Р Е
Ш Е Н
И Е
№260602/22.2.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
районен съд, гражданско отделение, 43-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател:
Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия
гр. дело № 5245 по описа на ВРС за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, с която против Й.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, по
реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК е предявен иск за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№15533 по описа на ВРС за 2019 г., а именно: 700 лева -
главница – дължима сума по договор за паричен заем № 166185/23.01.2018 г.,
сключен между „Сити Кеш“ ООД и Й.Г.М., вземането, по който е прехвърлено от
кредитора в полза на заявителя с договор за цесия от 25.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
30.09.2019 г. до окончателното изплащане; 52,66 лева - договорна лихва,
начислена за периода от 30.01.2018 г. до 29.05.2018 г.; 217,94 лева -
обезщетение за забава, начислено за периода от 30.01.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 30.09.2019 г. Претендират се сторените
разноски.
Обстоятелства,
на които се основават претендираните от ищеца права:
Твърди се наличие на възникнало облигационно правоотношение
между длъжника и „Сити Кеш“ ООД въз основа на сключен между тях договор за
паричен заем №166185. С подписване на договора, ответникът е удостоверил, че е
получил от заемодателя заемната сума в брой. С договора са уговорени срок за
връщане на заетата сума, брой и размер на погасителните вноски. ГПР е фиксиран,
като съгласно приложимите Общи условия, същият може да бъде променян
едностранно. Уговорената лихва е в размер на 58,12 лева. Общата стойност на
плащанията по заема е в размер на 758,12 лева, като същата е платима на 18 броя
равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 42,12 лева, с падеж на
първа погасителна вноска – 30.01.2018 г. и на последна вноска – 29.05.2018 г.
Заявява се, че страните по договора са постигнали съгласие,
заемателят да обезпечи изпълнението на договорните си задължения, като
предостави на кредитора поне две от посочените в договора за заем обезпечения,
а именно: издаване на запис на заповед от заемателя в полза на заемодателя;
поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на
следните условия: да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти
размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях да е в размер на
поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други
договори за заем, сключени от заемодателя, не са заематели по сключени и
непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, нямат кредити към банки
или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към
БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход; залог върху движима вещ, чиято
пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва;
първа по ред ипотека; предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора
за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума
за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва.
Ищецът сочи, че с подписването на договора за заем,
ответникът е декларирал, че се счита за уведомен, че в случай, че в тридневен срок
от подписването на договора не предостави на заемателя договореното обезпечение
или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора,
същият ще дължи на неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Поради
неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на поне две от посочените
обезпечения, в тежест на заемателя е начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 303,88 лева, която е разсрочена на 18 вноски, две от които в размер
на 53,54 лева и шестнадесет в размер на 12,30 лева, платими на съответните
падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.
Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на
процесния договор, в случай че заемателят забави плащането на дължима
погасителна вноска, същият дължи на заемодателя обезщетение в размер на
законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на
настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора
суми. С оглед горното, на ответника е начислено обезщетение за забава в размер
на 217,94 лв., за периода от 30.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението
в съда – 30.09.2019 г.
С приложение №1 към договор за покупко-продажба на вземания
от 25.03.2019 г., заемодателят е цедирал вземането от ответника в полза на
ищеца в настоящото производство. Твърди се, че до датата на подаване на
исковата молба, ответникът е изплатил сума в размер на 179 лева, с която са
погасени следните задължения: 5,46 лева – договорна лихва; 163,11 лева –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 10,43 лева – лихва за
забава.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен
представител оспорва основателността на предявения иск. Въвежда възражение за
недействителност на договора за цесия, доколкото не е посочена продажна цена на
процесното вземане. Намира, че упълномощаването на цесионера от цедента да
уведоми длъжника за прехвърляне на вземането, не произвело действие, с оглед
липсата на нотариално удостоверяване на положените подписи, както и поради
липса на посочена дата в пълномощното. Твърди, че ответникът не е уведомен за
прехвърляне на вземането. Сочи недействителност на договора касателно клаузите
за лихви и неустойки, като противоречащи на ЗПК.
Варненският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна, следното:
Исковата молба е
подадена след успешно проведено производство по чл. 410 ГПК. Въз основа на
заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №
7520/02.10.2019 г., е образувано ч.гр.д. № 15533 по описа на ВРС за 2019 г. и е
издадена заповед за следните суми: 700
лева - главница – дължима сума по договор за паричен заем № 166185/23.01.2018
г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Й.Г.М., вземането, по който е прехвърлено от
кредитора в полза на заявителя с договор за цесия от 25.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
30.09.2019 г. до окончателното изплащане; 52,66 лева - договорна лихва,
начислена за периода от 30.01.2018 г. до 29.05.2018 г.; 140,77 лева – неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, за
периода от 03.04.2018 г. до 29.05.2018 г.; 217,94 лева - обезщетение за забава,
начислено за периода от 30.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда – 30.09.2019 г., както и сторените разноски в заповедното производство.
Заповедта е
връчена на ответника, който в законоустановения двуседмичен срок от
съобщаването /съгласно действащата към тази дата редакция на ГПК/, длъжникът
депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за
установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение
разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова молба, с която
предявява иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за
изпълнение.
От представен по
делото препис от договор за предоставяне на паричен заем №166185/23.01.2018 г.,
се установява, че между „Сити Кеш“ ООД и ответника е възникнало облигационно
правоотношение, като заемодателят е предал на заемателя сума в размер на 700
лева, срещу задължението на последния да върне заетата сума, ведно с договорна
възнаградителна лихва в размер на 58,12 лева, на осемнадесет седмични вноски, две
от които в размер на 5,46 лева и шестнадесет в размер на 46,70 лева. В
погасителен план към договора са вписани падежите на всички погасителни вноски.
Фиксираният годишен лихвен процент по заема е в размер на 40,08 %, а годишният
процент на разходите - 49,84 %. Съгласно чл.4, ал.1 от процесния договор, с
подписването на същия, заемателят удостоверява, че е получил от заемателя
заетата сума.
На основание
чл.7, ал.1 от договора, при забава в плащането на която и да е погасителна
вноска по договора, заемателят заплаща законна лихва върху дължимата сума, за
всеки ден забава, считано от датата на настъпване на просочието до неговото
пълно погасяване.
С подписване на
Приложение №1 от 25.03.2019 г. към договор за покупко-продажба на вземания от 25.03.2019
г., сключен между „Сити Кеш” ООД и „А.з.с.н.в.” ЕАД, заемодателят прехвърля на
ищеца вземането, което има срещу ответника по договор за заем от 23.01.2018 г. Вземането
към ответника е включено в Приложението на позиция № 3400. Ищецът е упълномощен
от цедента да уведоми длъжниците по всички договори, по които вземанията са
прехвърлени по силата на сключения договор за цесия – обстоятелство, което се
установява от представен по делото препис от пълномощно.
По делото са
приложено уведомление за цесия от дата 29.03.2019 г., изпратено от ищеца,
действащ като пълномощник на цедента до ответника. Същото не е връчено на Й.М.. Видно от представените по делото писмени
доказателства – известие за доставяне и обратна разписка на „Български пощи”
ЕАД изпратеното до ответника уведомление не е получено от последния, тъй като
пратката е останала непотърсена.
По делото е
допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза, заключението, на която е
прието по делото като обективно и компетентно. Видно от същото, ответникът е
извършил плащания по процесния договор, в общ размер на 179 лева, от които за
договорна лихва – 5,46 лева, неустойка –
163,11 лева и такси – 10,43 лева. Начисленото обезщетение за забава за периода
от 14.02.2018 г. до 30.09.2019 г. е в размер на 105,07 лева.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.
Предявените
искове намират правно основание в разпоредбите на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр.
чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД вр. чл.84, ал.1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл.99 ЗЗД. Същите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне
относно основателността им.
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в
разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест
на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между
страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да
престира на посочените падежи определена парична сума, на соченото от ищеца
основание, при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. По
отношение на твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като
отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо
поведение от страна на ответника – заплащане на дължими суми, е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение.
По делото бе
безспорно установено, че ищецът и ответникът се намират в облигационна връзка,
възникнала въз основа на сключен договор за паричен заем и договор за цесия.
Договорът за
паричен заем е включен в писмен вид, в съответствие с изискванията на чл.11,
ал.1 ЗПК. Ясно е посочен видът на предоставения кредит, размерът на ГЛП и ГПР.
Налице е индивидуализация относно страните, размера на кредита, дължимата
договорна лихва, размер и условия, при които се начислява обезщетение за
забава. Погасителният план с посочване на падежите и размерите на погасителните
вноски е част от договора. Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК поставя изискването
всички елементи на договора да са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12. Използваният шрифт при изготвяне текста на договора
е еднакъв във всички негови елементи, като размерът на същия не е по-малък от
12 пункта - това обстоятелство се установява без да са необходими специални
технически знания. Текстът на договора е ясен и четлив, като всички негови
отделни елементи са разбираеми за потребителя, а всяка страница от договора е
подписана от заемополучателя. Видно от приобщените материали по ч.гр.д. № 15533/2019
г. на ВРС, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, крайният падеж по договора за паричен заем № 166185/23.01.2018 г. –
29.05.2018 г. е настъпил.
Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето на вземане има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то е съобщено на последния от
предишния кредитор. Законът не указва в каква форма следва да бъде извършено
съобщаването, но то следва да достигне до длъжника. Договорът за цесия, както и
уведомлението до ответника за сключването му, са приложени към исковата молба и
са надлежно връчени на ответника, поради което, най-късно на датата на връчване
на исковата молба, ответникът е уведомен за прехвърляне на вземането. Цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане /решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК/. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на
съдебното производство по предявен иск за установяване дължимостта на
прехвърленото вземане, следва да се приеме за валидно извършено.
Този извод не се
променя от обстоятелството, че съдебните книжа са връчени на ответника чрез
назначения му от съда особен представител, каквото възражение се прави по
делото. Назначеният особен представител може да извършва множество процесуални
действия, извън тези, за които се изисква изрично упълномощаване. Приемането от
особения представител на материалноправно изявление по чл.99, ал.3 ЗЗД,
адресирано до отсъстващ ответник е допустимо, тъй като то не е с оглед
личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни права
/така определение №72/05.02.2021 г. по т.д. №1188/2020 г. на ВКС, I т.о./. Отделно, не се твърди ответникът да е изплатил
претендираните суми на цедента и/или на цесионера, поради което не е налице
опасност той да изпълни задължението два пъти, а дори да е сторил това, то той
разполага със защитата по чл.75, ал.2 ЗЗД.
При преценка
основателността на ищцовата претенция за установяване дължимостта на включените
в договора за заем суми, съдът е длъжен служебно и без да е налице възражение
от страна на ответника - потребител в процесния случай, да извърши проверка за
наличие на нищожна клауза, на която ищецът основава вземането си, като при
установяване на такава, искането следва да бъде отхвърлено. Със заповедта за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. №15533/2019 г. на ВРС, в полза на ищеца са
присъдени суми за главница, договорна възнаградителна лихва, неустойка за
неизпълнение на договорно задължение и обезщетение за забава. Съдът намира клаузата
за неустойка, за нищожна поради накърняване на добрите нрави, доколкото същата
е уговорена извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции /т.3 ТР №1/2009 от 15.06.2010 на ОСТК, ВКС/. В случая, единствената
причина за включване на неустойка в дължимите от заемателя суми е
обстоятелството, че последният не е предоставил на заемодателя исканите поне
две обезпечения, в срок, който е изключително кратък – само 3 дни при абсолютно
неизпълними условия. При данни, че предадената в заем сума е в размер на 700
лева, да се иска учредяване на ипотека, която да бъде вписана първа по ред, в
срок от 3 дни, и това обезпечение да бъде подкрепено от второ, отново
невъзможно за изпълнение, обезпечение, сочи, че крайната цел на заемодателя е
да принуди заемателя да се съгласи с начисляването допълнителна сума по
договора, представляваща близо 50 % от предадената в заем сума. Изискването за
предоставяне на обезпечение не е посочено като предпоставка за сключване на
договора, а е включено в самия договор, като не е ясно дали заемателят
предварително е бил уведомен за последствията от неизпълнение на това
изискване. Отделно, неустойката е дължима на датите на погасителните вноски,
което доказва, че същата няма нито обезпечителна, нито обезщетителна, нито санкционна
функция, а размерът ѝ е необосновано висок – 43,41 % от размера на
главното задължение.
Видно от
погасителния план, първите две погасителни вноски включват 0 лева за главница и
по 5,46 лева за договорна възнаградителна лихва. Същевременно, първите две
погасителни вноски за неустойка са в размер на 53,54 лева, за разлика от
останалите 16 вноски, по които размерът на неустойката е 12,30 лева. При
умаляемо 53,54 лева и умалител 12,30 лева, разликата в размер на 41,24 лева, съвпада
с размера на дължимата главница по трета погасителна вноска /първа начислена
сума за главница/, т.е. в първите две вноски за неустойка са включени вноски за
погасяване на главницата. Уговорената неустойка излиза извън присъщите ѝ
функции, поради което тя се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави и
справедливостта. Плащането
на тази неустойка би довело до неоснователно обогатяване на кредитора, поради
което и на осн. чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП клаузата за уговарянето ѝ е
неравноправна, а неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не
са уговорени индивидуално /чл.146, ал.1 ЗЗП/. По делото не се твърди, а и не се
събраха доказателства, чрез които да се установи, че неустоечната клауза е
уговорена индивидуално с потребителя – ответник в настоящото производство.
Нищожността на тази клауза изключва възникване на вземането по чл.92, ал.1 ЗЗД,
поради което ответникът не дължи плащане на сумата от 303,88 лева.
По делото не се
представиха доказателства за недължимост на главното задължение или за неговото
пълно погасяване, поради което искът за заплащане на главница и договорна
възнаградителна лихва, след приспадане на извършеното частично плащане, е
доказан по своето основание. Съгласно заключение на ССЕ, ответникът е извършил
плащане в размер на 179 лева, като същото е отнесено за погасяване на следните
задължения: договорни лихви – 5,46 лева; неустойка – 163,11 лева и такси -
10,43 лева. В исковата молба се твърди, че със сумата от 10,43 лева е погасено
частично задължение за заплащане на обезщетение за забава. Съдът приема
твърдението на ищеца като признание на неизгоден за страната факт, релевантен
за спорното право, който следва да бъде съобразен при спазване изискванията на
чл.175 ГПК.
Плащането е
извършено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, образувано в ч.гр.д. №15533 по описа на ВРС за 2019 г. Доколкото
съдът е намерил претенцията за заплащане на неустойка за изцяло неоснователна,
то извършеното от ответника частично плащане в размер на 163,11 лева, следва да
се отнесе само към задълженията за главница и договорна лихва. Предоставената в
заем сума е в размер на 700 лева, като същата следва да бъде върната на 18 седмични
вноски, две от които в размер на 5,46 лева и 16 в размер на 46,70 лева.
Договорната възнаградителна лихва е определена в размер на 58,12 лева, като ищецът
претендира заплащане на такава за периода от 30.01.2018 г. до 29.05.2018 г.,
възлизаща на сумата от 52,66 лева. При данни, че ищецът е извършил плащане на
сума в размер на 163,11 лева, то със същата сума е погасено изцяло задължението
за договорна възнаградителна лихва, възлизащо на сумата от 52,66 лева, както и
110,45 лева от задължението за главница, поради което претенцията за заплащане
на договорна възнаградителна лихва следва да се отхвърли изцяло, а искът за заплащане
на главница да се уважи за сумата от 589,55 лева, като за разликата до пълния
претендиран размер от 700 лева, същият следва да се отхвърли като неоснователен.
Ищецът
претендира заплащане и на обезщетение за забава. Доколкото основателността на
акцесорното вземане е предпоставено от основателността на главното задължение,
то предвид установената основателност на главния иск, в уважената част, то доказана
по своето основание се явява и претенцията за заплащане на обезщетение за
забава. Последното се дължи за периода от деня следващ падежа на първа
погасителна вноска за главница. Съгласно погасителния план, същата е с падеж
13.02.2018 г., т.е. лихва за забава се дължи от деня следващ падежа –
14.02.2018 г. /чл.86. ал.1 вр. чл.84, ал.1 ЗЗД/ до деня предхождащ деня на
подаване на заявлението в съда – 29.09.2019 г. Искането на ищеца да се присъди
претендираното обезщетение с крайна дата 30.09.2019 г. е неоснователно,
доколкото от датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2019 г. се дължи
законната лихва върху главното задължение, т.е. при евентуално уважаване на
претенцията за присъждане на лихва за забава до 30.09.2019 г. вкл., на тази
дата ще се кумулират две лихви, респективно ищецът ще се обогати неоснователно.
На основание чл.162 ГПК, съдът изчислява размера на обезщетението за забава, за
периода от 14.02.2018 г. до 29.09.2019 г., като съобрази извършеното частично
погасяване на задължението за главница към 05.06.2018 г. и намира, че дължимото
обезщетение за забава възлиза на сумата от 100,51 лева, като намалява същото с
платените на дата 05.06.2018 г. 10,43 лева. Така, претенцията на ищеца за
заплащане на обезщетение за забава следва да се уважи до размера от 90,08 лева
и за периода от 14.02.2018 г. до 29.09.2019 г., като за разликата от 90,08 лева
до пълния претендиран размер от 217,94 лева и за периода от 30.01.2018 г. до
13.02.2018 г. вкл. и за дата 29.09.2019 г., искът следва да се отхвърли.
Съразмерно
на уважената част от исковете и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
на разноски в общ размер на 542,66 лева, от които 87,53 лева – държавна такса, 140,04
лева – депозит за вещо лице, 210,06 лева - депозит за особен представител и 105,03
лева – юрисконсултско възнаграждение.
В
съгласие с т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК,
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца се следват
сторените от него разноски в заповедното производство разноски в общ размер на 52,52
лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, че Й.Г.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 589,55 лева -
главница по договор за паричен заем № 166185/23.01.2018 г., сключен между „Сити
Кеш“ ООД и Й.Г.М., вземането, по който е прехвърлено от кредитора в полза н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД с договор за цесия от 25.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 30.09.2019 г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№15533 по описа на ВРС за 2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 589,55 лева до пълния претендиран размер от 700
лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК иск н. „А.з.с.н.в.” ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 против Й.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, за установяване
дължимостта на сумата от 52,66 лева – договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 30.01.2018 г. до 29.05.2018 г. по договор за паричен
заем № 166185/23.01.2018 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Й.Г.М., вземането,
по който е прехвърлено от кредитора в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД с договор за
цесия от 25.03.2019 г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№15533 по описа на ВРС за 2019 г.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, че Й.Г.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 90,08 лева,
представляваща обезщетение за забава в изплащане на главното задължение по договор
за паричен заем № 166185/23.01.2018 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Й.Г.М.,
вземането, по който е прехвърлено от кредитора в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД с
договор за цесия от 25.03.2019 г., начислено за периода от 14.02.2018 г. до
29.09.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№15533 по описа на ВРС за 2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 90,08 лева до пълния претендиран размер от
217,94 лева и за периода от 30.01.2018 г. до 13.02.2018 г. вкл., както и за
дата 29.09.2019 г.
ОСЪЖДА
Й.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, да
заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, сумата от 542,66 лева, представляваща разноските сторени от ищеца в
настоящото производство, както и сумата от 52,52 лева - разноски по ч. гр. дело
№ 15533/2019 г. по описа на Районен съд В..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с
въззивна жалба, пред Окръжен съд - В., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: