Р Е Ш Е Н
И Е
№…………………/…………………2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 19483 по описа за 2019 г. на РС-Варна,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по
предявен от Б.А.Ч., ЕГН ********** против „У.Б.” АД, ЕИК ***, осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 250.00 лева, частичен иск от общо 7380.92 лева, които съставляват платени без
правно основание суми от ищеца на ответника по изп. д. № * по описа за 2019 г. на ЧСИ И.Е., формирани от
разликата над дължимите според ищеца 78 218.27 лева по това изп. дело до
общо заплатените 85 599.19 лева от ищеца суми по същото изп. дело, като ипотекарен гарант за дълга на длъжниците А. Ч. и Д. Ч., ведно със законна лихва върху сумата от
исковата молба – 27.11.2019 г. до изплащането ѝ.
Ищецът
твърди в исковата молба, че по ч. гр. д. № 770/2019 г. на РС-В. били
издадени в полза на „У.б.” АД срещу длъжниците А. Ч. и Д. Ч., заповед за
незабавно изпълнение от 21.01.2019 г. и изпълнителен лист от 22.01.2019 г. за
парични суми по договор за кредит от 24.04.2014 г. между тези лица. По същия
договор за кредит ищецът бил ипотекарен гарант с
неговите 4/6 ид. части от имот в ***. След това по заповедта и изпълнителния
лист било образувано изп. д. № * по описа за 2019 г. на ЧСИ И.Е.. На ищеца,
като ипотекарен гарант, била връчена ПДИ от
18.02.2019 г. по това изп. дело, за задължения от общо 84 215.85 лева, от които
78 217.27 лева са били задълженията по изп. лист, а 5 997.58 лева са били
дългове към самия ЧСИ по изп. дело.
За да избегне принудителното
изпълнение върху имота му ищецът сочи, че намерил парични средства и заплатил в
полза на ответника, като взискател, по изпълнителното дело, сума в общ размер
85 599.19 лева, след получаване на ПДИ, както следва: на 24.04.2019 г. –
12 000.00 лева /с вносител С. С.)/; след това на 11.07.2019 г. – 2 574.19
лева, на 17.07.2019 г. – 71 000.00 лева и на 19.07.2019 г. – 25.00 лева,
всичките платени на ответника, но с основание – изпълнителното дело. От тези
общо платени 85 599.19 лева обаче счита за дължими само сумите по
заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителния лист, общо в размер
78 218.27 лева. И така, горницата над дължимите 78 218.27 лева до
платените 85 599.19 лева счита, че е надплатена без правно основание, поради
което претендира връщането ѝ, чрез предявения частичен иск.
По същество моли за уважаване на предявените
граждански притезания и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира
отговор. В него той счита, че искът е недопустим, евентуално неоснователен. Без
да оспорва издадените ЗНИ и ИЛ по ч. гр. д. № 770/2019 г. на РС-В.;
образуваното по тях изпълнително дело № * по описа за 2019 г. на ЧСИ И.Е.;
качеството на ищеца на ипотекарен гарант за тези
задължения; и получаването на сумите на 24.04.2019 г. – 12 000.00 лева /с
вносител С. С./; на 11.07.2019 г. – 2574.19 лева, на 17.07.2019 г. – 71 000.00
лева и на 19.07.2019 г. – 25.00 лева /като финансови операции/, твърди те да не
надвишават общите задължения към ответника. Поддържа, че те са в размер на общо
91 213.70 лева, като освен сумите по ч. гр. д. № 770/2019 г. на РС-В.
включват и 6 265.30 лева – авансови такси по изп. дело; 1 937.86 лева – адвокатско
хонорар по изп. дело и 4 225.52 лева – съдебни разноски по т. д. № 884/2019 г.
на ОС-В. с предмет исковете по чл. 422 от ГПК след заповедното ч. гр. д. № 770/2019
г. на РС-В., които са и присъдени с определение от 10.01.2020 г. по т. д. № 884/2019
г. на ОС-В.. Така счита, че платеното дори не е достатъчно да покрие всички
задължения. Счита, че платеното изцяло е при налично правно основание –
договора за кредит, ЗНИ и ИЛ и изп. дело. Отделно оспорва и сумата от 12 000.00
лева на 24.04.2019 г. да е платена от името на ответника, защото платецът и
вносител е лицето С. С., а основание на плащането е „споразумение с А. Ч.“.
По същество моли съда да отхвърли
предявения иск и да присъди сторените разноски.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните
предели на исковото
производство, очертани в исковата
молба и отговора, като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност
и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установени следните фактически положения:
От ангажирания договор за банков
кредит на физическо лице № * от 24.04.2014 г. се установява, че ответникът е
предоставил в заем на А. Ч. главница в размер от 70 000.00 лева, като
ищецът е обезпечил връщането на заетата сума от страна на кредитополучателя
чрез ипотека, учредена върху съсобствения му недвижим имот с идентификатор *.
Този факт не е спорен между страните. От договора се констатира още, че
страните се договорили кредитополучателят да погаси задълженията по договора
при условията на Раздел VI от ОУ, а именно в
случай че постъпилата в банката сума е недостатъчна да погаси цялата вноска по
кредита, първо се погасяват комисионните, после лихвите и най-накрая главницата
– арг. от чл. 21.1 от ОУ.
От приобщеното ч. гр.
д. № 770/2019 г. по описа на РС-В. се установява, че по заявление на ищеца
срещу кредитополучателя А. Ч. и солидарния длъжник Д. Ч. е издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение № 367/22.01.2019 г. по реда на чл. 417 от ГПК за сумата в общ размер от 75 709.44
лева, от която:
1./ 66 305.67 лева – главница,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.01.2019 г. до окончателното
погасяване на задължението;
2./ 743.23 лева – договорна лихва,
начислена за периода от 20.06.2018 г. до 22.08.2018 г.;
3./ 4 260.41 лева – мораторна
лихва, начислена за периода от 20.02.2018 г. до 17.01.2019 г.;
4./ 906.18 лева – наказателна лихва
при просрочие за периода от 20.02.2018 г. до 17.01.2019 г.;
5./ 98.87 лева – такса за управление
по Тарифата на банката за периода от 20.04.2018 г. до 20.08.2018 г.;
6./ 0.72 лева – такса просрочени
компоненти по Тарифата на банката за периода от 20.04.2018 г. до 20.08.2018 г.;
7./ 1 446.50 лева – заплатена
държавна такса за образуване на заповедното производство;
8./ 1 937.86 лева – адвокатско
възнаграждение по заповедното производство.
Горепосочените суми са материализирани
и в изпълнителния лист № 573, издаден въз основа на изпълнителното основание по
ч. гр. д. № 770/2019 г. на РС-В., послужил за завеждане на приобщеното изп.
дело № * по описа за 2019 г. на ЧСИ И.-Л. Е., вписана в КЧСИ под рег. № *, с
район на действие ОС-В., образувано по молба на ответника.
Видно от поканата за доброволно
изпълнение с изх. № 4296/18.02.2019 г., връчена на ищеца на 29.03.2019 г., към 18.02.2019 г. общият размер на
задълженията по изпълнителното дело възлиза на 84 215.85 лева,
формирана от горепосочените суми, ведно
с изчислената законна лихва за периода от 18.01.2019 г. до 18.02.2019 г. в
размер от 570.97 лева; 1 937.86 лева – адвокатски хонорар по
изпълнителното дело; 779.10 лева – обикновени такси по ТТРЗЧСИ и 5 218.48
лева – пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
По делото е приобщено и т. д. № 884
по описа за 2019 г. на ОС-В., от което е видно, че същото е заведено от „У.Б.“
АД – ипотекарен кредитор срещу А. Ч. –
кредитополучател. Производството е прекратено с влязло в сила определение №
168/20.01.2020 г., постановено по т. д. № 884 по описа за 2019 г. на ОС-В.,
поради оттегляне на възражението по чл. 414 от ГПК, инвокирано
от А. Ч.. Последният е осъден да заплати на банката сумата в размер от
4 225.25 лева – съдебно-деловодни разноски, от които 2699.75 лева –
адвокатски хонорар и 1525.50 лева – държавна такса.
От ангажираното платежно нареждане
/л. 14/ е видно, че лицето С. А. С. на 24.04.2019 г. е заплатил в полза на
ответника сумата в размер на 12 000.00 лева с правно основание „съдебно
споразумение А. Ч.“.
От допълнителното експертно
заключение по ССчЕ се установява, че сумата от 12 000.00 лева при
ответното дружество е осчетоводена, както следва: сумата от 8 540.11 лева
е послужила за погасяване на част от главницата; изцяло са погасени сторените
по заповедното дело съдебно-деловодни разноски – 1446.50 лева за държавна такса
и 1 937.86 лева за адвокатски хонорар; а сумата от 75.53 лева е послужила
за погасяване на застраховка по обезпечение на договора за кредит. Съгласно
заключението след погашението от 24.04.2019 г. общият размер на
задълженията по изпълнителния лист възлиза на 65 571.54 лева, от които: 1./ 57 765.56 лева – главница, ведно с обезщетението за забава,
считано от 18.01.2019 г. до окончателното погасяване на задължението; 2./
743.23 лева – договорна лихва, начислена за периода от 20.06.2018 г. до
22.08.2018 г.; 3./ 4 260.41 лева – мораторна лихва, начислена за периода
от 20.02.2018 г. до 17.01.2019 г.; 4./ 906.18 лева – наказателна лихва при
просрочие за периода от 20.02.2018 г. до 17.01.2019 г.; 5./ 98.87 лева – такса
за управление по Тарифата на банката за периода от 20.04.2018 г. до 20.08.2018
г.; 6./ 0.72 лева – такса просрочени компоненти по Тарифата на банката за
периода от 20.04.2018 г. до 20.08.2018 г.
От представеното банково
удостоверение от 05.07.2019 г. се констатира, че общият размер на дълга
към сочената дата е 73 374.19 лева,
от които: 57 765.56 лева – главница по договора за ипотечен кредит;
8 868.62 лева – общо дължими лихви по договора за кредит; 99.59 лева –
такси; 4 701.20 лева – съдебни разноски; 1 939.22 лева – адвокатски
възнаграждения. Видно от допълнителното заключение по ССчЕ след издаване на
изпълнителния лист - 22.01.2019 г. към задълженията са добавени и следните
разноски: 1446.50 лева – държавна такса по т.д. № 884/2019 г. по описа на ОС-В.;
15.00 лева – държавна такса за частна жалба по ч. гр. д. № 770/2019 г. на РС-В.;
3239.70 лева – адвокатско възнаграждение по т. д. № 884 по описа за 2019 г. на
ОС-В. и 1939.22 лева – адвокатско възнаграждение по изп. д. № */2019 г. на ЧСИ Е..
От ангажираните платежни нареждания се
установява по несъмнен начин, че ищецът на 11.07.2019 г. е заплатил по сметка на
ответника сумата в размер от 2 574.19 лева с правно основание „плащане по
банково удостоверение А. Ч.“; на 17.07.2019 г. ищецът е заплатил в полза на
ответника сумата от 71 000.00 лева с правно основание „окончателно плащане
по УД във връзка с покупко-продажба“ и на 19.07.2019 г. ищецът е заплатил в
полза на ответника сумата в размер от 25.00 лева с правно основание „вноска за ип. кредит А. Б. Ч.“. Т.е. общо заплатената от ищеца в
полза на ответника сума възлиза на 73.599.19 лева.
Ангажирано е и платежно нареждане,
от което е видно, че ищецът чрез адв. И. на 01.10.2019 г. по сметка на ЧСИ Е. е
внесъл сумата от 6 265.30 лева, представляваща разноски по ТТРЗЧСИ, което
е в унисон и с издаденото от съдебния изпълнител удостоверение изх. №
13539/04.07.2019 г. по изп. д. № * по описа за 2019 г. на същия.
От експертното заключение се
констатира още, че размерът на законната лихва, начислена върху главницата от
66 305.67 лева за периода от 18.01.2019 г. до 24.04.2019 г. възлиза на
1 786.57 лева, а върху остатъка от главницата от 57 765.56 лева за
периода от 25.04.2019 г. до окончателното ѝ погасяване – 18.07.2019 г.
възлиза на 1363.91 лева, т.е. общо на 3150.48 лева.
При така установената фактическа обстановка
съдът достига до следните правни изводи:
В задължителната за
съдилищата тълкувателна практика на Върховния съд, обективирана в Постановление
№ 1 от 28.05.1979 г. на пленума на ВС, която е запазила своето значение и към
настоящия момент, е възприето, че фактическият
състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е
налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите
на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Начална липса на основание е налице също
така когато след изпълнението на едно солидарно задължение в неговия пълен
размер от едно от солидарно съзадължените лица същото
задължение бъде изпълнено и от друг солидарен съдлъжник; при плащане на
по-големи от нормираните цени за стоки, услуги или лихви; при плащане на
задължение след неговото погасяване, освен в случаите на чл. 118 ЗЗД, и т.н. Възможно е също предаването да е станало и
без наличието на някакво правоотношение. Не се дължи връщане на даденото при
начална липса на основание само когато законът не допуска да се иска обратно
даденото.
Легитимиран да предяви иска за
реституиране на полученото без основание е лицето, извършило или за чиято
сметка е извършено престирането, а пасивно легитимиран да отговаря е
получателят.
За да бъде ангажирана отговорността
на ответника по предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл.
1-во от ЗЗД, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и
главно доказване кумулативното наличие на плащането и размера на гражданските
притезания, а ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, а
при установяване на същите от ищеца – че е получил търсената сума на годно
правно основание.
В конкретния случай въпреки
указаната тежест ищецът не доказа по несъмнен начин, че сумата от
12 000.00 лева е платена за негова сметка от С. А. С.. Видно е от
платежното нареждане, че основанието на плащането е „съдебно споразумение А. Ч.“.
По делото липсват каквито и да било доказателства – писмени или гласни, от
които да се констатира по несъмнен начин, че между ипотекарния
длъжник-ищеца и фактическия платец на сумата С. е налице учредена облигационна
връзка въз основа на договор за поръчка, по чиято сила С. да е платил от свое
име, но за сметка на ищеца сумата от 12 000.00 лева в рамките на
учреденото нему косвено представителство, което е характерно за правната сделка
по чл. 280 от ЗЗД.
Ето защо възраженията на ответника в
тази част са основателни и се споделят от съда. Въпреки това обаче сумата е
послужила за погасяване на ипотечния кредит, чието изпълнение ищецът е
гарантирал със своя имот, което се констатира по несъмнен начин от експертното
заключение по ССчЕ, която съдът кредитира, като пълно, ясно, обективно,
компетентно изготвено и неоспорено от страните, поради което следва да се
отчете от съда при последващите погасителни вноски.
Установи се по делото, че ищецът
поотделно е погасил задълженията към ипотекарния
кредитор-ответник и съдебния изпълнител, осъществяващ държавната принуда в хода
на индивидуалното производство по принудително изпълнение, като в полза на
банката ищецът е заплатил общо 73 599.19 лева, а в полза на ЧСИ сумата от
6 265.30 лева. Следва да се отбележи, че при вече образувано и висящо
изпълнително дело по-целесъобразно е сумите да се плащат по посочената в
поканата за доброволно изпълнение банкова сметка ***, доколкото при частични
доброволни плащания от длъжника, включително ипотекарния
такъв, които не са достатъчни да погасят задълженията – предмет на
производството по изп. дело – съдебният изпълнител чрез разпределение
съразмерно удовлетворява вземанията при спазване на разпоредбата на чл. 136,
ал. 1 от ЗЗД, като вземанията за разноски по принудително изпълнение се ползуват с право на предпочтително удовлетворение пред тези
на ипотекарния кредитор. В конкретния случай
заплатените в полза на ЧСИ разноски в общ размер на 6 265.30 лева, дължими
по ТТРЗСЧИ не са предмет на исковото производство и не следва да се обсъждат по
същество. Отделно, част от заплатените от ищеца такси, т. нар.
обикновени/прости такси е следвало авансово да бъдат заплатени от
взискателя-ответник и едва след това да бъдат присъдени в тежест на длъжника,
но в настоящия случай същите очевидно не са заплатени от ответника, а изпълнителните
действия, изграждащи съдържанието на изпълнителните способи /справки, запори,
възбрани, описи/ са извършени без авансово заплащане, но това не засяга нито
законосъобразността на действията на ЧСИ, нито отговорността на длъжника за
разноски по изпълнителното дело, с изключение на хипотезата на т. 5 от ТР № 3
по описа за 2015 г. на ОСГТК на ВКС, а е основание за ангажиране
дисциплинарната отговорност на самият съдебен изпълнител.
Съдът счита, че поначало платените
от ипотекарния длъжник суми в полза на банката
кредитодател за погасяване на чуждо задължение не са лишени от правно
основание, доколкото вземанията, чието изпълнение гарантира учреденото реално
обезпечение, произтичат от сключения между страните договор за ипотечен кредит,
като същите са и със съдебна санкция, имайки предвид, че са материализирани в
изпълнителното основание и издадената процесуална ценна книга – изпълнителния
лист. Отделно, плащането на сумите от страна на ищеца е резултат от насочване
изпълнението срещу реалното обезпечение, чийто съсобственик е ищеца, на
основание чл. 429, ал. 3 от ГПК, като по арг. от т. 2
от ТР № 4 по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВСК, ищецът дори има качеството
длъжник в изпълнителното производство.
Основният спорен въпрос по делото е
за това дали платените от ищеца в полза на ответника суми надвишават по размер
действително дължимите.
Следва да се отбележи, че всички
плащания следва да бъдат прихванати в съответствие с разпоредбата на чл. 76,
ал. 2 от ГПК и т. 1 от ТР № 3 по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС, като в този
смисъл е и изричната уговорката между самите страни, обективирана в чл. 21.1 от
ОУ към Договора за ипотечен кредит, т.е. в случай че престираното
не е достатъчно да покрие целия размер на вноската по кредита се погасяват
най-напред разноските, комисионните, лихвите и най-накрая главницата. В този
смисъл съдът счита, че ответникът неправилно е осчетоводил платената от С. на
24.04.2019 г. сума в размер от 12 000.00 лева, като е прихванал сумата от
8 540.11 лева за погасяване на главното задължение, което макар да ползва
ищеца, доколкото същото е лихвоносното задължение, респективно
по-обременителното, е в разрез с уговореното между страните, разпоредбите на
ЗЗД и тълкувателната практика на ВКС.
Предвид изложеното съдът счита, че
със сумата от 12 000.00 лева са погасени следните вземания на банката:
- вземането за адвокатски хонорар по
изп. дело в размер от 1 937.86 лева;
- вземането за адвокатски хонорар по
заповедното дело в размер от 1 937.86 лева;
- вземането за държавна такса за
образуване на заповедното дело в размер от 1 446.50 лева;
- вземането за такси по Тарифата на
банката в общ размер от 99.59 лева;
- вземането за наказателна лихва в
размер от 906.18 лева;
- вземането за мораторна лихва в
размер от 4260.41 лева;
- вземането за договорна лихва в
размер от 743.23 лева;
-
част от вземането за законна лихва, начислена за периода от 18.01.2019
г. до 24.04.2019 г., като дължимата законна лихва е 1786.71 лева, видно от
експертното заключение, а погасената част е 668.37 лева.
Така към датата на плащане
на първата вноска от страна на ищеца, а именно 11.07.2019 г. в размер от
2574.19 лева остатъкът от дълга е както следва: 66 305.67 лева – главница по договора за кредит и 2555.08 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва, изчислена върху главницата за периода от
18.01.2019 г. до 11.07.2019 г. /остатъка от 1183.34 лева (от 18.01.2019 г. до
24.04.2019 г.) + 1436.74 лева (от 25.04.2019 г. до 11.07.2019 г.)/, като следва
да се отбележи, че изчисленията са направени от съда посредством електронният
калкулатор от официалната интернет страница на Н. С тази вноска ищецът е
погасил вземането за законна лихва за горепосочения период изцяло и малка част
от главницата, а именно 19.11 лева.
Към дата на втората вноска от страна
на ищеца, а именно 17.07.2019 г. в размер от 71 000.00 лева остатъкът от
задълженията по изпълнителен лист е както следва: 66 286.56 лева – главница и 110.49 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва,
изчислена върху главницата от 66 286.56 лева за периода от 12.07.2019 г.
до 17.07.2019 г. Така с тази втора вноска ищецът е погасил всички вземания по
издадения изпълнителен лист, като остатъкът от погасителната вноска възлиза на 4
602.95 лева.
Констатира се по делото, че след
22.01.2019 г. ответното дружество е присъединило към задълженията по
изпълнителния лист освен адвокатски хонорар по изп. дело и следните
съдебно-деловодни разноски:
- 1 446.50 лева - държавна
такса по т. д. № 884 по описа за 2019 г.;
- 15.00 лева – държавна такса за
частна жалба по гр. д. 770/2019 г. по описа на РС-В.;
- 3 239.70 лева – адвокатско
възнаграждение по т. д. № 884/2019 г. по описа на ОС-В..
Видно от разпореждане №
34896/21.06.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 770 по описа на РС-В., частната
жалба, за която се претендира държавна такса в размер от 15.00 лева, е върната
от съда, доколкото ответникът в качеството си на частен жалбоподател не е
внесъл по сметка на ОС-В. указаната държавна такса от 15.00 лева, която иначе е
присъединена към задълженията на кредитополучателя.
Отделно, видно от влязлото в сила
прекратително определение № 168/20.01.2020 г., постановено по т. д. № 884 по
описа за 2019 г. на ОС-В. в полза на ответното дружество е присъдена сумата в общ
размер от 4225.25 лева, представляваща сторени по исковото установително
производство съдебно деловодни разноски, от които – 1525.50 лева за държавна
такса и 2699.75 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие. Макар тези
разноски да не са част от обективните предели на изпълнителния лист, доколкото
отговорността за разноски е обективна и деликтна и
доколкото ипотеката обезпечава както главницата, така и акцесорните задължения
за лихви, включително и вземанията за съдебно-деловодни разноски и разноските
по изпълнението – арг. от чл. 174 от ГПК, то съдът
счита, че плащането им не е лишено от основание. Т.е. с остатъчната сума от
4602.95 лева са погасени разноските сторени в хода на т. д. № 884 по описа за
2019 г. на ОС-В., за които има единствено влязло в сила изпълнително основание,
но доколкото не са платени по сметка на ЧСИ, а директно по сметка на ответника-ипотекарен кредитор, то не се дължи връщането им.
Третата вноска в размер от 25.00
лева не е лишена от основание, доколкото съгласно чл. 10.5 от ОУ към Договора
за ипотечен кредит разноските за заличаване на вписаната ипотека са за сметка
на кредитополучателя, включително и при прекратяване на договора или обявяване
на предсрочната му изискуемост.
Крайният извод на съда е, че от
втората вноска в размер от 71 000.00 лева без основание в полза на
ответника е постъпила сумата в размер от 377.70 лева, представляваща разликата
над 4 225.25 лева до 4 602.95 лева, като искът е основателен до този размер,
ведно с акцесорното задължение за законна лихва, което обуславя отхвърлянето му
за горницата до 1250.00 лева, частичен иск от общо 7 380.92 лева.
По съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, чийто общ
размер възлиза на 308.21 лева, от които 15.11 лева – държавна такса; 75.54 лева
– депозит за в. л. по ССчЕ; 217.56 лева – адвокатски хонорар, съобразно
представените договори за правна помощ и съдействие, представляващи разписки по
арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВСК.
Възраженията на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, уговорен в
полза на адв. М. И. са несъстоятелни, доколкото делото се отличава с фактическа
сложност, а и съда съобрази обема на оказаната професионална помощ и съдействие,
като по делото са проведени пет открити съдебни заседания за периода от 2019 г.
до 2021 г., като адв. И. е взел лично участие в четири от тях.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в
полза на ответника следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, чийто общ размер възлиза на 349.62
лева, от които – 265.88 лева за адвокатско възнаграждение и 83.74 лева за
депозит за в. л. по допълнителната ССчЕ.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, „У.Б.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление,***, * ДА ЗАПЛАТИ на Б.А.Ч., ЕГН **********, с адрес ***№ * сумата в
размер от 377.70 лева /триста седемдесет
и седем лева и седемдесет стотинки/, представляваща частичен иск от общо 7380.92 лева, която съставлява платена на
17.07.2019 г. без правно основание сума от ищеца на ответника, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.11.2019 г. до окончателното
погасяване на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Б.А.Ч., ЕГН **********, с адрес ***№ * против „У.Б.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление,***, * осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 872.30 лева /осемстотин седемдесет и два лева и тридесет стотинки/, представляваща
разликата над уважените 377.70 лева до предявените 1 250.00 лева, частичен иск от общо
7 380.92 лева, която съставлява платена без правно основание сума от ищеца на
ответника, ведно със законна лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
27.11.2019 г. до окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „У.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление,***, * ДА ЗАПЛАТИ на Б.А.Ч.,
ЕГН **********, с адрес ***№ * сумата в общ размер от 308.21 лева /триста и осем лева и двадесет и една стотинки/,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които 15.11
лева – държавна такса; 75.54 лева – депозит за в. л. по ССчЕ; 217.56 лева –
адвокатски хонорар.
ОСЪДЖА,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б.А.Ч., ЕГН **********, с адрес ***№ * ДА ЗАПЛАТИ в полза на „У.Б.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление,***, * сумата в общ размер от 349.62 лева /триста четиридесет и девет
лева и шестдесет и две стотинки/, от които – 265.88 лева за адвокатско
възнаграждение и 83.74 лева за депозит за в. л. по допълнителната ССчЕ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от
съобщението.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: