№ 1249
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Н. Чомпалов Търговско дело №
20221100900767 по описа за 2022 година
СГС е сезиран с искова молба от „Е.П.Б.“ ООД, с която са предявени срещу „С.“ ЕООД
искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че през периода 2019
г. – 2021 г. е продал на ответника гориво, а за продажбите са издадени 24 бр.фактури.
Поддържа се от ищеца, че ответникът не е изпълнил в цялост задължението да плати цена за
закупеното гориво по фактурите и остава да дължи сумата от 47 331,60 лв. Поради
неизпълнението на задължението да се плати цена за горивото ответникът е изпаднал в
забава, за която дължи на основание чл.86 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва.
Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 47 331,60 лв. – неплатена
главница по фактурите за цена на продаденото гориво, както и сумата от 8536,27 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода настъпване на падежа за
плащане по всяка една фактура до 26.04.2022 г.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че са
недопустими, защото не са представени доказателства за изискуемостта на претендираните
вземания. По същество се оспорват исковете с довода, че не е сключен договор за продажба
на гориво, защото липсва изразена от ответника воля за сключване на договор. Поддържа се,
че представените с исковата молба фактури не са подписани от страните, а от издадените
касови бонове се установява, че е платена цена по фактурите, поради което не е налице
неизпълнено от ответника задължение.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с
довода, че договорът за продажба на стоки е неформален, поради което не е необходимо да
се сключи в писмена форма. Процесните фактури не са подписани, но са изпратени в
1
електронна форма до ответника, който не оспорва, че по тях е получил гориво от ищеца. В
издадените служебни бонове за продажбите на гориво е посочено „на кредит“, което
означава, че по тях не е извършено от купувача плащане.
Ответникът не е подал допълнителен отговор.
Представена е фактура N 1633/31.08.2019 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /гориво/ при цена от 4278,50 лв.
Представена е фактура N 1652/15.09.2019 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /гориво/ при цена от 2047,66 лв.
Представена е фактура N 2669/15.09.2019 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /гориво/ при цена от 98,74 лв.
Представена е фактура N 1742/31.10.2019 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /гориво/ при цена от 2173,63 лв.
Представена е фактура N 1763/15.11.2019 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /гориво/ при цена от 2192,42 лв.
Представена е фактура N 3357/31.12.2019 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /гориво/ при цена от 630,07 лв.
Представена е фактура N 1945/15.02.2020 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /гориво/ при цена от 3349,31 лв.
Представена е фактура N 1966/29.02.2020 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /гориво/ при цена от 2969,74 лв.
Представена е фактура N 2031/31.03.2020 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /гориво/ при цена от 3233,58 лв.
Представена е фактура N 2140/15.05.2020 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /гориво/ при цена от 2511,02 лв.
Представена е фактура N 2422/15.09.2020 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /гориво/ при цена от 4611,10 лв.
Представена е фактура N 5050/16.09.2020 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /гориво/ при цена от 1166,29 лв.
Представена е фактура N 2490/15.10.2020 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /гориво/ при цена от 1607,38 лв.
Представена е фактура N 5297/15.10.2020 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /гориво/ при цена от 2212,09 лв.
Представена е фактура N 2517/31.10.2020 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /гориво/ при цена от 1597,81 лв.
Представена е фактура N 5434/31.10.2020 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /гориво/ при цена от 2388,88 лв.
2
Представена е фактура N 2585/30.11.2020 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /гориво/ при цена от 1623,10 лв.
Представена е фактура N 5737/30.11.2020 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /гориво/ при цена от 1786,75 лв.
Представена е фактура N 2628/15.12.2020 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /гориво/ при цена от 51,10 лв.
Представена е фактура N 2627/15.12.2020 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /гориво/ при цена от 1688,64 лв.
Представена е фактура N 5889/15.12.2020 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /гориво/ при цена от 2005,61 лв.
Представена е фактура N 6011/31.12.2020 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /гориво/ при цена от 807,67 лв.
Представена е фактура N 6202/31.01.2021 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /гориво/ при цена от 1530,83 лв.
Представена е фактура N 6406/28.02.2021 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /гориво/ при цена от 1866,10 лв.
Представени са касови бонове за продадените стоки, в които се сочи „договор“ и
„кредит“.
Установява се от заключението на ССЕ, че за процесните фактури на стойност 48 428 лв.
са направени записвания в търговските книги на ищеца, които са водени редовно, както и че
за 23 от фактурите са направени записвания в търговските книги на ответника, който е
ползвал по тях данъчен кредит. Записаните при ответника фактури са на стойност 47 261,71
лв.
Установява се от показанията на св.М., който работи по трудов договор при ищеца, че
ответникът е клиент на ищеца, а при закупуването на гориво не е плащана цената в брой,
защото е налице уговорка за безкасово плащане. За покупките са издавани касови бонове, а
дубликатът се подписва от представител на ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.327 ТЗ
и чл.86 ЗЗД.
В подкрепа на повдигнатото от ищеца фактическо твърдение, че е страна по сключен с
ответника договор за търговска продажба на стоки /гориво/, са представени с исковата молба
фактури с N-ра: 1633/31.08.2019 г., 1652/15.09.2019 г., 2669/15.09.2019 г., 1742/31.10.2019 г.,
3
1763/15.11.2019 г., 3357/31.12.2019 г., 1945/15.02.2020 г., 1966/29.02.2020 г., 2031/31.03.2020
г., 2140/15.05.2020 г., 2422/15.09.2020 г., 5050/16.09.2020 г., 2490/15.10.2020 г.,
5297/15.10.2020 г., 2517/31.10.2020 г., 5434/31.10.2020 г., 2585/30.11.2020 г., 5737/30.11.2020
г., 2628/15.12.2020 г., 2627/15.12.2020 г., 5889/15.12.2020 г., 6011/31.12.2020 г.,
6202/31.01.2021 г. и 6406/28.02.2021 г., в които се сочи, че ищецът е продал на ответника
стоки /гориво/ при цена от общо 48 428 лв. Процесните фактури не носят подписи, поради
което не могат да служат за доказване на факта за постигнато между страните съгласие за
сключване на договор за търговска продажба.
От заключението на ССЕ се установява, че за процесните фактури са направени
записвания в търговските книги на ищеца, които са водени редовно. В този случай съдът на
основание чл.55 ал.1 ТЗ, вр. с чл.182 ГПК, намира, че редовно водените търговски книги на
ищеца и записванията в тях доказват сключен между страните, имащи качеството на
търговци, договор за търговска продажба, по който ищецът е поел задължението да предаде
на ответника описаните във фактурите стоки, а ответникът в качеството на купувач е поел
задължението да плати цена от общо 48 428 лв.
Установи се от заключението на ССЕ и фактът, че за процесните фактури, с изключение
на фактура N 5050/16.09.2020 г., са направени записвания и в търговските книги на
ответника, който е ползвал по тях данъчен кредит. Записванията на фактурите в търговските
книги на ответника служи за доказване не само на договора за търговска продажба, но и на
факта, че стоките по фактурите са получени от ответника купувач и че съществува за него
задължение за плащане на продажна цена /решение N 23/07.02.2011 г. по т.д.N 588/2010 г.на
ВКС, ІІ т. о. , решение N 96/26.11.2009 г. по т.д. N 380/2009 г. на ВКС, І т. о., решение N
42/19.04.2010 г. по т.д. N 593/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. №
991/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. , решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г., Т. К., І Т.
О. на ВКС, решение N 46/27.03.2009 г., по т.д.N 454/2008 г. на ВКС, ІІ т.о./.
Нормата на чл.68 ал.1, т.1 ЗДДС предвижда, че данъчен кредит е сумата на данъка,
която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон
за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Подаването от ответника на
справка-декларация по ЗДДС и ползването от него на данъчен кредит за доставките на стоки
по фактурите не оставя място за друг доказателствен извод освен за този, че ответникът е
получил фактурираните стоки / в този смисъл решение № 211 от 30.01.2012 г. по т.д.№
1120/2010 г.., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение N 92/07.09.2011 г. по т.д. N 478/2010 г. на ВКС,
ІІ т. о., и решение N 109/07.09.2011 г. по т.д. N 465/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О./.
По отношение на фактура N 5050/16.09.2020 г. се установи, че не е направено записване
при ответника, но съдът намира, че са налице други факти, които са в подкрепа на
твърдението, че и по тази фактура е доставена реално стока от ищеца. Към фактурата е
приложен дубликат на касов бон, в който се сочи, че ищецът е продал на ответника стока
/гориво “diesel”/ срещу цена в размер на 1169,89 лв., която е отбелязано, че не е платена в
брой на каса, а на „кредит“. С оглед на изнесените в показанията на св.М. факти съдът
намира, че с издадения касов бон се удостоверява продажбата на гориво, което страните са
4
постигнали съгласие да не се плаща в деня на продажбата, а впоследствие чрез банков
превод.
Дубликатът от касов бон е подписан от представител на ответника, който е изписал
фамилното си име „Д.“ и е положил до него подпис. Лице с фамилно име Д. е подписало за
сметка на ответника и дубликатите към фактури с N-ра: 5297/15.10.2020 г., 5737/30.11.2020
г., 5889/15.12.2020 г., 6202/31.01.2021 г. и 6406/28.02.2021 г., които се установи, че са
осчетоводени при ответника. Тези факти сочат, че лицето Д., което е подписвало дубликати
от касовите бонове в качеството на представител на ответника, е разполагало с надлежна
представителна власт по отношение на ответника.
При тези факти, преценени в съвкупност, съдът приема, че е налице валидна продажба и
по фактура N 5050/16.09.2020 г., макар и за нея да е не е направено записване в търговските
книги на ответника. От подписания дубликат на касов бон се установява, че по тази
неосчетоводена фактура ищецът е продал на ответника стоки /гориво/ при цена от 1169,89
лв., а стоката е получена от представител на ответника Д., който освен този дубликат от
касов бон е подписал и посочените по-горе дубликати към осчетоводени при ответника
фактури.
Доколкото от страна на ответника, който носи доказателствената тежест, не се
представиха доказателства за факта, че е платил дължимата продажна цена, съдът намира, че
искът по чл.327 ТЗ е основателен и следва да бъде уважен до размера от 47 328,01 лв.,
защото в.лице е констатирало, че е платена частично сума от 2000 лв.
Тъй като ответникът не е изпълнил задължението да плати цена за стоките, той е изпаднал
в забава, за която на основание чл.86 ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва.
От заключението на ССЕ е установи, че обезщетението за забава възлиза по размер на
8719,47 лв., но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес на ищеца следва да се
присъди претендираната сума от 8536,27 лв.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът по чл.327 ТЗ следва да се уважи за сумата
от 47 328,01 лв., а до пълния размер да се отхвърли; искът по чл.86 ЗЗД следва да се уважи
изцяло. На ищеца следва да се присъдят съдебни разноски, а поради липсата на възражение
за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК не следва да се извършва редукция в размера на
адвокатското възнаграждение.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ****, гр.София, кв.“Драгалевци“, ул.“****, да заплати на
„Е.П.Б.“ ООД, ЕИК ****, гр.София, ул.“****, на основание чл.327 ТЗ сумата от общо
47328,01 лв. – цена на стоки по фактури с N-ра: 1633/31.08.2019 г., 1652/15.09.2019 г.,
2669/15.09.2019 г., 1742/31.10.2019 г., 1763/15.11.2019 г., 3357/31.12.2019 г., 1945/15.02.2020
г., 1966/29.02.2020 г., 2031/31.03.2020 г., 2140/15.05.2020 г., 2422/15.09.2020 г.,
5
5050/16.09.2020 г., 2490/15.10.2020 г., 5297/15.10.2020 г., 2517/31.10.2020 г., 5434/31.10.2020
г., 2585/30.11.2020 г., 5737/30.11.2020 г., 2628/15.12.2020 г., 2627/15.12.2020 г.,
5889/15.12.2020 г., 6011/31.12.2020 г., 6202/31.01.2021 г. и 6406/28.02.2021 г., ведно със
законната лихва от 26.04.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл.86 ЗЗД сумата
от общо 8536,27 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от деня,
следващ посочените във фактурите падежи, до 26.04.2022 г., както и съдебни разноски от
6953,36 лв., като отхвърля иска по чл.327 ТЗ за разликата до пълния предявен размер от 47
331,60 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6