№ 20040
гр. София, 05.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110164589 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Молителите адвокат *** и адв. *** са поискали с молби от 03.12.2024 г., изменение
на решение № 21216 от 22.11.2024 г. по гр.д. № 64589/2013 г., СРС, 161 с-в, в частта на
разноските. Твърдят, че неправилно съдът не е признал адвокатско възнаграждение на
молителите от общо 960 лв. за исковото дело за *** и 450 лв. за заповедното дело за ***.
Позовава се на съдебна практика. Твърди, че съдът нямал способности да оценява труда на
адвокатите и минимумите по Наредба № 1/2004 г. били съобразени със среднопазарните
цени. Сочат, че определеният брой часове труд в решението бил произволен. Моли съдът да
присъди адвокатски хонорар над 385 лв. до 960 лв. в исковото дело за *** и над 115,50 лв. до
450 лв. за заповедното дело за ***.
Ответникът по молбата, ищец по делото, „Софийска вода“ ЕАД не е подал отговор
на молбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото,
намира от правна и фактическа страна следното:
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на безплатно представителство от адвокат по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
С решението съдът е присъдил на молителите хонорар в хипотезата на чл. 38, ал. 2
ЗАдв., като с молбата, с която е сезиран, последният иска изменение на така определените
разноски. В закона липсва уредба, която да дава право на съда да изменя сам определения
адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., но очевидно ще следва по аналогия на закона да се
приложи нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК. Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда,
постановил решение, да го измени или допълни сам в частта за разноските. Молбата е
подадена в преклузивния срок по същата норма и е допустима, тъй като е представен списък
на разноски по чл. 80 ГПК.
1
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
С решението съдът изцяло е отхвърлил предявените против ответницата искове.
Ответникът е защитаван безплатно от молителите на основание т. 2 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. –
материално затруднено лице – съответни в исковото дело и в свързаното с него заповедно
дело.
Както е посочено в договора за правна защита и съдействие и в чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
хонорарите са съобразени с минимумите по Наредба № 1/2004 г. Тези минимуми са
установени в национална правна норма. Съдът обаче има задължение да прилага правото на
Европейския съюз, което е с примат над националното. При това да го прилага служебно, а
не по възражение, каквото напр. е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС
във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни и
нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да
откаже да я приложи. Същевременно, горното решение на СЕС не отрича нуждата от
осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото.
С решението, чието изменение в частта за разноските се иска, съдът е възприел свой
алгоритъм за изчисляване на минималното възнаграждение за безплатно представителство,
2
като е възприел изчисляването на минимална почасова ставка труд, която е определил – към
настоящия момент – на 77 лв.
Твърдението на молителите, че минимумите на адв. възнаграждения по Наредба №
1/2004 г. следвало да се прилагат, тъй като били пазарни, противоречат на решението на
СЕС, което приема, че не са и няма как да са съобразени с конкурентното право на ЕС
задължителни минимуми на една услуга, определяни от органи или организации на тези,
които в момента предоставят тази услуга. От уроците по икономика в първи курс на
юридическото образование освен това е добре известно, че всяко принудително ограничение
на цените ограничава и навлизането на нови участници в пазара – затова прекомерно
високите минимални адвокатски хонорари, наложени принудително с правна норма,
ограничават навлизането на нови, неопитни юристи на пазара на адвокатски услуги –
основно по линията на новоприети в колегията адвокати, като същевременно несправедливо
облагодетелстват досегашните участници на пазара – вписаните адвокати. Въпросът пък за
справедливия, непрекомерен размер на една пазарна услуга е безнадежден, като още през 16
и 17 век философите (Francisco de Vitoria, Domingo de Soto, Martín de Azpilcueta, Tomás de
Mercado, и Francisco Suárezса – Школата от Саламанка) и икономистите са се отказали да го
решават.
Доколкото съдът има законово задължение да определи в тежест на насрещната
страна по спора възнаграждение за представлявалия безплатно страната адвокат, от една
страна, а във вътрешното право действаща норма за размера понастоящем няма, всеки съд
не само е свободен, но е длъжен да реши въпроса само според собствената си преценка за
разумното, моралното и справедливото – арг. чл. 5, изр. 2 ГПК. Цитираната от молителите
съдебна практика на ВКС и на СГС обвързва само съдиите в посочените съдебни състави и
никой друг, тъй като в чл. 5, изр. 2 ГПК няма овластяване горестоящите съдебни инстанции
да обвързват долустоящите със своята преценка за разумното, моралното и справедливото.
Молителите не убеждават съда нито че неговият алгоритъм принципно е грешен,
нито че в конкретния случай изчисленията на съда са погрешни. С оглед еднотипността на
спора и неговата простота, броят часове труд не е занижен. Доколкото обаче *** в исковото
дело се е явявал два пъти в съдебно заседание, съдът намира, че броят часове труд не е 5, а 6,
така че възнаграждението му следва да се увеличи с още 1х77 лв. =77 лв. В останалата част
молбите са неоснователни.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по молба от 03.12.2024 г. на адв. ***, на осн. чл. 248 ГПК, решение №
21216 от 22.11.2024 г. по гр.д. № 64589/2013 г., СРС, 161 с-в, в частта на разноските, като
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК ***, да заплати на адв. ***, ЕГН ***, на осн.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. възнаграждение за безплатно представителство по делото на
ответника ***, ЕГН **********, над 385 лв. до 465 лв.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 03.12.2024 г., на адв. ***, за изменение на
решение № 21216 от 22.11.2024 г. по гр.д. № 64589/2013 г., СРС, 161 с-в, в частта на
разноските, в останалата й част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 03.12.2024 г., на адв. ***, за изменение на
решение № 21216 от 22.11.2024 г. по гр.д. № 64589/2013 г., СРС, 161 с-в, в частта на
разноските, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийския
градски съд.
Препис от определението да се връчи на ***, *** и ищеца, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4