№ 12
гр. Ямбол, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ц.Х.Г.
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500469 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция "Гранична полиция" -МВР, гр.
София, бул. "Княгиня Мария Луиза" №46, чрез процесуалния представител юрк. Я. Т., с
адрес гр. Елхово, ул. "Морава" №1 против Решение №100/05.10.2022 г. по гр.д. №204/2022
г. по описа на РС-Елхово, с което Главна Дирекция "Гранична полиция" МВР-гр.София със
седалище и адрес на управление-1202 София,бул. "Княгиня Мария Луиза" №46 е осъдена да
заплати на въззиваемата страна Р. В. К. ЕГН ********** от гр.***********, чрез
пълномощника си адв. М.Д. следните суми: на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5,
т.2 от ЗМВР /редакция преди изм. ДВ бр. 60/2020г./ сумата от общо 812,50 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 18.05.2019 г.- 09.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от -18.05.2022 г.
до окончателното й изплащане, както и да заплати на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 183,41
лв., представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода на забавата от
момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими, до датата на подаване на иска в
съда - 18.05.2022 г. С посоченото решение Главна Дирекция "Гранична полиция" МВР- гр.
София е осъдена да заплати в полза на въззиваемия сумата от 300 лв., представляваща
направените разноски по делото, сумата от 50, 00 лв. по сметка на РС-Елхово,
представляваща държавна такса върху размера на уважените искове, сумата от 200 лв.
разноски по делото /за вещо лице/, изплатени от бюджета на съда, както и 5 лв. държавна
1
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. С решението въззиваемият е
осъден да заплати на ГД "ГП"-МВР, гр.София разноски по делото в размер на 4,02 лв.
Във въззивната жалба се поддържа становище, че атакуваното първоинстанционно
решение е постановено при съществено нарушение на материалния закон, явява се
опорочено поради необоснованост и несъответствие с приложимите към изплащане на
претендираното възнаграждение норми. Твърди се, че за процесния период въззиваемият е
изпълнявал служебните си задължения на 12 часови дневни и нощни смени, в съотв. с
месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и при надвишаване
на нормата отработени часове,на осн. чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР на въззиваемия е престирано
заплащане за извънреден труд. Оспорва се подхода на първоинстанционния съд към
приложимия материален закон с довод за неправилен прочит на системата препращащи
норми, заложена в КТ, доколкото в специалните ЗДСл и ЗМВР не се съдържа непряко
препращане към нормите на КТ при неуредените в тези закони случаи. В контекста на
концептуално противостоящите на съдебните изводи съждения се изтъква, че механизмът на
препращане към нормативния регламент на КТ, конструиран от законодателя в ЗДСл и
ЗМВР обхваща само изрично и конкретно обособени нормативни хипотези в тези специални
закони /напр. чл.38а, ал.3 ЗДСл, чл50а,ал.2 ЗДСл, чл.190. ал.1-ал.4 ЗМВР/. Твърди се, че по
законова делегация на специалните закони, в случая на ЗМВР са приети : Наредба №
8121з776 от 29.07 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба №
8121з-908 от 2 август 2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на
разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, които съставляват
приложимата нормативна база за регулиране съдържанието на служебното правоотношение
на въззиваемия. В разрез с това разбиране се поддържа,че ЕРС е осъществил нелегитимно
намесата си, субсумирайки елементи от съдържанието на процесното служебно
правоотношение под разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, издадена на осн. КТ и предметно относима единствено към спецификата
на трудови правоотношения на работници и служители. Излага тезисни съображения,
относно вложената от законодателя нормативна логика в разпоредбите на ЗМВР относно
формирането на основното възнаграждение на служителите на МВР, което е по-високо в
сравнение с други категории служители именно заради имплицитно включеното в него
заплащане на нощния труд, независимо от реалното му полагане. Ползващата поддържаната
правна теза аргументация въззивникът извежда от тълкуването на чл.9 от НСОРЗ, съгл.
която според защитните доводи в жалбата, за да се въведе увеличение с коефициент равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за
служебното правоотношение на въззиваемия не са изпълнени следните предпоставки:
продължителността на нощното работно време да е по-малка от продължителността на
дневното работно време и трудовото възнаграждение да се заработва по трудови норми. По
2
същество е заявена позиция за неоснователност на главния иск и акцесорните претенции,
със съпътстващо искане за отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени. Формулира искане за присъждане на направените
по делото съдебно-деловодни разноски пред двете решаващи инстанции на осн. чл.78,ал.3
ГПК и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК. Заявява
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
насрещната страна.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Р. В. К., чрез
пълномощника адв. М. Д. от АК-Хасково, в който се излага становище за правилност на
атакуваното решение с оглед обосноваността и съответствието му с доказателствата по
делото и закона, както и за неоснователност на депозираната срещу него въззивна жалба.
Излагат се съображения, утвърждаващи правилността на първоинстанционната преценка
относно субсидираното приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ и в този контекст е заявено
солидаризиране със съдебното становище, че липсата на изрична норма в приложимите и
цитирани Наредби на министъра на вътрешните работи, издавани на осн. чл.187, ал.9 ЗМВР
следва да бъде запълнена чрез субсидиарно прилагане на общата НСОРЗ, което становище
намира подкрепа в постановеното по преюдициално запитване на РС-Луковит Решение на
СЕС/24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г., Обратното становище според изложеното в
жалбата е в колизия с правилото на чл.188, ал.2 ЗМВР, предвиждащо,че държавните
служители, които полагат нощен труд, се ползват със специална закрила по КТ и би създало
условия за неравностойно третиране на служителите на МВР в сравнение с работниците по
трудово правоотношение, чийто правоотношения се регулират от КТ. Извършено е
позоваване на т.23 от ТР №6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС,според което общото трудово
законодателство намира субсидиарно приложение по отношение на служебното
правоотношение на държавните служители,регламентирано по ЗДСл.В подкрепа на това
становище е приведен анализ на законовото правило на чл.67, ал.3 ЗДСл, определящо
максималните и минимални размери на основните заплати по нива и степени за държавните
служители, които не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Тезата на противопоставената по спора страна за неприложимост на правилото на чл.9, ал.2
НСОРЗ се окачествява като създаваща предпоставки за неравноправно третиране на
държавните служители в МВР, работещи на смени спрямо работници и служители по
трудови правоотношения и др. държавни служители, чиито правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСЛ. Претендира се за пълно проведено доказване на положения от
въззиваемия нощен труд по служебното му правоотношение с ГДГП на база кредитираната
съдебно-икономическа експертиза, което обуславя основателност на исковата претенция за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд за процесния период. Настоява се за
основателност и на акцесорната искова претенция по чл.86 ЗЗД. В заключение е
формулирано искане за потвърждаване на оспорваното решение и присъждане на
направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
В о.с.з. страните, редовно и своевременни призовани, не се явяват и не се
3
представляват.
От пълномощника на въззиваемия е постъпила молба, в която е заявено, че се
поддържа отговора на въззивната жалба и се иска последната да бъде оставена без уважение,
а обжалваното решение - да се потвърди. Иска се и да се присъдят разноски пред въззивната
инстанция.
Като прецени оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, ЯОС приема за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, че през процесния период са били обвързани от
служебно правоотношение. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния
период ищецът е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа, като в тази връзка е
полагал труд и през нощта (през времето от 22.00 до 06.00 часа), а отработеното работно
време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Пред ЕРС е била назначена и изслушана неоспорена съдебно-икономическа
експертиза, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници,
счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от
ответника, видно от която за периода от 18.05.2019 г.- 09.07.2020 г., ищецът е полагал труд
на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през
нощта – общо 664 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща
Приложение №1 към заключението/. От заключението на ВЛ се установява, че положеният
от ищеца нощен труд от общо 664 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143 , възлиза
на 758,95 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/,
като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния
период в размер на 94,95 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. ВЛ е
посочило, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за
процесния период възлиза на сумата от 812,50 лв., изчислено съобразно разпоредбата на
чл.187, ал.6 от ЗМВР, а обезщетението за забава върху претендираното допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 18.05.2019 г.- 09.07.2020 г., с
натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно
задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 183,41 лева.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК
преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на
първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявен е иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е казано, че
4
към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на
труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
(чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР). За процесния период е
действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.. Действалата преди нея Наредба №8121з-
592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след
отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от
АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-
592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и
6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на
5
чл.31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143 като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя
отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането
на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по
отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна
празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това
общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище
би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни
изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в
чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
В същия смисъл е и даденият от Съда на Европейския съюз отговор на поставения
въпрос по дело С-262/20 г. /до приключване, на което производство настоящото бе спряно/ -
че не се налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за
защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки. В случая при липса на други приложени мерки, именно уважаването на
претенцията за заплащане на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация
за тежестта на положения от ищеца нощен труд.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане
на извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание и по размер, изчислен за
процесния период от първостепенния съд въз основа на изслушаната ССЕ общо на 812,50
лева. Тази сума е дължима от ответната страна, като представляваща възнаграждение за
отчетен извънреден труд вследствие на разликата между заплатен нощен труд и
преизчислен с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, като по този начин исковата
претенция за главница се явява и доказана по размер.
При уважаване на иска за главница правилно и с оглед заключението на ССЕ е
уважена и претенцията по чл.86 ЗЗД.
6
ЯОС счита, че обжалваното решение, като правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди на основание чл.271, ал.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към
решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените пред въззивната инстанция разноски, съставляващи заплатено
възнаграждение за адвокат. Въззивникът е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, което се прецени за
неоснователно. В случая, съобразно цената на общо на уважените по делото искове
(812,50+183,41 = 995,91), минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен
по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г., възлиза на 400,00 лв. Претендираното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. не се явява
прекомерно с оглед фактическа и правна сложност на делото, поради което не следва да
бъде намалено.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №100/05.10.2022 г. на ЕРС, постановено по гр.д.
№204/2022 г. по описа на ЕРС.
ОСЪЖДА ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София да заплати на Р. В. К. ЕГН
********** от гр.******, сумата 400,00 лв. - разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7