Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Д., 13.06.2019
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Д.кият районен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в публично заседание, проведено на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Татяна Лефтерова-Савова
Секретар: Калинка
Михайлова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 3158 по
описа на Д.кия районен съд за 2018 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на
В.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против „Групама застраховане”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „****”
№**, бл.*, ет.*, е предявен
иск за осъждане на ответни** да заплати на ищеца следните суми: 5000 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, 1500 лева – заявен **то частичен иск от сума в
размер на 2500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени
на собствения на ищеца л.а. „***”, рег. № *****, вследствие ПТП, причинено по
вина на водача на л.а. „*****”, рег. № *****, 500 лева – разноски за
адво**тско възнаграждение; 720 лева – разноски за платен наем за съхранение на
автомобила и 90,55 лева – заплатени ле**рства ведно със законната лихва считано
от датата на деликта - 26.06.2017 г. до окончателното изплащане. Претендират се сторените разноски по делото.
Обстоятелства, от които произтичат
претендираните от ищеца права:
На 26.06.2017 г., в гр. Д., ищецът В.Г.В. управлявал собствения си л.а. мар** „***”,
модел „**”, с рег. № *****, **то се движел по ул. „*****.
***. При навлизане в
кръстовището на двете горепосочени улици, водачът на движещия се по ул. „*****.
*****”, в лентата за насрещно движение, л.а. „*****”, модел „*****” с рег. № ***** внезапно предприел маневра завиване наляво, **то не
изча**л и не дал предимство на движещия се направо автомобил на ищеца. Било
причинено ПТП, **то ищецът позвънил на тел. 112 за да съобщи за инцидента. Настоявал местопроизшествието да бъде посетено от полицейски
екип, тъй **то не знаел дали водачът на
другия автомобил ще признае, че е виновен. Пристигналият полицейски екип у**зал на водачите да
съставят двустранен протокол или да посетят офис на застрахователя на водача на
л.а. „*****”. Служителят на **Т, **тегорично от**зал да състави протокол за ПТП.
На следващия ден в офиса на брокера, при който била
сключена застрахов**та „Гражданс** отговорност” на водача на л.а. „*****”, бил съставен двустранен констативен протокол, който бил регистриран на тел. 112.
След отправено уведомление до
ответни** за настъпилото ПТП за претърпените имуществени вреди, ищецът получил
от**з да му бъде изплатено обезщетение, тъй **то според застрахователя били налице увреждания по детайли от МПС, но тяхното естество и степен на деформация не отговаряли динами**та и интензитета на декларираното застрахователно събитие. Ищецът останал неприятно
изненадан от отговора на ответни**, тъй **то на тел. 112 бил регистриран
протокол за ПТП, **кто и на място били отишли полицейски служители.
Ищецът твърди, че последващи
опити да разреши спора с ответни** завършили с отправени заплахи от страна на
последния, че ще бъде сигнализирана Прокуратурата на Р България. След **то
разбрал, че обезщетение няма да му бъде изплатено, ищецът сам подал жалба в
ПРБ, където била извършена провер**. За защита на интересите си ангажирал
адво**т, чието възнаграждение възлизало на сумата от 500 лева. След приключване
на провер**та, ищецът отново опитал да получи обезщетение от ответни**, но му
било от**зано.
Ищецът
сочи, че стойността на ремонта
за възстановяване на автомобила му е
2933,59 лв, предвид
което намира, че същият не е оправдано да бъде ремонтиран, тъй **то пазарната
цена на автомобили от тази мар** и модел била в рамките на 1200 - 2000 лв., а цената на неговия автомобил
преди ПТП била около 1500 лв,
тъй **то му била поставена
метанова уредба.
Ищецът бил принуден да наеме гараж, в който да съхранява автомобила за извършване на допълнителни огледи от
вещо лице. За наема на гаража заплащал ежемесечно наем в размер на 60 лв., т.е. 720 лв. за една година.
Вследствие ПТП, на ищеца били
причинени и неимуществени вреди,
изразяващи се в уплаха и тревожност, **кто по време на самото ПТП, та** и при
проведените по-късно със застрахователната компания разговори и размяна на
писма, при които бил обвинен и заплашван, че ще бъде предаден на прокуратурата.
Непосредствено след ПТП посетил спешен **бинет, а по-късно специалист – невролог му
предписал ле**рствата, които трябвало да приема. Сочи, че има до**зателства за
платена сума за ле**рства в размер на 90,55 лева.
В сро** по чл.131 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на ищцовата
претенция и моли за отхвърлянето ѝ. Оспорва фактическите твърдения,
изложени в същата, а именно: че ищецът е собственик на процесния л.а. мар** „***”, модел „**”, peг. № *****; настъпването
на ПТП на 26.06.2017 г. /27.06.2018 г./, **кто и сочения в исковата молба
механизъм на настъпването му; автентичността и
съдържанието на приложения двустранен констативен
протокол от 27.06.2017 г.; настъпването, вида и
обема на твърдените от ищеца увреждания; наличието на причинно-следствената връз** между
процесното ПТП и претендираните от ищеца увреждания; наличие на противоправно поведение от страна на водача
на л.а. мар** „*****", модел „*****”, с peг. № ****, което да е довело до настъпване на
процесното ПТП.
Оспорва твърдението, че
процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. мар** „*****”, модел „*****”, с peг. № *****. Оспорва размера
на претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500 лв„
частично от 2500 лв., тъй **то то е необосновано завишено и не отговаря на действително
претърпените вреди, по смисъла на чл.386, ал.2 КЗ. Оспорва по основание и размер претендираните от ищеца
имуществени вреди в размер на 720 лв. за наем на гараж, в който се съхранява
процесния автомобил, тъй **то тези разходи не били
в пря** причинно-следствена връз** с процесното ПТП
нито били одобрени от застрахователя по смисъла на
чл.397. ал. 1 КЗ,
тъй **то ищецът сам е преценил
да съхранява увредения автомобил в гараж, за който да плаща наем и платената от него наемна цена не подлежи
на възстановяване **то имуществени вреди от застрахователя по застрахов** „Гражданс** отговорност”
на автомобилистите.
Сочи, че на автомобила е бил извършен оглед от
застрахователя на 29.06.2017 г. и всички
вреди по процесното МПС са били описани в Опис на щети по щета на МПС № ********, подписан от ищеца без забележки, поради което
съхраняването на автомобила не е изисквало нито специални условия **то гараж,
нито дори изобщо неговото съхранение.
Ответникът оспорва претендираните от ищеца имуществени
вреди в размер на 500 лв. платени от ищеца за адво**тско възнаграждение по
образувано по негова молба прокурорс** препис**, тъй **то подаването на молба до прокуратурата е лична прецен**
на ищеца. Оспорва претендираните имуществени вреди в
размер на 90,55 лв. за ле**рствени продукти, тъй **то предписаните ле**рства са за лекуване на хронично
заболяване, установено преди датата на ПТП.
Оспорва по основание и размер
претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., тъй **то същото е изключително
завишено и не кореспондира със
степента на уврежданията, периода необходим за тяхното възстановяване,
причинените неудобства и дискомфорт на ищеца, **кго и със застрахователната и
съдебната практи** в такива случаи.
Твърди, че уврежданията по процесния автомобил, за
които ищеца претендира застрахователно обезщетение по процесната застрахов**
„Гражданс** отговорност” на автомобилистите, не
могат да бъдат получени при описания в исковата молба механизъм, а са в резултат
на събитие различно от процесното и ищецът се
опитва неправомерно да получи застрахователно обезщетение. Твърди, че вината за настъпване
на ПТП е единствено на ищеца, тъй **то същият се е движил със скорост над
разрешената, с което е нарушил разпоредбите
на чл. 20 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, поради което за водача на л. а. „*****”, модел „*****”, с peг. № *****, ударът е бил
непредотвратим.
В условия на евентуалност въвежда
възражение за съпричиняване в
размер на 50 % от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, поради
неспазване от негова страна на разпоредбите на чл.20 и чл.21, ал.1 ЗДвП. Сочи, че по отношение на процесния автомобил не е налице
„тотална щета” по смисъла на Наредба № 49/16.10.2014 г.
за задължителното застраховане на Комисията за финансов надзор, която препраща
към Наредба № 24 от 2006 г. за задължителното
застраховане, а в
случай че се до**же че
процесният автомобил е „тотална щета”, то обезщетението за
процесния автомобил не следва да надхвърля 75 % от действителната му пазарна цена,
по смисъла на чл. 21 от Приложение №1 към Наредба №24/08.03.2006 г. за
задължителното застраховане, предвид наличието на запазени части по него. Моли, ако съдът приеме, че застрахователят дължи на ищеца 100% от действителната пазарна цена на
процесното ППС, то
да задължи ищеца да предаде на
застрахователя останките на процесния автомобил, във вида описан в Опис на щети
по щета на МПС № *********
Ответникът оспорва съдържанието и автентичността на
представените с исковата молба - двустранен
констативен протокол, договор за наем от 10.07.2017 г., болничен лист № ********,
амбулаторен лист № ****/08.08.2017 г, фактура № *****, фактура № ******, фактура № ***/07.04.2018
г., фактура № ***/05.06.2018
г.
В съдебно заседание, ищецът лично и чрез процесуалния си представител,
поддържа исковата молба. Ответникът, чрез пълномощник – юрисконсулт поддържа
отговора на исковата молба.
Д.кият районен съд, **то прецени
до**зателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от
фактичес** и правна страна, следното:
Претендираните права имат идвъндоговорен
характер – непозволено увреждане. Исковете черпят правно основание от
разпоредбите на чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, чл. 86, ал.1 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 432, ал.1 КЗ в сила от 01.01.2016 г., увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя на причинителя на вредата, **то с договора за застрахов**
„Гражданс** отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността
на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ,
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застрахов** „Гражданс** отговорност“,
между прекия причинител на вредата /респективно собствени** на автомобила/ и
застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, **то застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за възстановяването им.
В процесния случай, в тежест на ищеца е да установи, в условията
на пълно и главно до**зване: наличие на валидно застрахователно правоотношение
между застрахователя и третото лице, настъпване
на застрахователно събитие – ПТП, механизъм на
настъпване на същото и причинно-следствената връз** между ПТП; нанесените щети; да до**же вида на вредите и техния размер, **кто и че същите са причинени виновно. На до**зване подлежат и претърпените от ищеца конкретни психични преживявания - уплаха и тревожност. По правило, в хипотезата на гражданс** отговорност за
вреди от непозволено увреждане, вината се предполага до до**зване на
противното.
По делото са отделени **то безспорни и ненуждаещи се от до**зване
следните факти и обстоятелства: към датата на ПТП - 27.06.2017 г., между ответни** и И.Д.И. – собственик на л.а.
мар** „*****”, модел „*****”, с peг. № **** е налице валидно застрахователно правоотношение по застрахов** „Гражданс** отговорност на
автомобилистите”, полица № ******* г. Периодът
на покритие на полицата е от 30.12.2016 г. до 30.12.2017 г.
Видно от представено по делото
СРМПС част I, издадено на 12.01.2017 г., л.а. „***”, рег. № *****, с рама № ******* е собственост на В.Г.В.. Документът е приложен към
препис** по щета №******* г. и същият е представен по делото от ответни**,
поради което възражението на последния, че процесният автомобил не принадлежи
на ищеца е неоснователно.
Към датата на процесното ПТП,
автомобилът е преминал годишен технически предглед /на дата 31.08.2016 г./ –
обстоятелство, което се установява от представено удостоверение за техничес**
изправност на л.а. „***”, рег.
№ *****. Съгласно
същия документ, автомобилът подлежи на следващ технически преглед до 31.08.2017
г.
По делото е представено СУМПС на
ищеца В.Г.В. - №*********, издадено от МВР Д. на 28.01.2011 г. и валидно до
28.01.2021г.
Видно от представен по делото двустранен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие №********/27.06.2017 г., на 27.06.2017 г., в 19.40 ч., в гр. Д.,
на кръстовището на улиците „*****. *****” и „Х.Б.”, възниква ПТП между
управлявания от ищеца л.а. „***”, рег. № ***** и л.а. „*****”, с peг. № ****, с
водач И.Д.И.. В двустранния протокол, съставен от двамата участници в
произшествието, са вписани обстоятелствата, нарушенията, причините и условията
за ПТП, **то е изготвена и схема на настъпването му. Съгласно последната,
управляваният от ищеца автомобил се движи направо, по ул. „*****. *****” и
навлиза в кръстовището на зелена светлина на светофара, когато е ударен от
движещият се в лентата за насрещно движение и завиващ наляво л.а. „*****”.
Вследствие на удара и на двата автомобила са нанесени материални щети, **то по
отношение на л.а. „***” е посочено следното: „не е в движение и цялата предница е намач**на”. Механизмът на настъпване на ПТП
е описан от двамата участници в произшествието, **то същите са подписали протокола.
Видно от служебна бележ** рег. № *******/26.07.2017 г.,
издадена от Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Д., на 27.06.2017 г., около 19.40
ч. в ОДЧ на ОДМВР-Д., от тел. 112 е
получено съобщение за възникнало ПТП в гр. Д., на кръстовището на ул. „*****.
*****” и ул. „Х.Б.”, с участието на л.а.
„*****”, с peг. № ****, с водач И.Д.И. и л.а. „***”, рег. № *****, с водач
В.Г.В.. Посочено е, че съгласно сигнала, ПТП е възникнало след **то л.а.
„*****” е предприел ляв завой и не е пропуснал насрещно движещият се, в права
посо**, л.а. „***”. Вследствие ПТП, на последния автомобил са причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на следните детайли на МПС: преден
**пак, предна броня, преден десен фар, преден ляв фар, мас**, преден ляв
**лник, преден десен **лник, теч на флуиди.
Въз основа на уведомление от ищеца, отправено до ответни**,
„Групама застраховане” ЕАД образува препис** по щета № ********. С писмо изх. №
*****/12.07.2017 г. ответникът, чрез директор „Имущество отговорности и
автомобилно застраховане” от**зва на ищеца да му заплати застрахователно
обезщетение по претенция № ********. В мотивите към заявения от**з е посочено, че
е направен анализ на уврежданията на автомобила на ищеца, **то е установено, че
са налице такива по детайли от МПС, естеството и деформацията, на които не
отговарят на динами**та и интензитета на декларираното застрахователно събитие.
С писма *****/17.07.2017 г. и СЕ-185/29.01.2018 г., по
ис**не на ищеца, ответникът потърждава от**за си да изплати на последния
застрахователно обезщетение, във връз** с процесното пътнотранспортно
произшествие.
С отговора на исковата молба,
ответникът оспорва автентичността
и съдържанието на представения
двустранен протокол за ПТП. Последният е частен свидетелстващ документ и не се
ползва с материална до**зателствена сила, а само с формална та**ва, на
основание чл.180 ГПК относно факта на изявлението и неговото авторство, поради
което верността на обстоятелствата вписаните в същия следва да бъде установена
с всички допустими по ГПК до**зателствени средства.
Съгласно изричния
текст на чл.5 от Наредба № І-з – 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд, когато при произшествието
са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3. Такъв е и процесният случай. Съгласно посочената разпоредба, такъв протокол не се попълва при условие, че има съмнение,
че участник в произшествието е под въздействието на алкохол и/или наркотични
вещества, или техни аналози или не притежава
необходимите права за управление на моторно превозно средство.
По отношение положените подписи в
двустранния протокол е допуснато изготвяне на съдебно-почеркова експертиза,
**то от заключението на същата, прието от съда **то обективно и компетентно се
установява, че подписът на „водач” е графа „А” от двустранния протокол се явява
копие на подпис, изпълнен от И.Д.И., а подписът в графа „Б” от същия протокол
се явява копие на подпис, изпълнен от В.Г.В.. Вещото лице е изследвало препис
от протокола, доколкото и двете страни по делото твърдят, че оригиналният
документ не се намира в тяхно държане.
За установяване удостоверените с двустранния протокол факти
и обстоятелства, относно механизма на ПТП, нанесените увреждания на участващите
в него автомобили и пазарната стойност на щетите по процесния автомобил е
допусната и изготвена комплексна автотехничес** и оценителна експертиза. От
заключението на същата, прието по делото, се установява, че възстановяването на
л.а. „***” е технически възможно, **то стойността на ремонта, с цел
отстраняване на повредите, нанесени му при пътнотранспортно произшествие,
възникнало на 27.06.2017 г., надвишава значително неговата пазарна стойност,
която към посочената дата е 1410 лева. В случая се **сае за „тотална щета” и
възстановяването на автомобила е икономически неоправдано, тъй **то съгласно
чл.390, ал.2 КЗ /погрешно посочен в заключението – чл.193, ал.4 КЗ/, тотална
щета на МПС е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на 100 от действителната му стойност. Не е установено
удостоверение издадено от компетентните регистрационни органи за прекратяване
на регистрацията на л.а. „***”. Вещото лице сочи, че непосредствено преди
настъпване на ПТП, л.а. „***” се е движел със скорост около 30,85 км/ч. и е бил
опасна зона за спиране около 17,60 м, а „*****” се е движел със скорост около
23,00 км/ч. и е имал опасна зона за спиране около 11,65 м. Преди възникване на
ПТП двамата водачи са имали видимост над 100 м. Според експерта, причина за
настъпване на произшествието, от технически характер, е пресичането на
траекторията на движение на л.а. „***” от л.а. „*****”, вследствие навлизане на
втория автомобил в лентата за движение на първия автомобил на разстояние пред
него по-малко от опасната му зона на спиране. Водачът на л.а. „*****” е имал
техничес**та възможност да предотврати настъпването на произшествието и удара с
л.а. „***”, ако преди да предприеме маневра завой наляво е пропуснал
преминаването през кръстовището на насрещно движещият се, в права посо**, л.а.
„***”. От своя страна, водачът на последния автомобил не е имал техничес**
възможност да предотврати произшествието спирайки автомобила си преди мястото
на удара.
По ис**не на ответни** е допуснато изготвяне на повторна
експертиза **сателно част от задачите, поставени на първата експертиза, а
именно – 3-та, 4-та, 6-та и 8-ма задачи. Съгласно представеното и прието от
съда заключение, възстановяването на л.а. „***” е технически възможно, но
трудно постижимо и икономически неоправдано. Действителната стойност на
автомобила, към датата на ПТП е 1147,20 лева, размерът на щетата по автомобила
е 803,40 лева. Вещото лице и изследвало стойността на евентуален ремонт на
процесния автомобил, **то е събрал данни от три автосервиза. Получени са три
различни стойности, а именно – 2917,11 лева, 3009,11 лева и 2694,54 лева.
Стойността на запазените части е 344,16 лева, **то изрично е посочено, че
продажбата на такъв автомобил, на части, изисква твърде много усилия и време,
поради което, в повечето случаи се стига до предаването им в пунктове за скрап
или автоморги за разкомплектоване. Скоростта на л.а. „***” преди настъпване на
удара е била 46,2 км/ч.
По делото е представен препис от книжата по пр.пр. №
1418/2017 г. на РП – Д.. Видно от материалите по препис**та, образувана въз
основа жалба на ищеца е приключена с от**з да бъде образувано досъдебно
производство, обективиран в постановление на ДРП от 22.12.2017 г., поради липса
на данни за извършено престъпление от общ характер. В хода на разпоредената
провер**, от И.Д.И. са снети сведения, в които същият потвърждава механизма на
ПТП, описан в двустранния констативен протокол, **то признава вината си за
настъпилото произшествие.
Разпитан в **чеството на свидетел по делото, И.И. заявява,
че процесното ПТП е настъпило по начина описан в двустранния протокол, а именно
– движейки се по ул. „*****. *****”, на кръстовището с ул. „Х.Б.”, **то водач
на л.а., на зелен светлинен сигнал на светофарната уредба, той е предприел маневра за завиване
наляво, **то не е пропуснал насрещно движещият се в права посо**, л.а. „***”,
управляван от ищеца. Сочи, че след инцидента, местопроизшествието е било
посетено от служители на ОДМВР-Д.. И. потвърждава, че двустранният протокол е
подписан от него, разпознава и своя почерк в същия.
По делото, в **чеството на свидетел е разпитан М.Б.К. - мл.
автоконтрольор при ОДМВР – Д.. След предявяване на двустранния протокол и
снимки от местопроизшествието, свидетелят заявява, че си спомня инцидента, тъй
**то е бил изпратен на място от ОДЧ на ОДМВР-Д.. Сочи, че било установено, че
при завой наляво, водачът на л.а. „*****”
не е пропуснал движещият се срещу него, в права посо**, л.а. „***”
Свидетелят заявява, че автомобилите не били местени, а участниците в ПТП нямали
спор относно вината, поради което той им у**зал да попълнят двустранен
протокол. Двамата водачи били тествани за употреба на алкохол. Според св. К.,
няма ни**кво съмнение, че двата автомобила са се ударили на мястото, където той
ги е намерил, по начина, който е отразен в снимковия материал, намиращ се по
делото, респективно – възприет от него.
От по**занията на ангажирания от ищеца свидетел И.Т.И. –
застрахователен брокер, се установява, че двустранният протокол за процесното
ПТП е бил съставен пред него, в офис на „Д. Иншурънс Брокерс” и същият е бил
подписан от двамата участници.
С оглед горното, съдът намира, че верността на всички факти
и обстоятелствата, удостоверени в подписан от страните двустранен констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие са безспорно установени, в т.ч.
участниците в ПТП, нанесените увреждания на автомобилите, вината на водача
И.Д.И., **кто и механизмът на настъпване на произшествието, който съдът приема,
че е следният – на 27.06.2017 г., около 19.40 ч., при движение по ул. „*****.
*****”, при преминаване през кръстовището с ул. „Х.Б.” на зелен светлинен
сигнал на светофарната уредба, управляваният от ищеца л.а. „***” е бил ударен
от насрещно движещия се и завиващ наляво, в посо** ул. „Х.Б.”, л.а. „*****”,
управляван от И.Д.И..
Съгласно нормата на чл. 37, ал.1 ЗДвП, при завиване наляво
за навлизане в друг път, водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. В
процесния случай, чрез събраните по делото гласни, писмени до**зателства и
изготвени експертизи, по безспорен начин се установи, че водачът И.Д.И. не е
спазил законовата разпоредба, **то е допуснал нарушение на ЗДвП. С оглед установеното,
възражението на ответни**, че процесното ПТП не е настъпило по вина на водача
на л.а. „*****” с рег. № *****се явява неоснователно.
Възражението на ответни**, че
произшествието е настъпило единствено по вина на ищеца, доколкото се твърди, че
последният е управлявал със скорост над разрешената също е неоснователно. Със заключенията на двете технически
експертизи се установи по безспорен начин, че ищецът е управлявал процесния
л.а. със скорост, която е по-нис** от разрешената скорост за населено място, за
конкретната **тегория автомобил и посочена в нормата на
чл. 21, ал.1 ЗДвП скорост, а именно – 50 км/ч. При горните доводи,
неоснователно се явява и заявеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Наличието
на причинна връз** между поведението на пострадалия и настъпването на
противоправния резултат е предпостав** за приложението на разпоредбата на
чл.51, ал.2 ЗЗД, а доколкото та**ва **тегорично не е налице, няма основание за
съответно намаляване на обезщетението на това основание.
Съдът намира, че в процесния
случай са налице предпоставките по чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за
изплащане на застрахователно обезщетение в полза на пострадалото при ПТП лице. Съгласно
разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да ис** обезщетение пряко от застрахователя. В този смисъл
ищецът е активно материалноправно легитимиран да претендира от застрахователя
обезщетение за причинените му вреди, а ответното застрахователно дружество е
пасивно легитимирано да отговаря по тези претенции.
Между ответното дружество и деликвента е сключен договор за
застрахов** „Гражданс** отговорност на автомобилистите”, с който
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Безспорно бяха установени
настъпилото ПТП, участниците в него, механизмът и вината за настъпването му,
**кто и нанесените увреждания по автомобила на ищеца. Ответникът не е оспорил
отговорността си по договора за вредите, причинени на ищеца. От събраните по
делото до**зателства се установи, че нанесените на л.а. „***” имуществени вреди
са в причинно-следствена връз** с настъпилото на 27.06.2017 г. пътнотранспортно
произшествие. По делото не се установиха до**зателства за наличие на
правопогасяващи или правоизключващи отговорността на застрахователя
обстоятелства. С оглед горното, съдът намира предявеният иск за до**зан по
основание. Относно размера на претенцията, съдът намира следното:
Заключенията на двете автотехнически експертизи сочат
приблизително еднаква действителна стойност на л.а. „***” към датата на
настъпване на процесното ПТП, **то според първата експертиза тя е 1410 лева, а
според повторната – 1147,20 лева. Съдът намира, че следва да възприеме за
действителна стойност, сума, която е средноаритметична на посочените две суми,
а именно – 1278,60 лева, от която следва да се приспадне сумата от 344,16 лева
– стойността на запазените части от процесния автомобил. Получената сума от
934,44 лева е стойността на дължимото обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, **то за горницата до пълния претендиран размер от 1500 лева,
искът следва да се отхвърли **то неоснователен.
По отношение претенцията на заплащане на сума в размер на
500 лева, представляваща заплатено адво**тско възнаграждение по пр.пр.
№1418/2017 г. по описа на ДРП, съдът намира същата за неоснователна. Подаването
на жалба пред ДРП и инициирането на последваща провер** е единствено по желание
на ищеца. В хода на извършената провер** не са били предприети действия, които
да са налагали задължителното участие на адво**т. Препис**та на ДРП е
образувана въз основа на жалба от В.В., обективираща несъгласието му с от**за на
ответни** да му изплати застрахователно обезщетение. **кто е посочил и
наблюдаващият прокурор при ДРП, в хода на провер**та е установено, че се **сае
за неуредени гражданскоправни отношения, а не до извършено престъпление. Ищецът
сам е избрал този подход за реализиране правата си, **то ответникът не следва
да носи отговорност за това негово решение.
Неоснователна се явява и претенцията за заплащане на сума в
размер на 720 лева – за заплащането на наем на гараж, за период от 12 месеца.
**кто сам е посочил ищецът в исковата молба, възстановяването на
**тастрофиралия автомобил е неоправдано, поради нис**та му пазарна стойност и
високия размер на цената, която следва да плати за ремонта му. Ищецът сочи, че
е ис**л да съхрани автомобила за последващи огледи. В процесния случай не се
твърди наличие на хипотезите посочени в разпоредбите на чл.396 или чл.397 КЗ, а
и ищецът е разполагал с възможността за обезпечение предвидена с чл.207 ГПК.
Увреденото лице само е направило избор **к и къде да съхранява вещта, **то отговорността за този избор не следва да се
поставя в тежест на ответни**.
Съдът намира за неоснователна и недо**зана претенцията на
ищеца за заплащане на сума в размер на 90,55 лева – за заплащане на ле**рства.
Видно от събраните гласни и писмени до**зателства, ищецът страда от
хипертонична болест на сърцето. По делото е представен амбулаторен лист №
******/08.08.2017 г., издаден от д-р И.М. – специалист **рдиолог, съгласно
който, на ищеца е поставена диагноза: „*****”. Разпитан в **чеството на
свидетел, д-р М. заявява пред съда, че „...при най-голям процент от хората,
хипертонията е предшестваща няколко години, но се установява по-късно.”
Ле**рството „*****”, за което по делото са налице представени писмени
до**зателства, че е предписано на ищеца, в т.ч. амбулаторен лист №
******/08.08.2017 г. и чиято стойност ищецът претендира, е предназначено за
лечение именно на хипертония. В.В. не твърди, че болестта е възникнала именно
поради преживян стрес, уплаха или тревожност, вследствие процесното ПТП, а и
**кто бе посочено хипертонията може да датира години преди да бъде установена.
С оглед горното, съдът намира, че сочените имуществени вреди не се намират в
пря** причинно-следствена връз** с пътнотранспортното произшествие от
27.06.2017 г.
По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, съдът намира следното:
Обезщетението за неимуществени вреди, според чл. 52 ЗЗД, се
определя от съда по справедливост, **то прецен**та за определяне паричния
еквивалент на неимуществените вреди се извърша на база конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага имат за своя притежател. В
случая, справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва да се изведе от
характера на действително търпените от ищеца негативни емоции. Безспорно, при
настъпване на пътен инцидент, всеки водач на МПС би изпитал силен стрес от
преживяното. В процесния случай, ударът между двата автомобила е бил изненадващ
за ищеца, тъй **то траекторията на движение на управлявания от него автомобил
внезапно е била пресечена от автомобила управляван от деликвента, който е
следвало да пропусне преминаването на увреденото пътно превозно средство. От
друга страна, произшествието между двата автомобила е настъпило при сравнително
нис** скорост, **то св. И. дори твърди, че е бил спрял. По делото не бяха
събрани до**зателства, а и ищецът не твърди, при инцидента да са му били
нанесени телесни повреди, които да обусловят преживени бол** и страдание.
Ищецът сочи, че е изпитал негативни емоции - уплаха и тревожност, **кто при
произшествието, та** и при последващи разговори с ответни**, при които е бил
обвинен в извършване на престъпление, което не бил извършил. Ищецът не до**за
тревожното му състояние да е продължило след инцидента, **кто и ако е
продължило – за **къв период от време. От друга страна, той не е бил обвиняван
в извършване на престъпление, доколкото единствените данни за сезиране на
Прокуратурата на Р България **саят подадена жалба от В. В. против ответни**.
Отделно от горното, неимуществените вреди, които ищецът твърди, че е претърпял
в комуни**цията си с ответното дружество не могат да бъдат обезщетени по реда
на чл.432, ал.1 КЗ, доколкото същите не се намират в пря** причинно-следствена
връз** с процесното произшествие.
**кто бе посочено, по делото, по безспорен начин са
установени предпоставките по чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответни**, с оглед изплащане на застрахователно обезщетение в
полза на пострадалото при ПТП лице. С оглед горното и в съответствие с
установените изпитани от ищеца негативни преживявания, изразяващи се в
преживени при инцидента уплаха и тревожност, съдът намира претенцията за
обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди за основателна,
**сателно времето на настъпване на произшествието, доколкото по делото не се
събраха до**зателства ищецът да се е намирал в това негативно състояние, в
**къвто и да е период от време след инцидента. При горните доводи, съдът
определя по справедливост обезщетение в размер на 1000 лева, дължимо на осн.
чл.432, ал.1 КЗ, **то за горницата над 1000 лева до достигане пълния размер от
5000 лева, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
В полза
на ищеца и на основание чл.84 ал.3 ЗЗД вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД, следва да се присъди и законната лихва
върху присъдените суми за обезщетяване на претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди, считано от датата на увреждането – 26.06.2017 г. до
окончателното изплащане.
Присъдените суми могат да бъдат
платени по банкова смет** *** – IBAN ***.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и съразмерно на уважената част
от ищцовата претенция,
ответникът следва да заплати на ищцата
съдебно-деловодни разноски в общ размер на: 329,95 лева, от които: 77,38 лева -
внесена държавна такса; 74,30 лева депозити за вещи лица и 178,27 лева -
адво**тско възнаграждение. Ответникът възразява за прекомерност на заплатеното
адво**тско възнаграждение, но възражението е неоснователно, доколкото
възнаграждението е уговорено в размера, установен от чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адво**тските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът следва да заплати на ответни** разноски в размер на 496,53 лева, от
които: 75,23 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 421,30 лева – депозити за вещи лица.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 КЗ, „Групама застраховане” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „****” №**, бл.*,
ет.*, да заплати на В.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми:
- сумата от 934,44 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на л.а. „***”, рег. № *****,
собственост на ищеца, при ПТП, настъпило на 27.06.2017 г., гр. Д., причинено от
водач на л.а. „*****”, рег. № ****, застрахован в ответното
дружество по застрахов** „Гражданс** отговорност на автомобилистите”, ведно със
законната лихва от датата на деликта – 27.06.2017 г. до окончателното
изплащане, **то ОТХВЪРЛЯ ис** в частта над присъдената сума от 934,44 лева до
претендирания размер от 1500 лева, заявен **то частичен иск от претенция с
пълен размер 2500 лева и
- сумата от 1000 лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени уплаха
и тревожност при ПТП, настъпило на 27.06.2017 г., гр. Д., причинено от водач на
л.а. „*****”, рег. № ****, застрахован в ответното
дружество по застрахов** „Гражданс** отговорност на автомобилистите”, ведно със
законната лихва от датата на деликта – 27.06.2017 г. до окончателното изплащане,
**то ОТХВЪРЛЯ ис** в частта над присъдената сума от 1000 лева до пълния
претендиран размер от 5000 лева
ОТХВЪРЛЯ ис** за заплащане на
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило на 27.06.2017 г., гр. Д., причинено от водач на л.а. „*****”, рег. № ****, застрахован в ответното дружество по застрахов** „Гражданс**
отговорност на автомобилистите”, изразяващи се в заплащане от ищеца на сумата
от 720 лева за наем на гараж, за период от 12 месеца, **то неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ ис** за заплащане на
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило на 27.06.2017 г., гр. Д., причинено от водач на л.а. „*****”, рег. № ****, застрахован в ответното дружество по застрахов** „Гражданс** отговорност
на автомобилистите”, изразяващи се в заплащане от ищеца на сумата от 500 лева –
адво**тско възнаграждение по пр. пр. 1418/2017 г. по описа на ДРП, **то
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ ис** за заплащане на
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило на 27.06.2017 г., гр. Д., причинено от водач на л.а. „*****”, рег. № ****, застрахован в ответното дружество по застрахов** „Гражданс**
отговорност на автомобилистите”, изразяващи се в заплащане от ищеца на сумата
от 90,55 лева, за закупуване на ле**рства, **то неоснователен.
ОСЪЖДА „Групама застраховане”
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „****” №***,
бл.*, ет.*, да заплати на, да заплати на С.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 329,95 лева,
представляваща сторените разноски по делото.
ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН **********, с адрес: *** да
запалти на „Групама застраховане” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „****” №**, бл.*, ет.*, сумата от 496,53 лева,
представляваща сторените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Д.кия окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: