№ 13049
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А. В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Е. В. Д.
като разгледа докладваното от А. В. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20211110170863 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 500, ал.1, т.1
КЗ за сумата от 500,00 лева - частичен иск от сума в общ размер на 240 000,00
лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди по щета № ., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 10.12.2021г. до окончателното й изплащане, както и иск с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от 500,00 лева - частичен
иск от сума в общ размер на 2 541,85 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № ., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 10.12.2021г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът основава претенциите си на изплатено застрахователно
обезщетение въз основа на сключен договор за застрахоВ. „Г.”, за вреди,
причинени от виновно и противоправно поведение на ответника, при
управление на МПС под въздействието на наркотични вещества. Ищецът
твърди, че на 31.05.2019г. е реализирано ПТП, при което ответникът К. Т. Т. -
като водач на лек автомобил „..“ с рег.№ .., управлявайки същия под
въздействието на наркотични вещества, с превишена и несъобразена скорост,
в следствие на което губи контрол над автомобила, се завърта странично и
навлиза в лентата за насрещно движение и се удря в насрещно движещия се
лек автомобил „.“ с рег.№ .. В резултат на настъпилото произшествие на
1
място загива пътничката в МПС марка „." – Д. В. В., а посоченият автомобил
„.“ е силно увреден. Във връзка с това деяние е съставен Констативен
протокол за ПТП от органите на М. и е образувано досъдебно производство, в
хода на което безспорно е установено, че пътнотранспортното произшествие
е настъпило по вина на К. Т., както и че същият е управлявал автомобила под
въздействието на наркотично вещество, но на основание чл. 25, ал 1, т. 1, пр.
2 НПК проиводството е спряно. За причинената смърт на Д. В., нейните
родители В. В. В. и П.В. В. са предявили претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, като
въз основа на нея при ищеца е била образувана щета № .9, съответно са
определени и изплатени застрахователни обезщетения в размер на по 120
000,00 лева за всеки един от тях /плащането било извършено на 23.03.2020 г./.
По отношение на увредения автомобил марка „.", в „Д.." ЕАД е подадено
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от собственика на
автомобила, въз основа на което е образувана щета № .. След изготвяне на
опис заключение и доклад по щета е установено, е налице е т.нар. „тотална"
щета, като на собственика на МПС е изплатено обезщетение в размер на 2
541,85 лева, представляващо 75 % от действителната стойност на автомобила
към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Ответникът К. Т. Т., действащ чрез своя настойник Т. К. Т. (баща), е
подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в който оспорва
предявените искове. Оспорва изложените твърдения в исковата молба, а
именно че ответникът е управлявал МПС под въздействието на наркотици, с
превишена и несъобразена скорост, в резултат на което е реализирал ПТП,
причинило смъртта на Д. В., като в условията на евентуалност твърди, че е
налице случайно деяние. Счита, че не са налице елементите на фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД. Оспорва представените с исковата молба писмени
доказателства – Констативен протокол за ПТП, съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза. Оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение за л.а. „.“, модел „.“, размера на
платеното застрахователно обезщетение по двете щети, както и извършването
на плащанията. В условията на евентуалност, твърди, че е налице
съизвършителство от страна на водача на л.а. „.“ и съпричиняване от страна
на пострадалата Д. В. В..
2
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и
праВ. страна:
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, освен в
случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата,
като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръВ. над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да
се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици
или други упойващи вещества.
В тежест на ищеца е докаже че е налице валиден договор за
задължително застраховане „ГО”, в срока на застрахователното покритие на
който е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по последния, че
събитието е в причинна връзка с противоправно поведение на застрахования
при ищеца водач, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди в предявения размер, както и че ответникът е
управлявал МПС под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества.
Съдът намира, че от приетите по делото доказателства се установява по
безспорен начин реализирането на твърдяното от ищеца пътнотранспортно
произшествие, като в тази връзка в еднопосочна насока са събраните писмени
доказателства, показанията на разпитания свидетел Д. Б. Р., както и
заключенията по изготвените медицинска и автотехническа експертизи. Въз
основа на тях се установява, че на 31.05.2019г. на път ., в посока гр. С. – с. М.,
ответникът е управлявал лек автомобил „.“ с рег. № .., като отдясно на него на
предната седалка в същия автомобил е пътувала Д. В. В.. По време на това
движение, което е със скорост над разрешената съобразно поставен пътен
знак, автомобилът е навлязъл в насрещната пътна лента, при което е настъпил
удар между дясната част на същия и предната част на движещия се в
насрещната лента лек автомобил „.“ с рег. № ., като в резултат на удара
3
пътуващата до ответника пътничка е починала, самият той е сериозно увреден
здравословно, както и са нанесени материални щети по другия автомобил.
Както беше посочено, събраните доказателства са еднопосочни по отношение
на механизма на настъпване на произшествието, като това се потвърждава
включително от показанията на свидетелката Р., която се явява водач на
другия автомобил, който е участник в същото и подробно пресъздава своите
лични възприятия. Изявленията й кореспондират с изясненото от вещото лице
по изготвената автотехническа експертиза, както и с обективно установения
факт, че произшествието е настъпило в насрещната пътна лента по
отношение на движението на автомобила, управляван от ответника. Липсват
събрани доказателства, които да са в различна насока.
Съдът намира, че с оглед на установената фактическа обстаноВ. следва
да се приеме, че причина за настъпването на произшествието е начинът на
управление на автомобила от страна на ответника Съгласно чл. 20, ал. 1
ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, а ал. 2 повелява, че водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. По силата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
определените в закона стойности на скоростта в km/h, а по силата на ал. 2
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената В.л. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая се изяснява,
че ответникът, в качеството на водач на посочения автомобил, се е движел със
скорост, която надвишава разрешената с пътен знак (скоростта е била 73,8
км/ч, при разрешени 50 км/ч) , както и че не е успял да контролира
автомобила посредством органите за управление, вследствие на което се е
стигнало до навлизане в лентата за насрещно движение и до удара в другия
автомобил. Във връзка с произшествието е образувано наказателно
производство ДП № .. по описа на РУ на М.-Л., пр. пр. № 1.. по описа на ..., за
извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.
4
С постановление от 18.02.2019 г. на ... наказателното производство е спряно
на основание чл. 25, ал. 1, т. 1, пр. 2 НК, поради констатацията, че виновното
лице – ответникът, след извършване на престъплението е получило тежко
увреждане /заболяване/, което пречи на провеждане на производството.
Съдът намира, че следва да се приемат за неоснователни твърденията на
ответната страна за наличие на съпричиняване, доколкото от събраните
доказателства не може да се направи извод за осъществено поведение от
страна на водача на другия автомобил или пътуващата В.втомобила на
ответника Д. В. В., което да е допринесло за настъпването на произшествието
или за вредите от него, като включително се изяснява безспорно, че
починалата е била с поставен обезопасителен колан към този момент.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява,
че към датата на произшествието по отношение на управлявания от ответника
лек автомобил „.“ с рег. № .. е имало сключен и действащ договор за
застрахоВ. „ГО на автомобилистите“, по който застраховател е ищцовото
дружество. Това се потвърждава от приетите по делото писмени
доказателства, представени от ищеца – включително застрахователна полица,
както и заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза,
изясняващо плащането на застрахователната премия по договора.
По делото безспорно се установява и че във връзка с процесното
произшествие ищецът, в качеството на застраховател на гражданската
отговорност на ответника, е платил застрахователни обезщетения за
причинени неимуществени вреди на всеки от двамата родители на починалата
при произшествието Д. В. В.. Съдът намира, че следва да се приеме и че
обезщетенията са справедливо определени, съобразявайки заключението по
изготвената съдебно-медицинска експертиза, показанията на свидетеля В. В.
В., както и съобразно нормалната житейска логика за страданията, които
съпровождат загубата на дете. Въз основа на заключението по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, както и съобразно изводите по
автотехническата експертиза, се изяснява и настъпването на твърдените от
ищеца имуществени вреди, респективно плащането на обезщетение във
връзка с тях.
От друга страна съдът намира, че по делото, не се установява една от
изискуемите предпоставки за възникване на регресна отговорност,
5
респективно на задължение за ответника да възстанови на ищеца платените
обезщетения. Както беше посочено, отнесено към процесната хипотеза,
съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски,
когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното
превозно средство под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества. Съдът намира, че в случая не може да се приеме за установено, че
към момента на настъпване на произшествието ответникът е бил под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества. В тази връзка
следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по изготвената
съдебна химико-токсикологична експертиза, доколко същото се явява
достатъчно мотивирано и дадените отговори са изцяло в компетентността на
експерта. От заключението се изяснява начинът, по който са взети проби от
кръв и урина от ответника след произшествието, както и съответно, че в
кръВ. не е установено наличие на алкохол, наркотични вещества и техни
метаболити, както и на психоактивни медикаменти, некласифицирани като
наркотични, а в урината не е установено наличие на алкохол и наркотични
вещества, но е установено присъствие на метаболит на наркотичното
вещество тетрахидроканабинол, доказващ употребата на наркотично
вещество в предходен момент от време. Вещото лице подробно изяснява,
включително и при разпита му в съдебно заседание, във връзка с посочената
констатация за наличието на метаболит на наркотично вещество в урината,
вероятният период, преди който е възможно да е употребено наркотично
вещество, както и категорично заявява, че предвид липсата на констатирано
наркотично вещество в кръВ., не може да се очаква ефект от негова страна
върху централната нерВ. система, като в съдебно заседание е пояснено, че не
е възможно това наркотично вещество да проявява каквото и да било
психоактивно действие върху лицето към момента на изследването.
Предвид изложеното съдът намира, че в случая въз основа на събраните
по делото доказателства не се установява ответникът да е управлявал
автомобила под въздействието на наркотици или други упойващи вещества,
респективно не са налице предпоставките за уважаване на предявените искове
и същите следва да бъдат отхвърлени.
Право на разноски на разноски при този изход от спора има ответникът,
6
на когото следва да се присъди сумата 500 лева, представляваща разноски за
депозит за експертиза. На процесуалния представител на ответника на
основание чл.38, ал.2, вр. чл. 38, а.1, т. 2 ЗА и предвид направеното искане,
следва да бъде присъдено възнаграждение в размер 1000 лева за предоставена
безплатно защита, което кореспондира със сложността на делото и
положените процесуални усилия. На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати сумата 500 лева за платено възнаграждение от
бюджета на съда за изготвяне на експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д..“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. С. срещу К. Т. Т. ЕГН **********, с адрес гр. С., осъдителни
искове с правно основание чл. 500, ал.1, т.1 КЗ за сумата от 500,00 лева -
частичен иск от сума в общ размер на 240 000,00 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
по щета № ., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
10.12.2021г. до окончателното й изплащане и иск с правно основание чл. 500,
ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от 500,00 лева - частичен иск от сума в общ размер на
2 541,85 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по щета № ., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 10.12.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д..“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на К. Т. Т. ЕГН **********, с
адрес гр. С., сумата 500 лева, представляваща разноски за депозит за
експертиза.
ОСЪЖДА Д..“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С. ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат А. Х. Д., с адрес гр. С., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
вр. чл.38, ал.2 ЗА, сумата 1000 /хиляда/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д..“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр. С. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен
съд сумата 500 лева, представляваща разноски за експертиза, заплатени от
7
бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8