедта.
В
жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на ИАА, поради
съществени процесуални нарушения и в пряко противоречие на материалния закон.
Наказващият орган е тълкувал превратно нормативната уредба, като в
действителност жалбоподателят е изпълнил всички вменени му задължения по
служба, от административните нормативни актове и вътрешно-ведомствената уредба
на МВР. След като е налице Заповед на Началник на ГПУ гр. Свищов , тя поражда
за жалбоподателя задължение да я спазва, поради което същият не може да прецени
дали същата е законосъобразна. Следователно Заповедта за криминална регистрация
на двете лица се явява действаща и поражда своите правни последици, между които
е и задължението на подчинения служител да я изпълни, освен ако случаят не
представлява очевидно престъпление по аргумент от чл. 5 от Инструкция
8121з-470/2015г. на Министъра на МВР. Счита, че след като е изпълнил една
валидна Заповед на Началник на РПУ, същият не е допуснал неизпълнение на
служебните си задължения, поради което за него не може да възникне
дисциплинарна отговорност. От съда се иска да отмени така обжалвания ИАА, ведно
с присъждане на дължимото адвокатско възнаграждение. В о.з. се представлява от ***Г.,
който поддържа жалбата с направените в нея оплаквания, като счита, не е налице твърдение от АО неосъществен
контрол. Освен това от деянието на жалбоподателя не са възникнали никакви
вредоносни последици, доколкото може да бъде извършена последваща
регистрация.
Ответник
жалба Директор на Регионална дирекция
„Гранична полиция „ гр. Русе, редовно
призован не се явява , представлява се от *** С., която поддържа представения
по делото отговор на подадената жалба. Претендира разноски в производството
в размер на 200 лева за ***ско възнаграждение.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, тези представени в административната преписка и допълнително събрани, изслушаните гласни такива и дадените от жалбоподателя обяснения по реда на чл. 176 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК от фактическа страна намира следното :
Не се спори по делото, че жалбоподателят е
държавният
служител на длъжност, старши инспектор, Началник на група „Оперативно-издирвателна
дейност"" в Гранично полицейско управление - Свищов при РДГП Русе. в
периода от 18,06.2020 г. до 12,07.2020 г, като в това си качество същият е
разпоредил на младши полицай П. и младши експерт П., които да посетят на адрес
лицата Й.А.В.и П.П.К., като задължат последните да
подпишат декларация – Приложение № 6, с цел тяхната криминологична регистрация.
Старши инспектор С., в качеството му па ръководен служител, на когото е било
възложено контрола по изпълнение на заповедите на началника на ГПУ Свищов и
служител, в чийто функционални задължения се включва познаване на спецификата
на нормативната база по отношение на криминалистическата
полицейска регистрация по чл. 68 н чл. 69 or ЗМВР е изпълнявал Заповед на
Началник ГПУ Свищов за извършване на такава. , Тези действия са били предприети
след получаването на определения на Районен съд Свищов № 99-19.06.2020 г. и №
100/19.06.2020 г с
които е оставено без уважение искането за принудителна полицейска регистрация на лицето П.П.К. с ЕГН ********** ***. чрез фотографиране и дактилоскопиране и изземване на ДНК профил и на лицето Й.А.Вас шев с ЕГН ********** от
гр. Свищов, yл., „Алеко Константинов" № 1, вх. А. ет. 6, an, 26 чрез фотографиране и дактилоскопиране и
изземване на ДНК профил.
С жалба
вх. № 116/13.7.2020г. до РП гр. Свищов, тези лица чрез адвокатите им са
поискали да се извърши проверка на действията на тези служители, които в
нарушение на законово регламентираните им права и интереси, са поставили в
стресово състояние членовете на техните семейства, при което не са се съобразили с влезлите в сила определения
на СвРС , с които се оставят без вуажение
исканията за принудителна полицейска регистрация на обвиняемите.
С постановление
изх. № 685/2020г. от 16.7. 2020г. на СвРП по
образуваното досъдебно производство
1/20г.е започнала проверка, завършила с
изготвена справка рег. № 4066/25.92020г.
за допуснато нарушение на служебните задължения на тези полицейски служители на
11. ал, 2 от Наредба за реда за извършване
и снемане на полицейска регистрация, в сила от 17.11.2014 I ., приета с ПМС №
336 от 24.10.2014 г. . 6р. 90 от 31 октомври
2014г„ изм. да. бр.58 от 28 юли 2015) .Ръководителят на структурното звено на МВР определя полицейски
орган за извършване на полицейска регистрация на лицето. Полицейският орган
попълва картата за полицейска
регистрация на лице данните по чл. 8, ал. I, т. I, 3,4 и 5 и предоставя на
лицето за попълване декларация (приложение № 6). По делото са приети като
доказателства , съдържащите се в административната преписка Заповед
№4441-17/18.6.2020г. На Началник ГПУ Свищов, с която на основание чл. 68, ал.1
от ЗМВР е разпоредено на А.А.да
извърши на основание чл.11, ал.2 от НИСПР полицейска регистрация на Й.В. и Заповед
№ 4443-18/18.6.2020г. на същото основание за лицето П.П.К..
По повод
подадените жалби от близките е разпоредено извършването на проверка, със Заповед peг. №4066з-1068/17.08.2020 г на ответника приключила със
справка per. №4066р-13922/25.09.2020
г. и справка от извършена допълнителна проверка с per.
№ 4066р-14877/
13.10.2020 г.
На 07.10.2020 г.,
старши инспектор Б.С. се е запознал със справка per.
№
4066р-13922'25.09.2020 г. и със събраните при проверката материали, като му е връчена
покана per. №
4066р-14562 06.10.2020 г. за даване на допълнителни обяснения н възражения до
директора на РДГП Русе. Жалбоподателят е
упражнил правото си на защита, като с депозирал възражения с per. №
4444р-7523 08.10.2020 г. В тази връзка с със Заповед на ответника е разпоредено
извършване на допълнителна проверка, която е приключила със справка per. №
4066р-14877/13.1 0.2020 г. На жалбоподателя е връчена нова покана per.
№
4066р-14883/13.10.2020 г. за запознаване със справката от допълнителната проверка
и даване на допълнителни обяснения и възражения преди налагане на дисциплинарното наказание,
като такива не са депозирани. (справка per.
№ 4444р- 7677
14.10.2020 г.)
Наказващият орган
не е приел за основателно възражението per. № 4444р-7523 /08.10.2020г, че не е съгласен с направените изводи в справка с per. Ха
4066р-13922.25.09.2020 г. а именно, че същият е действал в изпълнение на издадената
заповед от началника на РПУ, която не е нищожна и за него същата поражда
задължение. Възражението ,че след като
тази заповед не е отменена, тя трябва да бъде изпълнявана докато не постигне
посочения в нея резултат, също е намерено за неоснователно. Счита, че се е опитал да преодолее допуснатите
нарушения от разследващ полицай П. и младши експерт П.. Като на основание чл.
11 от Наредбата, ръководителят на
структурата /в случая началник на ГПУ П.А./, определя полицейски орган, който
да попълни картата за регистрация и предоставя на лицето за попълване
декларация,а това не е негово задължение.
След като така посочените възражения са приети за неоснователни е издадена процесната Заповед, с която на жалбоподателя на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Последната е връчена на лицето на 15.10.2020г. ,а жалбата против нея е подадена на 28.10.2020г. до Административен съд В. Търново.
С оглед установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал.1 от АПК, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес срещу заповед за дисциплинарно наказание, която подлежи на обжалване по реда на АПК пред компетентния за това Административен съд – Велико Търново.
Предмет на настоящото производство е Заповед № 4066з-1383/14.10.2020г. на Директор на Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр. Русе, комисар Д.Ч., с която на жалбоподателя на основание чл. 204. г. 4 or ЗМВР. чл. 197. ал. 1. т. 2 от ЗМВР, вр. с чл. 194. ал. 2. т. I, предложения първо и второ .поради неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове и чл. 199, ал. 1. т. 5 от ЗМВР ,пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност му е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение", за срок от 3 (три) месена, считано от датата на връчване на заповедта.
Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Редът за налагане на дисциплинарните
наказания на държавните служители в МВР към датата на издаване на оспорената
заповед е уреден в разпоредбите на чл. 205
– 213
от ЗМВР и издадената на осн. чл.
215а от ЗМВР Инструкция
№ 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи.
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставената му
материална компетентност с оглед разпоредбата на чл.
204, т. 4 от ЗМВР, в съответната писмена форма,която съдържа фактическите и
правни основания / мотиви / за издаването й.С оглед на това същата отговаря на
изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.
195, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването
му. В чл.
196 ЗМВР изрично е посочено, че "Дисциплинарното нарушение се счита за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя" а "Дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган"
т. е. нарушението е открито, когато органът го е установил, а това
става, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай материалите от
производството, образувано със съответната Заповед за извършване на
дисциплинарна проверка са постъпили при компетентния дисциплинарно наказващ
орган на 13.08.2020г.., когато дисциплинарно-наказващият орган се е запознал с
тях, а по- късно е резолирал
заключителния документ от проверката – справка рег. № 4066р-13922/25.09.2020 г Следователно горепосочените преклузивни срокове за налагане на дисциплинарно наказание
са били спазени от ответник жалба.
Досежно спазването на
административно- процесуалните правила, настоящата инстанция намира, че са
налице съществени нарушения, които са ограничили правото на защита на
жалбоподателя. Макар да са спазени принципите на административното производство
за законност, служебно начало и обективност – чл. 3 и сл. От АПК, съдът намира,
че Наказващият орган не е събрал основното доказателство от значение за спора,
а именно, на коя дата на жалбоподателя са били връчени определенията на СвРС за отказ за принудителна полицейска регистрация.
Жалбоподателят е бил запознат с горепосочените Заповеди за полицейска
регистрация по чл.11, ал.2 от Наредбата на Началник ГРУ, нито е отправял искане за разрешение до СвРС, нито е бил разследващ орган. Посоченото в отговора на
ГПУ, че определенията са получени в деловодството на организацията не може да
замести доказателства за изричното им връчване на наказания. С оглед на това
съдът намира, че съществено е било ограничено правото на защита на жалбоподателя.
Член
209 от ЗМВР изрично предвижда, че дисциплинарно производство не се
образува, а образуваното се прекратява, когато деянието не е дисциплинарно
нарушение; не са събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно
нарушение; са изтекли сроковете по чл. 195, ал. 1 и 2; за същото деяние на
същия държавен служител вече е наложено дисциплинарно наказание или е
образувано дисциплинарно производство. Настоящата инстанция намира, че е било
налице основание за прекратяване на
производството, доколкото вмененото на жалбоподателя деяние не осъществява от
обективна и субективна страна признаците на дисциплинарно нарушение. Този
въпрос по- подробно ще бъде развит в частта досежно
спазването на материалния закон.
Съдът приема още, че освен , че
поведението на жалбоподателя не осъществява състав на дисциплинарно нарушение,
последното се явява и недоказано. Дисциплинарното
нарушение е вид правонарушение и като такова притежава всички негови общи
признаци - то е човешко деяние (действие или бездействие) което има противоправен характер и е извършено виновно, въпреки
установената забрана. Идентично определение е приел и Върховният
административен съд в Решение № 14941 от 08.12.2010 г. по адм.
д. № 13513/2009 г. на ІІІ отд.: „Нарушението на
служебната дисциплина е вид правонарушение, поради което притежава всички общи
признаци на правонарушението като деяние (действие и бездействие), противоправност като обективно несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение и наличието на вина у служителя,
като психическо отношение на дееца към извършеното.”
Следователно основен субективен елемент на деянието е наличието на вина, в двете й проявни форми – умисъл и непредпазливост. Обстоятелствата в българското право, които изключват този елемент са случайното деяние и изпълнението на неправомерна заповед. За да е налице второто обстоятелство следва да са налице три кумулативно изискуеми факта: първо, лицето да е в пряко подчинение на издалия Заповедта и същата да е издадено по предвидения от закона ред. На следващо място, деянието, извършено от служителя следва да бъде в пряко изпълнение на посочената заповед и на трето, същата да не изисква извършване на престъпление. В този смисъл е и горепосочената Инструкция на МВР досежно дисциплинарната отговорност. В настоящия казус са налице всички тези предпоставки : Издадени по съответния ред от Началник на ГПУ Заповеди за полицейска регистрация на лицата, адресат на които е жалбоподателя, като същите са издадени след като по отношение на лицата са повдигнати обвинения и за това е уведомен административния орган. На следващо място, извършването на такава регистрация определено не представлява престъпление. Не може да се сподели становището на Наказващият орган, че жалбоподателят е следвало да извършва преценка относно валидността на този акт, съответствието му със закона и другите нормативни актове, както и действието на постановените определения от СвРС. Напротив действията , извършени от жалбоподателя са именно в изпълнение на определенията на съда, тъй като последният е приел, че Декларациите по обр. 6 са връчени преди издаване на Заповедта на 12.6.2020г., а не след това, полицейските органи са предприели действия по повторно връчване на тези Декларации, което е станало след връчване на призовка, в кабинета на разследващия полицай. Именно повторното връчване на призовки и Декларации, изпълнява указанията, дадени от съда в посочените две определения, и същото става основание за ново искане за принудителна регистрация до СвРС. Характерът на акта, с който се произнася съдът по подадено искане по реда на чл. 68, ал. 5 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/, във вр. с чл. 11, ал. 4 и чл. 13, ал. 1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация /НРИСПР/ е определение и същото няма сила на пресъдено нещо, поради което правилно е становището на жалбоподателя , че е следвало да бъде отправено ново искане за произнасяне. Вместо стриктно да се изпълнят горните задължения, по инициатива на близките на обвиняемите е започнала дисциплинарна проверка срещу самите органи, което не може да бъде санкционирано от настоящия състав.
На следващо място, но не и по значение, в оспорваната Заповед не е посочена конкретната нарушена правна норма, доколкото текстът на чл. 194, ал.2 т.1 от ЗМВР , а именно : неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители и чл.199, ал.1, т- 5 от ЗМВР пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност;Посочените норми са бланкетни и тяхното съдържание следва да се запълни с конкретно нарушения нормативен акт или заповед, както и в пропуск по прилагане на кой нормативен текст става дума Като конкретно посочена такава чл.11, ал.2 от горепосочената Наредба, която има следното съдържание. Ръководителят на структурата/структурното звено на МВР определя полицейски орган за извършване на полицейска регистрация на лицето. Полицейският орган попълва в картата за полицейска регистрация на лице данните по чл. 8, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 и предоставя на лицето за попълване декларация (приложение № 6), която се регистрира и съхранява в съответната структура или звено по чл. 5, ал. 1. Определено жалбоподателят не е органът, който извършва полицейската регистрация, нито е връчвал декларации обр. 6, за да му се вмени посоченото нарушение. Не е посочена точната за него правна норма, чийто диспозитив жалбоподателят не е изпълнил. Напротив поведението му за изпълнение на указанията на съда, по ново връчване на призовките е неправилно санкционирано, тъй като не изпълнява горния състав на нарушение. Освен това именно поведението на Наказващият орган е попречило за осъществяване на полицейската регистрация, а не това на жалбоподателя.
Водим от горното настоящата инстанция намира, че следва да бъде отменен така обжалвания ИАА, с който на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание.
При този изход на делото на основание чл. 143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски , представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400- лева и д.т. в размер на 10 лева.
От ответник жалба се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78,ал. 5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК до минималното такова по . НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ Издадена от Висшия адвокатски съвет Обн. ДВ. бр.64 от 23 Юли 2004г., Това възражение е неоснователно , тъй като договореното възнаграждение от 400 лева е минималното такова по чл. 8, ал.2 т. 3 от горепосочената Наредба, касаеща обжалване на актове по ЗМВР.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, осми състав на
Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Б.Л.С. *** Заповед № 4066з-1383/14.10.2020г. на Директор на Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр. Русе, комисар Д.Ч., с която на жалбоподателя на основание чл. 204. г. 4 or ЗМВР. чл. 197. ал. 1. т. 2 от ЗМВР, вр. с чл. 194. ал. 2. т. I, предложения първо и второ .поради неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове и чл. 199, ал. 1. т. 5 от ЗМВР, пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност му е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение", за срок от 3 (три) месена, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА ГД“Гранична полиция“ гр. София,ул. „Мария
Луиза“ № 46 да заплати на Б.Л.С. *** направените по делото разноски в
размер на 410- четиристотин и десет – лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: