РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 88660
гр. София, 05.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20251110128201 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление от И. Д. Д срещу „Дойче Луфтханза“ АД чрез
действащото на територията на Република България Търговско представителство на
чуждестранното лице „Дойче Луфтханза“ с Булстат: ********* за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
При извършена служебна справка се установи, че длъжникът „Дойче
Луфтханза“ АД няма седалище на територията на Република България, като е налице
единствено регистрирано търговско представителство - „Дойче Луфтханза“ –
търговско представителство, Булстат: *********, което се установява от извършената
справка в Регистър Булстат към АВ. Според чл. 24, ал. 1 от Закон за насърчаване на
инвестициите чуждестранните лица, които имат право да извършват дейност по
националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски
представителства, които се регистрират в Българската търговско-промишлена палата.
Последните обаче не са юридическо лице и не могат да извършват стопанска дейност,
поради което и не са правни субекти, вкл. на частното право, съгласно чл. 24, ал. 2 от
Закон за насърчаване на инвестициите. Регистрацията – Булстат е единствено за целите
на данъчното и трудово законодателство. Налага се извод, че търговските
представителства на чуждестранните лица са неперсонифицирани и неправосубектни,
поради което и не могат да се конституират като страни по граждански дела, тъй като
не разполагат с активна/пасивна процесуална легитимация, с изключение на
административните производства, свързани с данъчни и осигурителни въпроси.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК и ТР 4/2013-2014-ОСГТК, т. 3б, заповед за
изпълнение на парично задължение не се издава, респ. съдебната процедура по реда на
чл. 410 от сл. е неприложима, ако длъжникът - търговец няма седалище и адрес на
управление на територията на Република България (така Определение от 25.01.2021 г.
по в.гр. д. № 12099/2020 г. по описа на СГС и др.).
От обстоятелството, че търговското представителство не е юридическо лице и
няма право да извършва стопанска дейност /чл. 24, ал.2 от Закона за насърчаване на
инвестициите/, следва да се приеме, че търговецът – длъжник по заявлението няма
нито седалище, нито място на дейност на територията на страната. Последното е
пречка за издаване на заповед за изпълнение /чл. 411, ал. 2, т. 4 и т. 5 ГПК/.
1
Доколкото след извършена справка в Търговския регистър не се установи
„Дойче Луфтханза“ да има седалище на територията на Република България, то
подаденото заявление следва да бъде отхвърлено. Заповедното производство е
факултативен способ за защита на права, което може да бъде проведено при наличие
на специфични предпоставки. Липсата им не осуетява възможността на заявителя да
потърси защита на правата си по общия ред на исковото производство и
международното частно право.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 169410/15.05.2025 г. по описа на СРС, подадено
от И. Д. Д срещу „Дойче Луфтханза“ АД чрез действащото на територията на
Република България Търговско представителство на чуждестранното лице „Дойче
Луфтханза“ с Булстат: *********.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис на заявителя.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2