Решение по дело №13/2013 на Районен съд - Айтос

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E 

 

№  62

 

гр. Айтос, 17.04.2013 година

 

 

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

 

 

Айтоският районен съд - наказателна колегия, ІІ-ри състав, в публично заседание на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година, в състав :

 

                                 Председател :  Мария Джанкова 

                                                                    Съдебни заседатели : .…….....…………

                                                                                    Членове : ........……………..

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора………...., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АНХ дело  N 13  по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е образувано по жалба на Ц.С.С., ЕГН **********,*** против Наказателно постановление № 623/19.12.2012 г. на Началник “Митница” - гр. Бургас, с което за нарушение по чл.126 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на жабоподателката е наложена  г л о б а в размер на 1000,00 (хиляда) лева, а на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС в полза на Държавата са отнети стоките, предмет на нарушението, а именно общо 40  литра етилов алкохол, с общ размер на дължимия акциз 180,40 (сто иосемдесет лв. и четиридесет ст.) лева.

Жалбоподателката, действайки чрез пълномощника си оспорва верността на констатираната в обжалваното постановление фактическа обстановка. Моли обжалваното  постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Ангажира писмени доказателства.

 

Въззиваемата страна Началника на “Митница” - Бургас чрез процесуалния си представител моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че производството е било надлежно и законосъобразно проведено, нарушението е съставомерно и доказано.

 

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде потвърдено, поради следните съображения :

 

На 05.06.2012 година около 15.30 часа в село Т., община Руен, служители на РУ “Полиция” – Руен спрели за проверка лек автомобил “Ауди А4” с рег.№ ***. В автомобила пътували две  лица от женски пол, съответно: водач на автомобила - С. И. А., ЕГН ********** и  пътник - жалбопадателката Ц.С.С., ЕГН **********,***. При проверка на превозното средство, полицейските служители открили в багажника наличие на 4 бр. ПВЦ туби с вместимост от по 10 литра, всяко от които пълна до горе с жълто – кафява течност (кехлибарена на цвят), с мирис на етилов алкохол – общо 40 литра, за които лицата не представили документ за произход, както и доказателства удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза им.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от събраните по делото гласни доказателства – показанията на актосъставителя и свидетеля по акта.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Административно наказателното производство е образувано въз основа на АУАН № 537 от 26.09.2012 г. Повод за образуване на производството е станало задържането на 15.06.2012 г. на настоящата жалбодателка в лек автомобил „Ауди А4” рег. № ***,  и откриването в посоченото превозно средство на 4 бр. ПВЦ туби с вместимост по 10 литра, съдържащи жълто-кафява течност с мирис на етилов алкохол – общо 40 литра, за които лицето не разполагало с документ за произход и за начислен, платен или обезпечен акциз. В автомобила освен Ц.С.С. било установено още едно лице С. И. А., водач на спрения автомобил, но тъй като жалбоподателката не оспорва, че към момента на задържане на автомобила откритите туби са били в нейна фактическа власт, предназначени за почивката им на язовир-Цонево,  съдът приема липса на спор досежно авторството на деянието. В тази връзка съдът съобрази твърденията, изложени в жалбата, от които може да се направи обоснован извод, че С. И. А. е била водач на автомобила, с който са превозвани тубите, но фактическата власт е била на жалбоподателката, която твърди, че е приготвила алкохола за лична употреба. Айтоска районна прокуратура е била сезирана, но с постановление от 19.07.2012 г. РП-Айтос е отказала да образува досъдебно производство и постановлението е изпратено на Митница-Бургас за образувано на административно наказателно производство. За изследване съдържанието на пластмасовите туби били взети проби, от които се установява, че процесните туби съдържат етилов алкохол, неденатуриран, с действително алкохолно съдържание по обем – 41, 7 % vol, годен за консумация. Съгласно заключението пробата отговоря на дефиницията на чл.9, т.1 от ЗАДС за етилов алкохол, включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2% vol. В жалбата си Ц.С. е заявила, че пренасяла процесния алкохол за собствена употреба, с цел да обезпечи нуждите за предстояща почерпка на рокерски събор. Въз основа на събраните доказателства, срещу жалбоподателката, в нейно присъствие най-напред бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 537 от 26.09.2012 г., а впоследствие  било издадено и атакуваното сега наказателно постановление, в което за административно нарушение било прието превозването с цитираното превозно средство в гр.Айтос на общо 40 литра етилов алкохол в 4 бр. пластмасови туби, с вместимост 10 литра, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Деянието било правно квалифицирано по чл.126 от ЗАДС.

Тази фактическа обстановка се установява от приетите в съдебното производство писмени доказателства по административно наказателната преписка, и представената в съдебно заседание заповед № ЗАМ-568 от 24.10.2011 г. на Директора на Агенция „Митници”, доказваща предметната и териториалната компетентност на административно наказващия орган, както и от свидетелските показания на актосъставителя М.И..

Изложената фактическа обстановка не е спорна между страните. Признава се от жалбоподателката, чиито възражения могат да се определят като искане за признаване на маловажност на извършеното нарушение.

Като съобрази събраните доказателства и закона, съдът счете, че в административно наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на защита на жалбодателката, актът и наказателното постановление са издадени от легитимирани органи, по предвидения в закона ред и форма и съдържат всички изискуеми съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Така жалбодателката е могла да развие и реализира в пълен обем правото си на защита в производството.

Актът е съставен на 26.09.2012 г., а нарушението е извършено на 15.06.2012 г., но съдът приема, че тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, за който е длъжен служебно да следи, е спазен. Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато не е съставен акт за установяване на митническо нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли две години от извършване на нарушението. В случая, нарушението е извършено на 15.06.2012 г., когато от РУП-Руен е задържан автомобила, с който е пренасян алкохола. Видно обаче от постановлението на РП-Руен нарушението е установено за първи път от митническите органи най-рано на 19.07.2012 г., когато в централното митническо управление е изпратено постановлението на РП-Айтос, с което е отказано образуването на досъдебно производство и преписката е препратена по компетентност на митническите органи за образуване на административно наказателно производство по ЗАНН. След като нарушението е установено от митническите органи най-рано на 19.07.2012 г., следователно към датата на съставяне на АУАН – 26.09.2012 г., не е изтекъл както три месечния срок от установяване на нарушението и откриване на нарушителя, така и двугодишния срок от извършване на нарушението.

          Деянието е подробно описано и правилно  квалифицирано като нарушение по чл.126 от ЗАДС, която норма предвижда административно наказателна отговорност за лице, което произвежда, държи на склад или в търговско помещение, или в превозно средство, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. В конкретния случай се касае за държане на акцизни стоки – етилов алкохол без какъвто и да е документ измежду предвидените в ЗАДС. В тази връзка доводите, че алкохолът е предназначен за собствена употреба, поради което за него нямало издаден документ, доказващ заплащането, начисляването или обезпечаването на акциза, не могат да обосноват извод за липса на извършено нарушение, или за липса на виновно поведение от страна на жалбоподателката. Цитираната законова разпоредба по чл.126 от ЗАДС не държи сметка кога, къде и при какви обстоятелства е била произведена акцизната стока, но във всички случаи изисква производството, складирането, предлагането, продажбата или превоза на такива стоки да се извършва всякога с надлежен документ, доказващ внасянето, обезпечаването или начисляването на следващия се върху тях акциз. Настоящият случай е именно такъв, и жалбоподателката безспорно е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 126 от ЗАДС, тъй като е държала немалкото количество от 40 литра акцизна стока-алкохолна напитка без споменатите по-горе документи. Самото количество алкохол пък е основание да не се приемат изложените доводи за маловажност на случая.

          За извършеното нарушение, предвиденото в закона наказание за нарушители – физически лица е глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лева, а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лева. Изчисленият в хода на производството акциз върху процесната стока на основание чл.31, ал.1, т.5 от ЗАДС възлиза на 180,40 лева, поради което на жалбоподателката правилно е определено административно наказание глоба в минималния установен в закона размер – 1000 лева. Намалената ставка по чл.31, ал.1, т.6 от ЗАДС в размер на 550 лева за 1 хектолитър чист алкохол се прилага само за количества до 30 литра годишна на семейство. При произведен етилов алкохол /ракия/ над това количество, регистрираното лице заплаща пълния размер на акциза – т.е. 1 100 лева за 1 хектолитър, т.е. този по чл.31, ал.1, т.5 от ЗАДС. С оглед така индивидуализирания размер на санкцията, за съда не съществува основание и възможност да преценява този размер, или да го намалява.

Законосъобразно е постановено отнемане в полза на държавата на акцизната стока-предмет на нарушението, а именно общо 40 литра етилов алкохол, с общ размер на дължимия акциз 180.40 лева. Съгласно нормата на чл.124, ал.1 от ЗАДС, отнемане на предмета се постановява винаги, включително и ако извършителят е неизвестен, когато е извършено нарушение по чл.126 от ЗАДС, а настоящият случай е именно такъв.

По изложените съображения, като намери наказателното постановление за правилно, законосъобразно и обосновано, на основание чл.63 ал.1 предложение първо от ЗАНН, Айтоският районен съд

 

  Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 623 от 19.12.2012 г., издадено от Началник Митница-гр.Бургас, с което на Ц.С.С., ЕГН **********, за нарушение по чл.126 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), е наложена „Глоба” в размер на 1 000, 00 лева, а на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, в полза на държавата са отнети стоките, предмет на нарушението, а именно 4 бр. ПВЦ туби с вместимост 10 литра, общо 40 литра етилов алкохол неденатуриран, с действително алкохолно съдържание по обем – 41, 7 % vol.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: