Районна прокуратура- Пловдив е внесла мотивирано постановление,
с което се предлага обвиняемият П.П.Ш., ЕГН ********** да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание по реда на чл. 78а НК за това, че на 06.05.2020г. в
гр. Пловдив, в маловажен случай, без надлежно разрешително е държал
високорисково наркотично вещество- марихуана- с нето тегло 5,026гр. и
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 8.1 тегловни % /ТХК/, на
стойност 30, 16 лв., при единична цена на грам от 6 лв., съгласно Приложение №
2 от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г., за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството - престъпление по
смисъла на чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК.
Производството
пред настоящата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура, разписана
в гл. XXVIII НПК.
В хода на съдебните прения,
представителят на Районна прокуратура- Пловдив поддържа мотивираното
предложение, като акцентира върху факта, че деянието е безспорно установено от
фактическа и правна страна. Предлага се обвиняемият да бъде освободен от
наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи
административно наказание „глоба“ в рамките на предвидения в закона минимум.
В рамките на проведените съдебни
прения, защитникът на обвиняемия изтъква, че се касае за инцидентна постъпка на
обвиняемия, която е била продиктувана от моментно емоционално състояние.
Поддържа, че подзащитният му е осъзнал естеството на стореното и не възнамерява
това да се повтаря. Моли, на обвиняемия да бъде наложено административно
наказание „глоба“ в минимален размер.
В рамките на съдебните прения,
обвиняемият поддържа изложеното от своя защитник. Изразява съжаление за
стореното.
С последната си дума моли да му
бъде наложена глоба в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Обвиняемият П.П.Ш. е роден на ***г***, *****, български
гражданин, със средно образование, неженен, неработещ, неосъждан, ЕГН: **********.
На
06.05.2020 г., за периода от 15.00ч. до 23.00ч, полицейските служители при 04-
то РУ при ОД на МВР- гр. Пловдив – св. В. С.и св. Б. П. изпълнявали служебните
си задължения като извършвали обход със зачисления им служебен автомобил. Около
21.30ч. на 06.05.2020г., те се придвижвали по бул. „Княгиня Мария Луиза“ в гр.
Пловдив, когато забелязали лице от мъжки пол, което слиза от таксиметров автомобил.
Полицейските служители преценили за необходимо да извършат проверка на
слизащото от автомобила лице. За тази цел, те се приближили до него,
легитимирали се и изискали документ за самоличност на лицето от мъжки пол.
Самоличността на последния била установена като П.П.Ш., ЕГН **********. В хода
на проверката за самоличност, обв. Ш. заявил пред полицейските служители, че
държи у себе си наркотично вещество- марихуана. Обв. Ш. изразил готовност да
предаде доброволно намиращото се у него наркотично вещество. Предвид това, св.
С. и св. П. отвели обвиняемия в сградата на 04- то РУ при ОД на МВР- Пловдив.
Там, обв. Ш. предал доброволно 1 бр. полиетиленово пликче, в което се намирало
топче със суха и зелена тревиста маса. За така осъщественото действие бил
съставен Протокол за доброволно предаване от 06.05.2020г. Впоследствие било
образувано досъдебно производство на основание чл. 212, ал. 2 НПК- с първо
действие по разследването- разпит на свидетел. В рамките на вече образуваното досъдебно
производство била назначена и изготвена химическа експертиза, чиято задача била
да обследва така предаденото топче със суха и зелена тревиста маса. Експертът
заключил, че изследваният обект е марихуана с нето тегло 5, 026 гр. и
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 8, 1 тегловни %.
Съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 на
Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, марихуаната е вещество с висок риск за общественото здраве, поради
вредният ефект от злоупотреба с него, забранен за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина.
Съгласно приложение № 2 от Постановление № 23
на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството, стойността на марихуана с нето тегло 5.026 гр. със
съдържание на активен компонент – 8,1 тегловни % тетрахидроканабинол /ТХК/
възлиза на стойност 30, 16 лева, при единична цена за грам марихуана от 6 лева.
Предвид
така установеното, с Постановление от 02.07.2020г., Ш. бил привлечен в
качеството на обвиняем за извършено престъпление по смисъла на чл. 354а, ал. 5,
вр. ал. 3, т. 1 НК.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 378, ал.2, вр. чл. 283 НПК доказателствени
материали- протоколи, в които са обективирани показанията на св.
С. /л. 11 от ДП/ и св. П./л. 12 от ДП/; Протокол за доброволно предаване от
06.05.2020г. / л. 13 от ДП/. Съдът цени и експертното заключение по назначената
химическа експертиза, обективирано в Протокол № 807 от 11.05.2020г. /л. 16 от
ДП/. При формиране изводите на съда досежно личностните характеристики на
обвиняемия, се взе предвид приетата по делото справка съдимост и
характеристична справка / л. 22 от ДП/.
В гореизброените
доказателствени материали не се съдържат противоречия, същите еднопосочно, безпротиворечиво и с категоричност установяват фактическата обстановка, изложена
в обстоятелствената част на мотивираното постановление, която съдът изцяло споделя в настоящия си акт. Следва
да се отбележи и че установената на база горепосочените доказателствени
материали фактическа обстановка, не се оспорва и подлага на съмнение от страна
на обвиняемия.
Съдът счита за нужно да акцентира върху факта, че не
съществува каквото и да било съмнение, че дата 06.05.2020г. процесното
наркотично вещество се е намирало във фактическата власт на обв. Ш.. Това
обстоятелство се извежда, както от показанията на св. С. и св. П., така и от
протокола за доброволно предаване. Лично обвиняемият е предал намиращото се у
него наркотично вещество, като за тази цел е положил подпис в нарочно
съставения протокол.
Не съществува съмнение и че именно така предаденото
наркотично вещество е обект на изследване от назначената в досъдебното
производство експертиза. В своето заключение, вещото лице подробно е описало
използваната от него методика за анализ, която е дала категоричния резултат, че
изследваното вещество представлява марихуана с активен компонент
тетрахидроканабинол с 8,1 тегловни %. Ясно е посочено и че изследваното
вещество е с нето тегло 5, 026 гр. Предвид изложеното, съдът кредитира
химическата експертиза като компетентно изготвена, с необходимите знания и
умения, и съответстваща на останалия, събран по делото доказателствен материал.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената
фактическа обстановка се установява, че са налице в своето единство всички съставомерни
признаци от обективна и субективна страна на престъпния състав по смисъла на чл.
354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.
Съгласно чл. 3, ал. 2,
т. 1 от ЗКНВП и Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от списък Първи от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – марихуаната
( с активен компонент тетрахидроканабинол) се определя като вещество с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с
него и е забранено за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Същевременно, съгласно чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите, се забранява производството, преработването, търговията,
съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето,
превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на
растенията, наркотичните вещества и техните препарати от списъка по чл. 3, ал.
2, т. 1 от ЗКНВП.
В процесния случай, безспорно
установено е, че обвиняемият е упражнявал фактическа власт (държане) върху инкриминираното
вещество- марихуана с нето тегло
5.026 гр. със съдържание на активен компонент - 8.1 тегловни %
тетрахидроканабинол /ТХК/ възлизаща на стойност 30.16 лева, при единична цена
за грам марихуана от 6 лева, съгласно
Приложение № 2 на член единствен от Постановление № 23 на Министерския съвет от
29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството. Следва да се посочи, че за съставомерността на деянието от
обективна страна е без значение дали деецът е държал наркотичното вещество за
себе си или за трето лице ( в тази насока
Р- е по н.д. № 462/ 2011г. на ВКС, III- то Н.О.; Р- е по н.д. № 100/
2012г. на ВКС, III- то Н.О. ). Същевременно, от приобщените по делото материали се
изяснява, че обв. Ш. не е разполагал с надлежно разрешително, което би му предоставило
валидно основание да държи процесното наркотично вещество.
Съдът счита, че конкретният
случай разкрива и признаците на маловажен такъв. Преценката за това дали дадено
деяние представлява маловажен случай е комплексна и индивидуална във всеки отделен
случай и се определя от фактите по делото, съотнесени към разпоредбата на чл. 93,
т. 9 от НК. В текста на чл. 93, т. 9 от НК се съдържа легално определение на
понятието “маловажен случай”, като съгласно трайната съдебна практика,
маловажността на случая се преценява съобразно предписанията на тази правна
норма. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК деянието представлява “маловажен
случай”, когато с оглед липсата или незначителността на вредните последици или
на други смекчаващи обстоятелства, се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. От
съдържанието на нормата се установява, че дали случаят е маловажен се определя
не само от липсата или незначителността на вредните последици, но и от другите
смекчаващи обстоятелства, при които е извършено деянието. В тази насока са и
разясненията, дадени в ППВС № 6/1971 г., съгласно което маловажността на случая
се определя от по-ниската степен на обществена опасност на деянието, изводима
както от оценката на вредните последици от извършването му, така и от другите
обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, /личността на извършителя,
подбудите, начина на извършване на деянието/ преценени в тяхната съвкупност и
взаимна връзка.
Приложени към фактите по
настоящото дело, посочените критерии за преценка определят извършеното деяние
като маловажен случай. Касае се за държане на сравнително малко количество
марихуана – 5.026 грама, на стойност от 30.16 лв. При това положение, то явно
е, че посоченото наркотично вещество е държано с цел лична употреба. Последното
обстоятелство е от съществено значение с оглед по- ниската степен на обществена
опасност на деянието, която в този случай се определя от неголямата степен на
засягане на обществените отношения, свързани с опазване на общественото здраве,
които са защитени от инкриминираната правна норма /така Решение № 44/23.04.2018 год.,
наказателно дело № 72/2018 год. на ВКС, 3- то Н.О./. Съдът отчита и обстоятелствата,
че обвиняемият е в млада възраст, неосъждан е, съдействал е на органите на
досъдебното производство за разкриване на престъпното деяние и изразява
критичност към стореното.
От субективна страна, деянието
е извършено умишлено, с форма на вината пряк умисъл- деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено
опасните му последици и пряко ги е целял. В трайната практика на ВКС се приема,
че чл. 11, ал. 2 НК с алтернативно очертания в него волеви момент разграничава
умисъла на пряк и евентуален само при резултатните, но не и при формалните
престъпления ( каквото е и процесното деяние). При формалните престъпления,
умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален. Необходимо е деецът да
съзнава общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това волевата му
дейност да е пряко насочена към извършването му ( в този смисъл - Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г.,
II н. о. на ВКС).
За яснота и пълнота на
изложението, съдът счита за нужно да посочи, че процесният случай не може да
бъде дефиниран като малозначителен- чл. 9, ал. 2 от НК. Извършеното от обвиняемия Ш. деяние
осъществява в пълен обем признаците на вмененото му престъпление, в това число
и обществена опасност, която категорично не сочи на малозначителност. Такава би
била налице, когато извършеното престъпление обективно не е оказало отрицателно
въздействие върху охраняваните обществени отношения или въздействието, макар и
оказано е минимално и следователно не е застрашило реално тези отношения. В
настоящия случай не се касае за количествени и стойностни характеристики на
предмета на престъплението, които могат да изключат обществената опасност на
извършеното от обвиняемия деяние. Дори напротив- какво бе изложено и по- горе,
касае се за типичен случай на престъпление по смисъла на чл. 354а, ал. 5, вр.
ал. 3, т. 1 НК. Тоест, степента на засягане на защитимите обществени отношения
е достатъчно сериозна и не може да се приеме, че деянието не разкрива обществена
опасност или пък е с незначителна такава.
Доколкото предвижданото за престъпление по смисъла на чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК наказание е „глоба“ до
1000 лева, обвиняемият Ш. е неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а и от деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, то са налице условията за освобождаването му от наказателна отговорност
по реда на чл. 78 А НК, като му бъде наложено административно наказание.
ПО
РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ:
При
индивидуализиране на административното наказание „глоба“, което да се наложи на
обвиняемия, съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени
отношения, степента на засягане на същите, като и данните за личността на обв. П.Ш.
– същият е с добри личностни данни, в млада възраст, проявява критичност към извършеното,
като още в рамките на досъдебното производство е съдействал за разкриването на
обективната истина. В тази връзка, то явно е, че процесното деяние е откъслечна
противоправна постъпка и не е поредно проявление на трайно следвана, негативна
линия на поведение.
Същевременно,
не се установи да са налице обстоятелства, отегчаващи отговорността на обв. Ш..
Съобразявайки
гореизложените обстоятелства, съдът счита че на обвиняемия следва да се наложи „глоба“ в рамките на
минимума, предвиден в закона, а именно 1 000лв.
Този размер на глобата съдът счита, че
съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, като преценява,
че ефективно ще съдейства за поправянето на обв. Ш., без да се накърнява
принципът за пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената
държавна репресия.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На
основание чл. 354а, ал. 6 вр. ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, съдът счита, че
остатъкът от наркотичното вещество, а именно- 4, 419 гр. марихуана, намиращо се
на съхранение в ЦМУ Отдел „МРР- НОП“- гр. София, следва да бъде отнето в полза
на Държавата, като след влизане в законна сила на настоящото решение, да бъде
унищожено по надлежен ред.
Вещественото
доказателство- 1 брой празен къс от полиетилен, поставен в полиетиленов плик-
тип джоб, запечатан в полиетиленова опаковка с картонче и надпис, и поставен
силиконов печат- „РДВР Пловдив 053“, предаден на съхранение при домакина на 04-
то РУ при ОД на МВР- Пловдив, след влизане в законна сила на настоящото решение,
да се унищожи като вещ без стойност.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК, обвиняемият Ш. бе осъден да заплати по сметка на
ОД на МВР- гр. Пловдив сума в размер от 80, 39 лв., представляваща сторени
разноски в рамките на досъдебното производство.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п.
Вярно с оригинала!
Т.К.