Р Е Ш Е Н И Е
№ 773
Град Пловдив, 15.04.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на
осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Росен Каменов, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 380 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Д.Б.П. *** против решение № 260004 от 04.01.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 2036 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година,
в частта с която е потвърдено наказателно постановление № 20-1030-000199 от
12.02.2020 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, в
частта с която на Д.Б.П., ЕГН **********,***, на основание чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174,
ал.3 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
Иска се отмяна на решението и на наказателното постановление в обжалваната част.
Допълнителни съображения са развити в представеното писмено становище.
Ответникът в писмено
становище оспорва касационната жалба и моли тя се остави без уважение. Счита,
че районният съд е направил анализ на събраните доказателства и въз основа на
тях е обосновал извод, че безспорно е установено извършването на вмененото
административно нарушение от касатора, като са изложени подробни аргументи
относно законосъобразността на издаденото наказателно постановление. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното
решение.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление в частта на наложеното административно наказание за
нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП, районният съд е приел, че фактите
са безспорни установени от събраните писмени и гласни доказателства. При
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са спазени
изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, не са констатирани съществени нарушения на
процедурата, които да опорочават административнонаказателното производство,
включително правата на нарушителя, спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН. Според
районния съд нарушенията са описани от фактическа страна, административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част на наказателното
постановление всички индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които са извършени). Като неоснователно е
преценено възражението, че нарушителят не е имал пълната възможност да разбере
за какво точно е ангажирана отговорността му, както и възражението за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с изготвянето и
връчването на талона за изследване. Прието, че талонът отговаря по съдържание
на изискванията на чл.6 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, а на основание чл.6, ал.4 от наредбата районният
съд е направил извод, че на попълване в талона подлежи изборът на лицето да
бъде тествано с някой от другите посочени способи, но отказът да бъде тестван
чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо или
химико-токсикологично изследване не подлежи на вписване в талона за изследване.
Според районния съд
законосъобразно е използван образец, валиден до изчерпване на количествата от
него съгласно § 25 от ПР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1
от 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози (обн., ДВ, бр. 81 от 2018 г.). Независимо че по
делото е прието и приложено като писмено доказателства факсимилно копие на
талона за изследване, според районния съд не е допуснато съществено нарушение
на чл.3 от наредбата, защото макар за полицейските органи да съществува
задължение да връчват оригинала от талона на нарушителя, правилото има за цел нарушителят
да е запознат с всичките изявления на органите на реда, на техните констатации,
на личните си изявления и най-вече пред кое медицинско заведение, в какъв срок той
следва да се яви, за да бъде тестван за употребата на алкохол чрез кръвна
проба. Така представеното факсимилно копие е четливо, ясно и разбираемо, поради
което според съда допуснатото нарушение не е съществено и не е ограничило
правата на нарушителя, още повече, че талонът за изследване е връчен на водача,
за което той се е подписал. Според районния съд не е необходимо в АУАН и НП да
бъде отразено, че този талон е връчен или не е връчен, съответно причината за
невръчването, защото това действие не е част от изпълнително деяние на нито
едно от извършените нарушения, касае само спазването на процедурата по
съставяне на документите от преписката.
На базата на всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, съдът е направил извод, че правилно
наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя като отказ да
бъде проверен за употреба на алкохол по чл.174, ал.3 ЗДвП, тъй като от
обективна и субективна страна е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението. Според съда жалбоподателят недвусмислено и категорично, видимо и
възприето от околните, е отказал да бъде тестван за наличие на алкохол в дъха
си, с което е нарушил вмененото му задължение. Според районния съд показанията
на св. Изевков безкрайно точно се покриват от личните възражения на
жалбоподателят, който на два пъти писмено е отказал да бъде тестват – в АУАН е
вписал, че не желае да даде кръв, а в талона на изследване, че не желае да даде
проба с дрегер. Според районния съд не са събрани доказателства и не са установени
други обстоятелства, които да обосноват извод за настъпила различна фактическа
обстановка от изложената в АУАН и в НП.
Според районния съд чл.174, ал.3 ЗДвП
представлява едновременно норма, предписваща поведение, и санкционна норма. В
първата част тя съдържа две форми на изпълнително деяние, които са
алтернативни, а не кумулативни – 1) отказ да бъде тестван водачът и 2)
неизпълнение на предписанието да бъде проверен чрез медицинско изследване. В
конкретния случай напълно ясно е посочено от фактическа страна, че нарушението,
за което се повдига обвинение чрез АУАН, е едно и това е отказът на място на
водача да бъде тестван с алкотест дрегер, поради което за неоснователно е прието
възражението, че нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП предвижда единно нарушение и
органите при всяко положение следва да предложат на нарушителя да бъде тестван
както по медицински път, така и с доказателствен анализатор. Според районния
съд достатъчно за ангажиране на отговорността е доказването на отказа на водача
да бъде тестват с техническо средство, както е в настоящия случай. Неизписването
на конкретното предложение от нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП при точно описано от
фактическа страна нарушение според съда не
води до неяснота за вмененото нарушение и за приложимата санкционна норма, по
която се ангажира отговорността на нарушителя, респективно не води до
ограничаване правото на защита.
Според районния съд от субективна
страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е, че неизпълнението на задължението да бъде тестван може да доведе
до настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и за
ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен
обем, за опасността при управление под въздействието на алкохол, и е искал
настъпването на последиците, а именно да не бъде тестван, с което е извършил
нарушението при пряк умисъл.
Правилно описаното нарушение е
подведено под санкционна норма на чл.174, ал.3 ЗДвП, като наложената глоба от
2000 лв. и лишаването от право да управлява МПС за срок от 24 месеца са в
предвидените от закона фиксирани размери. Така определено наказание съответства
на критериите по чл.27 ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, и
отговаря на целите по чл.12 ЗАНН. Според районния съд не са налице основания за
прилагане на чл.28 ЗАНН, не е налице маловажен случай на административно
нарушение, защото се касае за формално нарушение, поради което липсата на вредни
последици не може да бъде взета предвид при преценката за маловажност на
случая. Самото деяние не разкрива други смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Като неоснователни са
преценени възраженията, свързани със здравословното състояние на член от
семейството, което да представлява смекчаващо обстоятелство и да оправдава
отказа на водача да бъде тестван за употребата на алкохол.
Решението в
обжалваната част е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след обстойна
преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил
обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят напълно
от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Противно на
твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са преценени при
постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на
първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени са свидетелските
показания, които са изцяло кредитирани от съда. Обсъдени са също всички
възражения на касатора и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по
делото писмени доказателства, поради което и на основание чл.221, ал.2 АПК
касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд,
изключително обстойни и обосновани.
Следва да бъде
посочено, че касаторът неправилно възприема изпълнителното деяние, съответно и
нарушението, за което му е наложено административното наказание по чл.174, ал.3 ЗДвП. Деянието не се състои в управление на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон, а в отказ на водача да бъде тестван за
употреба за алкохол, поради което установяването по надлежен ред на точната
концентрация не е елемент от състава на нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП. В
този смисъл изводите на районния съд са напълно обосновани и правилни, че в
административно-наказателното производство пред наказващия орган не са
допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са ограничили правото на нарушителя на защита или да са се
отразили върху валидността на властническото волеизявление.
Касаторът не е
доказал да се е подложил на последващо медицинско изследване на кръвта или на
изследване с доказателствен анализатор, поради което установените факти налагат
единствен извод за правилно приложение на материалния закон при постановяване
на обжалваното решение.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като допустимо, обосновано и правилно. При този изход на делото искането на
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение като своевременно направено е допустимо и основателно и следва
да бъде осъден касаторът да заплати на ответната дирекция сумата 120 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
260004 от 04.01.2021 г., постановено по а.н.д. № 2036 по описа на Пловдивския
районен съд за 2020 година, в частта с която е потвърдено наказателно
постановление № 20-1030-000199 от 12.02.2020 г. на началник група към ОДМВР
Пловдив, сектор „Пътна полиция“, в частта с която на Д.Б.П., ЕГН **********,***,
на основание чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
за нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП.
ОСЪЖДА Д.Б.П., ЕГН **********,***, да
заплати на ОДМВР Пловдив сумата 120 (сто и двадесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.