№ 245
гр. Бургас, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500106 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.121 вр. чл.274 и сл.от ГПК.
Постъпила е частна жалба от А. С. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Н.,
ул. „С.“ № **, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Марияна
Пушева- АК- Бургас против определение № 790 от 03.12.2021 г., постановено по гр.д.№
1448/2021 г. по описа на РС – Несебър, с което на основание чл.118, ал.2 вр. с чл. 105 от
ГПК производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд–
Варна.
В жалбата се изразява недоволство от обжалваното определение с твърдения, че
същото е незаконосъобразно и неправилно, като постановено при нарушение на
процесуалния и материалния закон, както и при липса на мотиви. Жабоподателят навежда
доводи, че местната подсъдност на делото по предявения иск по чл. 49 от СК следва да се
определи по настоящия адрес на детето, родено от брака, който е в гр. Несебър по аргумент
на правилата на чл. 322, ал. 2 от ГПК, а не съгласно общата подсъдност по чл. 105 от ГПК
съобразно постоянния адрес на ответницата в гр. Варна, която подсъдност счита, че не е в
интерес на детето.В подкрепа на тези свои доводи в частната жалба са изложени подробни
съображения и е цитирана съдебна практика. Моли въззивният съд да отмени обжалваното
определение и да постанови производството по делото да продължи в РС- Несебър. Към
частната жалба са приложени писмени доказателства.
В подадения в срока по чл.276, ал.1 от ГПК писмен отговор ответницата СТ. ИВ.
АР., чрез пълномощника си адв. Фанка Димитрова е изразила становище за неоснователност
на частната жалба. Посочила е, че цитираната в жалбата съдебна практика е неотносима в
случая, тъй касае спорове относно родителски права и лични отношения с деца, за
разглеждане на които законодателят е предвидил специална местна подсъдност по
настоящия адрес на детето. Заявява, че местната подсъдност по предявения иск по чл. 49,
ал. 1 от СК се определя по общите правила на чл. 105 от ГПК, независимо дали с него са
съединени небрачни искове за предоставяне на родителски права, лични отношения и
издръжка на деца. Сочи, че тя и детето живеят в гр. Варна, където е постоянния й адрес
съгласно представените пред районния съд писмени доказателства. В подкрепа на
съображенията си цитира съдебна практика и представя писмени доказателства. Моли за
1
потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на разноските пред въззивната
инстанция за платено адвокатско възнаграждение.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, приложените по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт и е подадена от легитимирано лице, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивният съд намира частната жалба за неоснователна,
по следните съображения:
Производството пред първоинстанционниятс съд е образувано по реда на чл. 318 и
сл. от ГПК по исковата молба от ищеца А. С. А. срещу ответницата – негова с. СТ. ИВ. АР.,
от гр. К., с която е предявил иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на
брака им развод поради дълбоко и непоправимо разстройство без съдът да се произнася по
въпроса за вината, като наред с брачния си иск ищецът е заявил, че не се противопоставя
родителските права върху роденото от брака малолетно дете С. А. А. да се предоставят за
упражняване на майката- ответница при определяне на ищеца- баща на широк режим на
лични отношения с детето и присъждане на издръжка в минимален размер. Ищецът е
предявил и иск да му бъде предоставено за ползване след развода на семейното жилище,
находящо се в гр. Несебър, собственост на неговите родители, както и искане ответницата да
възстанови предбрачното си фамилно име „С.“.
С допълнителна молба ищецът е поискал определяне на привременни мерки на
основание чл. 323 от ГПК, по което искане с определение от 030.11.2021г. съдът е насрочил
съдебно заседание на 14.12.2021г. от 13.30 часа.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е подала писмен отговор на исковата молба, в
който е направила възражение за местна подсъдност на делото, като е поискала делото да се
изпрати за разглеждане в Районен съд- гр. Варна, в чийто съдебен район се намира
постоянният й адрес съгласно приложеното копие от личната й карта.
С обжалваното определение, районният съд като е приел, че с оглед направеното от
ответницата възражение по чл. 119, ал. 4 вр. с чл. 105 от ГПК местната подсъдност на
предявения брачен иск по чл. 49, ал. 1 от СК се определя по постоянния й адрес в гр. Варна,
е отменил насроченото заседание по привременните мерки, прекратил производството по
делото и го е изпратил за разглеждане на Районен съд - Варна, който е счел за местно
компетентния съд съгласно правилата за общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК.
Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно, като
постановено при съобразяване на процесуалните правила, предвидени в ГПК.
В настоящия случай, предмет на делото е иск за развод по чл. 49, ал. 1 от СК, като с
него са съединени за разглеждане и небрачни искове по чл. 322 от ГПК. Предвид липсата на
специални правила, предвидени в ГПК местната подсъдност на иска за развод се определя
по общото правило на чл. 105 от ГПК - по постоянния адрес на ответника. Тази обща
подсъдност определя и местно компетентния съд, който разглежда заедно с брачния иск и
съединените с него небрачни искове, свързани с родителски права, местоживеене, лични
отношения и издръжка, по които въпроси в бракоразводния процес съдът е длъжен
служебно да се произнесе, ако от брака има ненавършили пълнолетие деца /в т.см.
определение № 468 от 23.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3206/2013 г., III г. о., ГК на ВКС и
определение № 642 от 3.08.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2480/2021 г., III г. о., ГК на ВКС /.
По горните съображения неоснователни се явяват доводите в жалбата, че местната
подсъдност по иска за развод следва да се определи по настоящия адрес на детето, респ., че с
оглед интереса на детето, делото да се разглежда от съда, най-близък до местопребиваването
2
му, независимо от постоянния адрес на ответника. Цитираната в тяхна подкрепа от
жалбоподателя съдебна практика касае друг вид спорове, в които няма предявен иск за
развод, поради което се явява неотносима.
На следващо място, следва да се отбележи, че за общата местна подсъдност съдът не
следи служебно, а съгласно чл. 119, ал. 4 от ГПК възражение за неспазването й може да се
прави от ответника най-късно в срока по чл. 131 от ГПК.
В случая, ищецът е предявил иска си за развод пред РС-Несебър, който е съдът по
постоянния му адрес. В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чийто постоянен адрес
съгласно представените доказателства е в гр. Варна, е направила възражение за местна
подсъдност на делото с искане за изпращането му за разглеждане от съдът, в чийто съдебен
район се намира постоянния й адрес – РС- Варна. Съобразявайки процесуалните правила на
чл. 105 вр. с чл. 119, ал. 4 от ГПК правилно с обжалваното определение РС- Несебър е
преценил, че с оглед направеното от ответницата възражение за местната подсъдност
производството следва да се прекрати, в т.ч. и да се отмени насроченото заседание по
привременни мерки, като делото да се изпрати за разглеждане на Районен съд – Варна,
явяващ се местно компетентния съд съгласно правилата за общата местна подсъдност по чл.
105 от ГПК, тъй като в неговия съдебен район се намира постоянния адрес на ответницата.
От гореизложеното следва, че обжалваното определение по чл. 118, ал. 2 от ГПК е
правилно и законосъобразно, тъй като е постановено при спазване на процесуалните
правила за определяне на местната подсъдност на делото, което води до извод за
неоснователност на частната жалба и налага същата да бъде оставена без уважение.
Независимо от изхода на спора, въззивният съд счита, че в настоящото производство
в полза на ответницата по жалбата не следва да се присъждат претендираните от нея на
разноските, направени във въззивната инстанция за платено адвокатско възнаграждение, а
същите следва да се присъдят според крайния изхода на делото, по следните съображения:
На основание чл. 81 от ГПК разноски се дължат тогава когато се постановява краен
акт по делото, като разноски могат да се присъдят и в частно производство, когато то е
образувано по частна жалба срещу определение за прекратяване на производството по
делото, с което обаче се отказва разрешаване на съдебния спор. В случая в настоящото
производство съдът разрешава въпросът относно това кой районен съд е местно
компетентен да разгледа брачния и съединените с него искове, поради което с оглед
предмета си, настоящото определение по чл. 131 от ГПК не представлява краен акт по
спора, с който се приключва делото като исков процес. Това налага извод, че в този етап на
производството делото по исковете не е приключило, поради което нормата на чл. 81 от
ГПК в случая е неприложима, а разноските, в т.ч. и тези, направени в настоящото
производство следва да се присъдят при решаване на делото с оглед крайния изход на спора
/в т см. определение № 601 от 1.10.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 259/2019 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Галина Иванова/.
Мотивиран от горното и на основание чл. 121 от ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. С. А., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Н., ул. „С.“ № **, подадена чрез упълномощения му процесуален
представител адв. Марияна Пушева- АК- Бургас против определение № 790 от 03.12.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 1448/2021 г. по описа на РС – Несебър, с което на основание чл.118,
ал.2 вр. с чл. 105 от ГПК производството по делото е прекратено и е изпратено по
подсъдност на Районен съд–Варна.
3
Делото да се изпрати по местна подсъдност на Районен съд –Варна.
Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на Районен съд-
Несебър.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4