Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/31.12.2020 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 216/2020 г. по описа на АдмС –
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по чл.215 и сл. от ЗУТ, във вр. чл.156, ал.4 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на ЕТ “С.Д. – А –
Д.Д.”, ЕИК *********, представляван от Д.Б.Д., срещу заповед №
ДК-11-Д-02/09.03.2020 г. на началника на РДНСК – Добрич, с която на основание
чл.156, ал.3 от ЗУТ е отменено разрешение за строеж № 16/19.02.2020 г. на
главния архитект на община Балчик за “Монтаж на 6 броя бунгала и 1 брой
павилион за търговия с ЗП – 278 кв.м.” в УПИ VІ, кв.249 по плана на с.Кранево,
община Балчик. В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и
незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че процесното
строителство предвижда монтаж на автономни съоръжения (преместваеми обекти),
които нямат характеристиките на строежи, а на “преместваеми обекти” съгласно
§5, т.80 от ДР на ЗУТ. Твърди се, че разрешението за строеж отговаря на изискванията
на чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ, тъй като предвидените с него бунгала и павилион са
“преместваеми” конструктивни съоръжения, а строителните дейности за
реализирането им са обезпечаващи монтажа (закрепването им върху терена), за
които не се изисква одобрен инвестиционен проект. Твърди се още, че разрешението
за строеж е издадено в съответствие с издадената виза за проектиране – монтаж
на преместваеми обекти с височина до 2, 50 м, а с добавените линии на
застрояване не се предвижда промяна в характера и начина на застрояване и не са
нарушени изискванията за отстояния към съседните имоти. Счита се, че издадената
виза за проектиране съответства на действащия ПУП, с допустимото курортно
допълващо застрояване, поради което е недопустимо твърдението в обжалваната
заповед, че предвиденият с разрешението монтаж на 6 броя бунгала и 1 брой
павилион за търговия (седем броя преместваеми обекти) е предмет на основно
застрояване. В съдебно заседание се излагат допълнителни доводи за нищожност и
унищожаемост на обжалвания административен акт. Счита се, че заповедта е
нищожна поради липса на форма. Сочи се, че изложените в нея фактически
обстоятелства и правни изводи са толкова неясни и противоречиви, че на практика
затрудняват преценката защо административният орган счита разрешението за
строеж за незаконосъобразно и кои именно материалноправни норми от приложимия
закон са нарушени. Счита се също така, че с обжалваната заповед се заобикаля
закона, чиято цел е да се разрешават допустими строителства. По изложените
съображения се иска отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски по
делото.
Ответникът
по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска тя да бъде
отхвърлена като неоснователна. Твърди, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна,
издадена при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния
закон. Счита, че нормата на чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ е неприложима по отношение
на процесното строителство, тъй като предвидените обекти не могат да бъдат
отъждествени с монтаж на инсталации, съоръжения и уредби. Поради тяхното
естество, обем и разположение за реализирането им е необходимо наличието на одобрен
инвестиционен проект, който следва да е неразделна част от разрешението за
строеж. Не споделя становището на оспорващия, че разрешеното строителство
третира преместваеми обекти съгласно §5, т.80 от ДР на ЗУТ, тъй като процесните
бунгала и павилион за търговия не попадат в обхвата на действие на чл.56, ал.1
и чл.57, ал.1 от ЗУТ. Твърди, че преместваемите обекти подлежат на разрешаване
при различен режим и с различен индивидуален административен акт – разрешение за
поставяне, а не разрешение за строеж, поради което доводите на оспорващия са взаимноизключващи
се. Сочи, че издадената виза за проектиране е в противоречие с действащия
подробен устройствен план за имота, който е предназначен за курортни дейности и
основно застрояване, свързано с тях. Посочените норми на чл.147, ал.1, т.1 и
т.2, чл.44 и чл.46, ал.1 от ЗУТ третират изграждане на стопански постройки,
монтаж на уредби и съоръжения, второстепенни постройки на допълващо
застрояване, какъвто очевидно разрешеният строеж не е. Счита за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че обжалваната заповед страда от порок на
формата и неяснота, тъй като в самия текст на заповедта точно, конкретно и ясно
е описано кои норми на приложимия закон са нарушени.
Заинтересованата
страна – главният архитект на община Балчик, изразява становище за
основателност на жалбата по подробно изложени в писмени бележки съображения. Сочи,
че е извън правомощията на началника на РДНСК - Добрич по чл.156, ал.1 от ЗУТ
да преценява законосъобразността на издадената виза за проектиране. Твърди, че процесните
бунгала и павилион не могат да бъдат квалифицирани като застрояване, а още
по-малко като основно застрояване. Това са готови конструктивни съоръжения,
които с издаденото разрешение за строеж са предмет на монтаж. Функцията на
разрешените за монтаж обекти съответства на ПУП. Те имат характеристиките на
допълващо, а не основно застрояване, поради което неправилно административният
орган е приел, че за реализирането им е необходим одобрен инвестиционен проект.
Претендира отмяна на обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен
акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна
по следните съображения:
От данните по делото е видно, че с писмо вх. № РС-Б-173-00-195/24.02.2020 г.
РДНСК Добрич е уведомена по чл.149, ал.5 от ЗУТ за издадено от главния архитект на община Балчик разрешение за строеж №16/19.02.2020г. за „Монтаж на 6 броя бунгала и 1 брой павилион за търговия със ЗП -278 кв.м“ в УПИ VI, кв.249 по плана на с.Кранево, община Балчик.
На основание чл. 156 от ЗУТ е
извършена служебна проверка и е съставен констативен протокол № 16 от 05.03.2020 г. В протокола са описани констатираните нарушения при
издаването на разрешението за
строеж, като са посочени и нарушените правни норми.
При проверката е установено, че
титуляр на РС е ЕТ „С.Д. -А -Д.Д.“ - възложител на строежа, съгласно акт №148 том III, peг. №2222, дело 526/2002г. вх. акт №72, том I, дело 743, вх.№1502/2002г. на СВп - Балчик. Като правно основание за издаване на РС са посочени чл.147, ал.1, т.1 и 2 от ЗУТ. Строежът е категоризиран
като строеж шеста категория съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ. РС е издадено въз
основа на скица № 10/15.01.2019 г. с виза за проектиране № 5/24.01.2020 г. на
главния архитект на община Балчик, ситуационна скица и конструктивно становище, одобрено на 19.02.2020 г.
За имота, в който е разрешено строителството, е налице действащ ПУП – ПРЗ от 2011 г. Съгласно
този план УПИ VI е отреден
за курортни дейности (Ок) с характер на застрояване средно до 12м (4 етажа),
начин на застрояване - свободно и градоустройствени показатели съответно:
плътност на застрояване Пзастр-30%, интензивност на застрояване Кинт-1.5
озеленена площ Позел-50%.
Констатирано е, че със заявление на собственика на имота ЕТ „С.Д.-А-Д.Д.“ е
поискано издаване на скица за проектиране по чл.140 от ЗУТ. От главния архитект
на община Балчик е дадена виза № 5/24.01.2020 г. с посочено правно основание
чл.140, ал.3, във вр. чл.41, ал.2, чл.42, ал.3 и чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ, с
която се разрешава изготвянето на документи по чл.147, ал.2 и чл.153, ал.1 от ЗУТ, необходими за издаване на разрешение за монтаж на преместваеми обекти
(павилион за търговия и бунгала) с определена височина – до 2, 50 м, ситуирана
на 1,5 м от съседните имоти.
В констативния протокол е прието, че така издадената виза противоречи на действащия подробен устройствен план за
имота, предназначен за курортни дейности и основно застрояване, свързано с тях.
С нея не са посочени устройствените показатели, допустими за конкретното
застрояване, с оглед на липсващо допълващо застрояване. Визата не е съобщена на
заинтересуваните лица, собственици на съседните УПИ, предвид регламента на
чл.140, ал.3 от ЗУТ и намалените отстояния до границите. Липсват и декларации -
съгласие с нотариална заверка на подписите на собствениците на съседните
урегулирани имоти- императивно условие за строителство при намалени отстояния.
Изложени са съображения, че издаденото РС е в противоречие с действащия ПУП
предвид на обективираното в него застрояване на бунгала и павилион за търговия
– обекти с основни, а не допълващи функции, разположени на намалено отстояние
от границите на съседните УПИ в съответната писмена форма. Констатирано е, че
РС е издадено в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, тъй като не е посочено правно
основание за издаването му – визираният в разрешението чл.147, ал.1, т.1 и т.2
от ЗУТ е неприложим за случая. Посоченият текст регламентира липсата на
инвестиционен проект при изграждането на стопански постройки и строежи от
допълващото застрояване по смисъла на чл.44 и чл.46, ал.1 от ЗУТ – такива със
селскостопанско предназначение и второстепенни постройки на допълващото застрояване
в имот, отреден за жилищно или вилно застрояване, както и монтаж на инсталации,
съоръжения и уредби. В случая инвестиционното намерение третира изграждането на
бунгала и търговски павилион в имот с курортни дейности. Така заявеното
намерение не е за селскостопански постройки, нито предвижда монтаж на
инсталации, съоръжения и уреди, регламентирани в нормата на чл.147, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗУТ, поради което за реализирането му е необходимо изготвянето и
одобряването на инвестиционен проект, какъвто липсва.
Въз основа на констатациите в протокола е издадена и процесната заповед №
ДК-11-Д-02/09.03.2020 г. на началника на РДНСК – Добрич, с която на основание
чл.156, ал.3, във вр. ал.2 от ЗУТ е отменено процесното разрешение за строеж. В
мотивите към заповедта е направен извод, че са нарушени нормите на чл.20, ал.2
от ЗУТ, определяща съответствието на основното застрояване с конкретното
предназначение на имота, определено с ПУП, чл.142, ал.1, чл.145, ал.1 и чл.148,
ал.9 от ЗУТ.
Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 27.04.2020 г. съгласно
разписка на л.16 от делото, като в законоустановения срок е обжалвана пред съда.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е изслушана единична
съдебнотехническа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че
разрешеното строителство попада в пета категория по чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ,
във вр. чл.10, ал.1, т.4 и т.9 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи, с оглед на видовете СМР, които подлежат на
изпълнение, съгласно конструктивното становище и приложените непълни чертежи. Предвижданията
за УПИ VІ, кв.49 по плана на с.Кранево, община Балчик, са за рекреационни
дейности – устройствена зона „курорт“ (Ок). Допуснатото застрояване е по
естеството си основно, а не допълващо и не съответства на действащия ПУП по
отношение на ограничителните линии на застрояване и плътността на застрояване
(в конструктивното становище е посочена плътност на застрояване – 34%, която
превишава максимално допустимата плътност по ПУП – 30 %). Върху скицата –
извадка от действащия ПУП са нанесени нови ограничителни линии на застрояване:
на юг – почти върху уличнорегулационната линия; на изток, север и запад – на
разстояние 1,5 м от вътрешните регулационни линии. Вещото лице е изразило
несъгласие с отразеното в РС, че предвиденото застрояване е за обекти с
допълващи функции. Според него застрояването с 6 бр. курортни обекти за
настаняване и подслон (бунгала) и обект за търговия (павилион) е с основни
функции, съответстващи на предвижданията на действащия ПУП. В заключението е
посочено, че в устройствена зона „Ок“ е допустимо допълващо застрояване с
изключение на стопански постройки по чл.44 от ЗУТ и второстепенни постройки по
чл.46 от ЗУТ. Посочено е, че действащият ПУП не предвижда допълващо застрояване,
като в този случай то се допуска по реда и при условията на чл.41, ал.2 от ЗУТ.
След преглед на строителните книжа вещото лице е констатирало, че се предвижда
трайно закрепване на описаните в разрешението за строеж павилион и бунгала, както
и извършване на СМР за разполагането им в имота. Съгласно експертизата разрешените
дейности са допустими за основното застрояване, предвидено в действащия
ПУП.
В резултат на оспорването на заключението на първоначалното вещо лице е
назначена и изслушана втора съдебнотехническа експертиза с три вещи лица.
Според констатациите в нея ситуирането на
обектите с техните габарити и отстояния към границите на имота е графично отразено, като е посочено и предназначението
на бунгалата - „бунгала за сезонно ползване“. Съгласно приложеното конструктивно становище за бунгалата е предвидено изграждане на фундаменти „мин. 70
см в терена (зоната на замръзване)“ и скелет със стоманени профили. За павилиона за
търговска дейност описанието е „готова конструкция, изпълнена на същия принцип,
използвана на друго място, която ще бъде демонтирана и преместена в имота“. Вещите лица
са дали заключение, че по предвидения начин
на изграждане описаните „бунгала“ и „павилион“ са трайно закрепени към терена. Конструкцията им е със
стоманен носещ скелет, който се сглобява/монтира върху стоманобетонни основи. Предвидените обекти
са „строежи“, а не „поставяеми обекти“ и за тях следва да бъде
издадено разрешение за строеж. При изслушването им пред съда вещото лице арх. Д. е пояснила, че става дума
за строеж, а не за поставяне, като предвидените с разрешението бунгала и
павилион не могат да се определят като съоръжения. Съгласно заключението на
тройната СТЕ по действащия ПУП на с. Кранево УПИ VI в кв.249 попада в устройствена зона Ок, чиито показатели
на застрояване са нанесени в матрицата: височина до 4 етажа (12 м) - средно
застрояване; плътност Пзастр. до 30%; интензивност Кинт. до 1,5; озеленяване
Позел. мин. 50%, свободно застрояване „е“, с магазини „М“ и паркинг „Р“. Разстоянията на
ограничителните линии на застрояване са: до уличнорегулационната линия
(измерено графично) - мин. 6 м, и до вътрешнорегулационните линии – съгласно чл.31, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. Разрешеният строеж на „бунгала за сезонно ползване“ и „павилион за търговия“ е в съответствие с предвижданията на ПУП за зона „Ок“, но е в отклонение по
отношение на изискуемите отстояния от границите ( тъй като ограничителните линии указват основното, а не
допълващо застрояване). Предвиденото застрояване е определено като строеж на обекти с допълващи функции, поради което
те са ситуирани в отклонение от предвижданията на ПУП-ПЗ - на 1,5 м от вътрешните регулационни линии (по чл. 42, ал.3 от ЗУТ) вместо на разстоянията, изискуеми по чл. 31, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. Такова отстояние е допустимо при допълващо застрояване с
височина до 2,5 м, но само от южната,
югозападната и югоизточната граница към съседния урегулиран поземлен имот. В случая разполагането на бунгала на разстояние 1,5 м от
северната, източната и западната граница не е допустимо по чл.42, ал.3 от ЗУТ. В
заключението е посочено, че с оглед на функционалното им предназначение бунгалата съответстват на ПУП като основна функция „курортен отдих“, докато павилионът за търговия има обслужваща функция „...обект за търговия и услуги“ и може да се счита за допълващо застрояване. В съдебно заседание това становище е подкрепено от вещите лица арх. Б. и
арх. Д.. Първоначалното вещо лице арх. Е. е изразила противното мнение по
отношение на павилиона за търговия, който според нея представлява основно
застрояване с оглед на допълнителните означения в матрицата към ПЗ. Като краен
извод вещите лица са приели, че разрешените СМР са допустими като етап от
реализирането на основното застрояване, предвидено в действащия ПУП, при
спазване на изискуемите отстояния по чл.31 от ЗУТ и устройствените показатели
за имота.
След преценка на двете заключения заедно с останалите доказателства по
делото съдът намира, че следва да ги кредитира като обективно и компетентно
изготвени в частите, в които са дадени отговори на въпросите отново видовете
СМР, които са допуснати с разрешението за строеж, предвижданията на действащия
ПУП за имота, в който е разрешено строителството, функционалните и техническите
характеристики на предвидените с разрешението обекти, разположението им спрямо
границите на съседните имоти и съответствието им с нормативите за отстояния в
зависимост от вида на застрояването (основно и допълващо). Тези части се
основават на точен и задълбочен анализ на строителната документация по делото и
не съдържат съществени различия между вещите лица. Останалите изводи на вещите
лица, с които е даден отговор на въпроса дали допуснатото строителство съставлява
основно или допълващо застрояване, имат правен характер, поради което съдът
счита, че не следва да ги взема предвид. Не следва да се вземат предвид и становищата
на вещите лица по въпроса дали допълващото застрояване може да се допусне преди
основното застрояване, защото този въпрос не е коментиран в мотивите към
обжалваната заповед и е извън спорния предмет на делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното :
Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл.156, ал.3 от ЗУТ, в кръга на делегираните
му правомощия съгласно т.13 от заповед № РД-13-171 / 13.06.2019 г. на началника
на ДНСК (л.75-79 от делото), с която началниците на РДНСК са оправомощени да
издават мотивирани заповеди за отмяна на РС и одобрени инвестиционни проекти по
чл.156, ал.3 от ЗУТ, с изключение на издадените и одобрени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма, при спазване
на 14 –дневния срок за служебна отмяна по инициатива на органа съгласно чл.156,
ал.1 от ЗУТ и в съответствие с материалния закон и неговата цел.
Не се споделя възражението на
жалбоподателя за нищожност на обжалвания административен акт поради липса на
форма и неяснота на мотивите към него, водеща до липса на волеизявление. В
заповедта са изложени конкретни фактически и правни основания за издаването й, които
позволяват в достатъчна степен да се изведат мотивите на органа за отмяна на
процесното разрешение за строеж съгласно чл.156, ал.2 и ал.3 от ЗУТ.
Не се споделят и възраженията на жалбоподателя и заинтересованата страна за
незаконосъобразност на заповедта поради това, че не са налице приетите от
органа основания за отмяна на разрешението за строеж.
Оспореният административен акт е издаден в производство по чл.156, ал.1 от ЗУТ, съгласно която органите на ДНСК могат да извършват служебно проверка на
издадените разрешения за строеж по чл.147, ал.1 от ЗУТ относно тяхната
законосъобразност.
Разрешението за строеж, предмет на проверка, е издадено на основание
чл.147, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ, във вр. чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ за строеж от
шеста категория. Мотивите за неговата отмяна се свързват главно с
несъответствието му с действащия ПУП, с неприложимостта на посочените в него
правни основания за издаването му и с липсата на одобрен инвестиционен проект за
реализирането на строителството съгласно изискванията на чл.142, ал.1 и чл.145,
ал.1 от ЗУТ. За да стигне до тези изводи, административният орган е приел, че предвиденото
с разрешението застрояване е за обекти с основни, а не допълващи функции,
разположени на намалени отстояния от границите на съседните урегулирани
поземлени имоти, при липса на изискуемото съгласие от собствениците на
съседните имоти в съответната писмена форма. На второ място е приел, че инвестиционното
намерение третира изграждането на бунгала и търговски павилион в имот за
курортни дейности, които не попадат в нито една от посочените в разрешението за
строеж хипотези на чл.147, ал.1, т.1 и т.2, във вр. чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, при
които не се изисква одобряване на инвестиционен проект за издаване на
разрешение за строеж.
За да се провери правилността на изводите на административния орган, следва
да се определи преди всичко видът и характеристиките на допуснатото застрояване.
На първо място, от доказателствата по делото и от заключенията по двете
съдебнотехнически експертизи е видно, че предвидените с разрешението обекти са по своята същност сгради, а не
поставяеми обекти по смисъла на чл. 56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗУТ, във вр. §5,
т.80 от ДР на ЗУТ или “преместваеми” конструктивни съоръжения, както
неоснователно се твърди в жалбата и в становището на заинтересованата страна.
Описаното фундиране на бунгалата и павилиона в конструктивното становище
предполага СМР съгласно §5, т.40 от ДР на ЗУТ и трайно закрепване към терена,
което заедно с функционалните им характеристики и предназначение безспорно ги
окачествява като строежи по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
На второ място, от
доказателствата по делото и заключенията на вещите лица е видно, че допуснатото
строителство няма характеристиките нито на стопански постройки със
селскостопанско предназначение и строежи от допълващото застрояване по чл.
44 и по чл. 46, ал. 1 (второстепенни постройки на допълващото
застрояване – летни кухни, леки постройки за инвентар, кладенци, чешми и др.) съгласно
чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, нито на инсталации, съоръжения или уредби съгласно чл.147,
ал.1, т.2 от ЗУТ, поради което не може да се причисли към обектите от шеста
категория строеж съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ. Действително в ЗУТ няма
легално определение на понятието “съоръжение”, но аргумент за това може да се
извлече от класификатора за начина на трайно ползване на поземлените имоти и
класификатора за предназначение на сградите и на самостоятелните обекти в тях
по Приложение № 2 към Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването
и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, където курортно
– рекреационните обекти и сградите за временно обитаване, каквито несъмнено са
бунгалата, са разграничени от различните видове съоръжения според тяхното
предназначение, както и от разпоредбите на Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи, където в чл.10, ал.1, т.9 ваканционните
бунгала са изброени наред с други сгради за временно обитаване като общежития,
хотели, мотели, планински хижи и почивни домове, а чл.10, ал.1, т.4 и
Приложение № 2 към него магазините са определени като сгради за обществено обслужване.
От съдържанието на тези разпоредби се установява, че сградите и съоръженията
като вид строителни обекти се различават по специфичната функция на
конструкцията и предназначението си, като съобразно тези критерии бунгалата и
павилионът безспорно се категоризират като сгради, а не като съоръжения по
смисъла на чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ.
На следващо място, от
доказателствата по делото и заключенията по двете експертизи може да се направи
еднозначен извод, че допуснатото строителство има за предмет основно, а не
допълващо застрояване, както е предвидено във визата за проектиране и
издаденото въз основа на нея разрешение за строеж.
Основният критерий в ЗУТ за
дефиниране на основното и допълващото застрояване е неговото функционално
предназначение, което следва да се определи според конкретните предвиждания на
плана и спецификите на инвестиционното намерение на възложителя.
Съгласно чл.20, ал.1 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е
основно и допълващо. Основното застрояване съответства на конкретното
предназначение на имотите съгласно чл.8, определено в подробния устройствен
план – ал.2. Застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и
второстепенни постройки допълва основното застрояване в урегулираните имоти –
ал.3 на същата норма.
Според чл.37, ал.1 от ЗУТ сградите на основното застрояване се изграждат съобразно
предназначението на урегулираните поземлени имоти, определено в ПУП, като по
своето предназначение те са жилищни, курортни, вилни, общественообслужващи и
др. (ал. 2 на същия текст).
Белезите на допълващото
застрояване са очертани в чл.41, ал.1 и чл.42, ал.2 от ЗУТ и те включват
спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на
основното застрояване, които се разрешават в съответствие с предвижданията на
подробния устройствен план. Съгласно чл.41, ал.2 от ЗУТ, когато допълващото
застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се
допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по
чл.140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на
основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на
допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота.
Съгласно чл.4, ал.6 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони конкретното предназначението за всеки отделен поземлен имот се определя с подробния
устройствен план. В този смисъл е и разпоредбата на чл.69, ал.2 от същата
наредба, която регламентира, че с урегулирането на всеки поземлен имот се определят
конкретното предназначение на имота, допустимите дейности и видът на
допустимото застрояване в него.
От експертизите по делото е видно, че УПИ VІ – 563, в кв.249, в който е
допуснато процесното строителство, попада в устройствена зона за рекреационна
дейност – курорт (Ок) съгласно действащия ПУП – ПРЗ за с.Кранево, община Балчик,
като в матрицата към
графичната част на плана е обозначен начин на застрояване - свободно „е“ с магазини „М“ и паркинг „Р“. Съгласно чл.28, ал.1 от
Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони в имотите в границите на курортите могат
да се изграждат както курортни обекти за
настаняване и подслон като бунгала и жилищни сгради за постоянно обитаване, в
т.ч. за настаняване на курортисти, така и сгради за общественообслужващи
дейности като обекти за търговия, битови услуги и др.
При това положение и с оглед на съдържанието
на приложените по делото строителни книжа, конкретното предназначение на имота
по плана и параметрите в матрицата за обозначаване на режима на застрояване следва да се приеме, че бунгалата и павилионът за търговия
съставляват сгради на основното застрояване по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗУТ, а
не постройки на допълващото застрояване по смисъла на чл.41, ал.1 от ЗУТ. Като
предназначени за сезонно ползване и за общественообслужващи дейности бунгалата и
павилионът за търговия съответстват на предвижданията на ПУП за зона Ок. Това
се потвърждава и от разпределението на бунгалата, което включва санитарен възел
и стая за обитаване, съответстващо на курортно обитаване. Аргумент в подкрепа този извод са и приложените към заявлението за
издаване на разрешението за строеж решение № ВА-3/08.01.2020 г. на директора на
РИОСВ – Варна и становище с изх.№ 10-109-1/03.12.2019 г. на директора на РЗИ –
Добрич, в които изрично е посочено, че инвестиционното намерение е свързано с
изграждането на 6 броя бунгала с предвидени пространства за озеленяване,
беседки и места за паркиране на автомобилите на гостите, като всяко бунгало ще
разполага със санитарен възел, течаща топла и студена вода, а отоплението и
охлаждането ще се извършва чрез монтаж на климатици. Действително съгласно чл.42,
ал.2 от ЗУТ обектите за търговия и услуги могат да изпълняват и допълващи функции,
но само ако не осъществяват основното застрояване на поземлените имоти
съобразно тяхното конкретно предназначение по плана, което в случая не е така.
С оглед на изложените съображения
съдът намира, че административният орган правилно е квалифицирал процесните
обекти като сгради (строежи) на основното застрояване, изключвайки ги от
обхвата на действие на чл.147, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ.
След като предвидените в разрешението
обекти представляват основно застрояване, то те попадат в пета категория
строежи съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5,
б. “а” от ЗУТ, във вр. чл.10, ал.1, т.4 и т.9 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи.
Нормата на чл.148, ал. 4 от ЗУТ определя, че разрешението
за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен
инвестиционен проект, когато такъв се изисква. При положение че бунгалата и
павилионът за търговия са V-та категория строеж и са извън изключенията по чл.
147, ал. 1 от ЗУТ, то за реализирането им е необходимо изготвянето и
одобряването на инвестиционен проект, както правилно е прието и в обжалваната
заповед. В случая е безспорно установено, че няма одобрен инвестиционен проект
за процесното строителство, поради което законосъобразно административният
орган е квалифицирал липсата му като порок на отменения административен акт. Действително
наред с цитираните като нарушени норми на чл.142, ал.1 и чл.145, ал.1 от ЗУТ началникът
на РДНСК – Добрич е следвало да посочи като нарушена и разпоредбата на чл.148,
ал.4 от ЗУТ, но това не е съществен пропуск, водещ до незаконосъобразност на
оспорената заповед, след като в мотивите към нея ясно е записано, че
фактическото основание за незаконосъобразност на издаденото разрешение за
строеж е липсата на изискуемия от закона инвестиционен проект.
Неприложимостта на цитираните от главния архитект
разпоредби на чл.147, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ спрямо допуснатото от него строителство
обосновават законосъобразността и на следващия извод на административния орган
за липса на правно основание за издаване на оспореното разрешение за строеж съгласно
чл.148, ал.1, във вр. чл.148, ал.9 от ЗУТ.
Съгласно чл.156, ал.2 от ЗУТ една от основните проверки на
органите на Дирекцията
за национален строителен контрол е съответствието на издадените разрешения за
строеж и одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват, с
предвижданията на действащия подробен устройствен план.
От доказателствата по делото и
заключенията по двете съдебнотехнически експертизи е видно, че процесните
бунгала и павилион са предвидени като допълващо застрояване въз основа на виза
за проектиране по чл.140, ал.3 от ЗУТ, във вр. чл.41, ал.2, чл.42, ал.3 и
чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ, но те по своите характеристики и предназначение
отговарят на обекти от основното застрояване по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗУТ, поради
което правилно и законосъобразно административният орган е приел, че издаденото
разрешение за строеж е в противоречие с действащия подробен устройствен план. Действително
по действащия ПУП – ПЗ за процесния имот не е предвидено допълващо застрояване,
поради което и с оглед на липсата на ограничения в зона Ок да се разполага
допълващо застрояване допускането му е възможно с виза за проектиране по
чл.140, ал.3 от ЗУТ при спазване на изискванията на чл.41, ал.2 от ЗУТ и
ограниченията на чл.44 и чл.46 от ЗУТ. В случая обаче обективираните в
разрешението за строеж обекти нямат допълващи (обслужващи), а основни функции,
поради което предвиждането им с виза за проектиране по чл.41, ал.2 от ЗУТ
съобразно правилата за отстояния за допълващо застрояване по чл.42, ал.3 от ЗУТ
е недопустимо. По делото е безспорно, че урегулираният поземлен имот, в който е
разрешено строителството, е отреден за средно застрояване, като ограничителните
линии на застрояване са определени в съответствие с чл.31, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ – най-малко една трета от височината на сградата - от страничните граници и
6 м от дъно, поради което разполагането на сгради на основното застрояване на
намалени отстояния от вътрешните регулационни линии (на 1,5 м от границите към
съседни имоти) при липса на съгласие за това от собствениците на съседните
урегулирани поземлени имоти противоречи на предвижданията на действащия ПУП по
отношение на линиите на застрояване, както правилно и законосъобразно е
преценил и административният орган. Безспорно видът и функциите на предвидените
обекти са съвместими с предназначението на процесния имот и допустимите
курортни дейности за устройствена зона Ок, видно и от заключенията на вещите
лица, поради което неправилно началникът на РДНСК – Добрич се е позовал на
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗУТ, регламентираща съответствието на основното
застрояване с конкретното предназначение на имота, определено с плана, но това
не е толкова съществен порок, обуславящ незаконосъобразност на оспорената
заповед, както неоснователно се твърди от заинтересованата страна. Не е
съществен порок и непоследователността в мотивите към заповедта, съгласно които
така издадената виза противоречи на действащия ПУП за имота, предназначен за
курортни дейности и основно застрояване, свързано с тях, както и че с нея не са
посочени, с оглед на липсващо допълващо застрояване, устройствени показатели,
допустими за конкретното застрояване, защото това не са решаващите аргументи на
органа за отмяна на разрешението за строеж. Очевидно е от изложените по-нататък
съображения, че административният орган е определил като нарушение на закона сгради
на основното застрояване да се допускат като допълващо застрояване с виза за
проектиране по чл.41, ал.2, във вр. чл.42, ал.3 от ЗУТ, както и да се
разрешават с разрешение за строеж по чл.147, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ без необходимия
инвестиционен проект и само това е достатъчно да се приеме, че изводите му за наличие
на предпоставките по чл.156, ал.2 и ал.3 от ЗУТ са правилни и законосъобразни. Неоснователни
са и твърденията на заинтересованата страна, че е извън правомощията на
началника на РДНСК - Добрич да преценява законосъобразността на издадената виза
за проектиране, защото по определение тя е копие (извадка) от действащия
подробен план и е част от задължителната служебна проверка на органа за
съответствието на издаденото разрешение за строеж с предвижданията на
действащия ПУП. Дори и да се приеме обратното становище, мотивите на
административния орган за противоречието на визата и разрешението за строеж с
действащия ПУП са само част от правните съображения, послужили като основание
за издаването на обжалваната заповед. Липсата на одобрен инвестиционен проект
за издаването на разрешението за строеж е другото самостоятелно основание, с
което е обоснована отмяната на издаденото разрешение за строеж, и само неговото
съществуване е достатъчно, за да обуслови извод за законосъобразност на процесната
заповед. Становището на административния орган, че предвидените обекти
съставляват сгради (строежи) на основното застрояване, за изграждането на които
е необходимо изготвянето и одобряването на инвестиционен проект, не е опровергано
в хода на съдебното производство с годни доказателствени средства, поради което
правилно и законосъобразно е преценено, че процесното разрешение за строеж е
издадено в нарушение на закона и подлежи на отмяна като незаконосъобразно.
С оглед на изложеното съдът
приема, че обжалваната заповед е правилна като краен правен резултат, макар и
да не споделя всички изложени в нея мотиви. Разрешението за строеж е отменено
при спазване на материалния закон. Тази отмяна не противоречи и на предвидените
в закона цели да не се допуска реализирането на строителство, което не е
разрешено съгласно нормативните изисквания за това. Не са налице пороци, водещи
до нищожност или унищожаемост на заповедта, поради което жалбата срещу нея следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Страните не са претендирали
разноски по делото, поради което съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ЕТ “С.Д. – А – Д.Д.”, ЕИК *********, представляван от Д.Б.Д.,
срещу заповед № ДК-11-Д-02/09.03.2020 г. на началника на РДНСК – Добрич.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му страните.
Административен
съдия: