РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Варна, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Петя Ив. Петрова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20213000500579 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от особения
представител на Д. Н. ИЛ. срещу решение № 260082/4.10.2021 г. по гр.д.№
477/2018 г. на Окръжен съд – Варна, с което е уважен иска, предявен от ИА
„Военни клубове и военно-почивно дело“ за заплащане на сумата от 91617.71
лева – обезщетение за вредите от присвояване на движимо имущество, за
което въззивникът е признат за виновен с присъда по НОХД № 48/2015 г. на
Военния съд – гр.Сливен, с правно основание чл.45 от ЗЗД, ведно със
законната лихва. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на
закона, с молба за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото
на спора, с което искът бъде отхвърлен.
В подаден писмен отговор пълномощникът на ИА „Военни клубове и
военно-почивно дело“ оспорва въззивната жалба и изразява становище за
правилност на решението.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
1
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Предявен е иск от ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" срещу
Д. Н. ИЛ. за заплащане на сумата от 91617.71 лв. - обезщетение за вредите от
присвояване на движимо имущество, за което е признат за виновен с присъда
по НОХД № 48/2015 г. на Военен съд - Сливен, по чл. 45 ЗЗД, ведно със
законната лихва.
Ответникът – чрез назначения особен представител оспорва иска, като
твърди погасяване по давност, евентуално - погасяване на вземането чрез
изпълнение от другото осъдено лице - М.Х.А..
Не се спори между страните, установява се от приложените писмени
доказателства, че с присъда по НОХД № 48/2015 г. на Военен съд - Сливен,
ответникът - като длъжностно лице – Директор на ТД Варна при ИА
"Социални дейности на МО и М.Х.А. са признати за виновни в това, че от
м.04.2008 г. до 28.04.2009 г. в гр. Варна, при условията на продължавано
престъпление, присвоили чуждо движимо имущество в размер на исковата
сума, собственост на Изпълнителна агенция "Социални дейности към
Министерство на отбраната", която сума била поверена на ответника за
управление - престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. с ал.1, т.1 и 2, вр. с чл.201
НК.
Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца.
В мотивите на присъдата е прието, че престъпното деяние
„присвояване“ е извършено чрез съставяне на протоколи за изпълнени
строителни работи в обект "Лятно кино" към хотел "Адмирал", ремонт на
трафопост към хотел "Адмирал", които са заплатени, но не са били
изпълнени; обзавеждането на ремонтираните жилища, включително пердета и
щори, което е било доставено и монтирано преди 13.02.2009 г. Вредата
представлява претърпяна загуба от извършените без основание плащания,
поради което съдът приема, че присъдата установява, че именно деянието е
причинило процесната вреда в посочения в присъдата размер.
2
Безспорно е установено по делото, че след извършени структурни
промени в МО с ПМС № 54/01.04.2010 г., ИА "Социални дейности на МО" е
преобразувана в ИА "Военни клубове и военно-почивно дело", чрез което
ищецът е придобил вземането за обезщетение за вредите от престъплението
срещу ответника.
Предвид разпоредбата на чл.115, ал.1, б."д" ЗЗД, възражението за
погасяване на вземането по давност е неоснователно, тъй като ответникът е
бил директор, т.е. управител в ищцовото дружество.
Погасителната давност не е изтекла към датата на предявяването на иска
- 27.07.2017 г.: видно от доказателствата по делото, постановлението за
привличане на ответника като обвиняем е било отменяно, т.е. деецът не е бил
открит. Когато актът за привличане на обвиняем е бил отменен, не би могло
да се приеме, че деецът е открит, а давността не започва да тече.
Хронологията на образуваните ДП:
С постановление от 05.11.2013 г. са обединени ДП №№ 93-Сл/2010, 20-
Сл/2010 срещу виновни длъжностни лица и ДП № 2-РП/2013 срещу
ответника и е образувано ДП № 93-Сл/2010 с указание за повдигане на
обвинения срещу ответника, М.А. и други.
Досъдебно производство № 20/2010 г. е образувано с постановление от
19.04.2010 г. срещу длъжностни лица за закупуването на стоки за ремонт и
обзавеждане.
С постановления от 09.12.2010 г. и от 25.01.2011 г. ответникът е
привлечен като обвиняем за закупуването на стоки за ремонт и обзавеждане.
С постановление от 18.05.2012 г. на прокурор при Военно-окръжна
прокуратура Варна е отменено постановлението от 09.12.2010 г. за
привличане на ответника като обвиняем, а с постановление от 29.08.2012 г. е
отменено и постановлението от 25.01.2011 г. за ново привличане.
По другите обединени досъдебни производства ответникът е привлечен
като обвиняем едва през 2013 г., поради което възражението за погасяване на
вземането по давност е неоснователно.
Не са представени доказателства относно твърденията, че част или
цялата присъдена сума е събрана от солидарния длъжник М.А., поради което
предявеният иск е доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен,
3
а обжалваното решение – потвърдено изцяло.
При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 3278.53 лева за възнаграждение на особения представител
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., на основание чл. 78,
ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК. По изложените съображения, Варненският апелативен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260082/04.10.2021 г. по гр.д.№ 477/2018 г.
на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Д. Н. ИЛ. ЕГН ********** от гр. Варна, к.к. "Св. Константин
и Елена" ул.46 № 5А, вх.А, ет.1, ап.2, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна
агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" гр. София, бул. "Цар
Освободител" № 7 сумата 3278.53 лв. /три хиляди и двеста и седемдесет и
осем лева и 53 стотинки/, представляваща разноски за платено
възнаграждение на особен представител и сумата от 200 /двеста/ лв. -
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4